Решение № 286 от 11.07.2023, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 286 гр. П., 11.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мая Банчева при участието на секретаря Дияна Петкова като разгледа докладваното от Мая Банчева Административно наказателно дело № 20221230201023 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Т. Г. А., ЕГН **********, с постоянен адрес /населено място/ чрез Адвокатско дружество "Л. и п.", ЕИК***, със седалище и адрес на управление /населено място/, чрез процесуалния си представител адв. К. И. А., АК – Х., със съдебен адрес и адрес за кореспонденция област /населено място/, против Наказателно постановление № BG19042022/5800/P8-764/17.10.2022 г. на Директора на Национално тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна Инфраструктура“ гр. С., с което на жалбоподателя, за административно нарушение по чл. 179, ал. 3а от Закона за движението по пътищата, е наложена глоба в размер на 1 800 /хиляда и осемстотин/ лева.

В жалбата се сочи, че НП е незаконосъобразно, поради нарушение на императивните материалноправни разпоредби, наличие на съществени административнопроизводствени нарушения, водещи до накърняване правото на защита на санкционираното лице, което е било в невъзможност да разбере в извършването на какво административно нарушение е обвинено, както и че е налице противоречие с целта на закона. Навежда се, че в акта за установяване на административното нарушение датата на установяване на нарушението се разминава с датата, на която същото е извършено, актът е съставен в присъствието на свидетел, който не е очевидец на нарушението и от длъжностно лице, за което липсват данни относно притежаваната материална и териториална компетентност. Релевира се, че за процесното нарушение, на основание чл.189ж, ал.1 ЗДвП е следвало да се издаде електронен фиш, тъй като същото е установено и заснето от електронна система по чл.167а, ал.3 ЗДвП.

1

Твърди се в жалбата, че в НП липсват задължителни реквизити като посочване на мястото на извършване на нарушението и ясно описание на последното - липсва индивидуализация на пътното превозно средство, както и конкретика дали за същото не е закупена маршрутна карта или не е било налице бордово устройство, като се излага, че собственикът на превозното средство е сключил договор с дружество предоставящо услуги за електронно събиране на пътни такси на база изминато разстояние и на база време, за което възниква задължението за заплащане на таксите за изминато разстояние и подаването на конкретни данни. Сочи се, че липсват индивидуализиращи данни за техническото устройство, с което е установено нарушението, както и дали последното е технически изправно. Твърди се, че не е доказано по несъмнен начин авторството на деянието, от една страна защото не е установено кой е бил водачът на превозното средство на инкриминираните дата и час, а от друга страна защото задължението за заплащане на таксата за изминато разстояние е на собственика или ползвателя на пътното превозно средство. Освен това, се твърди, че санкционната норма е неправилно определена, като в случая приложение е следвало да намери разпоредбата на чл.187а, ал.2, т.2 ЗДвП. Излага се, че в обжалвания акт не са посочени обстоятелствата, при които е извършено нарушението и относимите доказателства, които го подкрепят, не е изследвана вината на соченото за нарушител лице, отегчаващите и смекчаващите обстоятелства, както и преценка за наличието на условията за приложимост на разпоредбата за маловажен случай.

Навежда се, че в хода на административнонаказателното производство не са съобразени европейските източници на правото и по-конкретно Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г. Твърди се, че с така наложеното наказание е нарушен принципът за пропорционалност залегнал в чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление поради противоречието му с императивните материалноправни разпоредби, съществено нарушение на административнопроизводствените правила и целта на закона. В условията на алтернативност, при наличието на извършено нарушение и установена самоличност на извършителя и неговата вина, се иска от съда да постанови решение като приложи чл.28 ЗАНН, тъй като глобата се явява несъразмерно висока и следователно непропорционална, противоречаща на чл.9а от 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури. Претендират се сторените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, не се представлява. В депозирана писмена молба процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалба, навежда допълнителни съображения за незаконосъобразност на наказателното постановление и моли съда да отмени обжалвания акт. Претендира разноски.

За административнонаказващият орган – Директор на Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, се явява редовно упълномощен юрисконсулт. Последният 2 оспорва жалбата и моли съда да потвърди процесното наказателно постановление като правилно и законосъобразно по подробно изложени съображения в депозирано писмено становище. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателя.

Районна прокуратура – Б., ТО – П. не изпраща представител и не взема становище по делото.

По делото са събрани писмени доказателства, подробно описани в протоколи от проведени съдебни заседания, разпитани бяха свидетелите Д. Б. А. и Й. С. Д..

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното :

Безспорно се установи по делото, че на 19.04.2022 г. в 10:55:43 часа при излизане от територията на Република България, на граничен контролно-пропускателен пункт К. е пристигнало пътно превозно средство с рег.№*** - влекач, марка и модел Скания Р 420 ЛА МНА, с обща техническа допустима максимална маса - над 12 тона, управлявано от жалбоподателя. В хода на извършената проверка от страна на контролните органи, същите установили, че описаното пътно превозно средство с рег. №*** попада в категорията на ППС, за които се дължи такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата /ЗП/, както и че същото ППС, на 07.04.2022 г. в 20:28:07 часа се е движело по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, а именно – М. път № А-3, отсечка 163+488, засечено с контролно устройство с идентификатор № 10112, за което не е заплатена таксата по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП. За така извършеното нарушение е генериран доказателствен запис в системата по чл.

