Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 210 от 16.02.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Търговско дело 2220/2021
Вид
Решение № 210
Подписан
16.02.2023
В сила
31.03.2023
Състав
Валерия Братоева

Цитирани разпоредби

  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 193, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 194, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 195 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 195, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 197 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 63 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 87 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 7 · Закон за техническите изисквания към продуктите
  • чл. 324 · Търговски закон
  • чл. 327 · Търговски закон
  • чл. 327, ал. 1 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 210 гр. София, 16.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-16, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Валерия Братоева при участието на секретаря Снежана П. Тодорова като разгледа докладваното от Валерия Братоева Търговско дело № 20211100902220 по описа за 2021 година

РЕШИ:

РЕШЕНИЕ№ гр. София, 16.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-16 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди двадесет и трета година, в състав:

СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА при секретар Снежана Тодорова разгледа докладваното от съдията търговско дело № 2220 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 365 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по искова молба, вх. № 27493/17.11.2021 г., предявена от „Е. 87“ ООД, ЕИК *******, за осъждане на „К.Г.М.И. 3“ АД, ЕИК *******, да заплати сумата 36394,80 лева – цена на доставени стоки, за която са издадени данъчна фактура № **********/04.07.2019 г. на стойност 1052,40 лева, данъчна фактура № 0000000193/15.08.2019 г. на стойност 34624,80 лева и данъчна фактура № 0000000194/26.08.2019 г. на стойност 717,60 лева, както и сумата 2911,58 лева – мораторна 1 неустойка в максимален размер от 8 % върху забавената главница.

Ищецът твърди, че с ответника били в трайни търговски отношения, като послендият направил три поръчки за доставка на стоки: № 4500121614/19.06.2019 г. с предмет доставка на текстилни компенсатори, № 4500121943/28.06.2019 г. за доставка на изолационна възглавница и компенсатор Г2-12 и № 4500123547/20.08.2019 г. – за доставка на гъвкав елемент на компенсатор. Стоките по всяка от поръчките били доставени, включително ответникът потвърдил задълженията си по издадените му за цената на стоките фактури, но не ги изпълнил. Това породило задължение за заплащане на мораторна неустойка в уговорения в приложимите към правоотношението общи условия максимален размер от 8 %.

Ответникът оспорва исковете като твърди, че ищецът не изпълнил задължението си да достави качествени стоки, тъй като след инсталирането им в съоръженията му, същите се оказали негодни. Касаело се за скрити недостатъци, поради негодност на материалите, от които компенсаторите били изработени. Затова продавачът бил уведомен и на 18.10.2019 г. били подписани уведомление за събитие и уведомление за претенция, съответно такива протоколи били подписани и на 28.10.2019 г.. Негодността на материала, от който били изработени закупените компенсатори наложила за задоволяване на потребностите на купувача да се ползват такива закупени от друг доставчик, за които била заплатена цена от 12993,39 лева. Заявява правото да претендира обезщетение за вредите от доставката на негодните вещи, без да разваля договора. Твърди, че доставката по поръчка №

4500121614/19.06.2019 г. следвало да се изпълни до 31.07.2019 г., но изпълнението било осъществено на 15.08.2019 г., съответно била дължима неустойка за забава в размер на 519,37 лева. С посочените вземания предявява възражение за прихващане, което е прието за съвместно разглеждане в настоящото производство.

В допълнителната искова молба ищецът поддържа исковете, като оспорва твърденията доставките по процесните поръчки да са били със скрити недостатъци. Компенсатор Г2-12 бил доставен на 15.08.2019 г., поради което нямало как да е бил вложен в съоръженията на ответника при планови ремонти през месец юни 2019 г.. Уведомления за наличие на скрити недостатъци били дадени във връзка с други поръчки на идентични стоки по договор № 67/27.05.2019 г., във връзка с които бил налице спор по търг. дело № 2222/2021 г. на СГС, VI-10 състав. Уведомяване на продавача за установени недостатъци на стоките по трите процесни поръчки не било налице.

