Определение № 452 от 19.10.2026, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 452 гр. Пловдив, 19.10.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно частно гражданско дело № 20265000500513 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е частна жалба вх.№29590/13.08.2026г. от „Хъс“ООД, чрез пълномощника адв.И. С., против Определение №1887 от 13.07.2026г., постановено по гр.дело №1936/2025г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, с което е изменено постановеното по същото дело Решение №599/08.05.2026г. в частта му за разноските, като дружеството е осъдено да заплати на И. Е. Х. такива в размер на 2734,81 евро, а на пълномощника му адв.К. В. Д. адвокатско възнаграждение в размер на 5112,32 евро за предоставената безплатна правна помощ. Изложени са доводи за неправилност на определението като несъобразено с конкретните за казуса обстоятелства, според които дружеството с поведението си не е дало повод за завеждане на иска, тъй като като активен участник в търговския оборот търси съдебна защита на неудовлетворените си права по договори с контрагенти, какъвто е и случая, но, поради погасяване на процесното задължение по давност, не е предприемало действия по неговото събиране през последните 12 години и още през 2013г. е настъпило основанието по чл.433,ал.1,т.8 от ГПК за прекратяване на изпълнителното производство, което не е сторено от съдебния изпълнител. Претендира се за отмяна на обжалваното определение и за отхвърляне на молбата по чл.248 от ГПК, евентуално за намаляване на 1 размера на адвокатското възнаграждение.

Ответникът по частната жалба И. Е. Х. е депозирал чрез пълномощника адв.К. Д. писмен отговор на същата със съображения за нейната неоснователност, според които към датата на предявяване на исковата молба е било налице образувано изпълнително производство и обстоятелството, че дружеството не е изискало обратно изпълнителния лист или не е отправяло искания за извършване на конкретни изпълнителни действия не може да се тълкува като отказ от реализиране на притезанието му и липсата на активност не заличава възможността то да се ползва от изпълнителния титул занапред, единствена гаранция за което е съдебното решение за установяване погасяването на вземането по давност, като изпълнителното производство е било и спряно по искане на взискателя и дори самия съдебен изпълнител е отказал прекратяването му на основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК заради спирането, по които съображения счита ответникът да е дал повод за завеждане на делото и да носи отговорност за разноски, претендирайки за потвърждаване на обжалваното определение и за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2 от ЗАдв за настоящото производство. С отговора е представено Постановление от 07.07.2025г. на ДСИ при РС-Мадан по изп.дело №62/2010г. за отказ да се прекрати изпълнителното производство.

Частната жалба е подадена в указания от съда, съгласно чл.62,ал.3 във връзка с чл.275,ал.1 от ГПК, двуседмичен срок от легитимирано лице – ответника, против подлежащо на обжалване, съгласно чл.274,ал.1,т.2 във връзка с чл.248,ал.3 от ГПК, определение за разноските и откъм съдържание и приложения е редовна, поради което се явява допустима, а, разгледана по същество, съдът я намира и за основателна по следните съображения:

Посредством искова молба вх.№24299/07.07.2025г. окръжният съд е бил сезиран с разглеждане на искове по чл.439,ал.1 от ГПК, предявени от И. Е. Х. против „Хъс“ООД за несъществуване на вземанията по изпълнителен лист от 10.09.2009г., издаден по ч.гр.дело №1297/2009г. по описа на СГС въз основа на Решение на АС при СА-Пловдив от 30.04.2009г. по в.а.д.№14/2009г., за които е образувано изп.дело №62/2010г. по описа на СИС при РС-Мадан, като погасени по давност към 26.06.2020г., с твърдения последното извършено от ответника като кредитор изпълнително действие да е било на 13.07.2011г., когато е поискал възобновяване на спряното по негово искане изпълнително 2 производство и извършване на опис и оценка на възбранения недвижим имот, който да бъде изнесен на публична продан, след което въз основа на молба на взискателя от 10.01.2012г. изпълнителното дело отново е спряно на основание чл.432,ал.2 от ГПК и все още е висящо. С отговора на исковата молба ответното дружество е признало изцяло предявените искове. Постановено е Решение №599/08.05.2026г., с което при условията на чл.237 от ГПК при признание на исковете те са уважени. В мотивите на решението е прието да е налице хипотезата на чл.78,ал.2 от ГПК, тъй като ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото, като не е поискал обратно изпълнителния лист от съдебния изпълнител и няма предприети от негова страна никакви действия и/или бездействия, които да са повод за ищеца за завеждане на делото, като още в отговора на исковата молба е признал иска, поради което направените от ищеца разноски по съдебното производство следва да останат в негова тежест. С подадена в срока по чл.248,ал.1 от ГПК за въззивно обжалване на решението молба вх.№20534/02.06.2026г. ищецът И.

