Решение № 570 от 16.03.2026, Административен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 570

Кюстендил, 16.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Кюстендил - V състав, в съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

АСЯ СТОИМЕНОВА

При секретар ЛИДИЯ СТОИЛОВА като разгледа докладваното от съдия АСЯ СТОИМЕНОВА административно дело № 20257110700585 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Делото е образувано по жалба от Д. Е. Ф., с [ЕГН] и постоянен адрес: гр. Кюстендил, [улица], чрез процесуалния му представител по пълномощие адвокат В. П., от Адвокатска колегия – Кюстендил, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-2223902/20.11.2025 г., издадена от младши автоконтрольор в група „Контрол на пътното движение по главни пътища и автомагистрали” към сектор „Пътна полиция” при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) – Кюстендил, с която на Ф. е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) с правно основание чл. 171, т. 1, б. „з)гг” от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (МПС) до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от шест месеца. В жалбата са изложени доводи за нищожност и незаконосъобразност на процесната заповед на основанията съответно по чл. 146, т. 1 и по чл. 146, т. 3, 4 и 5 от АПК.

В съдебното заседание по делото адвокат В. П. поддържа жалбата и претендира присъждане в полза на жалбоподателя на направените от него разноски по делото.

Ответникът не се явява и не се представлява в съдебното заседание по делото, и не представя становище по жалбата.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:

На 20.11.2025 г. около 08:10 часа Д. Ф. управлявал собствения си лек автомобил [Марка], с рег. № [рег. номер], и при км 4+724, с. Багренци, бил спрян за проверка от служители на ОДМВР – Кюстендил. След извършена проверка същите констатирали, че регистрацията на автомобила е служебно прекратена на основание чл. 143, ал. 10, изр. 1 от ЗДвП на 28.10.2025 г., поради липса на доказателства за сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. С. Ф. е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № 4708903/20.11.2025 г. за нарушение по чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП. Предвид съставения АУАН и на основание чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) е издадена оспорената заповед. Описанието на нарушението в акта е възпроизведено и в заповедта. Последната е връчена на жалбоподателя на 20.11.2025 г. Към административната преписка е приложено заверено копие от горепосочения АУАН, с отбелязване, че водачът е представил застрахователна полица № BG/22/125003865548, и са му върнати отнетите със съставянето на акта табели с регистрационен номер и част 2 на свидетелството за регистрация на автомобила. От справка в Гаранционен фонд се установява, че договорът за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за процесния автомобил е сключен със „Застрахователна компания Лев Инс” АД и е с период на застрахователно покритие от 09:10 часа на 20.11.2025 г. до 23:59 часа на 19.11.2026 г.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК срещу акт, който подлежи на оспорване по съдебен ред, и от лице с правен интерес от оспорването. Разгледана по същество на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 168 от АПК, същата е основателна, по следните съображения:

Обжалваната заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП, поради което не е налице твърдяното нарушение на чл. 146, т. 1 от АПК. Съгласно посочената разпоредба принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 2б, 4, т. 5, б. „а”, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед № 277з-2056/10.10.2025 г. (т. 2.2.1) директорът на ОДМВР – Кюстендил е оправомощил младшите автоконтрольори II-I степен в група „Контрол на пътното движение по главни пътища и автомагистрали” към сектор „Пътна полиция” при ОДМВР – Кюстендил да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1 от ЗДвП.

Заповедта за прилагане на ПАМ има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава съобразно изискванията на този кодекс, като специалният закон въвежда и изрично изискването същата да е мотивирана. Процесната заповед съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК. Изложените в нея фактически обстоятелства са достатъчни жалбоподателят да разбере за какво се прилага принудителната административна мярка, както и за упражняването на съдебния контрол за законосъобразност на заповедта. Съгласно чл. 171, т. 1, б. б. „з)гг” от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения на водач, който при управление на МПС е извършил нарушение по чл. 175, ал. 2 или ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 или чл. 182, ал. 5 от ЗДвП, се прилага следната ПАМ: временно отнемане на свидетелството му за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от шест месеца. При реализирането на предвидените в закона материалноправни предпоставки административният орган действа при условията на обвързана компетентност и е длъжен да издаде заповед за прилагане на ПАМ. Посоченото в обжалваната заповед фактическо основание за прилагането на принудителната административна мярка съответства на правното основание за издаването ѝ. В хода на проведеното административно производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да налагат отмяна на заповедта на това основание.

Съгласно чл. 175, ал. 3 от ЗДвП водач, който управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер, се наказва с лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца и с глоба 500 лева. От събраните по делото доказателства се установява, че на 20.11.2025 г. около 08:10 часа по път 2-62, при км 4+724, с. Багренци, Д. Ф., в качеството на водач на лек автомобил [Марка], с рег. № [рег. номер], е осъществил деянието по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, тъй като управляваният от него автомобил е бил със служебно прекратена регистрация (същата е прекратена на 28.10.2025 г. на основание чл. 143, ал. 10, изр. 1 от ЗДвП, поради липса на доказателства за сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите). Нарушено е изискването на чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, да се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани. Оспорената заповед обаче не съответства на принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК и на целта на закона, доколкото около един час след установяване на нарушението е сключен валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за процесния автомобил (с период на застрахователно покритие от 09:10 часа на 20.11.2025 г. до 23:59 часа на 19.11.2026 г.). Със сключването на този договор са постигнати целите по чл. 22 от ЗАНН. Правният резултат, който законът цели с прилагането на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з)гг” от ЗДвП, е осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на нарушенията. Разпоредбите на чл. 6, ал. 1 и 5 от АПК регламентират като проявление на принципа за съразмерност задължение за административните органи да упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, и да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Това, от една страна, гарантира осъществяването на преследваната от закона цел без да се надхвърля необходимото за нейното постигане, а от друга – прилагането на ограничителните мерки да се основава изключително на личното поведение на лицето. Приложената в случая ПАМ не се основава на необходимост от налагане на ограничението за постигане на предвидена в закона цел.

По изложените съображения обжалваната заповед е незаконосъобразна и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 от АПК следва да бъде отменена.

На основание чл. 143, ал. 1 от АПК ОДМВР – Кюстендил (юридическото лице, в чиято структура е ответникът) следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя направените от него разноски по делото в размер на 311,89 евро (5,11 евро за държавна такса и 306,78 евро за адвокатско възнаграждение).

Воден от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-2223902/20.11.2025 г., издадена от младши автоконтрольор в група „Контрол на пътното движение по главни пътища и автомагистрали” към сектор „Пътна полиция” при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Кюстендил.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Кюстендил да заплати на Д. Е. Ф., с [ЕГН] и постоянен адрес: гр. Кюстендил, [улица], сумата в размер на 311,89 евро (триста и единадесет евро и осемдесет и девет евроцента) – разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

Съдия: