Решение № 4 от 04.02.2024, Районен съд - Златоград
- Съд
- Районен съд - Златоград
- Дело
- Административно наказателно дело 63/2023
- Вид
- Решение № 4
- Подписан
- 04.02.2024
- В сила
- 24.02.2024
- Състав
- ВЕСЕЛИНА ИВАНОВА ДИМЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 34, ал. 1 и ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34, ал. 1 и ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 36, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 2, т. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 140, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 175, ал. 3, пр. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 53 · Закон за движението по пътищата
- чл. 345, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 9, ал. 2, пр. 2 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№4 гр. Златоград, 04.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Веселина Ив. Димчева при участието на секретаря Роска С. Юрчиева като разгледа докладваното от Веселина Ив. Димчева Административно наказателно дело № 20235420200063 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 58д и следващите от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба, подадена от Й. М. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. М., ул. „Р.“ № *, ап.* против Наказателно постановление № 231058-000749 от 29.09.2023 г., издадено от началник сектор при ОДМВР-С., с което на жалбоподателя на основание чл. 53 и чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП са наложени наказание „глоба“ в размер на сумата от 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, за извършено нарушение на чл.
140, ал. 1 ЗДвП.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на издаденото НП, като жалбоподателя моли същото да бъде отменено.
Претендира разноски за производството.
В съдебното заседание жалбоподателят се явява лично и се представлява от упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Излага допълнителни съображения за допуснати съществени процесуални нарушения, допуснати при издаването на атакуваното НП.
Въззиваемата страна редовно призована за съдебно заседание, не изпраща представител. В изпратеното по делото придружително писмо към АНП е изразено становище за неоснователност на жалбата и е направено възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно 1 постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
На 12.07.2023 г. свидетелите М. М. М. – началник участък Н., към РУЗ. и В. А. Н. – мл. п.и. участък Н., към РУ-З., изпълнявали служебните си задължения на територията на община Н. Около 10,00 часа, свидетелите се намирали в района на с. В. д. – между двете части (двата квартала на селото) – Г. В.д. и Д. В. д. Същите забелязали, срещу тях да се движи л.а. марка „М.“ – пригоден за товарни цели, с изрязана задна част на купето, който нямал поставени регистрационни табели. Полицейските служители спрели автомобила за извършване на проверка в хода на която било установено, че водач на процесното МПС е жалбоподателят Й. Х.. Същият обяснил на полицаите, че автомобилът е негов и го е пригодил за селскостопански нужди – превозване на сено, дърва и др., както и че не е регистриран, което било констатирано и от служителите на РУ-З., след справка в ОДЧ.
За констатираното нарушение св. В. Н., съставил АУАН с бл. № 006185. За случая полицейските служители докладвали на ОДЧ при РУ-З. и на място пристигнала оперативна дежурна група, която извършила оглед на местопроизшествието – първо действие по разследване въз основа на което било образувано и бързо производство № 118/2023 г. по описа на РУ-З., пр.пр. № 1607/2023 г. на РП-С.
С постановление от 19.07.2023 г., прокурор при Районна прокуратура – С. е прекратил наказателното производство по БП № 118/2023 г. по описа на РУ-З., образувано за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 НК и е разпоредил материалите по делото да се изпратят на началника на сектор „ПП“ при ОДМВР-С., с оглед преценка за ангажиране на административнонаказателната отговорност на лицето. За да постанови цитирания акт, прокурорът е приел, че в конкретния случай са налице основанията по чл. 9, ал. 2, пр. 2 НК – осъщественото деяние разкрива изключително занижена степен на обществена опасност, която е явно незначителна.
На осн. чл. 36, ал. 2 ЗАНН е издадено атакуваното Наказателно постановление № 23-1058-000749 от 29.09.2023 г., издадено от началник сектор при ОДМВР-С., с което на жалбоподателя на основание чл. 53 и чл.
175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП са наложени наказание „глоба“ в размер на сумата от 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
В приложената към наказателното постановление разписка е отбелязано, че същото е връчено на жалбоподателя на 16.10.2023 г., лично и срещу подпис.
