Решение № 47 от 16.01.2025, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 47 гр. Стара Загора, 16.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Велина Пенева при участието на секретаря Тонка Т. Вълчева като разгледа докладваното от Велина Пенева Гражданско дело № 20245530103633 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД.

Ищцата М. П. С. твърди в исковата си молба, че с ответника М. Л. В. имали изградена спорадична връзка, включително интимна. В първите една-две години от връзката им нямало каквито и да е проблеми. Л. реализирал доходи, като престирал труд извън територията на Република България, предвид което често отсъствал за периоди от няколко месеца. С ответника никога не били живели заедно в едно домакинство. М. С. имала дете от предишен брак. Преди няколко години Л. започнал да проявява явна агресия спрямо нея, а впоследствие и по отношение на детето й, и роднините на ищцата. Това негово поведение се задълбочило и станало все по-плашещо и неприемливо. Л. постоянно я следял, като ищцата установила, че ответникът поставил в ползвания от нея лек автомобил устройство, което подавало сигнал към него, кога ищцата се качва в колата, какво говори в колата, както и нейното местонахождение. Агресията на ответника ескалирала, като на 17.12. 2020 год. в село Б., община Стара Загора, Л. й нанесъл телесна повреда, чрез нанасяне на удари с ръце/юмрук/, а именно счупване на челюст, като се наложило на 20.12.2020 год. ищцата да влезе в болница, понеже в Спешен център в гр. Стара Загора не успели да открият счупването. На посочената дата ищцата постъпила в Клиника по ЛЧХ в УМАЛ „Свети Георги“ гр. Пловдив и се наложило осъществяване на хирургическа намеса. Видно от изготвената Епикриза била установена следната телесна увреда: счупване на долна челюст, открита в областта на 37 и 38 зъб. Наложило се осъществяване на оперативна интервенция и били поставени стандартни метални шини на горна и долна челюст и междучелюстна фиксация с меко-еластична тяга. Въпросните шини ищцата носела около 40 дни, като през това време не можела да се храни нормално - използвала сламка, имала силно изразени и 1 болезнени отоци в областта на счупването. Тези болки намалили своя интензитет едва след около четири месеца, след отстраняване на шините, но продължили моменти на спорадични силни такива. Описаните спорадични болки засилили своя интензитет и честота на проява, което в последствие наложило през 2021 год. на 10.11.2021 год. ищцата отново да постъпи в болница УМБАЛ „Свети Георги“ гр. Пловдив, като видно от издадената й експертиза било налице възпаление, което било вследствие и в пряка причинно-следствена връзка със нанесената й на 17.12.2020 год. от Л. травма. Предвид продължаване на проявяваната от Л. агресия, включително и физическа такава спрямо ищцата, отправените от него заплахи за здравето и живота й, здравето и живота на нейната сестра, постоянното преследване от негова страна спрямо нея и нейните близки, подала жалба до РП Стара Загора и по същата било образувано досъдебно производство. След приключването на досъдебното производство, с предмет нанасянето на средна телесна увреда от страна на ответника спрямо ищцата, между РП Стара Загора и М. Л. било сключено споразумение и същото било одобрено от PC Стара Загора по НОХД ********** год. по описа на PC Стара Загора. Видно от протокол № ************* год., сключеното споразумение било одобрено от съда, като съда признал М. Л. В. за виновен в това, че на 17.12.2020 год. в село Б., община Стара Загора, чрез нанасяне на удари с ръце /юмруци/ е причинил на М. П. С., средна телесна повреда изразяваща се в счупване на долна челюст, поради което на основание чл. 129, ал. 2 във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 2, б.“Б“ във вр. чл. 39, ал. 1 във вр. чл. 42а, ал. 2, т. 1 е т. 2 във вр. ал. 3, т. 1 във вр. чл. 426, ал. 1 и ал. 2 от НК му било наложено наказание пробация. За времето, през което ищцата била с междучелюстна фиксация /около 40 дни/ същата не могла да се храни пълноценно. Храната, която приемала била в течна форма и я приемала с помощта на сламка. След свалянето на фиксацията, понеже продължавала да изпитва силни болки, ищцата продължила да се храни с течна храна, която започнала да приема на малки хапки. Отслабнала с няколко килограма. Полученото травматично увреждане повлияло негативно и върху обичайния й начин на живот. След инцидента и първия болничен престои, за период от 40 дни ищцата била на домашно лечение. Затруднено било и общуването с обичайния й кръг от лица, което причинило допълнителен душевен дискомфорт за нея. От датата на инцидента и досега, въпреки проведеното лечение, ищцата продължавала епизодично да усеща болки в челюстта. Вследствие на претърпяното изпитала силен стрес, започнала да изпитва страх от посегателство върху нея. Била напрегната и тревожна, сънят й бил нарушен. Имала затруднена концентрация и понижена работоспособност. Преживеният стрес, унижение, негативни емоционални състояния я направили несигурна и това се отразило на поведението и контактите й с околните. И към настоящия момент преживяното продължавало да предизвиква силни отрицателни емоции у нея. В следствие описаните по горе обстоятелства ищцата претърпяла съществени неимуществени вреди, които счита, че са пряка и непосредствена последица от действията на М. Л. В., изразяващи се във физическа болка от получените наранявания, почувствала се безпомощна, обидена и унижена, претърпяла уплаха и смущение, възмущение и притеснение, страх и депресия, вследствие на претърпяното. Счита, че с действията си, а именно извършване на престъпление и нанасянето на телесните увреди, ответникът й причинил посочените неимуществени вреди, 2 изразяващи се във физическа болка от нанесените удари, чувство за страх, депресия, обида и унижение, уплаха и смущение, възмущение и притеснение, вследствие на претърпяното.

