Решение № 274 от 10.06.2026, Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 274 гр. Търговище, 10.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЯРА М. ПАНАЙОТОВА при участието на секретаря К. Ал. К. като разгледа докладваното от ВЯРА М. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20253530100512 по описа за 2025 година

Предявен е иск, с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415 от ГПК във вр. с чл. 500, ал. 2 от КЗ, за сумата от 313,75 лв. (160,42 евро ).

Ищецът твърди в исковата си молба, че на 27.04.2021 г., около 16:10 часа, в **************** до магазин „**********”, ответникът, управлявайки лек автомобил марка „Опел”, модел „Корса”, с peг. № **********, при извършване на маневра завой надясно от лява пътна лента отнема предимството на правомерно движещия се лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Пасат”, с peг. № **********, управляван от А. И. М., като го блъска и реализира пътнотранспортно произшествие с материални щети. За настъпилото ПТП е бил съставен Протокол за ПТП от органите на полицията и на ответника е издаден акт за административно нарушение, в който са отразени допуснатите от последния нарушения на ЗДвП,а в хода на разследването е било установено, че ответника не притежава правоспособност за управление на МПС. Ищецът твърди, че лек автомобил марка „Опел”, модел „Корса”, с peг. № **********, управляван от виновния водач е бил застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите към ищцовото дружество по застрахователна полица № BG/22/120001232281, със срок на валидност от 08.05.2020 г. до 08.05.2021 г.

Твърди, че е било подадено заявление за изплащане на обезщетение за увредения автомобил, извършен е оглед, щетите са били оценени и изплатени на собственика на пострадалия автомобил марка „Фолксваген”, модел 1

„Пасат”, с peг. № **********, като обезщетението възлизало на 313,75 лв.

Ищецът твърди, че съгласно чл. 500, ал. 2 от КЗ в негова полза е възникнал регрес срещу ответника, поради това, че последния към момента на настъпване на ПТП е бил неправоспособен водач и изплащайки обезщетението е встъпил в правата на увредения срещу причинителя на щетите, поради което и го е поканил да възстанови изплатеното обезщетение, но плащане не било извършено и ищеца по реда на чл. 410 от ГПК се снабдил със заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 51 / 2025 г. на РС-Търговище.

Заповедта била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК, поради което и съобразно указанията на съда ищеца е предявил иск за установяване на вземането, обективирано в издадената заповед за изпълнение. В съдебно заседание не изпраща представител, но поддържа иска, чрез представено писмено становище.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез назначения от съда особен представител. В отговора е изразено становище за допустимост, но неоснователност на иска. В отговора ответникът оспорва както основанието, така и размера на иска, като счита, че не са представени доказателства за възникването на регрес, както и за възникване на застрахователното събитие. Наведени са доводи за погасяване на вземането на ищеца по давност, с изтичане на пет години от настъпване на застрахователното събитие. В съдебно заседание поддържа изложените в отговора доводи за неоснователност на ищцовата претенция.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното : Видно от приложеното по делото ч. гр. д. № 51 / 2025 год. на РСТ ищецът е подал заявление, с което е поискал съда да му издаде заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Подаденото от ищеца заявление е било уважено и съдът е издал Заповед за изпълнение № 21 / 14.01.2025 год. за сумата от 313.75 лв. – главница, представляваща изплатено застрахователно обезщетение на основание сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“, обективирана в застрахователна полица № BG/22/120001232281, със срок на валидност 08.05.2020 г. до 08.05.2021 г. ведно със законната лихва, считано от 14.01.2025г. до окончателното изплащане на задължението, като са присъдени и разноски в производството.

Заповедта е била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 1 от ГПК, поради което заповедния съд, на осн. чл.415 от ГПК е указал на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си против ответника и това определя правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск, с правно осн. чл. 422 от ГПК.

От представените по делото писмени доказателства се установи по безспорен начин, че на 27.04.2021 г., около 16:10 часа, в **************** до 2 магазин „**********”, ответникът, управлявайки лек автомобил марка „Опел”, модел „Корса”, с peг. № **********, собственост на Й. С., при извършване на маневра завой надясно от лява пътна лента отнема предимството на правомерно движещия се лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Пасат”, с peг. № **********, управляван от А. И. М., като го блъска и реализира пътнотранспортно произшествие с материални щети, без пострадали лица. От представения по делото Протокол за ПТП № 1763606 от 27.04.2021 г., съставен от служител на ПП при ОД МВР Търговище се установява, че ответникът при маневра завой на дясно от лявата пътна лента отнема предимството на правомерно движещия се автомобил. В протокола е отразено, че в следствие на ПТП са настъпили материални щети върху автомобил марка „Фолксваген”, модел „Пасат”, с peг. № **********, управляван от А. И. М. – предна броня, преден десен фар, както и че при проверката се е установило, че ответникът е неправоспособен водач на МПС.

Протоколът е подписан от водачите на двата автомобила, без възражения. От приложените по делото АУАН ( л.60) и Наказателно постановление № 211292-000722 от 14.05.2021 год. се установява, че при процесното ПТП ответникът е нарушил правилата за движение, визирани в чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, като при предприемане на маневра, създава опасност за участниците в движението, без да се съобразява с тях и нарушение на чл. 150 от ЗДвП, като е управлявал МПС без да е правоспособен водач, като за виновно извършените нарушения му е наложено адм. наказания глоба в общ размер на 500 лв.

