Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 78 от 22.11.2021, Районен съд - Средец

Съд
Районен съд - Средец
Дело
Гражданско дело 265/2021
Вид
Решение № 78
Подписан
22.11.2021
В сила
13.04.2022
Състав
ВЕНЕТА ДИМИТРОВА СТЕФАНОВА ИВАНОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. Средец, 22.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ВЕНЕТА Д. СТЕФАНОВА

ИВАНОВА при участието на секретаря Костадинка Т. Лапова като разгледа докладваното от ВЕНЕТА Д. СТЕФАНОВА ИВАНОВА

Гражданско дело № 20212170100265 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., Париж чрез «БНП Париба Пърсънъл Файненс» С.А. клон България, ЕИК 204915054, седалище и адрес на управление в гр.София, ж.к.Младост, сгр.14 представлявано от законния представител Д.Д., чрез юрисконсулт Н.М., с която се иска от съда да постанови решение, с което да приеме за установено паричното вземане на ищеца срещу Г. Н. СТ., ЕГН **********, адрес: гр. Средец, *** в размер на 9583,71 лева (девет хиляди петстотин осемдесет и три лева и седемдесет и една стотинки), представляваща непогасена главница, дължима по договор за кредит № PLUS-14968480/06.07.2017г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД като кредитор и Г. Н. СТ., сумата от 3612,21 лева (три хиляди шестстотин и дванадесет лева и двадесет и една ст.) – възнаградителна лихва за периода 20.03.2018г. – 20.07.2022г., 2547,17лв.(две хиляди петстотин четиридесет и седем лева и седемнадесет ст.) -мораторна лихва за периода от 20.04.2018г. до 15.01.2021г. , законната лихва от постъпване на заявлението в съда на 25.01.2021г.(дата на пощ.клеймо) до окончателното изплащане на задължението, за които суми има издадена Заповед № 260043 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 29.01.2021г., постановена по ч.гр.д. № 50/2021г. по описа на РС-Средец. В условията на евентуалност, ако съдът приеме, че не е надлежно обявена преди подаване на заявлението предсрочна изискуемост на задълженията по кредита, се предявяват осъдителни искове за същите суми. Претендира се и осъждане на ответника да заплати направените разноски по делото, както и разноските направени по ч.гр.д № 50/2021г. на СрРС.

1

Основанията за дължимост на търсените суми се основават на наличието на валидно договорно правоотношение между ответника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД , като се твърди, че ищецът се явява правоприемник на дружеството-кредитор- договор за кредит № PLUS-14968480/06.07.2017г. за сумата от 10 000 лева. Кредитът е следвало да бъде изплатен на 60 броя равни месечни погасителни вноски , всяка в размер на 298,64 лева, като за кредитополучателя е възникнало задължение да изплаща заема съобразно договорения погасителен план. Тъй като длъжникът е преустановил редовното обслужване на кредита, кредиторът е обявил вземането за предсрочно изискуемо съобразно уговореното в договора и претендира задълженията, които са останали неплатени, ведно със законната лихва.

Тъй като ответникът не е намерен на адресните си регистрации в страната, му е назначен особен представител на разноски на ищеца. В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от същия. Излагат се доводи за недопустимост на исковете поради липса на активна процесуална легитимация, както и за липса на представителна власт на представляващият дружеството-кредитор и подписал процесния договор. Оспорват се предявените искове, както по основание, така и по размер. Излагат се аргументи за нередовно уведомяване на длъжника относно предсрочната изискуемост на кредита и размера на дължимата сума, както и че договорът за кредит не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.9а, т.11, т.12 и т.20 от ЗПК, поради което същият е недействителен и в този случай потребителят дължи само чистата стойност на кредита, но не и лихви и други разходи по кредита.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца не се явява. Подадена е молба, с която се моли делото да бъде гледано в негово отсъствие, излага се искане съдът да уважи исковите претенции и да присъди сторените съдебно-деловодни разноски, както в исковото , така и в заповедното производство.

В съдебно представител. заседание ответникът се представлява от назначения особен

Съдът, като съобрази твърденията в исковата молба и представените по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:

По делото е представен договор за потребителски кредит № PLUS14968480/06.07.2017г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД като кредитор и Г. Н.

СТ.. Дружеството е предоставило в заем сума в размер на 10 000 лева, от която е приспадната такса ангажимент от 350 лева и е останала сума за получаване 9 650 лева, която е преведена по сметка на кредитополучателя на 06.07.2017 г., видно от приложеното платежно нареждане. Страните са договорили фиксиран годишен лихвен процент 15,62 %, а годишният процент на разходите е 18,66 %. Съгласно договора сумата подлежи на връщане на 60 месечни погасителни вноски от по 298,64 лева. Падежът на първата вноска е на 20.08.2017 г., а на последната такава – 20.07.2022 г. Предвидено е сключване на договор за застраховка със застрахователна премия 3360 лева.

Изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза е установила, че с 2 платежно нареждане от 06.07.2017 г. от кредитора е преведена по банков път сумата 9 650 лева по сметка с титуляр Г. Н. СТ. Вещото лице е посочило, че ответникът е заплатил седем вноски по кредита и действието на застрахователната полица е преустановено към 20.09.2018г., като вноските за застраховка след тази дата са анулирани. Към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК задълженията възлизат на следните суми 9247,71лв- неплатена главница, 336.00 лв.- дължим остатък застрахователна премия, 3612,21 -договорна лихва, 2547,17лв. – мораторна лихва за периода от 20.04.2018г. до 15.01.2021г.

