Решение № 2597 от 30.09.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2597 гр. София, 30.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Катя Хасъмска

Членове:

Емилия Александрова

Таня Кандилова при участието на секретаря Кристина П. Г. като разгледа докладваното от Емилия Александрова Въззивно гражданско дело № 20221100501379 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Е. Г., чрез особен представител, с която се обжалва изцяло Решение № 20215577/23.11.2021 г., постановено по гр. дело № 63613/2020 г. по описа на СРС, 149-ти състав, с което е прекратен бракът между въззивника /ответник в първоинстанционното производство/ и въззиваемата страна Б. Б. Н. /ищца в първоинстанционното разстройство. производство/, поради настъпило дълбоко и непоправимо

Твърди се, че решението е незаконосъобразно и неправилно, постановено при допуснати процесуални нарушения. Изложени са съображения. Моли се да бъде отменено първоинстанционното решение като незаконосъобразно, неправилно и постановено при неспазване на съдопроизводствените правила, ведно със законните последици.

Въззиваемата страна Б. Б. Н. в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозирала отговор, с който оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение.

Във връзка с депозирания отговор, въззивникът, чрез особения си представител, е депозирал и писмено становище, с което оспорва доводите на пълномощника на въззиваемата страна.

1

Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от страна, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 ГПК валиден и допустим съдебен акт.

Софийският градски съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди становището и възражението на страните, приема за установено следното:

С Решение № 20215577/23.11.2021 г., постановено по гр. дело № 63613/2020 г. по описа на Софийски районен съд, III ГО, 149-ти състав, е прекратен сключеният на 17.11.2017 г. в гр. София граждански брак между Б. Б. Н., ЕГН ********** и Е. Г., роден на **** г., гражданин на САЩ, с удостоверение за сключен граждански брак № 3716/17.11.2017 г. на гр. София, Район Средец, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство; постановено е Б. Б. Н., ЕГН **********, да носи предбрачното си фамилно име – Н.; осъдени са всяка от страните да заплати по сметка на Софийски районен съд държавна такса в размер на по 25 лв.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В настоящия случай във въззивната жалба няма наведени доводи за неправилност на решението. Твърденията за допуснати процесуални нарушения от първостепенния съд във връзка с недокладвано депозирано становище, вх. № 25167662/23.11.2021 г. са неоснователни, доколкото становището е несвоевременно изпратено от представителя на страната и това процесуално поведение на страната не следва да бъде вменено като нарушение на съда, доколкото същият не е имал възможност да се запознае с исканията в него, които са направени едва със същото становище, а не с отговора на исковата молба.

Отделно от това, дори и становището да е постъпило по делото своевременно, така поставените от особения представител въпроси са неотносими досежно основното твърдение на ищцата, че бракът й с ответника е дълбоко и непоправимо разстроен поради настъпилата между тях окончателна фактическа раздяла, продължила повече от три години.

В случая предметът на доказване пряко е свързан с обстоятелството - разделени ли са съпрузите и окончателна ли е раздялата им. Ангажираният от ищцата свидетел М.А.П. е установила по категоричен и несъмнен начин, че съпрузите са разделени окончателно и няма никаква възможност брачната връзка да бъде възстановена. Следователно дали свидетелката лично е познавала ответника или не, на какъв език е комуникирала с него и изобщо комуникирала ли е с него, не е от значение за достоверността на установеното чрез показанията й, че страните не живеят заедно повече от три години и не поддържат никакви отношения. Отделно от това, с отговора на исковата молба особеният представител изрично е заявил, че не може да ангажира доказателства и не може да направи евентуални оспорвания, тъй като няма връзка с ответника.

Също така, едва във въззивната жалба особеният представител на въззивника твърди, че не е доказан по несъмнен и безспорен начин (с писмени доказателства) фактът, че 2 ответникът е напуснал България и е заминал за САЩ, нито причината за това. В случая съдът констатира, че в отговора на исковата молба особеният представител не е въвеждал факти, подлагащи на съмнение обстоятелството, че ответникът не пребивава на територията на Република България.

Съгласно разпоредбата на чл. 48, ал. 1 ГПК, ако при завеждането на делото ответникът няма регистриран постоянен или настоящ адрес, по искане на ищеца съобщението до него за заведеното дело се извършва чрез публикация в неофициалния раздел на "Държавен вестник". Съдът разрешава връчването да стане по този ред, след като ищецът удостовери чрез справка, че ответникът няма адресна регистрация и ищецът потвърди с декларация, че не му е известен адресът на ответника в чужбина.

Съгласно чл. 48, ал. 2 ГПК, ако въпреки публикацията ответникът не се яви в съда, за да получи преписи от исковата молба и приложенията, съдът му назначава особен представител на разноски на ищеца.

Видно от материалите по гр. дело № 63613/2020 г. по описа на Софийски районен съд, за да бъде призован ответникът при условията на чл.48, ал.1 от ГПК чрез публикация в Държавен вестник, са събрани необходимите писмени доказателства, удостоверяващи, че лицето Е. Г., гражданин на САЩ, няма нито постоянен, нито настоящ адрес в България, като ответникът, въпреки публикацията в неофициалния раздел на "Държавен вестник", не се е явил в съда, за да получи преписи от исковата молба и приложенията към нея.

При постановяване на първоинстанционното решение не са нарушени императивни материалноправни норми, а от брака няма ненавършили пълнолетие деца. Следва да се отбележи, че районният съд правилно е основал решението си, като е посочил в мотивите, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен, доколкото брачната връзка няма предписаното от закона и добрите нрави съдържание, тъй като между тях е налице раздяла от месец януари 2018 г. и продължава и към настоящия момент, през което време последните не са поддържали и не поддържат съпружески отношения помежду си.

Посочените обстоятелства в своята съвкупност дават основание да се направи извод, че бракът между страните е дълбоко и непоправим разстроен и съществува само формално.

Съпружеската фактическа раздяла е разрушила напълно и необратимо брачните отношения.

Съобразно изложеното, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

По разноските: в случая страните не са заявили такава претенция, поради което съдът не дължи произнасяне в тази насока.

Отделно от това, съгласно чл. 329, ал. 1 ГПК, след като съдът не се е произнесъл относно вината за брачното разстройство, разноските по производството, вкл. въззивното, остават в тежест на страните, както са ги направили.

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20215577/23.11.2021 г., постановено по гр. дело № 63613/20 г. по описа на Софийски районен съд, III ГО, 149-ти състав.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4