Протокол № 2661 от 24.04.2026, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 5134/2025
- Вид
- Протокол № 2661
- Подписан
- 24.04.2026
- В сила
- 01.05.2026
- Състав
- Нела Кръстева
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 143 · Граждански процесуален кодекс
- чл.146, ал.1, т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.146, ал.1, т.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 183 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 232 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 56, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 59, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.57а · Закон за устройство на територията
ПРОТОКОЛ
№ 2661 гр. Варна, 24.04.2026 г.
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Нела Кръстева при участието на секретаря Гергана Д. Найденова
Сложи за разглеждане докладваното от Нела Кръстева Гражданско дело № 20253110105134 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 13:35 часа се явиха:
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Ищецът О. В., редовно уведомен от предходно съдебно заседание, не изпраща законен представител, представлява се от главен юрк. С. Н., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
Ответникът М. В. У., редовно уведомен от предходно съдебно заседание, явява се лично, представлява се от адв. Н. П., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
Трето лице помагач на страната на ищеца „П. Й.“ ЕООД, редовно уведомено на основание чл. 56, ал. 2 от ГПК, не изпраща законен или упълномощен представител.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Съдът докладва заявление с вх. № 24305 от 25.03.2026 г. депозирано от М. В. У., с което представя доказателства за заплатени лихви по настоящото дело в размер на 321,17 евро.
Съдът докладва заявление с вх. № 30506 от 16.04.2026 г. депозирано от М. В. У., с което уведомява съда, че е заплатила всички такси по делото и моли да бъде определена таксата, която трябва да заплати към Районен съд – Варна. Моли делото да бъде прекратено.
Съдът докладва молба с вх. № 30944 от 17.04.2026 г. депозирана от М. В. У., с която уведомява съда, че е заплатила всички такси по делото и прилага бележка за заплатена такса с основание лихва в размер на 123,92 евро.
СТАНОВИЩА НА СТРАНИТЕ ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:
ЮРК. Н.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. П.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, като взе предвид редовното уведомяване на страните, намира, че не са налице процесуални пречки за разглеждане на делото, поради което, на основание чл. 142, 1 ал. 1 ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ, на основание чл. 143 от ГПК, пристъпва към изясняване на фактическа страна по спора, като дава възможност на ищеца да поясни и допълни исковата молба, както и да посочи и представи доказателства във връзка с направените оспорвания от ответника, а ответника – да посочи и представи нови доказателства, които не е могъл да посочи и представи с отговора на исковата молба.
ЮРК. Н.: Госпожо Председател, за първата сума в размер на 321,17 я уточнихме в предходното съдебно заседание лихви към 01.04.2026 година, а за втората сума не ми стана ясно, какво плащат с нея. Втората сума, която са превели по сметка на съда 123,92 евро.
ОТВ.У.: Втората сума в размер на 123,92 евро са разноските.
ЮРК. Н.: Разноските по делото ли са, защото в заявлението сте писали лихви.
ОТВ.У.: Втората сума това са разноските.
ЮРК. Н.: За това трябва да уточним, какво плащате. Как ги изчислихте тези разноски всъщност аз съм си изчислил разноски за държавна такса 101,40 евро, а другото какво е. Ние сме заплатили в левове държавна такса в размер на 198,33 лева. И така ще ги приемем разноските.
Поради погасяване на дълга към О. В. правя изявление производството по делото да бъде прекратено. Оттеглям исковата си претенция.
АДВ. П.: Съгласни сме с оттеглянето. Платили сме всичко и в настоящото производство ищцовата страна не претендира други суми, поради което моля делото да бъде прекратено.
ЮРК. Н.: Поради добросъвестното поведение на страната отказвам се от юрисконсултското си възнаграждение.
СЪДЪТ след изясняване на предварителните въпроси по делото, като съобрази становищата на страните за невъзможността за постигане на спогодба, на основание чл. 146 от ГПК ПРИСТЪПИ КЪМ ДОКЛАД на постъпилата искова молба:
ИСКОВА ПРЕТЕНЦИЯ НА ИЩЦОВАТА СТРАНА:
Производството е образувано по предявен от ищеца О. В., БУЛСТАТ: ***, с админ. адрес: гр.В., бул. "О. п. п.“№**, срещу ответника М. В. У., ЕГН:**********, с поС.ен адрес: гр. В., жк „Вл. В.", бл.***, вх.*, ет.*, ап.***, осъдителен иск с правно основание чл.59 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 4809,04 лева, с която неоснователно се е обогатил , представляваща стойността на извършените от О. В., но невъзстановени от ответника разходи по принудително изпълнение на заповед №***/**.**.****г. на Кмета на Район „Вл. В.", формирани от демонтаж покривна конструкция, включително пренос; демонтаж на вътрешна и външна обшивка с изолация и метална конструкция, включително пренос; премахване на основа (стоманобетонни фундаменти, покритие, замазка, бетонна армирана или неармирана основа); транспортиране на отпадъци, предназначени за депониране чрез обезвреждане до „Регионално депо за неопасни отпадъци за общините В., А. и Б."; заплатена цена за предаване на отпадъци за депониране, съгласно протокол за установяване завършването и заплащането на натурални видове строителни и монтажни работи към 10.07.2024г., съставен и подписан между представители на изпълнителя „П. Й." ЕООД и на възложителя О. В., фактура №2000001828/10.07.2024г., издадена от „П. Й. ЕООД на О. В., за извършени услуги по договор
№Д23001473/29.08.2023г. и възлагателно писмо с изх. per.