Към датата на изготвяне на заключението – 9247,71лв. -неплатена главница, 336,00лв. застрахователна премия, 3612,21лв. -възнаградителна лихва и 3288,34лв. обезщетение за забава за периода от 20.04.2018г. до 20.10.2021г.

Изготвена е и съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която е посочило, че представеният за изследване договор за потребителски кредит е изготвен с използването на шрифт Garmond-12.

От правна страна съдът намира следното:

Предявените искове са с правно основание чл.422 вр . чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД,чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД .

В тежест на ищцовото дружество е да установи в процеса, при условията на пълно и главно доказване, наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника, по което ищцовото дружество е изпълнило задълженията си точно, както и възникналото в негова полза изискуемо вземане срещу ответника за заплащане на претендираните парични суми на соченото основание, както и твърденията относно размера на дължимата от ответника сума и настъпилата предсрочна изискуемост на кредита, а така също и забавата на ответника да изпълни задълженията си по договора в уговорения срок.

Доколкото не е оспорен подписа на кредитополучателя, положен на всяка страница на договора от 06.07.2017г., както и с оглед установения факт на реално предоставяне на сумата по кредита по сметка на ответника, следва да се приеме за доказано съществуването на облигационна връзка между страните по делото, възникнала по силата на процесния договор за потребителски паричен кредит.

По делото е представен погасителен план, който е предоставен и на кредитополучателя, но в него не е упоменато какво се включва в месечната вноска от 298,64 лева – какъв е размерът на дължимите лихва, главници, такси, вноска за застрахователна премия. Посочено е какъв е размерът на оставащата главница след заплащане на вноската, поради което, за да разбере какво погасява, потребителят трябва да направи изчисление – т.е. за него остава неясно за погасяване на кои вземания са отнесени направените плащания.

Следователно не е изпълнено законовото изискване на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за компонентите, от които се състои задължението му, както и за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да направи избор дали 3 да го сключи. Тази неяснота в посочването на компонентите на погасителните вноски води след себе си и неяснота как е формиран размерът на годишния процент на разходите.

Същият следва да включва съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК всички такси на кредитодателя по отпускане и управление на кредита, дължими такси за застраховка, както и възнаградителната лихва, като се изчислява по формула, посочена в приложение № 1, към което препраща чл. 19, ал. 2 ЗПК. Предвид това е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжникът, като в случая са посочени единствено застрахователната премия, годишният лихвен процент за дължимата възнаградителната лихва, но не са представени доказателства за уговорени между страните напр. годишни такси, такса за кандидатстване, такса за управление на кредита и др. За съда остава неясно как е формиран размерът на посочения ГПР, формиращ стойността на дължимата от ответника сума – от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и какви са компонентите на посочения ГПР. Поради това настоящият съдебен състав счита, че посочването единствено на крайния размер на ГПР, без да са представени доказателства за това по какъв начин е формиран или от какви компоненти се състои, както и че кредитополучателят е информиран за дължимостта на същите, на практика обуславя невъзможност да се провери правилното му изчисление от потребителя и съда.

Ето защо съдът намира, че договорът не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т.

10 и т.11 от ЗПК , както предвид горепосоченото, така и предвид обстоятелството, че планът трябва да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи, което е основание за недействителност на договора съгласно чл. 22 ЗПК. В разпоредбата на чл. 23 ЗПК е предвидено, че "когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита".

По отношение на клаузата за заплащане на застраховка "Защита на плащанията" и дължимостта на сумата 3600 лева застрахователна премия, включена в размера на месечните погасителни вноски, съдът намира следното:

По делото е приложени сертификат № PLUS-14968480, от който е видно, че договорът за застраховка е сключен между Г.С. и "Кардиф животозастраховане, клон България", като няма данни по делото ищцовото дружество да е заплатило уговорената в договора застрахователна премия от името на кредитоплучателя, за да претендира плащане по нея, съответно не може да се направи и извод за валидност на полицата. Предвид изложеното искането за плащане на дължимите вноски по нея е неоснователно.

Поради изложените доводи съдът намира, че чистата стойност на кредита е в размер на 9650 лева, която сума е била преведена по банковата сметка на ответника (след приспадане на уговорената в договора "такса ангажимент", която такса съдът счита, че е недължима на основание чл. 23 ЗПК.

Заключението на вещото лице по приетата съдебно-икономическа експертиза 4 установява, че ответникът е направил плащания в размер на седем погасителни вноски от по 298,64лв. или в общ размер на 2090,48лв. Тази сума следва да бъде приспадната от дължимата от него чиста стойност на кредита, като в този случай дължимата сума за главница ще бъде в размер на 7559,52 лева, представляваща неплатена част от главницата.

Ищецът се позовава на обявена предсрочна изискуемост на цялото вземане на 20.04.2018 г. на основание чл. 5 от договора. По делото не се установява кредиторът да е извършил уведомяване на длъжника за обявяване на целия дълг за предсрочно изискуем преди подаване на заявлението по реда на чл.410 от ГПК. От друга страна връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, тъй като е направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици. Изхождайки от цитираните разпоредби съдът намира, че изявлението на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, следва да се счита за връчено на ответника едва с връчването на преписа на исковата молба на неговия особен представител на 20.07.2021г.