В отговор на допълнителна искова молба ответникът поддържа доводите за неоснователност на предявените искове. Дефектите касаели всички доставени от ищеца стоки, тъй като били изработени от един и същ негоден материал. Затова нови уведомления не били съставяни. Признава, че заместващите стоки били закупени много по-рано, но недостатъците на доставените от ищеца стоки, принудили купувача да ги инсталира при ремонта на енергоблоковете вместо да използва доставените му от ищеца стоки.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Страните не спорят и с определение № 1083/31.03.2022 г. за безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията помежду им са отделени фактите, че въз основа на поръчка № 4500121614/19.06.2019 г., с предмет доставка на текстилни компенсатори, поръчка № 4500121943/28.06.2019 г., с предмет доставка на изолационна възглавница и компенсатор Г2-12 и поръчка № 4500123547/20.08.2019 г., с предмет доставка на гъвкав елемент на 2 компенсатор, от ищеца са доставени и предадени на купувача стоките, предмет на поръчките, като за цената им са издадени данъчна фактура № **********/04.07.2019 г. на стойност 1052,40 лева, данъчна фактура № 0000000193/15.08.2019 г. на стойност 34624,80 лева и данъчна фактура № 0000000194/26.08.2019 г. на стойност 717,60 лева, които са счетоводно отразени от всяка от страните, но цената на стоките не е заплатена.

Страните не оспорват, че към правоотношенията им са приложими общи условия, които съдържат уговорена мораторна неустойка в максимален размер от 8 % от забавеното плащане (за възложителя/купувач) и 0,1 % за всеки ден забава, но не повоче от 8 % от договорената цена при забавено изпълнение от изпълнителя/продавача – чл. 10 от общите условия.

В чл. 9 от общите условия е предвидено, че всички материали и/или стоки, които се доставят на „К.Г.М.И. 3“ АД трябва да бъдат нови и да отговарят на техническите изисквания по договора, БДС и да са маркирани за съответствие със съществените изисквания, когато са приложими за тях наредбите по чл. 7 ЗТИП.

Представен е договор № 67/27.05.2019 г., сключен между страните за доставка на термо платна за гъвкави компенсатори за прахоприготвящи системи ППС, топла кутия, газоходи и въздуховоди, срещу цена в размер на 224620 лева без ДДС, като в договора (чл.

5) изрично е предвидено при доставка на повредени изцяло или отчасти стоки, при наличие на явни недостатъци и дефекти или при доставка на стоки, които не съответстват на техническата спецификация, купувачът (в договора означен като възложител) да има право да върне стоките или да иска отстраняване на недостатъците за сметка на продавача (означен като изпълнител). За проявилите се през гаранционния срок дефекти, купувачът следвало писмено да уведоми продавача – чл. 5.5 от договора.

Представени са уведомления за претенции от 17.10.2019 г., подписани от представител на „Е. 87“ ООД и от 28.10.2019 г., които не съдържат подпис на представител на продавача, в които уведомления са отразени констатирани нарушения на покритието на горния слой на термоплатното на гъвкав компенсатор Г2-12, съответно на компенсатори Г-14 и Г-17 (предмет на уведомленията от 28.10.2019 г.). В уведомленията изрично е отразено, че се отнасят до компенсаторите, доставени по договор № 67/27.05.2019 г..

В констативен протокол от 14.11.2019 г. на комисия, съставена от представители на купувача и на продавача, са отразени дефектите, за които са съставени уведомленията за претенции от 17.10.2019 г. и 28.10.2019 г., като по отношение на гъвкав компенсатор Г2-12 е отразено, че са доставени 3 броя нови компенсатори по претенция, съгласно т. 5 от договора.

Представена е техническа спецификация, изготвена от „К.Г.М.И. 3“ АД от 12.03.2019 г. за доставка на термо платно за гъвкави компенсатори за ППС, топла кутия, газоходи, въздуховоди, като по отношение на всеки от компенсаторите Г2-12, Г14, Г17 и Г1-3 изискванията са идентични и установяват работна среда с температура 300 градуса и горещи газове от ПК (пещни киселини).

Представени са фактура от 05.04.2017 г. и доказателства за извършено по същата плащане, издадена на „К.Г.М.И. 3“ АД от Ф.К. САС, като е представен и приемнопредавателен протокол от 10.04.2017 г., от който се установява, че предмет на фактурата са текстилни компенсатори, доставени на ответника на 13.04.2017 г..

