Решение № 1739 от 08.12.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1739 гр. Русе, 08.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария Г. Д.а при участието на секретаря Дарина Сп. Великова като разгледа докладваното от Мария Г. Д.а Гражданско дело № 20234520102359 по описа за 2023 година за да се произнесе съобрази:

Производството е образувано по искова молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ Русе” ЕАД, представлявано от Изп. Дир.инж. Севдалин Желев Желев, чрез юрк. Б. С., с която са предявени установителни искове срещу С. Б. Б., ЕГН ********** от гр. Русе, *********** с правно основание чл.422 ГПК за съществуването на следните вземания: 746,16 лв. – главница, представляваща продажна цена за потребена топлинна енергия по 15 бр. фактури, за периода 23.11.2021 г. – 27.09.2022 г., за имот в гр. Русе, ************, с абонатен № 13031500020; сумата 48,58 лв. – лихва за забава върху главницата от падежа на всяка фактура, който е 45 дни след периода на доставка, до 05.01.2023 г., законната лихва от предявяване на заявлението по чл.410 ГПК – 06.01.2023 г. до окончателното изплащане на сумите. Претендират се разноските по настоящото дело и по заповедното производство.

В законоустановения едномесечен срок по чл. 131от ГПК е подаден писмен отговор от ответника С. Б. Б., чрез адв. Р. К., с който счита исковете за допустими, но неоснователни и недоказани, тъй като нямало доказателства за реалното доставяне на топлинната енергия, която се претендира, не са представени доказателства за изправността на монтираното в имота 1 измервателно устройство, не е представено уведомление до ответницата за съществуващо вземане от страна на ищеца.

В съдебно заседание ответника не се явява, представлява се от адв. К., която заявява, че с оглед заключението на вещото лице счита, че предявеният иск е основателен и доказан.

В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител ищецът моли съда да уважи претенциите, като постанови решение, основаващо се на признанието на иска от страна на ответника. Претендират се направените по делото съдебни разноски.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е установителен иск по чл. 422 от ГПК, с цена на иска сумата 794,74 лв., от които 746,16 лв. – задължение за доставена и неплатена топлинна енергия и мораторна лихва 48,58 лв. по издадена заповед за изпълнение от 06.01.2023 г. по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 107/23 г. на РРС.

Видно от представените по делото писмени доказателства 15 броя от фактури; Решение на ДКЕВР с извлечение от приложението; Извлечение от сметка; Изравнителна справка; Договор № 190/04 11 1998 г.; Договор № Д281/19.10.2021 г.; Нот акт № 53, том 39, дело 9226/2005 г.; Заявление вх. № АС-02389/23.10.2000 г.; Протокол от 08.11 2000 г., както и заключението на изслушаното по делото вещо лице се установи безспорно обстоятелството по делото, че ищецът е доставил на ответника топлинна енергия от 7,2396 МВч. и нейната стойност за процения период е 734,17 лв., а с отчитане на таксата за услуга „Дялово разпределение“ сумата е 746,17 лв.

Ищцовото дружество, чрез процесуалния си представител, направи искане съдът да постанови решение по реда на чл.237, ал.1 ГПК – при признание на иска, като му се присъдят и направените по делото разноски.

Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание на иска. В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при признание на иска.

2

Съдът намира, че в конкректия случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл.237, ал.1. В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалният си представител направи изрично изявление за признание на иска: 746,16 лв. – главница, представляваща продажна цена за потребена топлинна енергия по 15 бр. фактури, за периода 23.11.2021 г. – 27.09.2022 г., за имот в гр. Русе, ************, с абонатен № 13031500020; сумата 48,58 лв.

– лихва за забава върху главницата от падежа на всяка фактура, който е 45 дни след периода на доставка, до 05.01.2023 г., законната лихва от предявяване на заявлението по чл.410 ГПК – 06.01.2023 г. до окончателното изплащане на сумите.

Спазени са и изискванията на чл.237, ал.3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда. С оглед направеното признание на иска, съдът намира предявеният иск по чл. 422 от ГПК за основателен и доказан и следва да се уважи.

Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл.237, ал.2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.

На основание чл.78, ал.1 ГПК основателна се явява и претенцията на ищеца за присъждане на направените по делото разноски, като ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата 875 лв., за настоящото производство, съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК, както и 75 лв. разноски по заповедното производство по ч.гр.д.107/23 г. на РРС.

Мотивиран от горното и на основание чл.237, ал.1 ГПК, съдът РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ТОПЛОФИКАЦИЯ РУСЕ” АД с ЕИК 117005106, със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул.

„ТЕЦ Изток”, представлявано от изп. директор инж. Севдалин Желев Желев , ч е С. Б. Б., ЕГН ********** от гр. Русе, ***********, ДЪЛЖИ на „Топлофикация Русе”АД сумата 746,16 лв. – главница, представляваща продажна цена за потребена топлинна енергия по 15 бр. фактури, за периода 23.11.2021 г. – 27.09.2022 г., за имот в гр. Русе, ************, с абонатен № 3

13031500020; сумата 48,58 лв. – лихва за забава върху главницата от падежа на всяка фактура, който е 45 дни след периода на доставка, до 05.01.2023 г., законната лихва от предявяване на заявлението по чл.410 ГПК – 06.01.2023 г. до окончателното изплащане на сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. 107/2023 г. на РРС.

ОСЪЖДА С. Б. Б., ЕГН ********** от гр. Русе, *********** ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация Русе” АД с ЕИК 117005106, със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „ТЕЦ Изток”, представлявано от изп. директор инж. Севдалин Желев Желев сумата в размер на 875 лв. разноски за настоящото производство, както и 75 лв. разноски по заповедното производство по ч.гр.д.107/23 г. на РРС.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 4