Решение № 1921 от 31.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1921 гр. София, 31.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Диана Василева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Диана Василева Въззивно гражданско дело № 20241100509374 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 2664/15.02.2024 г. по гр.д. № 7345/2023 г. На Софийски районен съд, 82 с-в, е признато за установено по предявените от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, срещу С. П. Д., ЕГН **********, по реда на чл. 422, ал.

1 ГПК искове, че С. П. Д. дължи на „Топлофикация София” ЕАД на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 307,79 лева – стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 16.09.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 16.09.2022 г. до окончателното изплащане, 71,29 лева – мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. – 31.08.2022 г., 14,74 лева – сума за дялово разпределение за периода 16.09.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 16.09.2022 г. до окончателното изплащане и 2,98 лева – мораторна лихва за периода 01.10.2019 г. – 31.08.2022 г., за топлоснабден имот в гр. София, ул. „*******, аб. № *******, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 50645/2022 г. на СРС, 82 състав, като исковете са отхвърлени за следните суми: над 307,79 лева до сумата от 562,70 лева и за периода 01.05.2019 г. – 15.09.2019 г., над 71,29 лева до сумата от 87,59 лева, над 14,74 лева до сумата от 27,19 лева и за периода 01.08.2019 г.

– 15.09.2019 г. и над 2,98 лева до сумата от 3,67 лева. Със същото решение са отхвърлени исковете на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, срещу Б. С. Д., ЕГН **********, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за дължимост на основание чл. 79, ал.

1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД на следните суми: 187,57 лева – стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 05.2019 г. – 04.2021 г., ведно със законната лихва от 16.09.2022 г. до окончателното изплащане, 29,20 лева – мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. – 31.08.2022 г., 9,06 лева – сума за дялово разпределение за периода 08.2019 г. – 04.2021 г., ведно със законната лихва от 16.09.2022 г. до 1 окончателното изплащане и 3,67 лева – мораторна лихва за периода 01.10.2019 г.

31.08.2022 г.

Срещу така постановеното първоинстанционно решение, в срока по чл. 259 ГПК, са постъпили въззивни жалби от двете страните в производството.

С. П. Д. оспорва първоинстанционното решение в съответните му части, с които по исковете на „Топлофокация София“ ЕАД е признато за установено, че дължи суми за потребена топлинна енергия и лихва върху тях. Без да се оспорва обстоятелството, че процесният недвижим имот е топлоснабден, обема и цената на доставената за периода топлинна енергия, въззивникът счита, че съдът е достигнал до погрешен правен извод относно качеството му на “потребител” на топлинна енергия.

Намира, че от представените по делото писмени доказателства не се установява правото му на собственост върху процесния недвижим имот. Моли за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваните части и постановяване на друго, с което предявените искове да бъдат изцяло отхвърлени.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК“Топлофикация София” ЕАД подава отговор със становище за неоснователност на въззивната жалба. Претендира разноски.

Третото лице-помагач на страната на ищеца “Директ” ЕООД не подава отговор.

В частта, с която предявените искове са отхвърлени по отношение на Б. С.

Д., първоинстанционното решение е обжалвано от “Топлофикация София” ЕАД.

Твърди, че от представеното по делото удостоверение за наследници на Е.Б. Д.а е видно, че Б. Д. е нейн наследник и като такъв отговаря за задълженията, които са част от наследствената маса. Отправя се искане за отмяна на решението на СРС в обжалваната част и присъждане на разноски.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Б. С. Д. с доводи за нейната неоснователност. Попддържа, че не е собственик на процесния недвижим имот и не е потребявал начислената топлинна енергия.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби доводи за пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещните страни, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение, е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд, в писмена форма, в рамките на спора, с който е бил сезиран.

Спорен пред въззивния съд е единствено въпросът дали ответниците притежават качеството “потребител” по смисъла на Закона за енергетиката, респ., задължени ли са да заплатят потребената през процесния период топлинна енергия в имота.

По така очертания предмет на спора, съдът намира следното:

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на дефиницията, закрепена в §1, т.

2

2а от ДР на ЗЕ (след 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.