В производството е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, което съдът 3 цени като компетентно изготвено и съответно на събраните доказателства и въз основа на същото приема, че текстилът, от който са изработени компенсатори Г2-12, Г14, Г17 и Г1-3, не е устойчив на разтвор от 95 - 98 % сярна киселина, устойчив е на амонячна вода със съдържание от 25 -27 % амоняк, но при нагряване от 300 градуса за 72 часа, външното сиво покритие на компенсаторите леко се свива, напуква и образува отвори с дължина около 1 мм и широки до 0,2 - 0,3 мм. При нагряване до 900 градуса, пробите от материалите на процесните доставени компенсатори се деформират, стават чупливи, съответно като извод вещото лице сочи, че компенсаторите не отговарят на техническите изисквания на ответника за термоустойчивост.

В съдебно заседание вещото лице сочи, че в техническите изисквания не е заложена устойчивост на сярна или друг вид киселина, съответно според него в отработените газове от пещите киселини такива не трябва да се съдържат.

Събраните гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите С.Н.С. и А.К.

Ж., установяват безпротиворечиво факта, че „Е. 87“ ООД е доставило на ответника компенсатори, като монтаж на процесните, за цената на които са издадени три фактури, не е осъществен. Монтирани били компенсатори от друга поръчка и те били обект на проверката, за която била съставена комисия с участието на представители на двете страни, сред които и свидетелите. Пукнатини по повърхността на компенсаторите били установени само по отношение на компенсатори Г2-12, Г14 и Г17. Свидетелят Славов поддържа като възможна причина за пукнатините в текстила заваръчни работи. Компенсаторите осигурявали плътността на думохода, за да се постигне съответната температура и заложения електрически товар на централата. Монтирането им, респ. подмяната се осъществявала само при основен ремонт на енергоблока, затова въпреки дефектирането на компенсаторите, същите не било възможно да бъдат подменени без спирането му.

Други доказателства от значение за правния спор не са ангажирани.

Относно предявения главен осъдителен иск с правна квалификация чл. 327 ТЗ.

Основателността на иска се обуславя от кумулативното наличие на предпоставките: валидно възникнало между „Е. 87“ ООД и „К.Г.М.И. 3“ АД правоотношение, елемент от съдържанието, на което да са задълженията за доставка на стоки (текстилни компенсатори) срещу заплащане на парична сума – тяхна цена; настъпила изискуемост на задължението и релевирано неизпълнение от страна на задълженото лице. Липсата на една от предпоставките води до неоснователност на претенцията за реално престиране на цена на доставена стока.

Фактът на възникнало продажбено правоотношение между страните и извършената доставка на стоки, за цената на които са издадени процесните фактури не е спорен. Не е спорно и неизпълнението на задължението на „К.Г.М.И. 3“ АД да заплати продажната цена, но ответникът твърди неизпълнението се основава на обремененост на доставените стоки със скрити недостатъци, които ги правят негодни за употреба по предназначение.

Задължението за заплащане на парична сума, представляваща цена на движими вещи е насрещно и по волята на страните - еквивалетно на правото на собственост върху тези вещи.

Придобиването на това право е с оглед ползване на вещите по предназначение, което се изразява в извличане на полезните им свойства за задоволяване на конкретните потребности на кредитора.

В Тълкувателно решение № 33 от 1.ХI.1973 г. по гр. д. № 3/73 г., ОСГК на ВС, е 4 разяснено, че вещта, обект на договора (без значение от формата на обективиране на волеизявленията на страните), следва да е в състояние според своето или предвиденото предназначение да служи на купувача за задоволяването на конкретни нужди. С оглед на тях именно той е поел задължението да заплати на продавача продажната цена, а последният въз основа на договора е придобил правото да я получи. Затова цената, дължима от купувача, и качеството на продадената и предадената от продавача вещ са взаимно обусловени. Цената представлява величина, която се счита еквивалент на самата вещ, с оглед на нейното съдържание, свойство, предназначение и качество. Поради това, когато продадената вещ има недостатъци, които според чл. 193, ал. 1 ЗЗД съществено намаляват нейната цена или нейната годност за обикновеното или за предвиденото в договора употребление, купувачът придобива правото да иска от продавача удовлетворение по някой от алтернативно изброените в чл. 195 ЗЗД способи, изборът измежду които е предоставен на купувача.