Решение № 5210 от 19.09.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5210 гр. София, 19.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Петър Милев при участието на секретаря Ирена М. Апостолова като разгледа докладваното от Петър Милев Въззивно гражданско дело № 20211100512101 по описа за 2021 година

Производството по делото е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба с вх. №

25133687/30.08.2021г., подадена от ответниците в първоинстанционното производство - С. Ю. Х., М. С. Х., Й. С. Х. и Ц. С. Х., с която обжалват решение № 20159425 от 19.07.2021г. по гр.дело № 51015/2018г. на Софийски районен съд, 150 състав, в частта, с която С. Ю. Х., ЕГН **********, е осъден да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, на основание чл.

79, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ сума в размер на 383.90 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.09.2015г. до м.04.2016г, доставена в имот, находящ се в ж.к. ****, аб. № 138282, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 02.08.2018г. до окончателното изплащане, както и в частта, с която М. С. Х., ЕГН **********, Й. С. Х., ЕГН ********** и Ц. С. Х., ЕГН **********, са осъдени да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, на основание чл. 79, ал. 1 от З З Д вр. с чл. 149 З Е сума в размер на по 76.77 лева всеки от тях, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.09.2015г. до м.04.2016г, доставена в имот, находящ се в ж.к. ****, аб. № 138282, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 02.08.2018г. до окончателното изплащане.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания, че производството по делото е образувано въз основа на нередовна искова молба. В тази връзка е 1 посочено, че липсват доказателства, които да удостоверяват представителните качества на изпълнителния директор на ищеца. Самият изпълнителен директор нямал право да упълномощава юрисконсулти или други лица, които да представляват „Топлофикация София“ ЕАД. Допълнено е, че исковата молба е подписана от юрисконсулт, но представеното пълномощно било ксерокопие, което е ненадлежно заверено. Не били посочени имената и длъжността на лицето, което го е заверило, като не се доказало, че лицето в действителност е юрисконсулт или пълномощник, който да притежава юридическа правоспособност. Твърди се, че наличието на представителна власт на лицето, което е изготвило исковата молба, е абсолютна процесуална предпоставка. Представените към исковата молба писмени доказателства също не били надлежно заверени, доколкото върху тях бил поставен печат без изписано име, а подписът съставлявал „чавка“. Преписът от общите условия бил нечетлив. Описът на тези доказателства към исковата молба бил неверен, тъй като били представени и други доказателства, които не са посочени в него.

Петитумът на исковата молба също не бил надлежно формулиран, тъй като липсвала разбивка по пера и месеци на дължимите суми за отопление, подгряване на вода, сградна инсталация и лихви. Сумите били заявени сумарно, което е недопустимо и затруднявало защита на ответниците. Считат, че решението е постановено от незаконен състав, доколкото е нарушен принципът на случайно разпределение на делата по чл.9 от ЗСВ, тъй като първоначално делото е било разпределено на един съдия, който впоследствие е бил незаконно заменен от друг такъв. За него липсвал протокол за случаен избор, както и административна заповед за определянето му за докладчик.

Подобно разпределение нарушавало императивни норми на Конституцията на Република България, ЗСВ, ГПК, ХОПЕС и ЕКПЧ. Твърди се, че още при самото разглеждане на делото съдията допуснал процесуални нарушения, като е приел за валидно извършени процесуални действия от пълномощник без представителна власт; счел исковата молба за редовна; приел по делото незаверени доказателства; допуснал участието на трето-лице помагач и на недопустими експертизи; не си направил отвод; отхвърлил всички доказателствени искания на ответниците. По същество, въззивниците са посочили, че в първата инстанция са се противопоставили на исканията на ищеца за изготвяне на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза, по които вещите лица следвало да отговорят на недопустими въпроси и въз основа на непредставени по делото доказателства, но въпреки това районният съд ги допуснал. Ищецът не доставял топлинна енергия до сградата на процесната етажна собственост и ответниците не ползвали такава. Ако такава е била доставяна, то количеството й не отговаряло на претенциите на ищеца.

Недоказани останали съществени обстоятелства за изхода на делото, а именно: че ищецът притежава лиценз за производство на топлинна енергия; че абонатната станция е въведена в експлоатация и тя принадлежи на ищеца или последният я ползва под наем, както и че е оборудвана с всички необходими технически съоръжения; следвало да се посочат индивидуализиращите данни 2 на общия топломер, както и да се докаже чрез сертификати, че той е технически годен и е преминавал през метрологични проверки. Следвало да се представят още и протоколи за монтаж на топломера и демонтаж след периодичните проверки в лаборатории. Липсвала и достоверност на снетите от топломера данни, като нямало доказателства, че отчитането е правено ежемесечно, законосъобразно и обективно. Ищецът не ангажирал доказателства, че през процесния период е захранвал абонатната станция с топла вода с определено налягане и температура, както и че топлинната енергия отговаря на изискванията за качество. Допълват, че „Топлофикация София“ ЕАД не е издавала надлежно ежемесечни фактури през процесния период, в които да са посочени задълженията. По делото не били приобщени и доказателства за законосъобразно приети Общи условия, като тези, приложени по делото, били нечетливи, а освен това не било ясно дали са публикувани във втори ежедневник. Нямало доказателства за наличието на облигационно правоотношение между „Топлофикация София“ ЕАД и ФДР, както и между Етажната собственост и ФДР. В обжалваните части решението било необосновано и изводите не били формирани въз основа на надлежно събрани доказателства. Отново се твърди, че не се представени лицензи на ищеца и за ФДР, както и че не е доказана доставката на топлинна енергия с нужното качество и параметри. Не се доказал периодът, през който енергията е била доставяна, както и че измерванията са били изрядни и верни. Не се установил общият топломер в абонатната станция, кога и от кого е бил монтиран, кога е бил подлаган на проверки. Молят решението да бъде обезсилено или евентуално отменено в обжалваната част, а исковете – отхвърлени. Претендират и разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна „Топлофикация София” ЕАД е подала отговор на въззивната жалба, с който оспорва нейната основателност. Счита, че обжалваното решение е правилно, поради което моли същото да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Третото-лице помагач „Х. и Р.” ЕООД не е изразило становище по въззивната жалба.

