Решение № 1718 от 13.09.2021, Административен съд - Пловдив
- Съд
- Административен съд - Пловдив
- Дело
- Административно дело 1807/2020
- Вид
- Решение № 1718
- Подписан
- 13.09.2021
- В сила
- 15.03.2022
- Състав
- СВЕТЛАНА БОЙКОВА МЕТОДИЕВА
Други актове по делото
- Определение № 2048 от 07.12.2020 · СВЕТЛАНА БОЙКОВА МЕТОДИЕВА
- Разпореждане № 6133 от 01.10.2021 · СВЕТЛАНА БОЙКОВА МЕТОДИЕВА
- Разпореждане № 6673 от 29.10.2021 · СВЕТЛАНА БОЙКОВА МЕТОДИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.203 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл.203, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.204, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.204, ал.2 и ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.204, ал.2 и ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.204, ал.4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.205 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.256 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.100, ал.1 · Закон за държавния служител
- чл.100, ал.1, т.1 · Закон за държавния служител
- чл.100, ал.4 · Закон за държавния служител
- чл.12 · Закон за държавния служител
- чл.124, ал.2 · Закон за държавния служител
- чл.6, ал.1 · Закон за държавния служител
- чл.10, ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.10, ал.2 и ал.4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.10, ал.2 и ал.4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.1, ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.1, ал.2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.37 · Закон за правната помощ
- чл.24 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 1718/13.9.2021г. гр. Пловдив, 13.09.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXІХ състав, в открито заседание на двадесет и четвърти февруари, през две хиляди двадесет и първата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Методиева при секретаря В.П. и с участието на прокурор при Окръжна прокуратура - Пловдив Албена Георгиева, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 1807 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 и сл. от АПК, във връзка с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ.
Образувано е по искова молба от В.Й.М. с ЕГН ********** ***, депозирана чрез пълномощника му адв. Б.П., против Национална здравноосигурителна каса – София. С исковата молба, уточнена с молба от 15.09.2020 г., са предявени претенции за осъждане на ответната страна да заплати на ищеца обезщетения за имуществени вреди, както и за неимуществени такива, които се твърди да са му били причинени от незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на НЗОК, изразили се в недопускане до работа на ищеца в РЗОК Пловдив, без основателна причина за това, за периода от 10.01.2019 г. до 20.07.2020 г. Имуществените вреди ищецът определя на сумата от 19786,78 лева, за която е прието изменение на иска с протоколно определение от 06.01.2021 г., съставляваща размера на възнаграждението, което ищецът би получил, ако бе допуснат до работа, на база на получаваното от него такова за съответната длъжност. По отношение на обезщетението за неимуществени вреди цената на иска е 3000 лева, като се сочи, че претърпените такива от ищеца М. се изразяват в болки и страдания в резултат от невъзможността да се яви на работа, за което има готовност, а не е допускан, липсата на доходи и лишаване изобщо от възможността да работи поради това, че е държавен служител и невъзможността да участва активно в издръжката на семейството си. И двете суми се претендират със законна лихва от датата на образуване на делото до окончателното им изплащане, като се претендират и разноските по делото.
Ищецът, редовно призован, присъства лично в съдебно заседание и с пълномощника си адв. П., която моли за уважаване на предявените против ответника претенции, като сочи, че вредите произтичат от непредприемането на действия от страна на НЗОК да върне на работа ищеца след неговото освобождаване от ареста. Ищецът заявява, че поддържа становището на пълномощника си. В писмена защита от името на пълномощник на ищеца се сочи, че държавата в лицето на НЗОК не е осигурила необходимите условия ищецът да изпълнява служебните си задължения, като на деня след освобождаването му от ареста, същият не е допуснат до сградата по местоработата му в РЗОК Пловдив и на двете му писмени заявления до ответника с искане да започне работа няма постъпил отговор. Твърди се, че след като ищецът е бил отстранен от работа по искане на прокуратурата на основание чл.100, ал.1, т.1 от ЗДСл поради задържането му под стража, то след освобождаването му, отстраняването на ищеца от работа е вече без основание и поради това незаконосъобразно. Налице е, както и в исковата молба, така и в писмената защита, позоваване на чл.100, ал.4 от ЗДСл на отразеното там право на незаконно отстранен служител от работа на обезщетение. Сочи се, че с действията си по незаконно отстраняване от работа на ищеца, ответникът е лишил ищеца от право на труд, като му е причинил вреди в резултат от незаконни действия по продължаване на отстраняването от работа на М. без основание, за които вреди се дължи и обезщетение. Излагат се съображения във връзка с трайната практика на ВКС по трудови дела, касателно достатъчността работникът само един единствен път да се яви на работа и да заяви, че желае да изпълнява задълженията си, за да възникне правото на обезщетение, както и че ищецът двукратно е отправял такива искания до ответника, без да получи отговор на писмените си изявления, а при личното му явяване не е допуснат от ръководството да влезе в сградата.
