Решение № 505 от 12.04.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 505 гр. Пловдив, 12.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Атанаска Ст. Букорещлиева при участието на секретаря Радка Ст. Цекова като разгледа докладваното от Атанаска Ст. Букорещлиева Гражданско дело № 20235300100062 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от М. И. К., с ЕГН **********, и Ф. М. К., с ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес: гр. ****, против С.

Р. – н. с район на действие РС-К., вписана с рег. №****, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание по чл. 73, ал. 1 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че с Нотариален акт № *****г. по описа на С. Р. – н. с район на действие РС – К., с рег. № ****г., ищците закупили от Н.Т.К., ЕГН **********, от гр. К., действаща лично и в качеството си на пълномощник на Д.А.Ч., ЕГН **********, от гр. К. и П.А.С., ЕГН **********, от гр. В.а, недвижим имот, находящ се в гр. К., а именно:

227/676 идеални части от правото на собственост върху Поземлен имот – дворно място с идентификатор № ****, с площ от 676 кв. м, съгласно скица на поземления имот № *****г., издадена от СГКК- Пловдив, презаверена на 04.07.2016г. по КККР на гр. К., одобрени със Заповед № ****г. на ИД на АГКК гр. София, с адрес на имота: гр. К., ул. *****, ведно с цялата, находяща се в дворното място еднофамилна жилищна сграда с идентификатор № ****.3, със застроена площ от 45 кв. м. Имотът бил закупен на реална цена от 14 000 лв., за която страните се уговорили в предварителен договор за покупко-продажба от 26.02.2016г., но в нотариалния акт била посочена продажна цена в размер на 8 000 лв. 6 000 лв. били платени от ищците в брой при подписване на предварителния договор, а останалите 8 000 лв. били преведени по банков път при изповядване на сделката.

При изповядване на сделката бил представен нотариален акт за собственост на 1 недвижим имот, даден за жилище на бездомници, с № *****г. на Карловския районен съд, по силата на който лицата К.Х.К., Х.Д.К. и А.Д.К. са придобили като бездомници правото на собственост върху горепосоченото дворно място с площ от 681 кв.м. Ползването на дворното място, ведно с намиращите се в него сгради- двуетажна сграда с приземен етаж, стара постройка и останалите подобрения в имота, било разпределено между посочените лица с решение № 412/29.12.1997г. на РС – Карлово по гр. дело № 901/1997г. Продавачите по процесната сделка от 2016г. се легитимирали като наследници на А.К.. От посоченото безспорно се установявало, че К., Х. и А. били съсобственици на съответния имот, като всеки от тях притежавал по 1/3 идеална част от него. Това обстоятелство обаче било погрешно констатирано от н..

След закупуване на имота, срещу ищците и техните праводатели били предявени искове с правно основание по чл. 124, ал. 1 от ГПК и чл. 33, ал. 2 от ЗС от Д.Х.С., ЕГН **********, от гр. С. и Ц.Х.К., ЕГН ********** от гр. К., легитимиращи се като собственици на по 1/6 идеална част от правото на собственост върху посочения по-горе имот по силата на Нотариален акт № ****г. на АВ – СВ гр. К.. С Решение № 277/22.07.2019г., постановено по гр. дело № 987/2017г. на Районен съд – гр. К., II-ри гр. състав, на основание чл. 33, ал. 2 от ЗС съдът допуснал да бъде извършено изкупуване от Д.Х.С. и Ц.Х.К. на 227/676 ид. части от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор № **** по КККР на гр. К., с адрес: гр. К., ул. *****, както и 1/3 идеална част от сграда с идентификатор № ****.3, разположена в същия поземлен имот, за сумата от 8000 лева, представляваща уговорена продажна цена, обективирана в нотариалния акт от 2016г. С допълнително решение, постановено по същото дело, Д.С. и Ц.К. били признати за собственици на 1/3 идеална част от цитираната сграда. Съдебните решения били обжалвани и потвърдени от Окръжен съд – Пловдив. В хода на производството, ищците в настоящото дело били осъдени да заплатят солидарно сумата от 2116,36 лева и 750 лева, представляващи заплатени от Д.Х.С. и Ц.Х.К. разноски, както и по 553,18 лева - разноски за всеки от назначените особени представители в производството – адв. Р.И. и адв. К.Д. за всяка инстанция. След постановените съдебни решения, ищците окончателно били лишени от правото на собственост върху посочения имот.

Твърди се в исковата молба, че причина да се стигне до посочения резултат е неизпълнението на задължения на н. Р. при изповядване на сделката през 2016г., вменени й в чл. 586, ал. 1 ГПК, тъй като нотариусът не е проверил собствеността на недвижимия имот, съответно не е установил съсобственост и не се е уверил дали са налице специалните предпоставки, предвидени в чл. 33, ал. 1 от ЗС. Като не е изпълнила задължението си да изиска доказателства дали имотът е предложен за изкупуване на останалите съсобственици, ответницата била причинила вреди на ищците, поради което били налице предпоставките за ангажиране на нейната отговорност по реда на чл. 73, ал. 1 от ЗННД, вр. с чл. 45 от ЗЗД.

Счита се, че претърпените от ищците вреди са съизмерими с цената, която същите биха платили за закупуване на подобен имот към настоящия момент, като се определя справедливо обезщетение в размер на 30 000 лева. Претендира се присъждане на лихва в 2 размер на 5259,99 лева, представляваща законна лихва върху сумата от 8000 лева за периода от ****г. до датата на завеждане на исковата молба, като се твърди, че в хипотезата на непозволено увреждане лихва се дължи без да е необходима покана от деня на настъпване на увреждането, в случая - деня на изповядване на сделката. Претендира се и законна лихва върху главницата от 30 000 лева, считано от датата на завеждане на иска до окончателното плащане на сумата.

Предвид изложеното, се иска да се постанови решение, с което да се осъди ответника да заплати сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за причинените на ищците имуществени вреди, както и сумата от 5 259,99 лв., представляваща законната лихва върху сумата от 8 000 лв., считано от ****г. до датата на завеждане на исковата молба, както и законната лихва върху претендираното обезщетение от датата на завеждане на иска до окончателното плащане на сумата. Допълнителни съображения са развити в писмени бележки на адв. П.- пълномощник на ищците. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника С. Р.н. с рег. № ***, с който се оспорват предявените искове. Твърди се, че липсва противоправно поведение от страна на н.а, който бил изпълнил задължението си по чл. 586, ал. 1 и 3 от ГПК да установи правото на собственост върху обекта на прехвърлителната сделка, независимо дали преценката относно собствеността била правилна или не. Това поведение не можело да се характеризира като бездействие по см. на цитираната разпоредба, поради което не ставало дума за неизпълнение на законови задължения. Извън това се сочи, че регламентираното в чл. 33, ал. 1 от ЗС задължение е такова за продавачите, а не за н.а.

Твърди се, че грешната преценка у н.а, досежно липсата/наличието на съсобственост, не води до недействителност на изповяданата сделка, тъй като същата е допустима от закона.

Освен това се посочва, че отговорността на н.а за вреди е лимитирана до размера на удостоверения материален интерес, съгласно чл. 73, ал. 1 от ЗННД, поради което и дори да са налице основания за нейното ангажиране, същата следва да се ограничи до сумата от 8000 лева, равняваща се на посочената в нотариалния акт продажна цена по сделката.

Заявява се, че след влизане в сила на съдебните решения на Карловския районен съдна 08.07.2020г., сумата от 8000 лева била преведена по банковата сметка на М. К., поради което към посочената дата реална вреда не съществувала. Освен това ищецът бил запазил и правото си на собственост върху 1/3 идеална част от жилищната сграда, която част от сделката не била оспорвана.

Твърди се, че дори и да е налице противоправно поведение от страна на н.а, то в резултат на него няма настъпила невъзстановена вреда. Също така причинно-следствената връзка между противоправното поведение на н.а и настъпила вреда липсвала и поради обстоятелството, че по твърдение на ищците продажната цена била платена по предварителния договор, т.е. плащането не е осъществено по нотариалния акт, поради което няма основание да се приеме, че ищците са претърпели вреди от неправилно нотариално удостоверяване.

Направено е в отговора възражение за изтекла 5-годишна погасителна давност за 3 обезщетението за вреди, произтичащи от ненадлежно нотариално удостоверяване, като при погасяване на главното вземане се погасявали и акцесорните претенции за лихви- чл.119 ЗЗД. Претендира се от ответната страна присъждане на разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:

По делото не е спорно, че на ****г. между Н.Т.К., действаща лично и в качеството на пълномощник на Д.А.Ч., и П.А.С., като продавачи, и ищецът, като купувач, е сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот- 227/676 идеални части от поземлен имотдворно място с идентификатор № ****, с площ от 676 кв. м, с адрес на имота: гр. К., ул.

*****, ведно с цялата, находяща се в дворното място еднофамилна жилищна сграда с идентификатор № ****.*, със застроена площ от 45 кв. м, който договор е обективиран в нотариален акт № *****г. по описа на н. С. Р..

