Решение № 204 от 22.04.2025, Окръжен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 204 гр. Велико Търново, 22.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Теодорина Д.а

Членове:

Димо Колев

АННА Д.А при участието на секретаря М Й. Ранкова като разгледа докладваното от Димо Колев Въззивно гражданско дело № 20244100501002 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

С решение № 131/09.08.2024г. постановено по гр.д. № 292/2022г. на СвРС, е отхвърлен предявения от И. Х. С. от гр. Свищов срещу Р. М. К. от с.гр. и Община Свищов положителен установителен иск за собственост по чл. 124 ал. 1 ГПК за приемане на установено, че ищецът на основание давностно владение е собственик на поземлен имот с идентификатор ***, съгласно КККР на гр. Свищов, находящ се в местн. „Стъклен“, в землището на гр. Свищов, с площ от 815 кв.м., с предназначение на територията – земеделска и начин на трайно ползване – друг вид трайно насаждение, категория на земята – VI, с номер по предходен план 360210, при съседи: ***, ***, ***, ***, ***.

Срещу поставеното решение в срок са подадени въззивни жалби от И. Х. С. от гр. Свищов, чрез пълномощника му адв. Я. П. от АК – Русе и лично от ищеца.

В първата въззивна жалба са изложени оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост. Възразява се, че районният съд при формиране на правните си изводи е пренебрегнал, че спорния имот никога не е бил с неустановен собственик, защото е бил собственост до 2000г. на Г. ДЯ. И.ов и че от този момент до 2021г. е владян от жалбоподателя на основание предварителен договор за покупко – продажба. Сочи се, 1 че през този периода от 12.05.2000г. до 07.10.2021г. жалбоподателят е стопанисвал и се е грижил за имота, за което пред районния съд са събрани свидетелски показания.

Възразява се, че вторият ответник неправилно е актувал имота като частна общинска собственост, тъй като същият не е попадал под действието на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. В тази връзка се оспорва първият ответник да е собственик на процесния имот, тъй като не може да го придобие по дериватен начин, чрез покупко – продажба, от несобственик. Оспорва се, че наведеното в последното по делото заседание възражение от първия ответник, че ищецът не е владелец на имота, тъй като през 2017г. е действал като пълномощник на наследниците на бившия собственик Г. И.ов е преклудирано, доколкото не е наведено в срока по чл. 131 ГПК и се основа на доказателства приети в предходни съдебни заседания, без тогава да е релевирано надлежно. По тези съображения се отправя искане до ВТОС да отмени обжалваното решение и да уважи предявения иск с присъждане на разноски за двете инстанции.

В подадена лично от ищеца въззивна жалба са изложени оплаквания срещу изводите на районния съд, че по делото е останало недоказано осъществявано от жалбоподателя давностно владение в срок над 10 години върху спорния имот.

Възразява се срещу доводите на съда, че ищецът е трябвало да обективира намерение за своене на вещта и че с подаденото от него заявление пред ответната община от 18.05.2017г. е признал, че до тази дата не е владял имота. В тази връзка се изтъква, че фактическата власт върху имота е основана на предварителен договор и в такъв случай, тя всякога има характеристиката на владение според практиката на ВКС.

Акцентира се, че по отношение на ищеца следва да намери приложение презумпцията на чл. 69 ЗС, която го освобождава от доказване на субективния елемент на владението. Допълва се, че по делото са събрани доказателства, че жалбоподателят е афиширал пред трети лица намерението си за своене на имота, още от сключване на предварителния договор и че депозираното от него възражение на 18.05.2017г. не прекъсва придобивната давност по см. на чл. 116 б. „а“ ЗЗД. В връзка с последното се изтъква, че подаденото възражение има значение на признание, че жалбоподателят осъществява фактическа власт върху чужда вещ, а не променя намерението му за своене и не го превръща в държател до този момент. По тези съображения се отправя отново искане до ВТОС да отмени обжалваното решение и да уважи предявената искова претенция с присъждане на разноски.

С отговора на въззивните жалби първият ответник оспорва същата, като възразява срещу оплакванията в нея, че Г. ДЯ. И.ов е бил собственик на спорния имот, доколкото липсва сходство между него и имота, описан в представените от жалбоподателя удостоверение от 1971г. и предварителен договор от 12.05.2000г. В тази връзка се изтъква, че според последните документи се касае за един имот – лозе с площ от 1, 6 дка, а спорния имот с площ от 0, 815 дка, както и че ищецът сам е отказал по делото да бъде изслушаната СТЕ за установяване идентичността на имотите.

2

Посочва се още, че в разписния лист Г. И.ов не е записан като собственик на имот с характеристиките на процесния, както и че жалбоподателят не може да придобие собствеността върху него въз основа на предварителен договор за покупко –продажба, вкл. и поради това, че същият е неавтентичен по отношение на т.нар. „продавач“, тъй като не е подписан от Г. И.ов. Допълва се, че от изисканите и представените от Община Свищов доказателства се установява, че жалбоподателят през 2017г. се е легитимирал като пълномощник на наследниците на Г. И.ов във връзка с нанасянето на спорния имот в плана на новообразуваните имоти, което опровергава твърденията му да е своил същия за себе си до този момент. Оспорва се оплакването на жалбоподателя за настъпила преклузия за релевиране на възражението за липсата на намерение за своене на вещта. Акцентира се, че дори продавачът по предварителния договор да е бил собственик на процесния имот и същият да е бил предмет на бъдещата продажба, то жалбоподателят е само държател на последния, но не и негов владелец, с оглед на основанието въз основа на което упражнява фактическа власт. С тези доводи се иска от ВТОС да потвърди атакувания съдебен акт с присъждане на разноски.