Ответникът по иска НЗОК София е депозирал писмен отговор по исковата молба, чрез юрисконсулт. С отговора се възразява по допустимостта на исковете, като се сочи, че те са предявени и срещу ненадлежен ответник, тъй като при евентуално неоснователно повдигнато обвинение прокуратурата следва да носи отговорност за периода на отстраняване на служителя от работа, понеже органът по назначаването не действа по своя преценка. Твърди се недопустимост на исковете поради липса на предварителна отмяна на заповедта за временно отстраняване на ищеца от работа като незаконосъобразна, което е задължителна процесуална предпоставка за допустимостта на иск по чл.100, ал.4 от ЗДСл. Алтернативно се оспорват исковите претенции по основание, както и по размер, като се излагат в отговора подробни съображения в тази насока относно характера на временното отстраняване от длъжност и продължителността на действие на мярката. Прави се искане да се признае от съда налично съпричиняване от страна на ищеца на вредоносния резултат, като се възразява относно крайния момент на периода на претендираните вреди и се изтъква наличието на заповед за прекратяване на служебното правоотношение от 01.07.2020 г. В съдебно заседание становището по отговора се поддържа от процесуалните представители на ответника юрисконсултите Т. и Л., като се моли за отхвърляне на исковите претенции като неоснователни и недоказани и се претендира присъждане на разноски по делото. Представена е писмена защита от ответника с изложени подробни съображения във връзка с искането за оставяне на исковете без разглеждане като недопустими, респективно без уважение като неоснователни и недоказани.
Задължително участващият по реда на чл.10, ал.1 от ЗОДОВ прокурор изразява становище за неоснователност и недоказаност на исковите претенции, като се солидаризира с изложените в тази връзка възражения на ответника в отговора му по исковата молба.
Пловдивският административен съд, на първо място, намира, че исковете са допустими. С оглед на съдържанието на всяка искова претенция се касае до иск с правно основание по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, доколкото е заявено искане за присъждане от съда на обезщетение за имуществени вреди, както и за неимуществени вреди, за които се твърди да са настъпили в резултат от незаконосъобразни действия, както и такива бездействия на ответника като държавен орган при изпълнение на административна дейност. В тази насока, действително от страна на ищеца е налице посочено като основание на претенциите му разпоредбата на чл.100, ал.4 от ЗДСл, която гласи, че държавният служител, който е бил незаконно отстранен от работа, има право на обезщетение при условията и по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Същевременно обаче, ищецът изрично в уточнението към исковата си молба сочи, че не претендира заповедта, с която е бил временно отстранен от работа, да е била незаконосъобразна и съответно отменена като такава, доколкото желае да му се присъди обезщетение за вреди, причинени не от незаконосъобразен административен акт, а от незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията. Следователно и възраженията на ответника относно недопустимост на исковете с оглед на разпоредбата на чл.204, ал.1 от АПК се явяват неоснователни, тъй като не се твърди от ищеца вредите да са причинени от незаконосъобразен административен акт, за да бъде наличието на неговата отмяна абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на исковете.
Напротив, както се посочи, твърди се незаконосъобразност на действия и съответно бездействия на ответника, която съгласно чл.204, ал.4 от АПК следва да се установи от съда, пред който са предявени исковете. Затова и въпросът относно това дали са налице твърдените действия и бездействия, дали те са осъществени от ответника, дали въпросните действия/бездействия на ответника съставляват фактически такива /по см. на чл.256 от АПК/, или не, както и ако съставляват фактически действия /бездействия/, то дали те са незаконосъобразни, подлежи на преценка по същество от съда и е такъв по основателността на исковите претенции.
Исковете са предявени от надлежна страна, предвидена сред лицата, които могат да търсят обезщетение в разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, респ. чл.203 от АПК. Същите са предявени и против надлежен ответник, доколкото по смисъла на чл.205 от АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. В случая, твърди се от ищеца осъществяване на незаконосъобразни действия, съотв. бездействия на администрацията на РЗОК Пловдив по недопускане на ищеца до работа, без законово основание за това след освобождаването му от ареста и невъзстановяване на ищеца на работа от НЗОК. Доколкото РЗОК Пловдив е териториално поделение на НЗОК, а последната е юридическо лице, съгласно чл.6 от ЗЗО, то поради това и правилно исковете са насочен именно срещу нея.
