Определение № 22628 от 19.06.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22628 гр. София, 19.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ СТОЕВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело №

20251110106465 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Производството е образувано по искова молба, подадена от Д. А. С. с ЕГН:

**********, чрез пълномощника си срещу ******, с която е предявен отрицателен установителен иск за обявяване нишожността на Договор за потребителски кредит без номер и без дата на сключване.

Ищецът твърди, че през м. декември 2019г. е сключил с ответното дружество Договор за потребителски креди, по силата на който му е бил предоставен заем в размер на 2 000лв.

Твърди се, че ищецът е сключил процесния договор в качеството си на потребител, поради тази причина съдът следва, съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК, служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договори, сключени с потребители. Излагат се твърдения за нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, във вр. с чл. 19, ал. 1 ЗПК, като се сочи, че само формално е бил посочен ГПР, без да стъпва на реално изчисляване към момента на сключване на процесния договор, а е направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен, и не позволява на потребителя да разбере реалното значение на посочените цифрови величини. Сочи се, че ГПР не надвишава максималния размер по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Прави се искане за обявяване нищожността на възнаградителна лихва по процесния договор, като същата е в размер на 40%, поради противоречие с добрите нрави. Ищецът твърди, че съгласно чл. 10, ал. 2 ЗЗД, лихви могат да се уговарят до размер, определен от Министерски съвет, а според чл. 9 от същия закон, страните имат свобода на договаряне, доколкото съдържанието на договора не трябва да противоречи на императивните правила на закона и на добрите нрави. В конкретния случай, се посочва, че добрите нрави определят максималния размер, до който може да се уговаря възнаградителна парична лихва, а конкретно уговореният лихвен процент следва да компенсира заемодателя за това, че той временно се е лишил от определена своя парична сума, а не да води до неоснователното му обогатяване за сметка на насрещната страна по договора за заем.

Посочва се, че уговорката за възнаградителна лихва противоречи на добрите нрави, тъй като същата надвишава трикратния размер на законната лихва. Ищецът релевира 1 недействителност на договора поради липса на информация за начина, по който се прилага лихвения процент – дали на база целия размер на отпуснатата сума, или на база остатъчната главница по кредита. Така на основа изложените твърдения се иска обявяване на процесния договор за недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Твърди се, че е налице противоречие с изискването по чл. 16 ЗПК към доставчика на финансова услуга(ответното дружество) да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи цена за ползването на заетите средства, съответна на получените гаранция, като в конкретния случай, за да се ускори разглеждането на заявлението за кредит на парична сума договорът за поръчителство следва да се сключи с посочено от кредитора юридическо лице-поръчител като по този начин се стига до обезщетяване на кредитора за вредите от възможна фактическа неплатежопособност на длъжника, което е в противоречие с целта на договора за поръчителство. Ищецът сочи, че двата договора(за кредит и поръчителство) следва да се разглеждат като едно цяло, макар и формално да представляват самостоятелни договори, като причината за тази обвързаност е 1). уговорката за приоритетно разглеждане на искането за предоставяне на кредит при сключване на договор за поръчителство на кредитополучателя с одобрено от кредитодателя юридическо лице-поръчител 2). сключването на договора за поръчителство в същия ден, в който е сключен договорът за кредит и 3). уговорката за приоритетно изплащане на възнаграждението по поръчителството пред това по основното задължение по кредита, изрично посочено в договора за поръчителство. Моли за уважаване на иска. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който твърди, че искът е недопустим, тъй като не е посочен конкретният договор, чиято нищожност се иска, като допълнително се посочва, че са изложени съображения за нищожност на процесния договор, без да става ясно как процесуалния представил на ищеца е стигнал до определени правни изводи, при положение че не разполага със самия договор.

Посочва, че предявяването на такъв иск представлява злоупотреба с процесуални права, поради което той се явява недопустим. Твърди, че искът е неоснователен, като не са налице основания за обявяване на неговата нищожност. Сочи, че в исковата молба не се разбира какво се иска от съда – да бъде прогласена нищожността на договора или неговата недействителност на основание противоречие със ЗПК. Твърди още, че методът за определяне на годишния процент на разходите е посочен в Договора за потребителски кредит. Изрично като изключение е посочено в чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК, че при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите: които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит.

Моли иска да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните по реда на чл. 140, ал.3 от ГПК:

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТОДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

Предмет на делото е действителността на договора за предоставяне на потребителски кредит, сключен през м. декември 2019г. Правна квалификация на претенцията е чл. 26, ал.

2

1, пр. 3 от ЗЗД във вр. с чл. 21 ЗПК, във вр. с чл. 22 ЗПК

В тежест на ответника по делото по предявения иск с правна квалификация чл. 26, ал.

1, пр. 3 от ЗЗД във вр. с чл. 21 ЗПК, във вр. с чл. 22 ЗПК е да установи в условията на пълно и главно доказване възникването на валидно облигационно отношение по Договор за кредит между него и ищеца, по силата на което е предоставил уговорената парична сума.

Доказателственото искане на ищеца за задължаване на ответника, да представи договора за кредит, както и съпровождащите договора за потребителски кредит документи, следва да бъде оставено без уважение, доколкото не е необходимо за установяване на спорните факти.

Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати съдебното производство.

По изложените съображения и на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК Софийски районен съд:

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба, като УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от връчването да уточни на коя дата и под какъв номер е сключен процесния договор за потребителски кредит, като формулира изричен петитум на исковата молба.

Спорното право, предмет на делото, се индивидуализира от ищеца, тъй като в противен случай правото на защита на ответника не би могли да се упражни пълноценно. В исковата молба следва да бъдат изложени и конкретни твърдения кои клаузи на договора се считат за недействителни, тъй като бланкетното посочване на законовите разпоредби не индивидуализира правния спор. По своята правна същност искането до съда не представлява искова молба, т.е. процеса се явява недопустим.

При неизпълнение на указанията в срок исковата молба ще бъде върнат като нередовна.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото 15.10.2026 г. от 09:15 ч., за която дата и час страните да бъдат призовани, като им указва, че най-късно до първото по делото заседание могат да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.

ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния спор, предмет на делото.

ОБЯВЯВА на страните проектодоклад по делото, съобразно мотивната част на настоящото определение.

3

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът служебно ще разгледа въпроса за евентуалното наличие на неравноправни клаузи в процесния договор за потребителски кредит. Предоставя възможност на страните да изразят становище и да ангажират доказателства във връзка с въпроса за неравноправния характер на клаузи в процесния договор за потребителски кредит.

ПРИ ИЗПЪЛНЕНИЕ НА УКАЗАНИЯТА относно индивидуализацията на спорното право:

ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 190 ГПК, ответното дружество да представи в едноседмичен срок от връчването на съобщението препис от договора за потребителски кредит, както и съпровождащите го документи. УКАЗВА на страната, че непредставянето на документите може да се преценява съобразно разпоредбата на чл. 161 ГПК.

ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищеца, който може да изрази становище и да ангажира доказателства във връзка с него най-късно в първото по делото съдебно заседание.

На основание чл. 146 във вр. с чл. 140, ал. 3 ГПК на страните да се връчи препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проектодоклада по делото, като те могат да вземат становище по него и дадените със със същия указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4