Решение № 243 от 02.02.2017, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

Номер ………/02.02.

Година 2017 гр. София

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ

СЪД, Търговско отделение, VІ-13-ти състав на двадесет и пети януари

Година 2017 в публичното заседание в следния състав:

СЪДИЯ:

Владимир Вълков секретаря В.С. като разгледа докладваното от съдията търговско дело

№ 6854 по описа за 2016 година, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО::

Предмет на разглеждане е искане с с правно основание чл. 625 ТЗ вр. чл. 607а, ал. 1 ТЗ.

Молителят „Б.Д.“ ЕАД твърди, че ответникът „Ф.-****“ ЕАД не е изпълнил поети парични задължения, установени със заповед за изпълнение, произтичащи от договор за кредит № 1161 от 28.11.2012 г. съответно – част от главница в размер на 1150000 евро, законна лихва от 08.04.2014 г. и 79252,15 лв. разноски по делото, както и установени със заповед за изпълнение задължения в размер на 2726 603,50 евро – главница, 218 747,82 евро – възнаградителна лихва за периода 25.02.2015 г. – 07.04.2016 г., 154 047,99 евро – наказателна лихва по чл- 21 б. „в“ за периода 30.06.2015 г. до 07.04.2016 г., 212 696,43 лева – разноски в производството. Твърди се също така ответникът да има задължения към молителя и по договор за кредит № 1162 от

28.11.2012 г., за които са издадени заповеди за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК съответно за сумата 1450000 лева – главница, законна лихва върху тази сума от 08.04.2016 г. до изплащане на вземането и 51280 лв. – разноски по делото и с втора заповед за сумата 1428529,04 лева, законна лихва върху тази сума от 08.04.2016 г. до изплащане на вземането, 165 288,16 лв. – възнаградителна лихва за периода от 25.02.2015 г. до 07.04.2016 г., 203 218,20 лв. – наказателна лихва за периода 24.07.2015 г. – 07.04.2016 г. и 63 426,24 лв. – разноски в производството.

Твърди се да са налице изискуеми, но непогасени вземания и по договор за кредит № 1163 от 28.11.2012 г., установени със заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК за 22221 лв. – падежирала главница, 140 755 лв. – предсрочно изискуема главница, ведно със законната лихва върху тези суми от 30.06.2016 г., 2113,53 лв. – падежирала възнаградителна лихва за периода от 25.01.2016 г. до 24.04.2016 г., предсрочно падежирала възнаградителна лихва за същия период, 879,72 лв. – наказателна лихва за просрочена възнаградителна лихва по чл. 21, б. „б“ за периода от 25.02.2016 г. до 17.05.2016 г., 557,33 лв. – наказателна лихва по чл. 21 б. „в“ от договора за периода от 18.05.2016 г. до 29.06.2016 г., 3400,88 лв. и разноски в размер на 6481,54 лв.Твърди се, че неизпълнението се дължи на невъзможност ответникът да стори това, за което и е поискал да бъде открито производство по несъстоятелност. Иска се да бъде открито производство по несъстоятелност, да бъде обявена неплатежоспособността на ответника и да бъде определена за начална дата на неплатежоспособността 31.08.2016 г.

В отговор по молбата от името на ответника се признава, че договорите са сключени, като не е повдигнат и спор досежно основанието и размера на твърдяните вземания. Твърди се, че срещнатите финансови затруднения не са били преодолени поради поставени от молителя неизпълними условия за продължаване кредитните отношения и предприето индивидуално принудително изпълнение срещу имуществото на ответника. Застъпен е довод, че за начална дата на неплатежоспособността следва да се приеме 31.07.2016 г.

В съдебно заседание по съществото на спора процесуалният представител на молителя – юрк. В., поддържа молбата като застъпва довод, че към 31.08.2016 г. е настъпила трайната невъзможност ответникът да погасява задълженията си.

Претендира разноски като е представен и списък. Навежда доводи в писмени бележки.

Процесуалният представител на ответника – адв. С. от САК също застъпва теза, че производство следва да бъде открито като за начална дата на неплатежоспособността приема 31.07.2016 г. предвид продължаващото погасяване на задължения за десетки милиони левове.

Съдът като обсъди наведените в процеса доводи и събраните по делото доказателства, ценени при условията на чл. 235 ГПК, приема за установено следното:

По делото не се спори, а и доказателствата позволяват извод, че по сключени с молителя договори ответникът е получавал суми при задължение да ги върне както и да заплати договорено възнаграждение за периода на ползване на сумите. Няма спор също така, че за непогасени задължения по договор за кредит № 1161 от 28.11.2011 г. по искане на молителя е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК за сумата 1500000 евро – част от дължима главница общо в размер на 3876603,50 евро, изискуема поради настъпил падеж на 28.02.2015 г. съгласно анекс № 5 към договора.

По искане на молителя е издадена и заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК за 1450 000 лв. – част от падежирала главница по договор за кредит № 1162 от 28.11.2012 г. като видно от анекс № 6 към договора падежът на задължението за връщане на сумата по отпуснатия кредит е 28.02.2015 г. За задължения от същия договор за кредит е издадена и заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК за падежирала главница в размер на 1 428 529,04 лв. и наказателна лихва в размер на 203218,20 лв. за периода от 24.07.2015 г. – 07.04.2016 г.

На молителя е издадена и заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК за неизпълнени задължения по договор за кредит № 1163 от 28.11.2012 г. за сумата 22 221 лв. – непогасена главница съответно на падежни дати 25.02., 25.03 и 25.04.2016 г. и 140 755 лв. – предсрочно изискуема главница, 2113,53 лв. – падежирала възнаградителна лихва за периода 25.01.2016 г. – 24.04.2016 г. и 879,72 лв. наказатена лихва за просрочена главница за периода 25.02.2016 г. – 17.05.2016 г.

От наличните по делото постановления за налагане на обезпечителни мерки се налага извод ответникът да има и непогасени публични задължения.

В молба на ответника с искане да бъде открито производство по несъстоятелност се сочи общият размер на текущите задължения по търговски и други правоотношения в това число и от публичен характер, към датата на депозиране на молбата – 29.08.2016 г., да възлиза на около 15302000 лв. Сочи се, че към този момент дружеството напълно е спряло плащанията към своите кредитори, а със собствени сили не е в състояние да преодолее финансовото затруднение.

От заключението на вещото лице Г. се установява, че от 2012 г. дейността на дружеството се обезпечава изключително чрез привлечен капитал. До 31.12.2013 г. според счетоводните данни е на печалба. За счетоводните 2014 и 2015 г. дружеството е на загуба като общият капиталов ресурс намалява, което ограничава възможностите на дружеството в оперативната му дейност. През 2015 г. дружеството е декапитализирано. Затруднения за обслужване на задълженията се установява още към 2013 г. Констатира се тенденция на намаление на краткотрайните и увеличение на дълготрайните активи. Съотношението между краткотрайните активи и краткосрочните задължения е както следва:

Показатели ликвидност

Към 30.09.2016

Към 31.12.2015

Към 31.12.2014

Към 31.12.2013

Към 31.12.2012

Към 31.12.2011

Коефициент обща ликвидност

0,59

0,71

0,82

0,97

1,00

1,36

Коефициент бърза ликвидност

0,113,

0,16

0,16

0,19

0,17

0,55

Коефициент незабавна ликвидност

0,113

0,16

0,16

0,19

0,17

0,55

Коефициент абсолютна ликвидност

0,003

0,03

0,02

0,04

0,03