Решение № 4577 от 15.12.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4577 гр. Варна, 15.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марина Георгиева при участието на секретаря Димитрина Илк. Д.а като разгледа докладваното от Марина Георгиева Гражданско дело № 20243110116031 по описа за 2024 година

Производството е образувано въз основа на депозирана искова молба, с която са предявени обективно съединени искови претенции от З. Д. П., ЕГН **********, адрес: град В., ул. П. Е. № * срещу Т. Б. А. Б. ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град С., район Л., ул. Д. Х. № *, както следва:

1/ с искане да се признае за установено в отношенията между страните, че сключеният между тях договор за потребителски кредит № * г., е нищожен поради противоречието му със закона, на основание чл. 124 ГПК във връзка с чл. 26, ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл. 22 ЗПК във връзка с чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, а в условията на евентуалност – да се признае за установено в отношенията между страните, че клаузата на т.7.1 от договор за потребителски кредит № * г. е нищожна поради противоречието й със закона на основание чл. 124 ГПК във връзка с чл. 26, ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК;

2/ както и да се осъди, на основание чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД, Т. Б. А. Б.

ЕАД, ЕИК * да заплати на З. Д. П., ЕГН ********** сумата от 4053.79 лева, платена при начална липса на основание с оглед нищожността на сключеният между тях договор за потребителски кредит № * г.

В исковата си молба ищецът твърди, че е на 07.07.2021 г. е сключен договор за потребителски кредит с ответника като му е предоставена в заем сумата от 2600 лева при фиксиран ГЛП от 41.12% и ГПР от 48.88%.

Предоставената в заем сума следва да се върне на 48 месечни вноски по 1

170.61 лева като сумата включва главница, лихва и застраховка „Защита на кредита и сметките“, която е присъединена към главницата, съгласно чл. 7.1 от договора. Твърди, че ГЛП е прекомерен и само на това основание договорът се явява нищожен. Същата надвишава трикратния размер на законната лихва.

ГПР е увеличен по скрит начин, тъй като в него не е включена застрахователната премия, което също е основание за нищожност на договора, поради противоречието му със закона. Твърди, че не е спазено изискването на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК. Липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР и посочване на компонентите, които го формират. Застрахователната премия е била добавена към главницата, а не като отделна сума за плащане като ищецът е получил само сумата от 2600 лева. Кумулирането на застрахователната премия по сключената застраховка „Защита на кредита и сметките“ води до скрито оскъпяване на кредита, защото посочения размер на разходите по кредита за потребителя като ГПР от 48.88 % нараства допълнително и обогатява неоснователно кредитора като въвежда допълнителен източник на доход на икономически по-силната страна, извън посочените ГПР и ГЛП.

Твърди, че застрахователните премии представляват общ разход по кредита, които следва да са включени в ГПР. Заявява, че сключването на договор за застраховка представлява условие за отпускане на процесния кредит и това е така, въпреки разпоредбите на т.7.2.2 и чл. 19 от договора, а и размерът на застраховката е предварително определен и е включен в размерът на главницата. С оглед гореизложените твърдения, заявява, че договорът е нищожен като противоречащ на закона, а в условията на евентуалност твърди, че нищожна е клаузата на чл. 7.1 от договора, тъй като стойността на застрахователната премия е прибавена към главницата. Посочва, че застрахователната премия представлява общ разход по кредита и следва да се сключи в ГПР. Твърди, че е заплатил по договора сумата от 6653.79 лева като размерът на чистата главница е 2600 лева, поради което внесената сума при начална липса на основание възлиза на 4053.79 лева. Моли за уважаване на исковите претенции и присъждане на сторените в производството разноски.

Ответникът е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК. Заявява, че исковите претенции са допустими, но неоснователни.

Оспорва обстоятелствата, че договорът противоречи на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.

Информацията как се изчислява ГПР и какви компоненти включва е напълно безполезна. Чрез посочване на абсолютната стойност на ГПР се дава необходимата яснота за оскъпяването на кредита. В процесния договор ясно са посочени компонентите и същият е в унисон с действащата нормативна уредба. Оспорва и изложените твърдения относно ГЛП. Относно застрахователните премии – посочва, че съгласието на потребителя за сключването на застраховка е обективирано чрез сертификат № *. Последният е подписан и изрично е отразено позоваването на преддоговорната информация, която е предоставена при избора на тази услуга, включително относно размера на премията. Потребителят сам е заявил сключването на застраховка и същата не е задължително условие за сключване на договора за 2 кредит. Незадължителния характер на договора се установява от стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация и от пълната свобода на потребителя да прекрати същата и да получи възстановяване на платените застрахователни премии, за което не са предвидени последици. Процесният застрахователен договор отговаря на изискванията на КЗ като премията платена от кредитополучателя покрива следните рискове – застрахователна програма „защита на кредита“, „защита на сметките“. За потребителя съществува възможност да избере някоя от услугите предлагани от кредитора или друга услуга, с различен застраховател, без това да е задължително условие за сключване на договора. Ищецът е приел застрахователните програми като съответстващи на изискванията му. Твърди, че застраховката не е била условие за сключване на кредита и доброволно и изрично е била заявена от кредитополучателя и е могла да бъде прекратена без всякакви последствия, поради което не следва да бъде част от общите разходи по кредита, съответно не следва да бъде в ГПР. Моли за отхвърляне на исковите претенции и присъждане на сторените разноски.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

