Решение № 162 от 07.05.2024, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 162 гр. Карлово, 07.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Асима К. Вангелова-Петрова при участието на секретаря Снежанка В. Данчева като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело № 20235320102019 по описа за 2023 година

Производството е по иск с правно основание чл. 422 от ГПК.

Ищцовото дружество – „******” ЕООД гр. С. твърди, че във връзка с Разпореждане от 03.11.2023г. по ч.гр.д. № 1441/2023г. по описа на КрлРС, получено на 15.11.2023г., били уведомени, че издадената Заповед за изпълнение на парично задължение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. В тази връзка, в законоустановения срок ищецът упражнява законовото си право да предяви иск за установяване на вземането му.

Твърди, че между страните „******“ ЕАД, в качеството си на кредитодател и М. А. Т., в качеството си на кредитополучател бил сключен Договор за потребителски кредит № ****** от ******г. по електронен път, по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР). Договорът бил сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на ответника била предоставена цялата информация, изискуема по закон. Съгласно чл. 6 от ЗПФУР, договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.

Договорът за потребителски кредит е сключен при спазване на изискванията на ЗПК, ЗЕДЕУУ, ЗПФУР и приложимото законодателство.

1

Съгласно чл. 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Страни по договора за потребителски кредит са потребителят и кредиторът, като потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност. Съгласно приложените Общи условия и Договор за потребителски кредит ****** от ******г. по безспорен начин установявали сключения между страните договор, задълженията си по който ответната страна не е изпълнила в срок и съобразно условията на договора. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК регламентирала договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните. В случая представеният по делото Договор за кредит не е сключен в противоречие с цитираното законово изискване. Изложеното обосновава извод, че процесният договор е действителен като сключен според повелителните норми на чл. 10, чл. 11 и чл. 22 от ЗПК.

Твърди, че на ******г., длъжникът М. А. Т. сключил Договор за кредит № ****** с ******, по силата на който е получил сумата от 1100 лева, срещу което се съгласил да върне 13 броя вноски по 106.34 лева в срок до 20.01.2019г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Приложение 1, съдържащ Погасителен план, неразделна част към Договора за кредит.

Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 41.24%, както и годишен процент на разходите в размер на 50%. В Раздел X, чл. 2 от Общите условия за предоставяне на кредити на заемодателя (ОУ), неразделна част от Договора за кредит страните се съгласили, че длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска. В Раздел VI, чл. 7 от ОУ, неразделна част от Договора за кредит страните постигнали съгласие длъжникът да заплаща всички разноски свързани с неизпълнението му. В Раздел VIII, чл. 2.6 от ОУ било уговорено правомощие на ****** да уведомява длъжника за забавата му чрез водене на кореспонденция, изпращане на съобщения, писма и стикери.

Ответникът сключил на ******г. Договор за предоставяне на поръчителство с дружеството ******. По силата на договора за предоставяне на поръчителство, дружеството се е задължило да сключи договор с трето за процеса лице - ****** и да отговаря пред ****** солидарно с М. А. Т. за всички задължения по договора за кредит с ****** така, както те са установени в договора за кредит и приложенията към него. Съгласно чл. 3 от договора за предоставяне поръчителство, дружеството се е задължило да плати всички изискуеми задължения при поискване от ******. На ******г., ****** и ****** сключили договор за поръчителство, по силата на който ****** се е задължило спрямо ****** за всички задължения на М. А. Т. по Договора за кредит. Така ****** е изпълнило задълженията си към М. А. Т.

2 по Договора за предоставяне поръчителство.

Твърди, че ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит. ****** поканило ****** да плати всички изискуеми задължения на М. А. Т. по Договора за кредит на 18.02.2021г. За това обстоятелство и в изпълнение на уговореното в чл. 3, ал. 2 от договора за предоставяне на поръчителство, ****** е изпратило уведомление до Длъжника на 18.02.2021г., в което било посочило всички дължими суми и предстоящо плащане от ******.

На 23.02.2021г. ****** погасило дължимите от М. А. Т. на ****** суми, както следва: 1100 лева - главница по Договор за кредит; 282.42 лева договорна лихва за период ******г. до 20.01.2019г. и 636.72 лева обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава, във връзка с уведомяване и извършени опити за извънсъдебно погасяване на задължението. На 23.02.2021г. ****** е уведомило по електронна поща Длъжника за извършеното плащане съобразно уговореното в чл. 3, ал. 4 от договора за предоставяне на поръчителство, за встъпването на ****** в правата на кредитора ******, както и за задължението му за заплащане на възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство в размер на 815.36 лева, ведно със сумата от 210.31 лева, представляваща обезщетение за забава върху дължимото възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания (Цесия) от 02.03.2021г. „******“ ЕАД и „******“ ЕООД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „******“ ЕООД. Длъжникът бил уведомен за цесията на посочената от него в договора електронна поща с имейл от 30.03.2021г.