167а, ал. 3 от ЗДвП с № DCE553D5005D5E8CE053021F160AAF6E, ведно с приложените към него статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения видеозаписи, представляващи доказателство за отразените в него обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа и местонахождението на техническото средство /контролно устройство с идентификатор № 10112/ - част от системата.

При така установеното – че на 07.04.2022 г., в 20:28:07 часа /час по EEST (Eastern European Summer Time) UTC + 2/ /+ 3 17:28:07 07.04.2022 г./ на М. път № А-3, отсечка 163+488, засечен с терминално устройство 10112, и чрез извършена справка в електронната система за събиране на пътни такси, на 19.04.2022 г., в направление излизане от територията на Република България, ГКПП К., Т. Г. А., като управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, актосъставителят възприел, че жалбоподателят е извършил административно нарушение на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП. За констатираното административно нарушение, на 19.04.2022 г., свидетелят Д. Б. А. – старши инспектор в Териториална дирекция на АМ в отдел ПТРР, „ТД Митница С.“, в присъствието на свидетеля Й. С. Д. – 3 главен специалист контрольор, съставил срещу жалбоподателя АУАН № BG19042022/5800/P8-764. Непосредствено след съставянето, АУАН е предявен на жалбоподателя, като същият го разписал с отбелязване „не е изключвана машинката“.

Съставена е и разписка, подписана от нарушителя, с която същият е уведомен за възможността предвидена в чл. 10, ал. 2 от ЗП, предвиждаща освобождаване от административнонаказателна отговорност при заплащане на компенсаторна такса в посочен размер, в 14-дневен срок от връчване на акта.

Въз основа на така съставения акт, на 17.10.2022 г. Директор на Национално тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна Инфраструктура“ гр. С., издал и обжалваното НП № BG19042022/5800/P8-764/17.10.2022 г., в което възприел изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка и за нарушение по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, наложил на жалбоподателя наказание „Глоба“ в размер на 1800.00 лева.

НП е връчено лично срещу подпис на жалбоподателя на 21.11.2022 г., в законоустановения срок – 05.12.2022 г. е постъпила и разглежданата в настоящото производство жалба.

В съдебно заседание в качеството на свидетели са разпитани актосъставителят Д. Б. А. и свидетелят по акта Й. С. Д..

Свид. Д. А. изнася, че като служител на ТД Митница - С. изпълнява служебните си задължения на трасе „изход“ на ГКПП - К., където пристигнало ППС, за което в модула, с който работи АМ, на етап заплатен тол продукт, системата генерирала съобщение, че ППСто е нередовно, като свидетелят уточнява, че нередовността на ППС-то означава, че за част от републиканската пътна мрежа, по която се е движило превозното средство има незаплатена тол такса. Свидетелят посочва, че актовете, които съставят са винаги едни и същи, като за процесния АУАН твърди, че е съставен съобразно избора на нарушителя да му бъде съставен акт, вместо да заплати компенсаторна такса, актът е съставен на място, в присъствието на нарушителя, който разбрал за какво се съставя актът. Актосъставителят е категоричен, че проверка по отношение на обстоятелството кой е бил водач на пътното превозно средство в деня на нарушението, не се прави при съставянето на акта.

Свид. Й. Д. изнася, че актът срещу жалбоподателя е съставен за нарушение свързано с тол системата, което тя установила в системата на АМ, заедно с колегата й свид. А., на ГКПП К. на трасе „изход“ посока Р Гърция. Уточнява, че в случаите, при които констатират проблем с тол системата, уведомяват водача, че има компенсаторна такса в размер на 750 лева, като при отказ за заплащане на таксата от страна на водача, му се съставя акт.

Ведно с жалбата, инициирала настоящото производство е представено заверено копие на Свидетелство за регистрация Част I № 009708531, съгласно което влекач Скания Р 420 ЛА МНА, с рег. №***, е собственост на "Е.Д.Е.М." ЕООД с ЕИК ***, гр. И.. Представено е заверено копие на квитанция за платени пътни такси в Република България № 45376206 от 19.04.2022 г., отразяваща плащане на максимална такса Евро V (К1) над 12 т. с 4 и повече оси, за товарен автомобил с рег. №***, в размер на 133.00 /сто тридесет и три/ лева.

Представено е и заверено копие на Трудов договор № 00143/17.08.2021 г., по силата на 4 който жалбоподателят Т. Г. А. е служител на собственика на влекач с рег. №*** - "Е.Д.Е.М." ЕООД с ЕИК ***, гр. И., като заема длъжността „Шофьор, тежкотоварен автомобил - 12 и повече тона“. Представено е и заверено копие на Договор за предоставяне на услуга за електронно събиране на такси на база изминато разстояние с предплащане, сключен на 31.03.2020 г. между "К.с.и." АД, ЕИК ***, гр. С. и "Е.Д.Е.М." ЕООД с ЕИК ***, гр. И., съгласно който първото дружество се задължава да предоставя на второто такова услуги за електронно събиране на такси на база изминато разстояние, ведно със заверени копия на Приложение № 2, Анекс към Приложение № 2 и Приложение № 3 към цитирания договор.