Акт от 09.01.2023, Административен съд - Хасково

Р Е Ш Е Н И Е

№

15

09.01.2023 г. гр.Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на осми декември две хиляди двадесет и втора година в състав:

СЪДИЯ:

ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

Секретар: Ивелина Въжарска

Прокурор: Елеонора Иванова като разгледа докладваното от съдия В.Желева и.административно дело №1248 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.203, ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.1, ал.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба от Адвокатско дружество „Станев и Царева“, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя адвокат С. В. С., срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ с адрес: ***, с цена на иска 62,62 лева.

В исковата молба се твърди, че представляващият адвокатското дружество – ищец на 10.08.2021 г. в късния следобед получил обаждане от семейството на холандския гражданин от турски произход О.Н.. Било му съобщено, че последният е задържан на същата дата на ГКПП Капитан Андреево и бил помолен да се ангажира с неговата защита. Адвокат С. поел ангажимента и по възможно най-бързия начин тръгнал от гр.П., където се намирала кантората му, към гр.С.. В ареста, който се намирал в село Капитан Андреево, непосредствено до границата с Република Турция, адвокатът бил уведомен, че О. Н. е преведен в т.нар. „следствен арест“, който се намирал в гр.С.. След като пристигнал там, адвокат С. се легитимирал и поискал да се срещне с лицето, чиято защита поел, но му било отговорено, че тъй като е извънработно време, няма да бъде допуснат и трябва да дойде на следващия ден. Адвокатът обяснил на дежурния в ареста, че според нормата на чл.30, ал.4 от Конституцията на Република България всеки има право на адвокатска защита от момента на задържането му или на привличането му като обвиняем, помолил го да се обади на своя ръководител и да му обясни, че настоява за срещата, но отново не бил допуснат да се срещне със задържаното лице. От своя телефон адвокат С. се обадил на спешен номер 112, описал ситуацията и потърсил съдействие, но обаждането от тяхна страна до дежурния полицейски служител не довело до резултат. Адвокатът отново се обадил на телефон 112, където докладвал за случая, след което се прибрал. На следващия ден се наложило отново да пътува до С., за да осъществи ефективна среща с О. Н.. За това си пътуване инвестирал допълнително три часа в път и заплатил допълнително разноски за гориво в размер на 62,62 лева. О. Н. и неговото семейство отказали да му заплатят този допълнителен разход.

В исковата молба се твърди, че с описаното поведение ответникът нарушил императивна правна норма, закрепена в Конституцията, от което нарушение за ищеца произтекли материални вреди, изразяващи се в заплатения разход за гориво за допълнителното пътуване от П. до С. и обратно, тъй като на адвоката не било позволено да се срещне с неговия доверител в извънработно време.

Претендира се ответникът да заплати на ищеца сумата от 62,62 лева, представляваща направения разход за гориво.

С допълнителна молба вх.№664/04.02.2022 г. ищецът уточнява, че основанието за претендиране на процесната сума е незаконосъобразното действие на длъжностно лице при ответника, изразяващо се в недопускането на адвокат С. С. да се срещне със своя подзащитен в ареста в гр.С.. Сочи се, че правото на адвокатска защита съгласно чл.30, ал.4 от Конституцията на Република България не може нито да бъде отнето, нито суспендирано, и ако длъжностните лица не бяха осъществили незаконосъобразния акт, на адвоката нямало да се наложи да пътува втори път и да направи разхода за гориво. Твърди се, че от това незаконосъобразно действие са произтекли вредите за ищеца.

Ответникът, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, чрез пълномощника си ст.юрк. Т. Ч., в депозиран писмен отговор на исковата молба изразява становище за допустимост на исковата претенция и развива съображения за нейната неоснователност, като оспорва предявения иск изцяло по основание и размер.

Твърди, че не отговаряло на истината изложеното от адвокат С. С., че задържаното лице, заради което пътувал от П. до С. и обратно, било останало без адвокатска защита повече от 24 часа по вина на ответника, като по този начин служители на ГДИН нарушили Конституцията. От приложената извадка от Информационна система за изпълнение на наказанията ИСУН било видно, че задържаното лице О. Н. бил постъпил Арест Свиленград на 10.08.2021 г. в 18:00 часа и бил преместен в друг арест на 11.08.2021 г. в 10:00 часа, т.е. задържаният бил престоял на територията на Арест Свиленград 16 часа, а не повече от 24 часа, както твърдял ищецът. По отношение на недопускането на среща със задържания в отговора се твърди, че в приложеното Становище от Началника на РСИН Хасково се давали обяснения на приложимите разпоредби, които служителите стриктно спазвали, и действията на служителите на ответника били правомерни. Сочи се, че съгласно чл.253, ал.5 от ЗИНЗС достъпът на лицата по ал.1-4, които включвали и адвокатите, защитниците и поверениците по делото, се осигурявал в рамките на работното време, и по изключение този достъп можел да бъде удължен за не повече от два часа. Извършва се позоваване на т.40 и т.41 от Заповед №Л-1321/10.03.2020 г. за вътрешния ред в арестите на главния директор на ГДИН. Прави се извод, че не се установявали предпоставките за ангажиране отговорността на ответника, тъй като служителите на Арест Свиленград били действали правомерно и нямали вина за осъществения допълнителен разход за гориво на адвокат С.. Претендира се отхвърляне на иска.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково изразява становище, че исковата претенция е неоснователна, тъй като не се установява наличието на незаконосъобразно действие на длъжностно лице на ответника, в резултат на което е настъпила твърдяната от ищеца вреда.

