Определение № 147 от 27.02.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 147 гр. София, 27.02.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев като разгледа докладваното от Тодор Тодоров Въззивно търговско дело № 20251001000665 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба с вх.№ 35218/29.12.2025г. от адвокат П. П.-процесуален представител на „ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД с искане за изменение на постановеното по делото решение № 596/25.11.2025г. в частта за разноските, като моли ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца заплатеното адвокатско възнаграждение по делото в размер на 1689 лв. с ДДС.

В срокът по чл. 248 ГПК ответникът по молбата –ЗК „Лев инс“ АД е ангажирал становище, с което счита молбата за неоснователна.

С постановеното по настоящото дело решение № 596/25.11.2025г. е отменено Решение №869 от 17.06.2025г., постановено по т. д. №345, по описа на Софийски градски съд, ТО, VI-18, състав, в частта, с която исковата претенция на „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД с правно основание чл.499, ал.7 КЗ, вр. с чл.127, ал.2 от ЗЗД, предявена срещу ответника ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД ЕИК:121130788 е отхвърлена за разликата над 16 815,00 лв. до предявения размер от 28 015.00 лв. и е осъдено да заплати припадащите се разноски, като ЗК „Лев инс“АД е осъдено да заплати на „ДЗИ- Застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407 със седалище и адрес на управление -гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, на основание чл. 499, ал.7 КЗ, вр. чл.127, ал.2 ЗЗД сумата от 11 200 лв. /единадесет хиляди и двеста лева/, представляваща вземане за плащане на припадащата се част от платено застрахователно обезщетение за вреди от ПТП, настъпило на 25.06.2022 г., около 17,50 ч. в землището на с. Борован, обл. Враца на републикански път II-13, района км. 41+100 м., посока гр. Бяла Слатина, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба - 20.02.2024 г. до окончателното й изплащане.

С решението ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788, на основание чл. 78, ал. 1 1

ГПК е осъдено да заплати на „ДЗИ- Застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407, сума в размер на 5.394.80 лв. /пет хиляди триста деветдесет и четири лева и осемдесет стотинки./, представляваща разноски в производството пред двете инстанции, от които 4320.60 лв./четири хиляди триста и двадесет лева и шестдест стотинки/- разноски в производството пред СГС, а сумата от 1074.20 лв. /хиляда седемдесет и четири лева и двадесет стотинки/разноски в производството пред въззивната инстанция.

Съдът намира, че няма основания за увеличаване на размера на присъденото на молителя адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА.

С оглед постановеното Решение на СЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22, при определяне размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът и при приложение на разпоредбата на чл. 38 от ЗА, съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1/09.07.2004 г. размери на адвокатските възнаграждения. В актуалната практика на ВКС се приема, че нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА, препращаща към Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения не съответства на правото на ЕС, поради което не следва да се прилага. Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги при съобразяване на предмета на спора, фактическата и правна сложност на делото, естеството и количеството извършена работа. В този смисъл са: В този смисъл са: определение № 4888/24.10.2024 г. по ч.гр.д. № 3551/2024 г. на ВКС, І г.о; определение № 1001 от 06.03.2024 г. по ч.гр.д.№ 553 от 2024 г. на ВКС, ГК, III г.о.; определение 1183 от 14.03.2024 г. по ч.гр.д.№ 2605 от 2023 г. на ВКС, ГК, III г.о.; определение № 1016/06.03.2024 г. по ч.гр.д. № 4123/2023 г. на IV г.о.; определение №1059/07.03.2024 г. по ч.гр.д. № 982/2023 г. на IV г.о.; определение № 50015/16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. на І т.о. и др. В случая извършената от адвокат П. работа по защита на ищеца във въззивното производство се изразява в изготвяне на въззивната жалба, проведено е едно открито съдебно заседание, без събиране на нови доказателства, в което процесуалният представител на ищеца е заявил, че поддържа подадената жалба, като моли първоинстанционното решение да бъде отменено и претенцията да бъде уважена в пълен размер.

С оглед на това съдът намира, че няма основания да ревизира решението с в частта за разноските. Присъденият на адв. П. размер на адвокатско възнаграждение от 850 лв. е напълно съответен на обема извършена от адвоката работа във въззивното производство, както и на материалния интерес.

Предвид изложеното молбата следва да бъде оставена без уважение.

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без уважение молба с вх.№ 35218/29.12.2025г. от адвокат П. П.процесуален представител на „ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД с искане за изменение на постановеното по делото решение № 596/25.11.2025г. в частта за разноските, като моли ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца заплатеното адвокатско възнаграждение по делото в размер на 1689 лв. с ДДС.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3