По същество исковите претенции се явяват неоснователни.
От фактическа страна се установява, че ищецът М. през 2016 г. бил назначен със заповед на Управителя на НЗОК на основание чл.9, чл.10 и чл.12 от ЗДСл за държавен служител на длъжност Началник сектор в РЗОК Пловдив, която длъжност изпълнявал и към 2018 г. На 09.05.2018 г. ищецът М. бил задържан по реда на ЗМВР за 24 часа, след което във връзка с междувременното му привличане като обвиняем за няколко престъпления от общ характер на 10.05.2018 г. по образуваното преди това следствено дело № 149/2018 г. по описа на ОСО при ОП Пловдив, било постановено задържане за 72 часа по НПК с оглед представянето му пред съд по искане за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
Такава била взета по посоченото досъдебно наказателно производство с определение на Окръжен съд Пловдив от 10.05.2018 г., като същата действала спрямо ищеца до 10.01.2019 г., когато с постановление на прокурор от ОП Пловдив мярката за неотклонение „Задържане под стража“ била заменена с по-лека мярка за неотклонение „Гаранция“ поради изтичане на максимално предвидения в НПК срок на задържане в досъдебното производство и било разпоредено освобождаването на ищеца на същата дата - 10.01.2019 г. Междувременно, със Заповед №РД-09-165/17.05.2018 г., подписана за управител на НЗОК от подуправител на НЗОК, ищецът М. бил временно отстранен от работа от заеманата от него длъжност като Началник сектор в РЗОК Пловдив, считано от датата на задържането му 09.05.2018 г., 13,30 часа, на основание чл.100, ал.1,т.1 от ЗДСл. Като причини за временното отстраняване в заповедта било посочено, че на 09.05.2018 г. В.М. е задържан под стража от органите на МВР и с определение на Пловдивски окръжен съд по ЧНД № 931/2018 г. по отношение на служителя е взета постоянна мярка за неотклонение „Задържане под стража“. Заповедта била връчена на ищеца на 18.05.2018 г. срещу подпис и не била обжалвана от М.. В деня, следващ освобождаването му от ареста по постановлението на прокурора, а именно на 11.01.2019 г. сутринта ищецът М. се явил пред сградата на РЗОК Пловдив на ул. „Христо Чернопеев“ № 20 в гр. Пловдив, за да се срещне с Директора на РЗОК във връзка с желанието му да се върне на работа. На входа на сградата обаче ищецът не бил допуснат да влезе от свидетеля С., който работел като охранител, контролиращ достъпа в сградата и на когото преди това било разпоредено от директор на РЗОК да не допуска в сградата ищеца М.. След като свидетелят С. обяснил на ищеца, че не може да го допусне в сградата за исканата среща с Директора, ищецът си тръгнал, след което не правил други опити да се яви на работното си място. На 14.01.2019 г. същият изпратил с обратна разписка до Управителя на НЗОК, чрез Директор на РЗОК Пловдив, уведомително писмо, в което посочил, че основанията за издаването на заповедта за временно отстраняване от работа са отпаднали и заповедта трябва да бъде отменена, като посочил, че на 11.01.2019 г. се е явил на работа в сградата на РЗОК Пловдив, но не е бил допуснат до работното си място от охраната на основание заповед на управителя на НЗОК, която не му била предоставена. Уведомителното писмо постъпило и било входирано в РЗОК Пловдив на 15.01.2019 г. Със заповед № 3/01.07.2020 г. на Управителя на НЗОК София било прекратено служебното правоотношение на ищеца М., считано от датата на издаване на заповедта. Междувременно, досъдебното наказателно производство №149/2018 г. по описа на ОСО при ОП Пловдив, водено срещу ищеца М., както и други лица, с повдигнати спрямо него конкретни обвинения за престъпления от общ характер продължило, като към 07.05.2020 г. с постановление на прокурор от ОП Пловдив материалите по него били изпратени по компетентност на Специализирана прокуратура и заведени под № 1025/2020 г. Към 12.11.2020 г. по това досъдебно наказателно производство предстояло изготвянето на назначена съдебно-икономическа експертиза и последващо привличане на обвиняемите лица. За времето от освобождаването му от ареста на 10.01.2019 г. до прекратяване на правоотношението му с РЗОК Пловдив въз основа на заповедта за прекратяване на служебно правоотношение, ищецът не работил на длъжността Началник Сектор в РЗОК Пловдив, като на депозирани писмени искания за възстановяването му на работа не получил отговор.
Разпечатката съдържа 16 от 32 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c337e15a-f9dd-462d-b4e8-9812e0b9c941