Решение № 620 от 09.10.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 620 гр. София, 09.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев при участието на секретаря Пролетка Ас. Давидова като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно търговско дело № 20231001000566 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от 18.04.2023 г. на ищеца Изпълнителна агенция „Национален филмов център“ против решението от 6.03.2023 г. по търг. дело № 2308/2020 г. на Софийския градски съд, VІ-20 състав, с което: е отхвърлен предявеният срещу ответника „Аудиовидео Орфей“ ЕАД иск по чл. 55, ал.

1, пр. 3 вр. чл. 87 ЗЗД за връщане на сумата от 132 300 лв., представляваща стойността на предоставените по силата на договор № 14Д131-ПР/17.04.2015 г. целеви финансови средства под формата на държавно подпомагане; ищецът е осъден да заплати на ответника на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 9 334,50 лв., представляваща стойността на четвърти транш, дължим на основание договор № 14Д131-ПР/17.04.2015 г. за предоставяне на целеви финансови средства, ведно със законната лихва от 19.02.2021 г. до погасяването, като искът до пълния размер от 14 700 лв. е отхвърлен като погасен чрез прихващане със сумата от 5 365,50 лв., представляваща неустойка за забава, дължима по договор № 14Д131ПР/17.04.2015 г. за целеви финансови средства за периода 10.08.2016 г. – 09.08.2017 г.; ищецът е осъден да заплати на ответника съдебни разноски в размер на 1 203,54 лв В жалбата се твърди, че съдът правилно е установил фактите по делото, но неправилно е 1 приложил закона спрямо тях. Сочи се, че неправилно е прието, че представеният със забава трети отчет не обосновавал съществено нарушение на процесния договор, което да води до възникване на правото за разваляне на договора. До този неправилен извод съдът достигнал, тъй като погрешно приел, че договорът бил стандартен договор за изработка по ЗЗД, без да отчете, че се касае до специфичен договор за предоставяне на държавно финансиране по Закона за филмовата индустрия, което се подчинявало и на правилата за държавните помощи по Закона за държавните помощи и регулациите на ЕС за държавните помощи.

Твърди се, че за този тип договори водещ принцип и критерий за изпълнение не е само създаването на филм, а и доказването по безспорен начин, че същият е създаден чрез получената държавна помощ и получените средства са използвани само за допустими разходи, свързани с неговото създаване. Твърди се, че не били взети предвид установените от съдебната експертиза обстоятелства, че в предадения на 11.02.2020 г. отчет били приложени несчетоводни документи за извършени разходи и, че били извършени разходи след предаване на окончателната версия на филма на 10.08.2017 г., което означавало, че не били свързани с производството на филма. Сочи се, че неправилно е бил уважен насрещния осъдителен иск за заплащане на неизплатения последен транш от финансирането по договора. Неправилно било прието, че договорът бил изпълнен със забава на 10.08.2017 г. с предаването на филма, като било неглижирано задължението за предаване на отчета, което станало на 11.02.2020 г. Поради това с оглед прилагане на клаузите за намаляване на сумата на последния транш, такъв не се следвал изобщо на продуцента, а последният дължал неустойка.

Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение, да уважи първоначалния иск и да отхвърли насрещния иск. Претендира разноски.

Въззиваемият „Аудиовидео Орфей“ ЕАД – ответник по първоначалния иск – чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да я остави без уважение, а обжалваното с нея решение – в сила, като правилно и законосъобразно.

Претендира разноски.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в тази му част. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите на обжалваното решение, поради което и на осн. чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СГС. Във въззивната жалба по същество се повтарят същите аргументи, които вече са били изтъкнати в първата инстанция, 2 на които в обжалваното решение е даден подробен отговор. Независимо от това следва да се добави и следното:

1. Фактите по делото са безспорни и те са: 1) ищецът ИА „Национален филмов център“ е държавно учреждение и администрация към министъра на културата, създадена със Закона за филмовата индустрия (ДВ, бр. 105/2.12.2003 г.), като една от основните й функции е да предоставя държавно финансиране за създаването, разпространението и показа на български филми в страната и в чужбина /чл. 6, ал. 1, т. 1 ЗФИ/; 2) ответникът е еднолично държавно търговско дружество, регистрирано през 2000 г., с предмет на дейност, включващ проектиране, производство, търговия и разпространение на всички видове аудиовизуални продукти, извършване на всички видове кино, видеоуслуги и други вторични дейности; 3) през 2014 г. ответникът е кандидатствал за финансиране по реда на ЗФИ за проект с рег. № 14Д131 за документален филм „За Методий, глаголицата, кирилицата и българската азбука“, с времетраене 54 минути, със сценаристи А. Д. и Н. А. и режисьор Н. А., с общ бюджет от 199 577 лв.; 4) със заповед № 53/6.04.2015 г. на изпълнителния директор на ИА „НФЦ“, издадена на осн. чл. 30, ал. 6 ЗФИ, проектът е одобрен за държавно финансово подпомагане в размер на 147 000 лв., представляващо 73,60 % от бюджета на проекта, въз основа на което между страните е бил сключен и процесния договор № 14Д131-ПР/17.04.2015 г., изменен впоследствие с анекс № 1/23.02.2016 г. и анекс № 2/3.02.2017 г.; 5) според договора основното задължение на ответника е да произведе и да осигури показ на въпросния филм /чл. 2/, а освен това да представя отчети за всички разходи в процеса на създаване на филма, придружени с копия на съответните първични счетоводни документи и с подробен опис по образец на всички разходни документи по видове разходи, заверен от счетоводител и от продуцента, като всеки отчет следва да се предаде на електронен и хартиен носител найкъсно 20 дни преди срока по чл. 6, ал. 2 – падежа на съответния транш от финансирането; 6) ответникът се задължил и да представи ликвидационен отчет за всички извършени разходи за производството на филма, заверен от дипломиран експерт-счетоводител, в срок до 30.11.2015 г., който е бил продължен до 30.05.2017 г. с анекс № 2/3.02.2017 г.; 7) според същия анекс ответникът се е задължил да предаде на ищеца еталонно копие от филма до 10.08.2016 г. , на материалите по чл. 8 от договора – до 31.03.2017 г. , а да осигури първи публичен показ на филма – до 30.10.2017 г.; 8) от своя страна ищецът се е задължил да изплати на ответника финансовата помощ в общ размер на 147 000 лв. на четири транша, които според чл. 6 са както следва: първи транш от 85 000 лв. – в 2-седмичен срок от подписване на договора, втори транш от 32 000 лв. – при край на снимачния период, към 10.06.2015 г., трети транш от 15 300 лв. – при край на монтажно-озвучителния период, към 10.09.2015 г., четвърти транш в размер на 14 700 лв. – след предаване на материалите по чл.

