Решение № 152 от 01.09.2023, Районен съд - Айтос

РЕШЕНИЕ

№ 152 гр. Айтос, 01.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ЯНЧ. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ Гражданско дело № 20222110101113 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК: ***, съд.адрес: ***, чрез адв. В. Г., против В. Р. К., ЕГН **********, с адрес:

***. Предявени са искове за признаване за установено дължимостта на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 744/22 г. на РС Айтос за сумата от общо 649,86 лв. Поддържа, че вземанията му произтичат от 2бр.

Договора за мобилни услуги от 23.07.20г. и 2 бр. Договора за лизинг от 23.07.20г. За потребените от ответника услуги за периода 05.07.20г.-04.10.20г. били издадени 2бр. фактури за сумата от общо 86,75 лв. – незаплатени мобилни услуги, като същевременно била начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договорите- в размер на 404,14 лв., като се претендира и сумата от 158,97 лв. – неплатени лизингови вноски от ответника.

Иска да се установи съществуване на вземанията му срещу ответника, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателно плащане. Претендира направените разноски в исковото и заповедното производство.

В срока по чл.131 и сл. ГПК от ответника е представен ОИМ, чрез особения представител адв.З.К.. Намира исковете за неоснователни и моли за тяхното отхвърляне. Не било ясно как е формирана претендираната сума от 86,75лв., респ. дали същата се дължи с ДДС. Счита, че не са налице основания за претендиране на неустойка за прекратяване на договорите от ищеца.

С оглед на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната 1 съвкупност, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното: Със заявление по чл. 410 ГПК ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение против ответника, за което е образувано ч.гр.д. № 744/22 г. на РС-Айтос, по което е издадена ЗИ за претендираните суми. На осн. чл.415, ал.1, т.2 ГПК на заявителя е указана възможността да предяви иск за установяване на вземането си. Предявеният иск, съдът намира, че е допустим, а разгледан по същество е частично основателен /по отношение на вземанията на ищеца за незаплатени мобилни услуги и за неплатени лизингови вноски/ поради следното.

Установява се, а и не е спорно между страните, че са налице валидни облигационни правоотношения пo сключени между ищеца (като оператор) и ответника (като потребител) Договор за мобилни услуги от 23.07.2020г. за моб.номер ***, Договор за мобилни услуги от 23.07.2020г. за моб.номер *** и 2 бр. Договори за лизинг от 23.07.2020г. (ищеца като лизингодател, а ответника – лизингополучател). Не е спорно, че ищецът в качеството на кредитор е изпълнил задълженията си пo процесните договори – предоставил е мобилните услуги на потребителя, както и ползването на лизинговата вещ, установяващо се и от представените по делото писмени доказателства, неоспорени от ответника, вкл. и от заключението на ВЛ Д.. Установява се, че претендираните вземания произтичат от неизпълнение парични задължения на длъжника по сключени съглашения - за предоставени мобилни услуги за посочените по-горе моб.номера, както и за предоставени му на лизинг мобилни устройства срещу заплащане на лизингови вноски. Неудовлетворените вземания на ищеца, дължими от ответника по сключените договори и ОУ към тях, са индивидуализирани по размер и основание в издадени от него фактури, представени по делото, в които са посочени ползваните услуги и дължимите месечни такси за тях, които показания са последователни, следващи се, като от тях и заключението на ССчЕ се установява реално ползване и последователно отчитане на доставените услуги. Във фактурите са начислени и месечните лизингови вноски по сключените между страните договори за лизинг. Ответникът не ангражира доказателства, че е заплатил претендираните задължения, водещо до извод за основателност на исковите претенции за незаплатени мобилни услуги и за неплатени лизингови вноски в претендирания в ИМ размер.

Относно претенцията за неустойка за предсрочно прекратяване на договора:

Ищецът претендира неустойка за предсрочно прекратяване, позовавайки се на т. 11 от процесните договори, уреждащ едностранно разваляне при определени условия и дължимостта на неустойка при неизпълнение на длъжника. Ищецът не успя да установи основанието за начислената неустойка и нейния размер, доколкото не доказа предприети от страна на оператора действия по разваляне /прекратяване на договора/, обуславящо възникване на вземането му за неустойка. Надлежното прекратяване на процесния договор представлява предпоставка от правопораждащ ФС за неустойката, недоказването на който е достатъчно за отхвърляне на иска. Според състава в случая прекратяването се подчинява на общите правила на чл.87 и сл. ЗЗД. Неизпълнението на договорно задължение по причина, за която отговаря длъжника (неплащане на задължения по договора), съставлява основание за развалянето му. Доколкото процесният договор е сключен в писмена форма, изявлението за прекратяване също следва да е в такава форма, а с него следва да се даде и подходящ срок 2 за изпълнение. По делото не се установява отправено до абоната писмено предизвестие, с което да му е даден достатъчен срок за изпълнение на задължението му за плащане на дължимите по договора суми. Изрично се представя в тази връзка като доказателство удостоверение /л.35 от делото/, но същото според състава не е в състояние да докаже по несъмнен начин материализирано волеизявление на ищеца за разваляне на процесното съглашение, която обективирана воля да е достигнала до своя адресат /ответника/, още повече, че в удостоверението се сочи номер на коресподентска пратка, чиято идентичност съдът не констатира с ангажирано доказателство по делото /в т.см. Р.№ 1323 от 15.12.2022 г. по в. гр. д. № 534/2022 г., Р.№ 334 от 28.02.2023 г. по в. гр. д. № 1506/2022 г. и Р.№ 524 от 18.04.2023 г. по в. гр. д. № 372/2023 г., всички на ОС Бургас/. Освен това по делото са налице доказателства, че посоченият адрес в удостоверението /на който е търсен ответника/ е некоректен/несъществуващ, обуславящо и назначаване на особ.представител на ответника /л.44 и л.50 от делото, отразено и в кориците на приложеното към настоящото заповедно производство/, което още повече разколебава извод за надлежно осъществено разваляне на процесния договор, съставляващо предпоставка за пораждане на търсеното вземане.

Прекратяването на договора от оператора без предизвестие в отношенията между търговец и потребител е недопустимо, доколкото създава значително неравновесие в правата и задълженията на страните, давайки предимство за търговеца за сметка на потребителя, който следва да бъде защитен като по-слабата страна в отношенията, вкл. и чрез правото му да узнае по несъмнен начин как, защо и от кога търговеца счита договора за прекратен, която трансформация в крайна сметка поражда и заплащане на уговорена по договора неустойка.

Поради това и доколкото ИМ (респ. заявлението по чл. 410 ГПК) е подадена след изтичане срока на договора, същата не може да се цени като надлежно изявление за разваляне, а процесната неустойка е била начислена на длъжника без основание, обуславящо извод за отхвърляне на иска (в т.см. е практиката на ОС Бургас – Р.№ I-2 от 28.01.2021 г. по гр.д. № 2638/2020 г., Р.№ 10 от 6.01.2022 г. по в. гр. д. № 1479/2021 г., Р.№ 547 от 22.11.2021 г. по в. гр. д. № 1299/2021 г., Р.№ 379/ 21.04.2022 г. по в. гр. д. № 1411/21 г., Р.№334/28.02.2023г. по в.гр.д.№1506/22г.). Само за пълнота следва да се посочи, че уговорените в процесните съглашения клаузи за неустойка са неравноправни по см. на чл. 143, т.5 ЗЗП, обуславящо наличие на самостоятелно основание за отхвърляне на претенциите за неустойка.

Процесните договори са сключени при предварително определени условия от доставчика на мобилни услуги, същите са бланкови и не са били предмет на предварително договаряне, респ. ответникът не е могъл да влияе върху съдържанието им - не се установява клаузите за неустойка да са били индивидуално договорени. Освен това клаузите за неустойка не уреждат каквито и да било правила за изчисляване на същата с оглед размера на неизпълненото задължение от потребителя, а във всеки случай на неизпълнено задължение, потребителят дължи заплащане на посочената в договорите неустойка, което не кореспондира с изискването за добросъвестност на търговеца.

Разноските възлизат на общо 760 лв. - 180 лв. в заповедното производство /съгласно издадената заповед по чл. 410 ГПК/ и 1055 лв. в исковото производство. На основание 3 чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати от ищеца съобразно уважената част от исковете разноски в размер на общо 466,97 лв.

Мотивиран от гореиложеното съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ***, съд.адрес: ***, чрез адв. В. Г., и В. Р. К., ЕГН **********, с адрес: ***, че ответникът дължи на ищеца по издадена Заповед за изпълнение от 23.08.2022 г. по ч.гр.д.

№ 744/2022г. на РС-Айтос, сумите в размер от 86.75 лв. - дължими незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, и от 158.97 лв. - незаплатени лизингови вноски, дължими по Договор за мобилни услуги от 23.07.2020г. за моб.номер ***, Договор за мобилни услуги от 23.07.2020г. за моб.номер *** и 2 бр. Договори за лизинг от 23.07.2020г. за моб.номер ***, ведно със законната лихва от момента на подаване на заявлението – 22.07.2022г. до окончателно изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от общо 404,14 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги от 23.07.2020г. за моб.номер *** и на Договор за мобилни услуги от 23.07.2020г. за моб.номер *** .

ОСЪЖДА В. Р. К., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ***, съд.адрес: ***, чрез адв. В. Г., направените разноски в заповедното и в исковото производство от общо 466,97 лв.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в 2седмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________

4