2
№Д23001473_008/1б.04.2024г., платежно (преводно) нареждане от 24.07.2024г,. за извършено плащане по фактура №2000001828/10.07.2024г., сума в размер 149,30 лева, представляваща законна лихва, изчислена за периода 01.09.2024г. - 21.11.2024г., ведно със законната лихва върху исковата главница от датата на завеждане на иска – 22.04.2025г. до окончателното изплащане на задължението.
Посочена е банковата сметка, по която ответникът може да плати претендираните суми по исковата молба: „Ц. к. б." АД - клон Варна IBAN: *** Код за вид плащане: ***.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба: Сочи се, че със Заповед №***/**.**.****г., издадена на основание чл. 57а, ал. 2 и ал. 3 от Закона за устройство на територията и въз основа на Констативен акт №**/**.**.****г., съставен в рамките на образуваното административно производство по преписка с рег. №***/2022г. по описа на Район „Вл. В." към О. В., Кметът на Район „Вл. В." нарежда на ответницата М. В. У., да премахне доброволно и за своя сметка собствения си преместваем обект (ПО) „П.", на позиция №*** по Схема за разполагане на ПО в Район „Вл. В." 2022г. – 2028г.", одобрена от Главен архитект на О. В., разположен в кв. 20 по регулационния план на жк „Вл. В." - ** м. р., гр. В., върху терен с площ 25,00 м² (срещу бл. 401, вх.12), представляващ част от ПИ *** по КККР на гр. Варна – общинска собственост, съгласно АЧОС №****/**.**.****г., вписан на 08.04.2024г. в Служба, по вписвания - Варна като акт №***, том ***, дело №****.
Административният орган е определил 14-дневен срок за изпълнение на заповедта, считано от датата на нейното съобщаване. Видно от констативен протокол №***, съставен на **.**.****г., ответницата М. У. се е явила в 14:30ч. в сградата на районната администрация и лично е получила Заповед №***/**.**.****г. Заповедта не е обжалвана пред Административен съд - Варна и е влязла в законна сила на 17.09.2022г.
В определения 14-дневен срок, считано от **.**.****г., гореописаният ПО не е премахнат доброволно от ответницата.
Същият е премахнат по възлагане от О. В. и за сметка на общинския бюджет, като премахването е осъществено от изпълнителя - „П. Й." ЕООД съгласно сключения между с общината Договор №23001473/29.08.2023г. с предмет: Исковата сума главница в размер 4809,04 лв. представлява стойността на сторените от О. В., но невъзстановени от ответника разходи, извършени по принудителното изпълнение на влязлата в сила Заповед №***/**.**.****г. на Кмета на Район „Вл. В.".
Сочи се от О. В., че е заплатила за извършването на необходимите дейности по премахване на П.а на ответника, сумата 4809,04 лева с ДДС, съгласно посочените по-горе доказателства - фактура №2000001828/10.07.2024г. и преводно нареждане от 24.07.2024г.
Чрез плащането на тази сума, О. В. е поела в своя тежест разходи, които са в тежест на ответника, а това е довело до ощетяване на общинския бюджет, който се е лишил и от плодовете върху тази сума под формата на законна лихва, възлизаща за периода 01.09.2024г.
– 21.11.2024г. 149,30 лева.
С горното се обосновава правният интерес от предявената искова претенция.
СТАНОВИЩЕ НА ОТВЕТНАТА СТРАНА:
В срока по чл. 131 ГПК не е депозиран писмен отговор от ответника М. В. У., ЕГН:**********.
СТАНОВИЩЕ НА ТРЕТО ЛИЦЕ-ПОМАГАЧ на ищцеца:
В срока по чл. 131 ГПК не е депозиран писмен отговор от 3-тото лице – помагач на ищеца - „П. Й." ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. В., p.c. **** р-н О. , ул.“Д.“ № **, ет. *, ap. офис *, Phone: ***/***, Fax: ***/***, Email address: ***.
СЪДЪТ ПРИЕМА, че предявеният главен иск намира правното си основание в чл.59 от ЗЗД.
3
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ:
Доказателствената тежест в гражданския процес се разпределя съобразно правилото на чл. 154 ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта да докаже положителните твърдения за факти, от които извлича благоприятни за себе си правни последици и на които основава исканията и възраженията си.
Съдът на осн. чл.146, ал.1, т.5 ГПК указва на ищеца, че следва да докаже, че е налице незаконно поставяне на преместваем обект; че е премахнал за своя сметка принудително обекта, вместо на неизпълнилия собственик; размера на направените разходи за премахване, с които собстнека на преместваемия обект неоснователно се е обогатил за сметка на общината, спестявайки разходи., тъй като съгласно нормата на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД всеки, който се е обогатил неоснователно за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването.
Съдът на осн. чл.146, ал.1, т.5 ГПК указва на ответника, че следва да докаже положителните факти, на които ще базира твърденията си за недължимост на исковите суми: че преместваемия обект е разположен върху собственост на общината на валидно правно основание или че правното основание за издаване на разрешението за поставяне не е отпаднало; или да докаже, че сам е премахнал незаконно поставения преместваем обект за своя сметка преди общината.
На основание чл.146, ал.1, т.3 ГПК с оглед липсата на отговори от ответника и 3тото лице-помагач, няма факти, които да се приемат за безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните.
Съдът предостави по реда на чл. 146, ал. 3 от ГПК възможност на страните по делото да изразят становище по доклада и дадените указания, както и да предприемат съответните процесуални действия във връзка с указанията.
ЮРК. Н.: Нямам възражения по доклада. Моля да приемете постъпилите писмени доказателства.
АДВ. П.: Нямам възражения по доклада. Моля да приемете постъпилите писмени доказателства.
СЪДЪТ, като взе предвид липсата на възражения по изготвения проект за доклад, както и липсата на основания за служебно изменение на същия
О П Р Е Д Е Л И: