Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 7379 от 04.12.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 7804/2024
Вид
Решение № 7379
Подписан
04.12.2025
В сила
04.12.2025
Състав
Любомир Василев, Ваня Николаева Иванова, Диана Василева

Цитирани разпоредби

  • чл. 179, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • § 7, т. 4 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
  • чл. 61, ал. 2 · Закон за устройство на територията
  • чл. 61, ал. 4 · Закон за устройство на територията
  • чл. 62, ал. 10 · Закон за устройство на територията
  • чл. 410, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 410, ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 7379 гр. София, 04.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Диана Василева при участието на секретаря Славка Кр. Димитрова като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело № 20241100507804 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 5332 от 25.03.2024 г., постановено по гр. д. № 39469/2023 г. на Софийски районен съд, Столична община е осъдена да заплати на ЗАД „Армеец”, на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата 7930,77 лв. – главница, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по щета № 10018030122934 по застраховка „Каско”, за причинени щети на лек автомобил „Форд Ц Макс” с рег. № ********, в резултат на настъпило застрахователно събитие на 14.08.2018 г. в гр. София, на ул. „********, поради падане на крайпътно дърво върху увредения автомобил, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба – 14.07.2023 г. до окончателното погасяване, и сумата 2480,84 лв., представляваща обезщетение за забава върху горната сума за периода от 14.07.2020 г. до 13.07.2023 г., както и сумата 916,46 лв. за разноски по производството.

Решението е обжалвано от ответника Столична община като неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и събраните по делото доказателства, с искане за неговата отмяна и постановяване на друго, с което се отхвърли изцяло предявения иск. В жалбата се излага възражение, че изводът на 1 първоинстанционния съд, че са налице всички предпоставки за ангажиране на отговорността на Столична община, не кореспондират със събраните по делото доказателства. Видно било от представените с отговора на исковата молба доказателства, че ответникът не е бездействал, а е изпълнил задълженията си по текущо поддържане на дървесната растителност в съответствие с нормативната уредба. Възлагането на дейностите по поддържане на дървесната растителност, попадаща в зоната на визирания адрес за посочения период, били изпълнявани от “Алдес” ЕООД на оснвание сключеен със Столична община договор. За процесния адрес и дърво от вида „бреза” нямало издадено разрешително от страна на дирекция „Зелена система” по реда и условията на чл. 45 от Наредбата за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на Столична община, които да удостоверяват необходимост от манипулации. Не били налице доказателства по делото за подавани сигнали от хора от търговските обекти на процесната улица относно изрязването на корените на абсолютно всички дървета при извършването на ремонт на тротоарната настилка. Изтъква се, че в ЗП и в ЗУТ не се съдържат точни дефиниции и регламенти за правилното отглеждане на дървесните насаждения в градска среда.

Дървесните насаждения са съобщества, които в биологично отношение не са приведени в точно въведена нормативна методика за отглеждане и поддържане на здравословното им състояние. Навежда се и възражение, че по делото не са безспорно доказани причинените вреди и изплатеното във връзка с тях обезщетение на ищеца. В производството пред СРС липсвали конкретни и безспорни доказателства относно настъпването на твърдяното събитие. Не били представени доказателства в подкрепа на твърдението в исковата молба, че се е отзовал екип на „Пожарна и аварийна безопасност”, който е констатирал инцидента, а представеният с исковата молба снимков материал не бил изготвен на мястото на инцидента. Видно било от представения снимков материал, че не е направен на мястото на твърдения инцидент ул. „********, както и че не е паднало дърво върху процесния автомобил. Въззивникът счита, че не е доказан по безспорен начин твърденият механизъм – налице били разминавания в твърденията в исковата молба, показанията на свидетеля и представените писмени доказателства. Представеният протокол за ПТП бил съставен от служител на СДВР, който не е бил свидетел на въпросното ПТП, същият бил оформен формално, без присъствие на свидетели и без изготвяне на снимков материал, с оглед на което въззивникът счита, че протоколът не се ползва с материална доказателствена сила за механизма на осъществяване на ПТП. Свидетелските показания също не можели да установят по категоричен начин настъпилото ПТП, доколкото свидетелят – водач е заинтересован да представи в своя полза фактите.

Липсата на доказателства за механизма на ПТП не би могла да се запълни с изготвената съдебно-автотехническа експертиза, тъй като същата била изготвена на база протокола за ПТП. В исковата молба, а в проведеното производство, не било 2 конкретизирано безспорно дървото, което се твърди, че е причинило инцидента – от какъв вид е, къде е точното му местоположение, какво е причинило падането му, с оглед на което възивникът счита, че не може да се приеме по категоричен начин, че вредите са причинени от виновното бездействие на ответника. Поддържа се, че при липсата на виновно поведение на ответната община в лицето на нейните служители, не е налице основание за ангажиране отговорността й за претендираните вреди.

С писмения си отговор въззиваемата страна ЗАД „Армеец” АД, оспорва въззивната жалба. Навежда довод, че по делото не са представени доказателства за паспортизация на падналото дърво, поради което не може да се направи преценка дали Столична община е предприела конкретни мерки именно за това дърво. Обществено известно било възлагането на ремонта на ул. „Иван Шишман” от страна на Столична община, а контролът по изпълнението на строителството, вкл. дейностите, свързани с кореновата система на съществуващите дървета, бил на Столична община. Излагат се аргументи срещу възраженията на въззивника относно доказателствената стойност на свидетелските показания и на протокола за ПТП.

За да де произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

ЗАД „Армеец” е предявило срещу Столична община иск за осъждане да му заплати сумата 7930,77 лв., представляваща дължимо, но неизплатено регресно обезщетение с включени ликвидационни разноски, и сумата 2480,84 лв., представляваща обезщетение за забава върху тази сума за периода от 14.07.2020 г. до 14.07.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаването на исковата молба до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че на 14.08.2018 г. лек автомобил „Форд Ц Макс” с ДК № ******** се движел по ул. „Иван Шишман” в гр. София, в поосока от ул. „Хан Крум” към бул. „Граф Игнатиев”, при което пред № 38 внезапно паднало крайпътно дърво през улицата, от което били нанасени щети на този автомобил.

Пътнотранспортното произшествие било посетено от органите на МВР и бил съставен протокол за ПТП, в който били описани видимите щети по автомобила – „подбитости по цялото купе”. За посочения автомобил бил сключен договор за застраховка „Каско” с полица № 0000632253 с период на покритие от 15.02.2018 г. до 14.02.2019 г. Във връзка с подадено уведомление за щета по сключения застрахователен договор при ищеца била образувана ликвидационна преписка /щета/ № 10018030122934. След извършен оглед на автомобила били констатирани повредите по него, описани в съставени опис от 14.08.2018 г., а след допълнителни огледа били изготвени описи на 24.08.2018 г. и на 19.09.2018 г. по щетата бил определен начин на обезщетяване ремонт в официален сервиз на марката по възлагане и за сметка на застрахователя. На 28.03.2019 г. ищецът платил обезщетение в размер на 7920, 77 лв. Били извършени ликвидационни разноски в размер на 10 лв.

3

Ищецът твърди, че пътнотранспортното произшествие е настъпило поради неизпълнение на задълженията на ответната община по чл. 31, вр. § 1, т. 14 от ДР на ЗП, като собственик на улицата, да стопанисва и поддържа в изправност повереното й имущество, поради което по силата на чл. 45, вр. чл. 49 от ЗЗД, същата носи отговорност за причинените от бездействието на служителите си вреди на трети лица.

Вследствие на падналото дърво бил увреден застрахования автомобил, като мястото на инцидента се намирало на територията на Столична община и представлявало улица за движение на автомобили. С плащането на застрахователното обезщетение ищецът встъпил в правата на застрахования срещу ответника – причинител на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне.

Ответникът не възстановил на ищеца изплатеното обезщетение, въпреки отправената му регресна покана. Ищецът претендира осъждане на ответника да му заплати платеното от него застрахователно обезщетение по щета № 10018030122934 в размер на 7920,77 лв. ведно с 10 лв. ликвидационни разноски, както и сумата 2480,84 лв. – обезщетение за забава за периода от 14.07.2020 г. до 14.07.2023 г.

С писмения си отговор ответникът Столична община оспорва исковете. Излага възражение, че не става ясно по категоричен и безспорен начин, че причина за процесното произшествие е именно паднало дърво, вследствие на което на моторното превозно средство се нанасят материални щети. Изтъква, че е налице разминаване между твърденията в исковата молба относно датата и мястото на настъпване на инцидента и представеното уведомление – декларация за щета по застраховка „Каско на МПС”. Поддържа се, че липсват конкретни и безспорни доказателства относно твърдяното събитие, вследствие на което се претендира обезщетяване на имуществени вреди. Нямало данни за отзовал се екип на ГД „Пожарна и аварийна безопасност” или полиция, които да са констатирали инцидента, нито изготвен снимков материал на мястото на твърдения инцидент. Приложеният към исковата молба снимков материал не бил направен на мястото на инцидента. Навежда се довод, че в исковата молба няма никаква конкретизация на дървото, което се твърди да е причинило инцидента – от какъв вид е, къде е точното му местоположение, какво е причинило падането му, с оглед на което ответникът счита, че не може да се приеме, че вредите са в резултат на вътрешно присъщите качества на тази вещ. Твърди, че е възможно падането на дървото да е било резултат на външно въздействие, причинено от трети лица или в резултат на някаква метеорологична особеност. Ответникът твърди, че не е бездействал, а е изпълнявал задълженията си по текущо поддържане на дървесната растителност в съответствие с нормативната уредба, с оглед на което счита за неоснователно твърдението в исковата молба за допуснато бездействие или неизпълнение на задълженията на длъжностните лица на Столична община, довело до инцидента вследствие на лошо изпълнение на дейностите по поддръжка и опазване на зелената система . В тази връзка сочи, че в ЗП и в ЗУТ не се съдържат точни 4 дефиниции и регламенти за правилното отглеждане на дървесните насаждения в градска среда. Изтъква, че дървесните насаждения са съобщества, които в биологично отношение не са приведени в точно въведена нормативна методика за отглеждане и поддържане на здравословното им състояние. Счита да неоснователно вменяването на персонална вина на служителите на Столична община за нанесени загуби вследствие на възможни природни явления и бедствия, без същите да бъдат подкрепени с аргументи за неизпълнение на задълженията им по поддържане на дървесната растителност на територията на Столична община. Навежда довод, че поради липсата на представен снимков материал на процесния автомобил, направен на мястото и датата на твърдяното увреждане, не е възможно да бъде установена точната локация на настъпване на инцидента. Поради липсата на виновно поведение от страна на Столична община в лицето на нейните служители, както и причинно-следствена връзка между събитието и вредата, ответникът счита, че не следва да се ангажира отговорността му за обезщетяване на твърдените вреди. Изтъква и възражение за недоказаност на размера на платеното обезщетение. Прави възражение за погасяване по давност на претендираните вземания.

Възивният съд, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен се иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, вр. чл. 49 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД – суброгационна претенция на платилия застрахователно обезщетение застраховател по имуществена застраховка „Каско на МПС” срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди, изразяващи се в повреди на застрахования автомобил, причинени от падане на дърво на 14.08.2018 г. на ул. „Иван Шишман” в гр. София.