Определение № 772 от 27.05.2022, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 772 гр. Варна, 27.05.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен Ат. Атанасов като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело № 20213100900739 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба подадена от Г. П. С., в качеството на Синдик на “Торове БГ“ ЕООД /в несъстоятелност/, със служебен адрес: ******, ***, против “Торове БГ“ ЕООД /в несъстоятелност/, с ЕИК 201935308, със седалище и адрес на управление: гр.Провадия, ул.“Сергей Румянцев“ №2, представлявано от Я.Я.К.. и “Ив-Ян“ ООД, с ЕИК 103922970, със седалище и адрес на управление: гр.Провадия, ул.“Сергей Румянцев“ №2, представлявано от Я.Я.К.. и И.П.Р., двете със съдебен адрес: гр.Варна, *****, чрез адв.Г.А., с която е предявен иск с правно основание чл.646, ал.2, т.3 вр. ал.3 от ТЗ, за обявяване за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на “Торове БГ“ ЕООД на плащането на изискуеми парични задължения в общ размер на 165708лв., извършени в периода от 16.04.2018г. до 19.12.2018г. от несъстоятелният длъжник в полза на кредитора “Ив-Ян“ ООД, а именно:

-плащане на сумата от 4833.94лв. а н16.04.2018г. по фактура №2582 от 10.04.2018г.;

-плащане на сумата от 3600лв. от 20.04.2018г. по фактура №9000000113 от 10.04.2018г.;

-плащане на сумата от 3120лв. на 04.05.2018г. на основание предоставен заем;

-плащане на сумата от 2000лв. на 10.05.2018г. и на сумата от 22251.90лв. на 18.05.2018г., двете по фактура №2622 от 04.05.2018г.;

1

-плащане на сумата от 420лв. на 18.05.2018г. по фактура №2627 от 10.05.2018г.;

-плащане на сумата от 16000лв. на 30.05.2018г. по фактура №2651 от 01.06.2018г.;

-плащане на сумата от 11656.80лв. на 12.06.2018г. по фактура №2650 от 01.06.2018г.;

-плащане на

№2653/01.06.2018г.; сумата от

420лв. на

12.06.2018г. по фактура

-плащане на сумата от 7000лв. на 12.06.2018г. по фактура №2661 от 12.06.2018г.;

-плащане на сумата от 9000лв. на 14.06.2018г. по фактура №2662 от 14.06.2018г.;

-плащане на сумата от 9200лв. на 14.06.2018г. по фактура №2663 от 14.06.2018г.;

-плащане на сумата от 3800лв. на 23.07.2018г. и на сумата от 4897.82лв. на 24.07.2018г., двете по фактура №2690 от 12.07.2018г.;

-плащане на сумата от 16400лв. на 24.07.2018г. по фактура №2701 от 24.07.2018г.;

-плащане на сумата от 420лв. на 20.08.2018г. по фактура №2723 от 06.08.2018г.;

-плащане на сумата от 3080лв. на 20.08.2018г., на сумата от 4000лв. на 22.08.2018г., на сумата от 2000лв. на 23.08.2018г. и на сумата от 4787.54лв. на 28.08.2018г., всичките по фактура №2711 от 01.08.2018г.;

-плащане на сумата от 420лв. на 28.08.2018г. по фактура №9000000118 от 03.09.2018г.;

-плащане на сумата от 36400лв. на 12.09.2018г. по фактура №2751 от 12.09.2018г.

Исковата молба е в достатъчна степен ясна и формално отговаря на изискванията за редовност, посочени в чл.127, ал.1 и чл.128 от ГПК, поради което препис от същата е връчен на ответниците.

В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответните дружества са депозирали писмен отговор, с които се поддържа становище за недопустимост и за 2 неоснователност на иска.

В срока по чл.372, ал.1 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба, с която се поддържат доводите за недействителност на процесните плащания.

В срока по чл.373 от ГПК ответниците са депозирали допълнителен отговор, с който са доразвити съображенията за недопустимост и за неоснователност на иска.

По допустимостта на предявения иск:

Съдът намира, че предявеният иск е процесуално допустим, тъй като са налице положителните предпоставки визирани в чл.649, ал.1 вр. с чл.646, ал.2, т.3 от ТЗ. В тази връзка съдът намира за неоснователни доводите на ответника за недопустимост на иска, поради нередовност на исковата молба, тъй като както вече се посочи по-горе същата в достатъчна степен отговаря на формалните изисквания за редовност. Още повече, че видно от съдържанието на отговора на исковата молба ответниците, са разбрали предмета на претенцията, като самите те са индивидуализирали в пълна степен процесните вземания по основание и размер.

Не основателни са и оплакванията за недопустимост на иска, поради неспазване на преклузивните срокове за предявяването му, тъй като според единствено приложимата в случая разпоредба на чл.649, ал.1 от ТЗ /сроковете по чл.646 от ТЗ касаят основателността на иска, а не допустимостта му/ процесният иск, следва да се предяви в едногодишен срок от откриване на производството по несъстоятелност, съответно от момента на обявяването на решението по чл.632, ал.2 от ТЗ. В случая производство по несъстоятелност е открито с Решение №734/26.07.2019г., постановено по т.д.№552/2019, обявено на 29.07.2019г. в ТРРЮЛНЦ, като същото е спряно на основание чл.632, ал.1 от ТЗ. Възобновяването на производството е настъпило с постановяването на Решение №260293 от 19.10.2020г., което е обявено в ТРРЮЛНЦ на 20.10.2020г. Видно е от доказателствата по делото и по конкретно от Справка с изх.№4360 от 27.04.2022г. на “Еконт Експрес“ ООД, че исковата молба е подадена на 19.10.2021г., тъй като тогава пощенска пратка с Товарителница 1050473394563 е приета от куриерската фирма. Тази товарителница се намира по делото като приложение към исковата молба, респективно ИМ е част от пратката подадена на 19.10.2021г. Факта на подаване на въпросната пратка, се потвърждава и от извършената от съдът 3 служебна проверка в автоматизираната електрона система на куриерската фирма по номера на товарителницата приложена към ИМ. Ето защо исковата молба се явява подадена в преклузивния срок по чл.649, ал.1 от ТЗ, съответно съдът приема, че срокът за предявяване на иска е спазен и същият е допустим.

По предварителните въпроси:

С оглед предмета на предявения иск, попадащ в приложното поле на чл.365 от ГПК съдът счита, че иска следва да се разгледа по реда на Глава ХХХII от ГПК-“Производство по търговски спорове“.

По доказателствените искания на страните:

Представените от страните писмени доказателства се явяват допустими, относими и необходими за изясняване на спора от фактическа страна, поради което следва да бъдат допуснати до събиране по делото.

Искането на ищецът за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, по начина по който са формулирани въпросите към същата се явяват неотносими, доколко по делото не налице спор, че процесните плащания са извършени, като имено действителността плащанията е предмет на иска.

Досежно въпроса за размера, датата на извършването на плащането и основанието, посочено в платежния документ, също не е налице спор, а въпросните факти са видни от представените по делото документи. Ето защо искането за допускане на ССч.Е с формулираната понастоящем от ищецът задача, следва да се остави без уважение.

Искането на ответното дружество за допускане до разпит на двама свидетели при режим на довеждане да установяване на оспорената дата на договора за наем, следва да се уважи, тъй като установяването на точната дата на съставянето на частен документ, се извършва с всички допустими от закона доказателствени средства.

По оспорването на ищеца на истинността на подробно описани в допълнителната искова молба писмени доказателства представени от ответниците, понастоящем не е възможно произнасяне от страна на съдът, доколкото оспорените документи са частни, съответно е възможно да се оспорва единствено тяхната автентичност /подписи/ по смисъла на чл.193 от ГПК, но не и верността им /съдържанието/. Ето защо до уточняване от страна на ищеца в о.с.з., който от двата елементи включени в съдържанието на 4 понятието истинност на документ, се оспорва, съдът не дължи произнасяне.

Воден от горното и на основание чл.374, ал.2 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на Глава ХХХII от ГПК-“Производство по търговски спорове“.

СЪОБЩАВА на страните, следният проект за доклад по делото, на основание чл.374, ал.2 от ГПК:

Постъпила е искова молба от Г. П. С., в качеството на Синдик на “Торове БГ“ ЕООД /в несъстоятелност/, против “Торове БГ“ ЕООД /в несъстоятелност/, с ЕИК 201935308 и “Ив-Ян“ ООД, с ЕИК 103922970, с която е предявен иск с правно основание чл.646, ал.2, т.3 вр. ал.3 от ТЗ, за обявяване за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на “Торове БГ“ ЕООД на плащането на изискуеми парични задължения в общ размер на 165708лв., извършени в периода от 16.04.2018г. до 19.12.2018г. от несъстоятелният длъжник в полза на кредитора “Ив-Ян“ ООД, както следва: -плащане на сумата от 4833.94лв. на 16.04.2018г. по фактура №2582 от 10.04.2018г.; -плащане на сумата от 3600лв. от 20.04.2018г. по фактура №9000000113 от 10.04.2018г.; -плащане на сумата от 3120лв. на 04.05.2018г. по фактура №9000000113/10.04.2018г.; -плащане на сумата от 2000лв. на 10.05.2018г. и на сумата от 22251.90лв. на 18.05.2018г., двете по фактура №2622 от 04.05.2018г.; -плащане на сумата от 420лв. на 18.05.2018г. по фактура №2627 от 10.05.2018г.; -плащане на сумата от 16000лв. на 30.05.2018г. по фактура №2651 от 01.06.2018г.; -плащане на сумата от 11656.80лв. на 12.06.2018г. по фактура №2650 от 01.06.2018г.; -плащане на сумата от 420лв. на 12.06.2018г. по фактура №2653/01.06.2018г.; -плащане на сумата от 7000лв. на 12.06.2018г. по фактура №2661 от 12.06.2018г.; -плащане на сумата от 9000лв. на 14.06.2018г. по фактура №2662 от 14.06.2018г.; плащане на сумата от 9200лв. на 14.06.2018г. по фактура №2663 от 14.06.2018г.; -плащане на сумата от 3800лв. на 23.07.2018г. и на сумата от 4897.82лв. на 24.07.2018г., двете по фактура №2690 от 12.07.2018г.; -плащане на сумата от 16400лв. на 24.07.2018г. по фактура №2701 от 24.07.2018г.; плащане на сумата от 420лв. на 20.08.2018г. по фактура №2723 от 06.08.2018г.; -плащане на сумата от 3080лв. на 20.08.2018г., на сумата от 5

4000лв. на 22.08.2018г., на сумата от 2000лв. на 23.08.2018г. и на сумата от 4787.54лв. на 28.08.2018г., всичките по фактура №2711 от 01.08.2018г.; плащане на сумата от 420лв. на 28.08.2018г. по фактура №9000000118 от 03.09.2018г. и -плащане на сумата от 36400лв. на 12.09.2018г. по фактура №2751 от 12.09.2018г.

В исковата молба се твърди, че с Решение №734/25.07.2019г. по т.д.

№552/2019г. по описа на ОС Варна, е открито производството по несъстоятелност на “Торове БГ“ ЕООД, като същото е спряно по реда на чл.632, ал.1 от ТЗ. Сочи се, че Решението е обявено по партидата на търговеца с вписване под №20190729135247 в ТРРЮЛНЦ, като с последващо Решение №260293/19.10.2020г. е постановено възобновяване на производството по несъстоятелност. Сочи се, че синдика на несъстоятелният длъжник е овластен да предявява специални искове за попълване на масата на несъстоятелността, имащи за пряка и непосредствена цел установяване недействителността на определени действия или сделки, извършени от длъжника в определен период, предхождащ откриване на производството по несъстоятелност. Твърди се, че критерият за преценка на деиствителността на тези действия, е свързан с наличието на увреждащо действие за общия кредиторов интерес, като за определени, изчерпателно изброени действия, законодателят е приел, че самото осъществяване на фактическия състав е достатъчно основание да бъдат признати за недействителни техните последици, без да се изследва и доказва вредоносният ефект. Твърди се още, че в случая са налице визираните в закона предпоставки за воденето на иск срещу ответниците за обявяване за недействителни на извършените от длъжника действия и сделки, по които насрещна страна е вторият ответник и които попадат в хипотезите на чл.646, ал.2 от ТЗ. Поддържа се, че ответниците са свързани лица по смисъла на § 1 от ДР на ТЗ, като длъжникът “Торове БГ“ ЕООД /н./ през периода от 16.04.2018г. до 19.10.2018г. е извършил определен брой касови и безкасови разплащания към втория ответник “Ив-Ян“ ООД, с които е погасил свои задължения с настъпил падеж в общ размер на 165708лв. По отношение на приложимите срокове, се сочи, че молбата за откриване на производството по несъстоятелност е подадена на 08.04.2019г. от кредитора “Илтекс“ ЕООД и по нея е образувано т.д.

№552/2019г. на ОС Варна. Сочи се още, че преди това на 28.12.2018г. самият длъжник е подал молба за откриване на производство по несъстоятелност въз 6 основа, на която е образувано т.д.№1998/2018г. на ОС Варна, поради което се поддържа, че 6-месечния срок следва да бъде отчетен спрямо тази по-ранна дата на подаване от длъжника на молба за откриване на производство по несъстоятелност.