Видно от отразеното в нотариалния акт, при съставянето му са представенинотариален акт за собственост на недвижим имот, даден за жилище на бездомници, № *****г., решение на КРС №412/29.12.1997г., удостоверение за наследници на А.Д.К., скица на ПИ от 21.07.2015г. презаверена на 14.06.2016г., скица на сграда от 21.07.2015г., презаверена на 14.06.2016г., нотариално заверено пълномощно с рег. №137/26.01.2016г.относно подпис и с рег. №137/26.01.2016г.- относно съдържание, заверено от Е.М., з.к.с. при Г. к. на Р България в Т., К., удостоверение за данъчна оценка, декларации по чл.264 ДОПК, декларации за гражданско състояние.

Установява се от представения нотариален акт № *****г. на РС- Карлово, че посочените в него лица К.Х.К., Х.Д.К. и А.Д.К. са придобили като бездомници правото на собственост върху дворно място с площ от 681 кв. м, намиращо се в гр. К., при описаните съседи.

С решение №412/29.12.1997г. на Районен съд- Карлово, постановено по гражданско дело № 901/1997г., е разпределено ползването на съсобственото дворно място между Х.Д.К., А.Д.К., Н. и М. С., като праводател на последните двама е К.Х.К.. Според мотивите на решението, в дворното място има построена стара постройка, по отношение на нея и основната жилищна сграда съсобствениците нямат спор относно ползването им.

Представен е нотариален акт №****, съгласно който Х.Д.К. и Н.Д.К. са дарили на д. си Д.Х.С. и Ц.Х.К. втория жилищен етаж от двуетажна двуфамилна жилищна сграда, намираща се в гр. К. на ул.”***"***, за който етаж и помещения има самостоятелни входове, ведно с 1 /3 идеална част от дворното място, цялото от 681 кв.м.

Установява се още от представените писмени доказателства, че по искова молба на Д.С. и Ц.К., с която са предявени искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК и чл.33, ал.2 от ЗС против Н.К., Д.Ч., П.С., М. К., както и против конституираната като ответник в производството Ф. К. /тъй като договорът от ****г.е сключен по време на брака на ответниците К.и/, е образувано гражданско дело №987/2017г. на Районен съд- Карлово. В това производство ответниците- продавачи са поддържали, че са придобили собствеността 4 върху сградата по силата на давностно владение, упражнявано в периода 1997г.-2007г. от наследодателя им А.К.. С решение №277/22.07.2019г., постановено по делото, допълнено с решение №310/31.09.2019г., ищците са признати за собственици на 1/ 3 идеална част от сграда с идентификатор № ****.3, разположена в поземлен имот с идентификатор № ****, с площ от 45 кв.м, и е допуснато на основание чл. 33, ал. 2 от ЗС да бъде извършено изкупуване от същите на 227/676 идеални части от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор № ****, както и 1/3 идеална част от сграда с идентификатор № ****.3 при уговорената в договора за покупко-продажба от ****г. цена от 8 000 лв. Решенията са били обжалвани пред Окръжен съд- Пловдив, който ги е потвърдил с решение №414/01.04.2020г. по в.гр.д. №2818/2019г. Прието е от съда, че след придобиване на дворното място от съсобствениците К. К., Х. К. и А.К. при равни права от по 1/3 идеална част, в имота е била построена сграда от 45 кв.м, която е допълващо застрояване, няма самостоятелно предназначение и не представлява отделен обект на правото на собственост, като по силата на приращението е станала собственост на горепосочените лица при равни права от по 1/ 3 идеална част. С прехвърлянето на правото на собственост върху 1/3 ид. ч. от дворното място с договора за дарение от 03.11.2008 г. ищците са придобили и правото на собственост върху 1/ 3 ид.ч. от построената в него второстепенна постройка. С оглед така установеното наличие на съсобственост между ищците и първите трима ответници по отношение на дворното място и сградата с идентификатор № ****.3, ответницитепродавачи са били длъжни съгласно чл.33, ал.1 от ЗС да предложат имота първо на останалите съсобственици, а след това на трети лица. При липсата на такова предложение е допуснато изкупуването от ищците на продадената от съсобствениците част от съсобствения имот при условията, уговорени в нотариалния акт- при заплащане на цена от 8 000 лв., която сума е следвало да бъде заплатена от ищците на М. К. в едномесечен срок от влизане на решението в сила, на основание чл.33, ал.2 от ЗС.