Определение № 793 от 24.03.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 793 гр. Пловдив, 24.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно частно гражданско дело № 20255300500781 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.274 във вр. с чл.410 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, чрез юрк. И.Н., против Разпореждане № 5251/19.02.2025г. по ч.гр.д.№ 481/2025г. по описа на Районен съд – Пловдив, XXIV гр.с., с което е отхвърлено подаденото от дружеството заявление с вх.№ 2385/09.01.2025г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу П. Й. И., ЕГН – **********. Моли да бъде отменено и вместо това да се постанови друго, с което да бъде постановено връщане на делото на Районен съд - Пловдив за продължаване на процесуалните действия за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с., намира, че частната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения едноседмичен срок срещу акт, подлежащ на обжалване, и затова следва да бъде разгледана.

Пред Районен съд - Пловдив от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД против П. Й. И. е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

Районният съд, за да отхвърли изцяло заявлението, излага основни съображения, че договорът, на който се основават вземанията, е 1 недействителен, тъй като страните уговорили такса ангажимент, срещу която се съгласили лихвеният процент по договора да е фиксиран. Съгласно Общите условия към кредита таксата се заплаща от кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредиторът я удържа от общия размер на кредита. Районният съд е направил извод, че тази такса съставлява по характера си допълнително възнаграждение за кредитора срещу съгласието за фиксиран лихвен процент, което е съставлява разход по кредита. Въпреки това тя се удържа от общия размер на кредита при усвояването му, което означава, че потребителят получава реално по-малка сума от посочения размер на кредита, а таксата ангажимент се финансира от кредитора като част от главницата.

С подадената частна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД се поддържат доводи за неправилност на атакуваното разпореждане.

Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с., намира, че частната жалба е неоснователна.

Според разпоредбата на чл.411, ал.2 от ГПК съдът разглежда заявлението в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение в срока по ал.1, освен когато – т.2 – искането е в противоречие със закона или с добрите нрави; т.3 – искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

В случая заявителят „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, основава искането си по Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARU-*** от 04.09.2020г., сключен между длъжника и „Париба Пърсънъл Файненс С.А.“. Към заявлението не е представен описания в т.12 – Рамков договор за продажба и прехвърляния на вземания /цесия/ от 15.02.2022г., сключен на осн. чл.99 от ЗЗД, между „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, и „Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, по силата на който вземането по Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARU-*** от 04.09.2020г. е прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, както и цитираното Приложение №1 като неразделна част. Тъй като по делото не е представен договор за цесия, не е ясно дали заявителят има качеството на кредитор.

Разрешението, дадено с т. 4г на ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК по 2 тълк. д. № 4/2013 г. намира приложение, тъй като мотивите са изложени на общо основание, без оглед на реда на заповедното производство - по чл. 410 или по чл. 417 от ГПК. След като липсват такива доказателства по делото уважаването на заявлението не е възможно.

На следващо място, „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД се е позовал на обявена предсрочна изискуемост, считано от 14.11.2024г. – датата на получаване на уведомлението. Към делото заявителят не е приложил това уведомление, нито е въвел данни кога е било получено от длъжника, каквито обстоятелства са описани, което е и самостоятелно основание за отхвърляне на заявлението.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.

1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. В случая, е налице неизпълнение на изискването на чл. 11, т. 10 от ЗПК – в договора за потребителски кредит не е посочен реалният размер на ГПР, което води до невъзможност за потребителя да прецени точно икономическите последици от сключването на договора, съгл. чл. 143, ал. 2, т. 9 от ЗЗП.

Обосновани са и изводите на Районния съд, затова, че с договора е въведена за заплащане такса ангажимент в размер на 200 лв., съгласно раздел „Параметри и условия“ на Договора. Тъй като ГПР е определен в размер на 21,59 %, а общата сума, дължима от заемателя, като се вземат предвид допусканията, е в размер на общо 17201,52 лв. не е ясно дали и сумата от 200 лв. е била включена, като по този начин потребителят е в неведение относно реалния размер на оскъпяването на кредита.

В процесния случай Районният съд е бил изправен пред необходимостта да приложи чл. 22 и чл. 23 от ЗПК, но това се оказало невъзможно, тъй като със заявлението не са били посочени от кредитора какви плащания е извършил длъжникът и как са били съотнесени. Районният съд е достигнал до правилния извод, че ако тези плащания са били направени само към чистата стойност на кредита, остатъчният размер ще бъде различен от претендираната главница.

Обжалваното потвърждаване. разпореждане е

3 законосъобразно и подлежи на

По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава Разпореждане № 5251/19.02.2025г.

481/2025г. по описа на Районен съд – Пловдив, XXIV гр.с. по ч.гр.д.№

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4