Първоинстанционното решение не е обжалвано от ищеца

„Топлофикация София“ ЕАД в частта, с която са отхвърлени исковете по чл.79, ал.1, вр.чл.149 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, поради което в тези части същото не е предмет на въззивна проверка за допустимост и правилност.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба с вх. № 2021870/02.08.2018г. на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, уточнена с молба от 12.11.2018г., с която е предявил срещу ответниците С. Ю. Х., М. С. Х., Й. С.

Х. и Ц. С. Х. обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.

79, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждането им да заплатят 3 на ищеца в условията на разделност следните суми: С. Ю. Х. да заплати сумата от 942,03 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия до имот, находящ се в гр.София, ж.к. ****, аб. № 138282, за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г., ведно със законна лихва от 02.08.2018г. до изплащане на вземането, както и мораторна лихва в размер на 143.86 лева за периода от 15.09.2015г. до 27.11.2017г. върху цената на топлинната енергия, а всеки един от М. С. Х., Й. С. Х. и Ц. С. Х. да заплатя сумата от по 188.40 лева всеки от тях, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия до имот, находящ се в гр.София, ж.к. ****, аб.

138282, за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г„ ведно със законна лихва от 02.08.2018г. до изплащане на вземането, и мораторна лихва в размер на по 28.77 лева всеки от тях за периода от 15.09.2015г. до 27.11.2017г. върху цената на топлинната енергия.

Ищецът твърди, че ответниците са съсобственици на топлоснабден имот, находящ се в гр.София. ж.к. ****. Топлоснабденият имот се намирал в режим на СИО между ответника С. Ю. Х. и А.Г.В. – Х., но последната починала и законовият режим на общност се прекратил, поради което предявява исковете срещу срещу наследниците на починалата. В качеството им на съсобственици на апартамента, ответниците се явявали клиенти на топлинна енергия, като съдържанието на правоотношението между страните били регулирано от Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане.

Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачите не заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че ответниците са изпаднали в забава, поради което претендира и заплащането на обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главницата. Заявява, че в сградата, в която се намира процесния имот се извършва услугата дялово разпределение, стойността по силата на Наредба №16-334/2007г. за топлоснабдяването и общите условия, действащи между страните.

В срока по чл. 131 от ГПК ответниците С. Ю. Х., М. С. Х., Й. С. Х. и Ц.

С. Х. са подали отговор на исковата молба, с който са оспорили допустимостта и основателността на предявените искове. Изложени са съображения за нередовност на исковата молба, като в тази връзка се твърди, че е подписана от лице без представителна власт, посочено като юрисконсулт. Не било доказано обаче това лице в действителност да е юрисконсулт или пълномощник, тъй като липсвали трудов договор, длъжностна характеристика, диплома за висше образование и удостоверение за правоспособност. Представеното пълномощно било ксерокопие, което е ненадлежно заверено. Не били представени и документи, които да удостоверяват представителните качества на изпълнителния директор на ищеца. Петитумът на исковата молба също не бил надлежно формулиран, тъй като липсвала разбивка по пера и месеци на дължимите суми за отопление, 4 подгряване на вода, сградна инсталация и лихви. Сумите били заявени сумарно, което е недопустимо и затруднявало защита на ответниците.

Представените от ищеца общи условия били нечетливи, като по делото били представени и документи, които не са посочени в исковата молба. Писмените доказателства не били надлежно заверени. Противопоставили са се на исканията на ищеца за изготвяне на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза, тъй като вещите лица следвало да отговорят на недопустими въпроси и въз основа на непредставени по делото доказателства. Липсвали доказателства за наличието на облигационна връзка между ЕС и ФДР.

Оспорили са автентичността и вярността на представените от ищеца документи. Поддържа се, че исковата претенция е неоснователна, тъй като ищецът не е доставял до сградата топлинна енергия и съответно ответниците не са ползвали такава. Ако такава е била доставяна, то количеството й не отговаряло на претенциите на ищеца. Оспорили са и начина на отчитане и калкулиране на потребената топлинна енергия, като се сочи, че от „Техем сървисис“ ЕООД не е извършено отчитане. Навели са възражение за изтекла погасителна давност на претендираните вземания. Молят предявените искове да бъдат отхвърлени.