Счита, че вредите й били причинени от ответника виновно, чрез едно противоправно деяние, като същите са пряка и непосредствена последица от деянието.

Искането до съда е да се постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищцата обезщетение за причинените й от М. В. неимуществени вреди, изразяващи се във физическа болка от нанесените удари и вследствие на това нанесена средна телесна увреда счупване на челюст, чувство за страх, депресия, обида и унижение, уплаха и смущение, възмущение и притеснение, вследствие на претърпяното, пряка и непосредствена последица от извършеното от ответника противоправно деяние, за което е ангажирана и наказателната му отговорност в размер на 25 000.00 лева, ведно със законната лихва от датата на нанасяне на увредата, а именно от 17.12.2020 год. до окончателното заплащане. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който счита предявения иск за допустим, но частично основателен. Твърди се, че претендираната сума за обезщетение за причинени неимуществени вреди, описани в исковата молба, е силно завишена, дори с оглед на трайната съдебна практика по аналогични казуси. Приложените към исковата молба доказателства не съдържали аргументи, подкрепящи тази силно завишена цена на иска и причинно следствената връзка между описаното състояние на ищцата и вината на ответника за такъв резултат, а твърденията на ищцата за системно и продължаващо във времето агресивно поведение на ответника не отговаряли на истината От фактическа страна:

В съдебно заседание се явяват ищцата М. П. С. и ответника М. Л. В. с процесуалните си представители. Извършени са разпити на свидетели.

Видно от показанията на св. Д. Д. М. е, че познавала ищцата от преди много години били съседки. В началото на м.01.2021г. свидетелката се обадила на ищцата по повод на работа, видели се пред жилищния блок, в който последната живеела. Според свидетелката ищцата била в тежко състояние, наплашена стресирана, разплакала се, зъбите й били в шини и метални скобички, не можела да говори, почти нищо не й се разбирало, макар и трудно обяснила, че е пострадала от приятеля си. Имало разлика преди случилото се с ищцата и след това, била стресирана, казвала, че има проблеми със зъбите.

Според показанията на св. З. М. М.-работодател на ищцата-в началото на 2021г. държал ресторант и Д. М. му съдействала да намери персонал, в тази връзка звъннала на ищцата, която обаче отказала разговор по телефон, написала съобщение, че е претърпяла инцидент. Отишли да я видят, ищцата била с шини и ластици по зъбите си, говорела трудно, лицето й било отекло, станало ясно, че не може да работи към онзи момент при свидетеля.