С отговора си на въззивните жалби вторият ответник възразява срещу изложените в нея оплаквания за неправилност на атакувания първоинстанционен акт.

Поддържа се, че жалбоподателят не е доказал намерението си да свои вещта в установения от закона давностен срок, доколкото не е демонстрирал явно и несъмнено поведение пред собственика на имота, че го държи вече за себе си. Оспорват се оплаквания, че процесната вещ не е общинска собственост, тъй като не представлява имот по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Изтъква се, че същата представлява земя по см. на чл. 19 ЗСПЗЗ, поради което правилно е актувана като частна общинска собственост. По тези съображения се иска от съда да отхвърли иска с присъждане на разноски.

Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази наведените в жалбите оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази наведените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК от легитимирана страна, с правен интерес да обжалва постановения първоинстанционен съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК въззивният съд следва служебно да провери валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваната част. В изпълнение на тази проверка съдът намира, че съдебният акт не 3 страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

При проверка за неговата правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК в предметните предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд приема за установено следното:

Първостепенният съд е бил сезиран с положителен установителен иск за собственост по чл. 124 ал. 1 ГПК, с който ищецът иска да бъде установено спрямо ответниците, че е собственик на основание давностно владение на поземлен имот с идентификатор ***, съгласно КККР на гр. Свищов, находящ се в местн.

„Стъклен“, в землището на гр. Свищов, с площ от 815 кв.м., с предназначение на територията – земеделска и начин на трайно ползване – друг вид трайно насаждение, категория на земята – VI, с номер по предходен план 360210, при съседи:

***, ***, ***, ***, ***. Ищецът твърди, че през 60-те години на миналия век имота е бил собственост на Г. ДЯ. И.ов, който през 1971г. се е снабдил с удостоверение от Община Свищов, че е собственик на основание давностно владение на 1,6 дка лозе в местн. „Стъклен“, обособено в два имота – нива с кад. № 36210 с площ 0, 887 дка и лозе /трайни насаждения/ с кад. № 36384 с площ от 0, 668 дка. Ищецът признава, че И.ов не се е снабдил с акт за собственост въз основа на издаденото му удостоверение, но твърди на 12.05.2000г. да е сключил с него предварителен договор за покупката на един от посочените имоти, а именно нива с кад. № 36210 с площ 0, 887 дка. Сочи, че е платил договорената между двата цена от 500 лв. и в деня на подписване на договора му е предадено владението върху имота. Ищецът изтъква, че оттогава владее имота като собственик и го е придобил на основание давностно владение повече от 10 години. Допълва, че с приемането на КККР на гр. Свищов имота представлява ПИ с идентификатор ***, както и че през м. април 2022г. разбрал, че първият е закупил от втория ответник имота, който през 2021г. бил актуван от последния като частна общинска собственост. Оспорва имота някога да е бил общински, тъй като още през 1976г. е записан на Г. И.ов, а впоследствие да е бил включван в блокове на ДЗС, ТКЗС и да е одържавяван. В тази връзка възразява първия ответник да е придобил собствеността от втория, тъй като тя никога не му е принадлежала.

С отговора на исковата молба първият ответник оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Възразява ищецът да е придобил имота по давност и да е започнал да осъществява давностно владение върху него от 2000г., като оспорва представения предварителен договор да е автентичен и с достоверна дата. Изтъква се, че съгласно одобрения през 2011г. план за новообразуваните имоти относно масиви 78 4 и 80 в местн. „Стъклен“ спорната вещ се стопанисва от общината, както и че нито сочения от ищеца негов праводател, нито негови наследници са заявили права върху него при изготвянето на плана за новообразуваните имоти. В тази връзка се уточнява, че този имот е попаднал в остатъчния фонд по чл. 19 ЗСПЗЗ и след като е стопанисван 10 години от общината, правилно е актуван от нея като частна общинска собственост.

Този ответник сочи, че след като имота е бил общински на основание сключения с община Свищов договор за продажба на недвижим имот от 06.01.2022г. е станал негова собственост. По тези съображения моли за отхвърляне на иска с присъждане на разноски.

С отговора на исковата молба вторият ответник оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Възразява соченият от ищеца негов праводател да е бил собственик на процесния имот респ. да го е владял на правно основание годно да го направи такъв. Посочва, че спорната вещ представлява земеделска земя и през 60-те и 70-те години на миналия век не е било възможно да се придобие по давност на гражданите. Изтъква се, че праводателят на ищеца е бил ползвател на имот с кад. № 36210, видно от отбелязването в разписния лист към земеделски земи по § 4 за местност „Стъклен“. Оспорва се същият да е прехвърлил на ищеца собствеността върху имота на основание предварителния договор от 12.05.2000г., тъй като той има само облигационно, но не и вещно прехвърлително действие. Изтъква се, че спорният имот е бил част от остатъчен фонд по чл. 19 ЗСПЗЗ, поради което се ползва от Община Свищов от 2010г. и след изтичане на 10 – годишния срок от влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими в стари реални граници земи е станал общинска собственост на основание чл. 25 ал. 1 ЗСПЗЗ.