Определение № 418 от 23.11.2022, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 418 гр. Пловдив, 23.11.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев като разгледа докладваното от Вера Ив. И.а Въззивно частно търговско дело № 20225001000738 по описа за 2022 година

Производство по реда на чл. 278 във вр. с чл. 274, ал.1, т.1 от ГПК.

Обжалвано е решението с характер на определение №23/14.07.2022 г., постановено по т.д. №93/2021 г. на ОС-К., с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявените от Р. Д. Б., С. М. Т., М. К. Г., С. К. П. и Г. И. Т. срещу акционерно дружество „Р.-**“АДгр.К. и К. В. Й. иск с правно основание чл. 71 от ТЗ –за прогласяване нищожност на решението на Съвета на директорите на „Р.-**“АД-гр.К., обективирано в т.4 на Протокол от извънредно заседание на СД от 1.04.2019 г., като взето в нарушение на чл. 236,ал.2,т.2 от ТЗ, и искове по чл.

26,ал.1,предл.2 и 3 и чл. 26,ал.2,предл.3 от ЗЗД, съединени помежду си при условията на евентуалност– за приемане за установено, че сделката, обективирана в договор за продажба на дружествени дялове с рег.

№****/10.02.2021 г. за удостоверяване на подпис и рег. №****/10.02.2021 г., том *, акт ** за удостоверяване на съдържание, и двете удостоверявания по описа на нотариус К.Г. с рег. №*** на НК с район на действие РС-Х., е нищожна като сключена при заобикаляне на закона, поради противоречие с добрите нрави и при липса на основание, и са осъдени Р. Д. Б., С. М. Т., М. К.

Г., С. К. П. и Г. И. Т. да заплатят на „Р.-**“АД-гр.К. направените по делото разноски в размер на 1080 лв. с ДДС, представляващи адвокатско

1 възнаграждение.

Жалбоподателите Р. Д. Б., С. М. Т., М. К. Г., С. К. П. и Г. И. Т. молят решението с характер на определение да бъде отменено като незаконосъобразно, неправилно по съображения, изложени в жалбата с характер на частна жалба с вх. № 2254/9.08.2022 г.

Ответникът по жалбата „Р.-**“АД-гр.К. моли тя да бъде оставена без уважение като неоснователна по съображения, изложени в отговор с вх. № 2611/19.09.2022 г.

Ответникът по жалбата К. В. Й. не е взел становище по нея.

Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на обжалвания акт във връзка с оплакванията на жалбоподателите, прецени обстоятелствата по делото и намери за установено следното:

С искова молба, подадена до ОС-К. на 13.12.2021 г., от ищците Р. Д. Б., С. М. Т., М. К. Г., С. К. П. и Г. И. Т. са предявени срещу „Р.-**“АД-гр.К. и срещу К. В. Й. обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 71 от ТЗ във вр. с чл. 124,ал.1 от ГПК, чл. 26,ал.1,предл.2 от ЗЗД, чл.

26,ал.1,предл.3 от ЗЗД и чл. 26,ал.2,предл.4 от ЗЗД. Ищците твърдят, че са акционери в ответното дружество. Твърдят, че ответното АД е създадена с цел и единствен предмет на дейност инвестиционно изкупуване собствеността на капитала на общинско дружество „Т.-К.“ЕООД-гр.К., която цел е постигана чрез участието на АД в „Т.-К.“ООД, в което АД до скоро е било основен съдружник, като „Т.-К.“ООД е успяло да изкупи всички материални активи на бившето общинско дружество. Твърдят, че на 1.04.2019 г. е било проведено извънредно заседание на СД на ответното АД, на което в т.4 е взето решение за продажба на дяловете (796 дяла), които АД притежава от капитала на „Т.-К.“ООД. Твърди, че за продажбата СД е упълномощил изпълнителния директор, като е определено, че цената, на която следва да се извърши продажбата, не може да бъде по-ниска от номиналната стойност на дяловете. Твърдят, че това решение на СД нито е съгласувано с ОС на акционерите, нито акционерите са уведомени по какъвто и да било начин за това решение. Твърдят, че на 2.02.2021 г. изпълнителният директор на АД В.

Й. продава с договор за продажба на дружествени дялове всички 796 дяла, които ответното АД притежава в капитала на „Т.-К.“ООД, като купувач е синът на изпълнителния директор на АД, вторият ответник К. В. Й., а 2 продажната цена е по номиналната стойност на дяловете – 7960 лв. Твърдят, че както решението на СД за продажба на дружествените дялове от капитала на „Т.-К.“ООД, така и договора за продажба на дяловете, са нищожни.

Твърдят, че решението на СД е взето извън неговата компетентност, тъй като притежаваните от АД дялове в „Т.-К.“ООД са единствения актив на АД и с решението си СД е нарушил императивната разпоредба на чл. 236,ал.2,т.1 и т.2 от ТЗ. Заявяват, че съгласно задължителната практика на ВКС, обективирана в т.1 на ТР № 1/6.12.2002 г., ОСГТК, решения на СД, взети извън кръга на неговата компетентност, са нищожни. Твърдят, че е нищожна и самата разпоредителна сделка. Твърдят, че на първо място тя е нищожна като сключена без основание, защото нищожното решение на СД е равно на липса на основание. Твърдят и че сделката е нищожна поради противоречието й с добрите нрави. Твърдят, че зад продадените 796 дяла по номинална стойност 7 960 лв. стои собственост върху недвижими имоти, чиято данъчна оценка е 2 595 478,46 лв., които имоти са притежание на „Т.-К.“ООД и върху които имоти АД с притежаваните от него дялове е имало значителна по обема си идеална част от правото на собственост. Твърдят, че съобразно притежаваните 796 дяла от общо 3200 дяла, от които се състои капитала на „Т.-К.“ООД, паричният еквивалент на стойността на имуществото по неговата данъчна оценка, притежаван от АД, е 645 625,27 лв., а пазарната стойност на това имущество е многократно по-висока. Твърдят, че е налице явна нееквивалентност на насрещните престации. Твърдят, че заплащането на сума от 7 960 лв., срещу което получаваш право на собственост върху имоти на стойност по данъчна оценка 645 625,27 лв., е равносилно на липса на престация. Твърдят, че поведението на изпълнителния директор, особено като се вземе предвид, че купувач на дяловете е синът му, е силно укоримо и е в разрез с всякакви морални норми и принципи на справедливост. Твърдят, че това действие явно цели получаване на имотна облага от член на семейството му. Твърдят, че то сериозно накърнява не само техните материални интереси, но и тези на останалите акционери, тъй като ги лишава буквално безвъзмездно от материални активи на много висока стойност, т.е. с това си действие изпълнителният директор В. Й. злепоставя интересите на акционерите. Твърдят, че това негово действие не само че е в разрез с общоприетите нравствено-етични правила на морала, но е в пряко нарушение и на установени с ТЗ задължения на членовете на СД. Твърдят, че това 3 действие пряко нарушава разпоредбата на чл. 237,ал.2 от ТЗ, задължаваща членовете на съветите да изпълняват функциите си с грижата на добър търговец в интерес на дружеството и на всички акционери, а така също и разпоредбите на чл. 240б,ал.1 и ал.2 от ТЗ, съгласно които членовете на съветите са длъжни да уведомят писмено СД, съответно УС, когато те или свързани с тях лица сключват с дружеството договори, които излизат извън обичайната му дейност или съществено се отклоняват от пазарните условия, и че договорите по ал.1 се сключват въз основа на решение на СД, съответно на УС. Твърдят, че действията на изпълнителния директор освен че са в грубо противоречие с най-елементарните норми на морала и търговската етика, са добре планирани и предварително обмислени и крайната им цел е получаване от фамилия Й.и на мнозинство на дяловете, а от там и решаващ глас в „Т.К.“ООД, която цел е постигната и в момента фамилия Й.и притежават повече от 50% от капитала на дружеството, а така също и ликвидация на ненужното вече АД, тъй като то е изпразнено от материални активи. Заявяват, че е ноторно известно на всички акционери и съдружници в двете дружества, че изпълнителният директор Й. е този, който решава нещата в СД, а и в УС на „Т.-К.“ООД. Твърдят, че два дни преди вземане на решението на СД В. Й. прехвърля на двамата си синове почти всички свои дялове в „Т.-К.“ООД с ясна цел при последваща продажба на дяловете на АД да не е необходимо съгласие на ОС за продажба на дяловете, тъй като за продажба на дялове между съдружниците такова съгласие не се изисква. Твърдят, че продажбата на дяловете е извършена почти 2 години след взимането на решението на СД с оглед да не може да се атакува решението на СД. Твърдят, че косвено доказателство за това, че Й. съзнава непочтеността на сделката, е, че тя е изповядана при нотариус в гр. Х., а не в гр. К.. Твърдят, че доказателство за това, че една от целите на В. Й. е ликвидацията на АД след „обезкръвяването“ му, а и за твърдението, че акционерите не са уведомени за порочното решение на СД, е дневният ред на свиканото от изпълнителния директор за 23.12.2021 г. ОСА, в поканата за което фигурират точка (4) за обявяване на дружеството в ликвидация точка (5) за одобряване на сделката за продажба на 796 дружествени дяла от капитала на „Т.-К.“ООД. Заявяват, че съгласно константната практика на ВКС при преценка на нееквивалентността на престациите следва да се съобрази не само разликата между пазарната оценка, респективно данъчната такава, и реализираната при сделката, но най-вече 4 преследваната от страните по сделките цел, която следва да бъде удовлетворяване на значим допустим от закона интерес. Твърдят, че от сделката за продажба на дружествените дялове интерес има само фамилията Й.и, а АД, респективно акционерите са сериозно финансово ощетени от сделката. Твърдят, че сделката не само че не е продиктувана от някакъв търговски интерес на АД, не само, че не води до финансова печалба за акционерите, но като краен резултат се стига до предложение за ликвидация на АД именно поради тази сделка, нанасяща сериозна финансова загуба на акционерите. Твърдят, че дори смешната продажна цена от 7 960 лв. не е постъпила в касата на дружеството, така че практически тези дялове са дарени на сина на изпълнителния директор. Твърдят и че сделката за продажба на дружествените дялове е сключена и при заобикаляне на закона, защото тя е между свързани лица съгласно §1,т.3 от ДР на ДОПК – сделка между баща и син, и при такава сделка законът - чл. 116,ал.2 от ДОПК – изисква сделките да се извършват по пазарни цени, респективно, да има оценка на имуществото от независим оценител, по която оценка да се извърши сделката. Заявяват, че правният им интерес от водене на иск по чл.