Страните постигнали договореност, цедентът да прехвърля станали ликвидни и изискуеми в пълен размер вземания, произхождащи от договори за потребителски кредит, сключени от продавача с физически лица, които не изпълняват задълженията си по тях, които вземания е договорено, че се индивидуализират в Приложение № 1 към дата 23.02.2021г., неразделна част от договора. С Приложение № 1 към договора за цесия, „******“ ЕАД е прехвърлил на цесионера „******“ ЕООД вземанията от ответника по Договор за паричен заем № ******/******г. в размер на 3245.63лв.

Твърди, че връчването на съобщението за сключения договор за цесия от цедента - на длъжника, има за цел длъжникът да бъде уведомен за кредитора, на който следва да изпълни надлежно и съответно да бъде предотвратено изпълнението на лице, което не е титуляр на вземането. С цел да бъде гарантирана сигурността на длъжника да изпълни именно на овластения кредитор, законът изисква уведомяването за сключения договор за цесия да бъде извършено от предишния кредитор - цедент. Връчването на уведомлението обаче няма характер на лично и незаместимо действие, поради което е възможно то да бъде извършено и от пълномощник на цедента. С оглед константната съдебна практика няма пречка старият кредитор (цедент) да упълномощи новия кредитор (цесионер) от името на цедента да извърши предвиденото в чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия. Законът не е предвидил уведомяването на длъжника да става по конкретен и специален начин, поради което същото следва да се счита надлежно извършено.

Ответникът М. А. Т. не е изпълнил в срок задълженията си по Договора 3 за кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. Към настоящия момент задължението все още не е погасено. Настоящата претенция касае, съдът да приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца парично вземане, конкретизирано в т. 9 на предявеното Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по образуваното ч.гр.д. № 1441/2023г., а именно сумата в общ размер от 3245.63лв., формирана както следва: главница в размер на 1100 лв.; възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство в размер на 815.36 лв., договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 282.42 лв. за периода от ******г. до 20.01.2019г., законна лихва за забава върху главницата в размер на 636.72 лв. за период от ******г. до 11.08.2023г., законна лихва за забава по Договора за предоставяне на поръчителство в размер на 411.13лв., както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията. Претендираната сума за лихва за забава представлява обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва, определена с Постановление № 426 на МС от 18.12.2014г. за просрочени парични задължения. Същата се дължи от Длъжника по силата на чл. 2, раздел X. „Забава. Предсрочна изискуемост“ от ОУ, неразделна част от Договора за кредит, съгласно който член при забавяне на плащането на погасителна вноска Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска. За периода от 13 март 2020г. до 13 юли 2020г. законна лихва за забава по Договора за кредит не е била начислявана, т.е. претендираната лихва е изцяло съобразена с изискванията на чл. 6 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020г. и за преодоляване на последиците (загл. доп. - дв, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020г.).

МОЛИ съда, да постанови решение, с което да признае за установено със сила на пресъдено нещо по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца, сума в общ размер от 3245.63 лева по образуваното ч.гр.д. № 1441/2023г. по описа на КрлРС, по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, „******“ ЕООД. Претендира, както за направените по разноски по заповедното производство за заплатена държавна такса от 64.91 лв. и юрисконсултско възнаграждение от 50.00 лв., така и разноските по настоящото исково производство за заплатена държавна такса - 50.00 лв. и юрисконсултско възнаграждение от 100.00 лв.

Ответникът – М. А. Т., представляван в производството от назначения по реда на чл. 47 от ГПК – особен представител в лицето на адвокат А. Ц. Ц., намира предявените искове за допустими, но неоснователни по основание и размер. Твърди, че към исковата молба липсват доказателства, че „******” ЕАД е поканило „******” ЕООД да плати всички изискуеми задължения на кредитополучателя по Договор за кредит от 18.02.2021г., а именно - кога кредитора е поканил поръчителя да плаща, за каква сума е поканата и по кой точно договор за потребителски кредит е поканата. Липсват доказателства, че поръчителят „******” ЕООД е изпълнило уговореното в чл.3, ал.2 от Договор за предоставяне на поръчителство от ******г. и е уведомил длъжника, че има покана да плати задължението му.