Ищцата не била в състояние да работи, била стресирана и не искала да се показва на публични места. Свидетеля твърди, че знаел, че някой я е ударил, но не знаел подробности.

От година и седем-осем месеца ищцата работела при него и при промяна на времето се оплаквала, че има болки, с изключение на тези неразположения водела нормален живот.

3

От показанията на св. Д. М. Д.-майка на ответника е видно, че познавала ищцата поради това, че сина на свидетелката имал връзка с ищцата. Свидетелката и ищцата се запознали м.01.2021г. Твърди, че сина й, и ищцата посрещали новата 2021г. в с. Б.. На 06.02.2021г. синът на свидетелката заминавал за чужбина. Свидетелката нищо не знаела за никакви инциденти, понеже я нямало 22 години в България. Твърди, че когато видяла ищцата месец януари не й направило впечатление нещо по лицето й.

От показанията на св. О. Й. Н. е видно, че бил приятел на страните, за инциденти знаел, че било нещо голямо, но конкретно за самия инцидент не знаел. Твърди, че бил виждал ищцата с шини на устата, когато са били заедно с М.. Твърди, че не е празнувал Новата 2020-2021г. с ищцата и ответника.

Установява се в хода на делото, че ищцата и ответника са имали връзка по между си в тази насока са налице показанията на разпитаните свидетели.

Приложена по делото е Епикриза-Клиника по ЛЧХ издадена от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД гр. Пловдив за ищцата, от която е видно, че е постъпила на 20.12.2020г. изписана на 27.12.2020г. с окончателна диагноза:счупване на долна челюст открито.

Приложена по делото е Епикриза-Клиника по ЛЧХ издадена от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД гр. Пловдив за ищцата, от която е видно, че е постъпила на 10.11.2021г. изписана на 12.11.2021г. с окончателна диагноза: флегмон и абсцес в устната кухина.

Приложен по делото е протокол №*************г. по НОХД**********г. по описа на РС Ст. Загора, видно от който с протоколно определение е прието и одобрено постигнато между страните споразумение, с което признат за виновен ответника в това, че на 17.12.2020г. в с. Б. общ. Ст. Загора чрез нанасяне на удари с ръце причинил на М.П.С. средна телесна повреда изразяваща се в счупване на долна челюст, поради което и на осн. чл.129 ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.55 ал.1 т.2 б. Б вр. с чл.39 ал.1 вр. с чл.42а ал.2 т.1 и т.2 вр. с ал.3 т.1 вр. с ал.1 вр. с чл.42б ал.1 и ал.2 от НК му е наложено наказание „пробация“ с посочени пробационни мерки.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като виновното поведение се презюмира до доказване на противното. За да е основателен такъв иск, следва да е установено, че е налице вреда с конкретен обем, или в конкретни размери, причинена от действията на конкретно физическо лице. Тези действия трябва да са противоправни. Освен всичко останало трябва да е налице пряка причинна връзка между поведението на деликвента и настъпилия вредоносен резултат. От анализа на събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че на посочената в исковата молба дата ответника е причинил на ищцата средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на долна челюст. Налице е влязло в сила протоколно определение, задължително за гражданския състав относно извършителят на деянието и вината.

Безспорно ищцата е претърпяла неимуществени вреди в пряка причинно-следствена 4 връзка с описаното деяние на ответника, изразяващи се в причинени физически болки и страдания. Видно от епикриза от УМБАЛ„Св. Георги“ гр. Пловдив касаеща постъпване й на лечение на 20.12.2020г., като анамнеза е посочено, че на 19.12.2020г. получила силен удар от познато лице. Като обективно състояние е отразено, че отварянето на устата било болезнено и затруднено, била извършена оперативна интервенция под местна анестезия, поставени били стандартни метални шини на горна и долна челюст, осъществена била междучелюстна фиксация с меко-еластична тяга. Отразено е, че трудоспособността била временно изгубена.