71 от ТЗ е обусловен от нарушаването на едно от най-важните им членствени права като акционери в ответното АД – имуществените им права, свързани с притежаваните от тях акции. Заявяват, че според Устава на АД и доклада на изпълнителния директор за отчетната 2020 г. дружеството е инвестиционно с основа цел изкупуване на дружествени дялове от капитала на „Т.-К.“ООД, а решението на СД е насочено точно в обратна посока на основната цел на дружеството – продажба на въпросните дялове и то при абсолютно нереално ниска цена. Заявяват, че правният им интерес от обявяване нищожност на сделката за продажба на дружествените дялове, макар те да не са страна по тази сделка, е, че при успешно провеждане на иска тези дялове ведно с правото на собственост върху недвижимите имоти-собственост на „Т.К.“ООД, ще се върнат в патримониума на АД, респективно и в техния патримониум като притежатели на акции от това дружество, който правен интерес е валиден и за искането им за обявяване нищожността на решението на СД. Твърдят, че именно с обективното съединяване на двата иска за обявяване нищожността на решението на СД и за обявяване нищожността на сделката за продажба на дружествени дялове, те могат да постигнат основната си цел – връщане на имуществото, материализирано в притежаваните от АД 5 дялове, в патримониума на АД, респективно в техния патримониум в качеството им на акционери в това дружество. Заявяват, че исковите им претенции за обявяване нищожността на сделката за продажба на дружествени дялове са предявени „при условията на евентуалност (алтурнативно съединени искове)“. Твърдят, че атакуваното то тях решение на СД е нищожно като взето извън компетентността на СД, а сключената въз основа на това решение сделка за продажба на дружествени дялове противоречи на добрите нрави, сключена е без основание и при заобикаляне на закона. Затова заявяват до съда искане да прогласи нищожността на решението на СД на „Р.-**“АД-гр.К. по т.4 от протокола от извънредното заседание на СД от 1.04.2019 г. и да приеме за установено, че сделката, обективирана в договора за продажба на дялове от 10.02.2021 г., е нищожна поради противоречие с добрите нрави, сключена е без основание и при заобикаляне на закона.