От събраните по делото доказателства е видно, че между кредитодателя “Ти би ай банк” ЕАД и кредитополучателя З. Д. П., ЕГН ********** е сключен договор за потребителски креди № *, с който на кредитополучателя е отпусната сума в размер на 2600 лева, платима на 48 месечни вноски всяка в размер на 170.61 лева. Между страните по делото е уговорен ГПР в размер на 48.88 %, като общо дължимата сума е в размер на 3990.56 лева, тъй като в договора е предвидено задължение за кредитополучателя за заплащане на сума в размер на 1390.56 лева - застрахователна сума за застраховка „Защита на кредита и сметките“. Приет по делото е стандартен европейски формуляр да предоставяне на информация за потребителски кредити от „Ти Би Ай Банк“, в който е видно, че е включено закупуването застраховка в размер на 1390.56 лева. От заявление – декларация за установяване на договорни отношения, подписана от З. Д. П. се установява, че същият е заявил желание и дал съгласие да бъде сключен застраховка. Като писмени доказателства са приети Общи условия за предоставяне на платежни услуги на физически лица от Т. Б. А. Б. ЕАД, рамков договор за платежни услуги, сертификат за застрахователни програми „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ както и общите условия към тях.

По делото е допусната и приетата съдебно-счетоводна експертиза без възражения на страните, от която се установява, че за погасяване на задълженията по договора от ищеца са извършени плащания в общ размер на 6578.10 лева, с които са погасени главница в размер на 2515.85 лева и договорна лихва в размер на 3916.78 лева, наказателна лихва в размер на 145.47 лева. Посочено е, че ГПР по договора е изчислен при главница в размер на 2600 лева, но ако се посочената в договора застраховка ГПР ще е 3 равен на 102.79 %.

С оглед гореизложената фактическа обстановка и при съобразяване на относимите правни норми, съдът намира от правна страна следното:

Разпоредбите на ЗЗП, уреждащи материята за неравноправния характер на клаузите в потребителките кредити, са повелителни, поради което тяхното приложение съдът следи служебно, аргумент от ТР № 1/2013г. ОСГТК, ВКС.

В този смисъл е и разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от ГПК, съобразно която за наличието на неравноправни клаузи в договори, сключени с потребители, съдът следи и служебно.

Императивна норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК предвижда, че договорът за кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Целта на разпоредбата на чл. 11, ал.

1, т. 10 от ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Според чл.

19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определен с постановление на Министерския съвет на Република България.

В ГПР следва да са включени всички разходи, които ще извърши потребителя и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В размера на тези разходи следа да се включат и всички суми уговорени в договора, които водят до увеличаване размера на дълга. В този смисъл са и решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 на СЕС и решение от 13.03.2025 г. по дело С-337/23 на СЕС. Годишен процент на разходите, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение. В процесния 4

Договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР от 48.88%, т.е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ГПК, доколкото така отразен този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Този размер на ГПР обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите по кредита, а именно застрахователната премия, която обаче е включена като сума в месечните вноски дължими от кредитополучателя. Освен това неправилно същите суми са включена и в размера на дължимата по договора главница, макар главницата по договора за кредит да представлява отпуснатата за ползване от потребителя сума.

Главница по договор за кредит не са и не могат да представляват суми за заплащане на застрахователни премии обезпечаващи договора за кредит. По този начин незаконосъобразно е посочено, че сумата по кредита е 3990.56 лв., доколкото в тази сума е включена сума за застрахователна премия. Както практиката на СЕС, така и практиката на окръжните съдилища в страната, а именно решение № 2401 от 17.04.2025 г. по в.гр.д.2703/2025 г. на СГС и др., решение от 13.03.2025 г. по дело С-337/23, Решение от 21.03.2024 г. по дело С714/22 сумите за заплащане на застрахователни премии, таксите събиране по кредита, неустойките и възнагражденията за закупени допълнителни услуги представляват разходи по кредита и следва да бъдат включени в ГПР. Без да включи посочената сума за застрахователната премия в ГПР за кредитодателя възниква скрита печалба, а кредитополучателят е лишен от възможност да прецени икономическите последици от сключване на договора за кредит.