8 и приемане на филма от техническата комисия към филмовия център; 9) ищецът е изплатил първите три уговорени транша – на 22.04.2015 г., 31.07.2015 г. и 15.07.2016 г., а не е изплатил четвъртия транш; 10) ответникът е предал първия отчет на 15.07.2015 г. /условие за втория транш/, втория отчет на 16.06.2016 г. /условие за третия транш/, а третия отчет № 3/31.01.2020 г. – с вх. № 01-177/ 11.02.2020 г. /л. 123 – 159 от делото на СГС/; 11) на 10.08.2017 г. ответникът е предал на ищеца еталонното копие от филма и материалите по чл.

3

8, което е удостоверено с подписан двустранен приемо-предавателен протокол /л. 449 от делото на СГС/; 12) с докладна записка с вх. № 01-225/17.02.2020 г. на главен експерт „Филмопроизводство“ отчетените в третия отчет разходи в голямата си част не отговаряли на изискванията на ЗФИ, а отчетът бил непълен, неясен и неподкрепен с доказателства и данни за извършени целесъобразни и допустими разходи, съдържал и разходи за ДДС, не бил представен доклад на регистриран одитор, за които възражения ответникът е уведомен с електронно писмо от 27.04.2020 г.; 13) с писмо с вх. № 01-903/15.05.2020 г. ответникът е посочил, че редица дейности не са възлагани на външни контрагенти, а и са извършени от негови служители с използване на собствени на студиото мощности, техника, транспорт и консумативи, като с писмо с вх. № 01-1074/12.06.2020 г. е депозирал допълнителни документи към отчет № 3 – констативни протоколи за остойностяване на извършени от него дейности чрез собствената му база и наети от него служители.

Спорни по делото са въпросите дали в полза на ищеца е възникнало право на разваляне на процесния договор /заявено с настоящата искова молба от 26.11.2020 г./ и дали ищецът дължи на ответника заплащане на последния четвърти транш от договора. По тези въпроси въззивният съд намира следното:

2. Най-напред следва да се посочи, че процесният договор от 17.04.2015 г. не е административен. Такъв съобразно чл. 19а, ал. 1 АПК може да се сключи, само когато това изрично е предвидено в специален закон. Държавното подпомагане по реда на ЗФИ се предоставя чрез договор /чл. 30, ал. 2 ЗФИ/, но не е предвидено той да е административен.

По тази причина договорът, макар и да има административни елементи и специфики, се подчинява на общия режим на облигационното право, а съдебните спорове относно същия са подсъдни на общите съдилища, а не на административните. Приложимост на ЗЗД е уговорена и в чл. 19 от процесния договор.

В исковата молба ищецът е направил изявление за разваляне на процесния договор, което би произвело правно действие, ако е извършено въз основа на съществуващо в полза на ищеца потестативно право за разваляне на договора. Това потестативно право би съществувало, ако са осъществени юридическите факти, които го пораждат. Според чл. 87 ЗЗД правото на кредитора да развали един двустранен договор възниква, когато: 1) е налице неизпълнение на задължение по договора поради причина, за която длъжникът отговаря, 2) неизпълнената част не е незначителна с оглед интереса на кредитора, и 3) длъжникът не изпълни и след като кредиторът даде на длъжника подходящ срок за изпълнение, освен ако изпълнението е станало невъзможно изцяло или отчасти, ако поради забава на длъжника то е станало безполезно или ако задължението е трябвало да се изпълни непременно в уговореното време /при т.нар. фикс-сделки/. Последната предпоставка е израз на принципа за реално изпълнение в облигационното право, като дава приоритет на запазване на договора, дори и изпълнението да е забавено, освен при посочените изключения. Това означава, че договорът не може да бъде развален, ако не са налице изключенията по чл. 87, ал. 2 ЗЗД и: 1) е изпълнен със забава преди отправяне на изявлението за разваляне, или 2) е изпълнен със забава след отправяне на изявлението за разваляне, но в рамките на 4 подходящия според обстоятелствата срок.

3. В настоящия случай ищецът е заявил в исковата си молба, в уточнителната молба от 17.06.2021 г. и в първото заседание на 11.02.2022 г., че изявлението му за разваляне на договора е поради твърдяно неизпълнено от ответника задължение за представяне в срок на третия текущ отчет, изискуем преди четвъртия транш. Извън основанието на предявения иск е евентуално неизпълнение на други задължения по договора – предаването на самия филм, предаването на ликвидационен отчет, допустимостта на разходите и др. За неизпълнението на подобни други задължения не е заявено от ищеца право на разваляне на процесния договор. По тази причина те са ирелевантни с оглед предмета на иска.