Х. е поискал то да бъде изменено в частта му за разноските чрез присъждане на заплатените от него такива, както и на адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2 от ЗАдв на упълномощената адв.К. Д.. С обжалваното определение молбата е приета за основателна по съображения, че материалноправното възражение за изтекла погасителна давност не може да бъде упражнено извънсъдебно, предвид преобразуващия му характер, поради което дори и при прекратено изпълнително дело поради настъпила перемпция на основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК кредиторът притежава изпълнителен лист, въз основа на който може да поиска образуване на ново изпълнително дело, поради което за длъжника е налице правен интерес да предяви отрицателен установителен иск, за което причина представлява поведението на кредитора, който, за да се освободи от отговорността за съдебните разноски, трябва да докаже, че с извънсъдебното си поведение не е създал предпоставки за предявяване на иска, съгласно чл.78,ал.2 от ГПК, като не е достатъчно фактически да не е предприел действия по образуване на ново изпълнително дело или да не е предприел изпълнителни действия по висящото, а е необходимо доброволно да е предал на длъжника изпълнителния лист, което в случая не е сторено. По тези решаващи съображения е постановено изменение на решението в частта му за разноските чрез присъждане на заплатените от ищеца такива от 2734,81 евро за държавна такса и на адвокатско възнаграждение в полза на адв.К. Д. за 3 оказаната безплатно правна помощ по делото в размер на 5112,32 евро, определен, съгласно чл.7,ал.2,т.5 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Настоящата инстанция намира, че възможността на кредитора да се снабди с изпълнителен лист и съществуването на изпълнителен лист в полза на кредитора, независимо дали въз основа на него той вече е образувал изпълнително производство, което е висящо, или все още не е, но има възможност да образува, включително ново такова след прекратяване на първоначалното на основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК поради перемпция, обосновава правния интерес на длъжника да предяви отрицателен установителен иск, позовавайки се на изтеклата погасителна давност, тъй като такава следва да бъде релевирана само по съдебен ред, за да породи действието си. Погасеното по давност вземане е дължимо, съгласно чл.118 от ЗЗД, като с изтичане на давността се погасява правото на принудителното му удовлетворяване, при което предмет на отрицателния установителен иск е именно това право, което кредиторът при наличие на изпълнително основание и изпълнителен лист би могъл да упражни във всеки момент, доколкото давността, съгласно чл.120 от ЗЗД, не се прилага служебно и не може да бъде релевирана извънсъдебно. В този смисъл за правния интерес не е необходимо кредиторът да е предприел конкретни действия за принудителното удовлетворяване на вземането си след изтичане на давността, а е достатъчно да е налице възможност да предприеме такива със средствата на държавната принуда. Поведението му, обаче, е от значение за отговорността за разноските, съгласно чл.78,ал.2 от ГПК. Предприемането на мерки за принудително удовлетворяване след изтичане на давността е конкретният повод за предявяване на иска като застрашаващо правната сфера на длъжника, който е принуден да се защити по съдебен ред. При дезинтересиране на кредитора от вземането и негово бездействие относно събирането му той не е дал повод за предявяване на иска и в случай на признаването му не дължи на ищеца разноски. В такава насока са Определение №1266 от 25.04.2025г. по ч.т.дело.

№332/2025г. на ВКС, Iт.о.; Определение №744 от 18.04.2023г. по ч.гр.дело №1170/2023г. на ВКС, IIIг.о.; Определение №365 от 23.09.2022г. по ч.гр.дело №3019/2022г. на ВКС, III г.о.; Определение №188 от 17.05.2022г. по ч.гр.дело №722/2022г. на ВКС, III г.о.; Определение №468 от 18.12.2018г. по ч.гр.дело №4586/2018г. на ВКС, III г.о. и други.

4

В конкретния случай материалите по образуваното изп.дело №62/2010г. по описа на СИС при РС-Мадан не са приложени, но за страните е безспорно, че последно предприетото от ответника като взискател действие по принудителното изпълнение е подаването на молба на 13.07.2011г. за възобновяване на спряното по негово искане изпълнително производство и извършване на опис и оценка и изнасяне на публична продан на собствен на длъжника недвижим имот, след което по молба на ответника от 10.01.2012г. изпълнителното производство отново е спряно на основание чл.432,ал.2 от ГПК, като до настоящия момент за период от 14 години не е поискал възобновяването му нито предприемане на действия по принудително изпълнение, а с отговора на исковата молба е признал иска и е постановено решение за уважаването му при условията на чл.237 от ГПК. Представеното с отговора на частната жалба Постановление от 07.07.2025г. на държавен съдебен изпълнител по процесното изпълнително дело за отказ да се прекрати изпълнителното производство на основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК по молба на длъжника и настоящ ищец от 07.07.2025г. по съображения, че същото е спряно, не касае поведението на взискателя. Това е така, тъй като отказът е по преценка на съдебния изпълнител, а не е вследствие на поведение на взискателя, който не е възразил по искането на длъжника, доколкото очевидно и препис от молбата не му е бил връчен за становище, като няма данни да е бил обжалван от длъжника и взискателя да е възразил по жалбата, а и исковата молба е подадена преди постановяването му. При това положение са налице предпоставките на чл.78,ал.2 от ГПК и ответникът не дължи на ищеца разноските по производството.

Обсъденото дава основание на настоящата инстанция да отмени обжалваното определение и да остави без уважение молбата на ищеца за изменение на решението в частта му за разноските чрез присъждане на направените такива и адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2 от ЗАдв.

Предвид изложените мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №1887 от 13.07.2026г., постановено по гр.дело №1936/2025г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, с което е изменено постановеното по същото дело Решение №599/08.05.2026г. в частта му за 5 разноските, като „Хъс“ООД е осъдено да заплати на И. Е. Х. такива в размер на 2734,81 евро, а на пълномощника му адв.К. В. Д., на основание чл.38,ал.2 от ЗАдв, адвокатско възнаграждение в размер на 5112,32 евро за предоставената безплатна правна помощ, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№20534/02.06.2026г. от И. Е. Х., чрез пълномощника адв.К. Д., за изменение на Решение №599/08.05.2026г., постановено по гр.дело №1936/2025г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, в частта му за разноските чрез присъждане на заплатените от него за производството и на адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2 от ЗАдв.

Определението подлежи на обжалване с касационна частна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му на страните.