Следователно, купувач (страна) по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Съгласно мотивите към т. 1 на ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ВКС, ОСГК, предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия, те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет- доставка на топлинна енергия за битови нужди.

По делото е представен Договор за продажба на държавен недвижим имот от 25.10.1989 г., по силата на който С. П. Д. и Е.Б. Д.а придобиват собствеността върху недвижим имот в гр. София, ул. „*******. С Нотариален акт № ******* от 18.10.2013 г. С. П. Д. и Б. С. Д. учредяват договорна ипотека върху следния свой съсобствен недвижим имот: ап. 11 в гр. София, ул. „*******“ (стара „*******“) № *******. С оглед на изложеното съдът намира, че по силата на закона между ответника С. П. Д. като потребител и топлопреносното предприятие е възникнало правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия по отношение на обект с абонатен № *******, без да е необходимо изричното им приемане, за ½ от процесния имот, доколкото от доказателствата по делото се установява, че той е придобил процесният имот заедно с Е.Б. Д.а, като доказателства за нейната смърт не са представени.

От представено по делото удостоверение от ГИС София се установява идентичност между адресите ул. „*******“ и ул. „*******“ с решение на СОС от 25.02.*******2 г. Представен е протокол от 20.08.2002 г. от общо събрание на етажните собственици на ул. „*******“ *******, с който е взето решение за сключване на договор с ФДР.

С оглед на посочените доказателства, въззивният съд счита, че С. П. Д. е бил собственик на процесния недвижим имот през исковия период. По делото не е спорно, че през процесния период имотът е бил топлофициран и че сградата - етажна собственост (в която се намира) е била присъединена към топлопреносната мрежа.

След като е установено принципното съществуване на облигационно правоотношение между С. П. Д. и „Топлофикация София“ ЕАД в процесния период, по който ищецът е доставял топлинна енергия, то този факт е достатъчен за доказване на иска по основание.

Количеството и стойността на доставената до имота в процесния период топлинна енергия се установява от приложените по делото писмени доказателства и заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, което въззивният съд кредитира като пълно и обосновано. Във въззивната жалба не са изложени конкретни оплаквания относно стойността на топлинната енергия, доставена до топлоснабдения имот през исковия период, както и относно размера на мораторната лихва върху цената на топлинната енергия и на услугата дялово разпределение, поради което и на основание чл. 269 ГПК този въпрос стои извън пределите на въззивната проверка, поради което не следва да се обсъжда по същество.

По въззивната жалба на “Топлофикация София” ЕАД срещу решението 3 на Софийски районен съд, в частта му, с която предявените искове са отхвърлени по отношение на Б. Д., настоящият съдебен състав намира следното:

Неоснователно е възражението във въззивната жалба, че по делото е представено удостоверение за наследници на Е.Б. Д.а, от което е видно, че Б. Д. е нейн наследник. По делото има издадено съдебно удостоверение за снабдяване с исканото удостоверение, но такова не е представено нито пред СРС, нито пред въззивния съд.

При това положение макар Б. Д. да е съсобственик на процесния имот, което се доказва от представения нотариален акт за учредяване на договорна ипотека, то не може да се установи квотата му в съсобствеността. Поради липса на доказателства за размера на идеалната част, притежавана от Б. Д., исковете срещу него са недоказани по размер и правилно са били отхвърлени от първоинстанционния съд.

С оглед извода за неоснователност на подадените и от двете страни в производството въззивни жалби, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.

По отговорността за разноски:

С. П. Д. и Б. С. Д. не са направили разноски за адвокатско възнаграждение, поради което такива не им се следват. С оглед изцяло бланкетния отговор на въззивната жалба на „Топлофикация София: ЕАД, разноски за юрисконсултско възнаграждение не следва да се присъждат.

По въззивната жалба на ищеца “Топлофикация София” ЕАД, разноски не се разпределят.

Така мотивиран, Софийски градски съд,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 2664/15.02.2024 г. по гр.д. № 7345/2023 г. На Софийски районен съд, 82 с-в в обжалваната част.

Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на “Топлофикация София” ЕАД – „Директ“ ЕООД.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по аргумент от чл. 280, ал. 3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4