Административен съд – Хасково, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

Адвокат С. С., управляващ съдружник в Адвокатско дружество „Станев и Царева“, с кантора в гр.П., получил в следобедните часове на 10.08.2021 г. обаждане да поеме защитата на лице, чужд гражданин, във връзка с европейска заповед за арест. Адвокат С. получил информация, че лицето било задържано на ГКПП „Капитан Андреево“ и се отправил с кола към региона, където обикалял, за да установи местонахождението му.

Чуждият гражданин О. Н. бил постъпил в Ареста в гр.С. на 10.08.2021 г. в 18:00 часа поради задържане до 72 часа с постановление №1472/10.08.2021 г. на прокурор при Окръжна прокуратура – Хасково и освободен на 11.08.2021 г. в 10:00 часа поради преместване към Арест Хасково, което е видно от писмени доказателства по делото.

Няма спор между страните, че адвокат С. е пристигнал в Ареста в гр.С. на 10.08.2021 г. след 17 часа, поискал е да се срещне със задържаното лице О. Н. и това му е било отказано от дежурния служител.

На същата дата в 20:21:15 ч. адвокат С. е извършил телефонно обаждане от собствения си телефон с конкретен номер до ЕЕН 112, представил се е с имената си и е заявил, че е адвокат, че се намира пред следствения арест в С. във връзка със задържаното на границата лице О. О., но дежурният на ареста не му позволява да се срещне с клиента си, дежурният се обадил на началника си и той казал, че срещата може да се осъществи в работно време. Обаждането е документирано с представените от Началника на РЦ 112 – Кърджали писмени доказателства и звукозапис. В данните от регистъра на ЕЕН 112 е посочено, че след консултация обаждащият се е насочен в РУ на место, както и че на 10.08.2021 г. в 20:42:32 ч. на номера е прието ново повикване от същия телефонен номер, с продължителност 01:30 минути, като с повторното обаждане не се представя нова информация, а само иска да се запише сигнала за информация.

От събраните в производството гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля М. Т., стажант в кантората на адвокатското дружество - ищец към този момент, се установява, че адвокат С. се е прибрал с автомобил от гр.С.до гр.П. към 22 часа на 10.08.2021 г. и разказал, че не бил допуснат да се срещне със задържания. Това наложило на следващия ден да пътува отново до гр.С. и да се срещне с него.

От представеното с исковата молба заверено копие на Оригинал Фактура N#**********, фискален бон с баркод 10106337 е видно, че на 11.08.2021 г. в 15:26:51 ч. на бензиностанция Макс Ойл гр.П., бул.„И.“ ***, е бил закупен Бенин А-95Н на обща стойност 62,62 лв. от купувач АД Станев и Царева, гр.П..

От свидетелските показания на свид.Т. се установява, че по време на осъществена по интернет в кантората на адвокат С. връзка между него и сестрата и един от братята на задържаното лице, последните отказали да му заплатят направения разход за гориво, тъй като не му повярвали, че се е наложило да пътува втори път до гр.С. заради недопускането му да се види с него в ареста в гр.С..

От страна на ответника като писмено доказателство по делото е представена и извадка – стр.1 и стр.14 от Заповед №Л-1321/10.03.2020 г. за вътрешния ред в арестите, на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Според разпоредбата на чл.203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл.1 от ЗОДОВ, като исковете се разглеждат по реда на чл.203 и сл. от АПК, към който препраща и изричният текст на чл.1, ал.2 от ЗОДОВ. Според чл.4 от ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Поради това отговорността се характеризира като обективна, безвиновна, а възникването на право на обезщетение предполага установяване на незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия.

В случая исковата претенция е надлежно предявена срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, която е юридическото лице, пасивно легитимирано да отговаря по предявения иск. В чл.205 от АПК е предвидено искът да се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Твърденията на ищеца са за претърпени вреди от незаконосъобразни действия/бездействия на служители в ареста в гр.Свиленград, които представляват служители в териториална служба на ГД „Изпълнени на наказанията“ по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗИНЗС, вр. чл.12, ал.3 от ЗИНЗС, а съгласно чл.12, ал.1 и ал.2 от същия закон, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ осъществява прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби, и представлява юридическо лице към министъра на правосъдието. Съобразно изложените в исковата молба твърдения, претендираните вреди не попадат в хипотезите на отговорността на държавата, причинени от дейност на правозащитни органи, предвидени в чл.2, ал.1, т.1 до т.7 от ЗОДОВ.

Във фактическия състав на отговорността на Държавата се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността на държавата или общината по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

В случая от доказателствата по делото се установи наличието на всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ответната страна – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ по отношение на исковата претенция за претърпени от адвокатското дружество - ищец имуществени вреди от незаконосъобразни действия/бездействия на служители при ответника.