Механизма на настъпване на ПТП, както и виновното поведение на ответника за настъпването му се установява и от събраните по делото гласни доказателства и от заключението на САТЕ.

Безспорно е, с оглед събраните доказателства, че автомобила, управляван от ответника е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, със застрахователна полица № BG/22/120001232281 в ищцовото дружество, както и че застраховката е била валидна към момента на настъпване на ПТП на 27.04.2021 год. Видно от приложените писмени доказателства – претенция за изплащане на обезщетение за щети по МПС, опис заключение по щета, документ за банков превод и др., ищецът е изплатил причинените в следствие на ПТП, настъпило по вина на ответника щетите на увредения автомобил, марка „Фолксваген”, модел „Пасат”, с peг. № **********, в размер на 313,75 лв. Безспорно е по делото, че и до момента ответникът не е възстановил на ищеца изплатеното на увредения обезщетение.

От заключението на приетата по делото САТЕ се установи, че щетите по автомобил марка „Фолксваген”, модел „Пасат”, с peг. № ********** са в причинно следствена връзка с ПТП от 27.04.2021 год., а стойността на същите 3 възлиза на 163,20 евро, или 319,19 лева.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи: Вземането на ищеца се основана на регресена отговорност на ответника, съответно на възникнало регресно право за ищеца, по смисъла на чл. 500, ал. 2 от КТ. Съгласно цитирания по-горе текст от КЗ застрахователят има право да получи платеното обезщетение, заедно с платените лихви и разноски от лицето, управлявало моторното превозно средство, когато не притежава правоспособност за управление на съответната категория моторно превозно средство, или на което временно е отнето свидетелството за управление на моторното превозно средство. В конкретния случай ищецът се е позовал на предложение първо от чл. 500, ал. 2 от КЗ, а именно, че ответникът е управлявал като не е притежавал правоспособност за управление на МПС. Обстоятелството, че ответникът към момента на настъпване на ПТП от 27.04.2021 год. е управлявал автомобила без да има правоспособност се установява от приложената по делото административна преписка.

За да се ангажира регресната отговорност в хипотеза на чл. 500, ал. 2 от КЗ, ищецът следва да докаже : настъпването на пътно транспортно произшествие; наличие на валидно сключена застраховка "Гражданска отговорност" за автомобила, който е управляван от виновният водач; изплащане на застрахователно обезщетение на пострадалите, както и обстоятелството, че при пътно-транспортното произшествие виновният водач не е бил правоспособен. При установената по –горе фактическа обстановка съдът приема, че всяка една от посочените предпоставки за възникване на регресна отговорност е на лице, поради което за ищеца, с изплащане на щетите на увреденото лице, настъпили в следствие на ПТП, възникнало по вина на ответника, който е бил неправоспособен водач, е възникнало правото да претендира възстановяване на заплатеното от виновния водач - ответник.

Възражението на ответника че вземането на ищеца е погасено по давност съдът счита за неоснователно: Ищецът встъпва в правата на увреденото лице срещу виновния водач от момента на заплащане на обезщетението, от който момент за него възниква възможност да търси регресна отговорност. За ищеца давността не тече от датата на застрахователното събитие, а от възникването на регресната отговорност, в конкретния случай 17.05.2021 год., когато е изплатено обезщетението на увреденото лице. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 14.01.2025 год., поради което съдът приема, че от 17.05.2021 год. до 14.01.2025 год. не е изтекла петгодишната погасителна давност. Дори и да се приеме, че давността започва да тече от настъпване на ПТП – 27.04.2021 год., същата до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за 4 изпълнение не е изтекла. С оглед изложеното възражението за погасяване на вземането, обективирано в Заповедта за изпълнение, по давност е неоснователно.

По изложените съображения съдът приема, че вземането на ищеца в размер на 313,75 лв., представляващо регресна претенция за изплатено застрахователно обезщетение, на основание сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“, обективирана в застрахователна полица № BG/22/120001232281, със срок на валидност 08.05.2020 г. до 08.05.2021 г. ведно със законната лихва, считано от 14.01.2025г. до окончателното изплащане на задължението, е съществувало, било е изискуемо и ликвидно към момента на издаване на заповедта за изпълнение, поради което искът е доказан и по основание, и по размер и следва да бъде уважен.

На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца и направените по делото разноски в размер на 538,88 евро – държавни такси, възнаграждение за вещо лице и особен представител, юрисконсултско възнаграждение, съгласно списък по чл. 80 от ГПК, както и направените разноски в заповедното производство в размер на 38,35 евро ( 75 лв.).

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н. Ф. И., ЕГН ********** от **************** дължи на Застрахователна Компания „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67 А, представлявано от В. И., В. М. и В. В., действащи чрез пълномощник юрк. В. Т., вземане в размер на от 313,75 лв. (160,42 евро ) – главница, представляваща дължима сума по регресна претенция за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“, обективирана в застрахователна полица № BG/22/120001232281, със срок на валидност 08.05.2020 г. до 08.05.2021 г. ведно със законната лихва, считано от 14.01.2025г. до окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение № 21 / 14.01.2025 г. по ч.гр.д. № 51 / 2025 г. на РСТ, на осн. чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.