Изложената фактическа обстановка не е спорна, а и се установява от събраните по делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните от съда свидетели М. М. М. – началник участък Н., към РУ-З. и В. А. Н. – мл. п.и. участък Н., към РУ-З., както и от приобщените към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства: копие на Наказателно постановление № 232 1058-000749/29.09.2023 г. на ОДМВР – С., С-р Пътна полиция – С., ведно с разписка за получаването му; копие на Писмо, рег.№ 105800-9026/31.08.2023 г.; копие на Постановление за прекратяване на наказателно производство №1607/19.07.2023 г. на РП – С.(5 страници); Справка за нарушител/водач на Й. М. Х. (2 страници); копие на Заповед на Министър на ВР № 8121з1632/02.12.2021 г. (3 страници); копие на опис на материали от Бързо производство № 118/2023г. на РУ – З.(17 листа).
Показанията на разпитаните свидетели, са последователни, логични и безпротиворечиви и кореспондират със събраните по делото писмени доказателства, поради което съдът ги постави в основата на своите фактически констатации.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (НП е връчено на 16.10.2023 г., а жалбата е от 30.10.2023 г.), и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол административно-наказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображенията:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от посочени от жалбоподателя основания.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, съобразно приложената по делото Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, а именно началник сектор при ОДМВР-С., РУ-З. Лицата, заемащи посочената длъжност са надлежно оправомощени съгласно цитираната заповед да издават наказателни постановления на територията обслужвана от съответната ОДМВР.
На следващо място, съдът констатира, че НП е в предвидената от закона писмена форма и съдържание, при спазване на установения ред и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.
В случая обаче съдът констатира, че атакуваното НП е издадено при съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита на соченото за нарушител лице – при отсъствие на задължителен реквизит, съобразно чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, а именно място на извършване на нарушението. Видно от текста на мотивната част на НП, АНО е приел, че жалбоподателят е управлявал процесното нерегистрирано МПС „на около 900 м. от центъра на населеното място, в посока към местност Ш.“.
Горното описание съдът намира за изцяло неясно и неуточнено. Не става ясно какво се има предвид под „центъра на населеното място“, която следва да се счита за отправна точка. Дали това е точката на т.нар. „нулев център", спрямо 3 която се измерват разстоянията от и до населеното място спрямо другите селища и обекти, дали същата е обозначена, дали под център се възприема например сградата на кметството или пък на религиозния храм, или пък на площада на селото, или пък на хранителен магазин или паметник, или всеки друг обект/маркер, подходящ да бъде възприет, като „център“ на селото. Още повече, че в случая, както се установява и от свидетелските показания, с. В.д. е разделено на две части – Г. в. д. и Д. в. д., които се намират на значително отстояние една от друга (съобразно мащаба на населеното място), но са единна териториално-административна единица – населено място - с. В д.
При това положение, неясно от гледище на административнонаказателното обвинение остава и обстоятелството в коя от двете части на селото е т.нар.
„център“ на населеното място от която на разстояние от около 900 м. се сочи да е извършено процесното нарушение.
Мястото на извършване на нарушението представлява задължителен реквизит от съдържанието на НП, което следва да е посочено ясно и недвусмислено, без да оставя място за съмнение или да и се извлича с тълкуване. В случая, това не е така, поради което съдът намира, че при издаване на атакуваното НП е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, поради което жалбата е основателна и следва да бъде уважена, а НП – отменено.
По разноските.
При този изход на спора и на осн. чл. 63д ЗАНН, право на разноски възниква единствено за жалбоподателя. Такива се претендират за адвокатско възнаграждение, в размер на сумата от 600 лв., договорен съгласно ДПЗС, при условията на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Съдът намира за неоснователно възражението за прекомерност, доколкото съгласно чл. 18, ал. 2 и ал. 4, и чл.
7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималният размер на възнаграждението за наложената глоба е 400 лв. и съответно – 100 лв. за лишаване от правоуправление, поради което хонорарът не е прекомерен.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 2 ЗАНН, съдът РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-1058-000749 от 29.09.2023 г., издадено от началник сектор при ОДМВР-С., с което на Й. М.
Х., ЕГН **********, с адрес: гр. М., ул. „Р.“ № *, ап. 1*, на основание чл. 53 и чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП са наложени наказание „глоба“ в размер на сумата от 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР-С., с адрес: гр. С., бул. "Б." № * да заплати на адвокат Г. Н. Д., личен № ****, Булстат: ***1, с адрес на адвокатската кантора: гр. З., ул. „Б.“ №*, ет. *, офис 2*, сумата от 600 лв. – адвокатски хонорар.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на Глава 4
XII от АПК пред Административен съд - С., в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните.
Съдия при Районен съд – Златоград: ___________В.Д.____________ 5