Решение № 20287 от 10.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20287 гр. София, 10.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20251110109605 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу К. А. А., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за установяване дължимостта на вземанията, за които спрямо ответника е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 46035/2024г. по описа на СРС, 40-ти състав, а именно: 952,59лв. - цена на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2021г. -30.04.2023г., ведно със законната лихва от 26.07.2024г. до изплащане на вземането, 211,31лв. - мораторна лихва върху горната главница за периода 15.08.2022г.-12.07.2024г., 24,84лв. - цена на извършена услуга дялово разпределение за периода 01.06.2021г.-30.04.2023г., ведно със законната лихва от 26.07.2024г. до изплащане на вземането, и 6,16лв. - мораторна лихва върху горната главница за периода 15.08.2021г.-12.07.2024г.

Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи са обвързали абонатите на топлопреносното предприятие без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил до процесния имот, находящ се в *******************************************, аб. № **********, топлинна енергия на претендираната стойност, която не е заплатена. Посочва, че ответникът дължи и заплащане на цената за извършване на услугата дялово разпределение в етажната собственост, както и лихва за забава върху главните вземания.

Съобразно изложеното, моли за уважаване на предявените искове.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който оспорва исковете. Отрича да се намира в облигационна връзка с ищеца по договор за доставка на топлинна енергия и такава да е доставена, както и да е приел ОУ. Счита, че приложение намира чл. 62 ЗЗП, като е налице непoискана доставка.

Прави възражение за изтекла погасителна давност. Посочва, че не се установява изправността на измервателните уреди. Оспорва и вземането за дялово разпределение, както и за изпадане на ответника в забава. Позовава се на решение на ВАС.

1

Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.

Третото лице – помагач на страната на ищеца – „Нелбо“ АД изразява становище за основателност на исковете.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:

Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.

Според задължителните разяснения, дадени в т. 1 на ТР № 2/17.05.2018г. по тълк. дело № 2/2017г. на ОСГК на ВКС, собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.

По делото е представен договор за продажба на държавен недвижим имот от 05.03.1992г., съгласно който А. Д. А. и В. К. А. закупуват ап. № 21, находящ се в ************************************** /процесния имот/. Видно от справка за предоставяне на данни по реда на Нареда № 14/18.11.09г. /л. 14/, В. К. А. е починала на 11.01.2020г., като към този момент е била вдовица (съпругът й А. Д. А. е починал преди тази дата). Същата има един син – ответника К. А. А..

При горните обстоятелства, може да се изгради извод, че ответникът е придобил по силата на наследствено правоприемство от майка му собствеността върху ½ идеална част от процесния имот. По делото не се ангажирани доказателства, от които да се установи, че ответникът е законен наследник и на лицето А. Д. А. – липсват официални удостоверителни документи, установяващи роднинската връзка помежду им. Представената справка не може да послужи като доказателство в тази насока, защото доказва роднинските връзки на В. А., но не и на А. А..

Съобразно приетото заключение по СТЕ, което не е оспорено и съдът кредитира, сградата, в която се намира процесният имот, е присъединена към топлопреносната мрежа, като през имота преминават тръби и елементи от топлофикационната инсталация.

С оглед гореприетите факти и при съобразяване задължителните разяснения, дадени в цитираното ТР, съдът приема, че през процесния период между ответника, в качеството му на собственик на ½ идеална част от имота, и ищцовото дружество е 2 съществувало облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, по което дружеството е доставчик, а ответникът клиент (потребител), като последният отговаря за стойността на топлоенергията до дела си в собствеността – ½ част.

От допуснатата, изслушана и приета по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че през процесния период в имота не е имало отопителни тела, а само щранг – лира в банята и 1 бр. водомер за топла вода. Поради липса на отоплителни тела, топлинна енергия за отопление от радиатори не е начислявана. Начислена е топлинна енергия, отдадена от щранг – лирата, изчислена по т.6.5 от приложението към Наредба № Е-РД-04-1, като вещото лице е разяснило разликата между щранг лирата и сградната инсталация – първата представлява отоплително тяло, докато втората представлява съвкупност от тръбопроводи, предназначени да захранват отоплителните тела с топлоносител, като отоплението е нейна второстепенна функция.

За сезон 2021/2022г. топлата вода е начислена на база 1 бр. потребител по 140л/денонощие поради неосигурен достъп съгласно чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредбата, а за сезон 2022/2023г. не е начислявана топла вода поради необитаемост на жилището.

Топлината, отдадена от сградната инсталация, е изчислена по формулата на т.6.1.1 от приложението към Наредбата.

По делото е представен списък на собствениците/живущите във входове 1 и 2 на бл. 724 /л. 115/, в който е посочено, че процесният ап. № 21 е необитаем („починали“).

Следва да се има предвид обаче, че А. Д. А. и В. К. А. са били починали още към 11.01.2020г. /л. 14/, тоест повече от година преди процесния период. Ето защо, съдът намира, че не е имало основание за сезон 2021/2022г. да се начислява топла вода за имота на база, предвид че още към този момент имотът е бил необитаем. Предвид това, БГВ за сезон 2021/2022г. не се дължи, както не е бил дължимо и за следващия.

Отделно от това, представен е акт за изключване на отопление и топла вода /л. 18/, датиращ от 13.04.1997г., в който се съдържа изявление (признание) на представител на ищцовото дружество за изключване на отоплението и топлата вода в имота.

По отношение на отдадената от щранг – лирата топлинна енергия, съдът намира, че същата е правилно изчислена и дължима, доколкото по същността си тя представлява отоплително тяло, чиято основна функция е отопление. Нейната стойност съгласно експертното заключение възлиза за двата сезона на 43,15лв., като от тази стойност ответникът отговаря само за ½ част предвид установения дял от собствеността, който притежава.

От страна на дружеството е начислена и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, чийто размер за процесния период възлиза на общо 189,78лв. В тази връзка са наведени възражения от страна на ответника относно формулата, по която се извършва изчислението. На съда му е служебно известно Решение от 23.10.2025г. по дело С-760/2023г. на СЕС, което разглежда този въпрос. В него изрично е прието, че Съдът вече е постановил, че в някои сгради — етажна собственост, присъединени към отоплителна мрежа, като разглежданата в главното производство сграда, изглежда почти немислимо да може изцяло да се индивидуализират сметките за отопление, особено що се отнася до сградната инсталация, тоест съвкупността от тръбопроводи и съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинна енергия вътре в сградата и в общите части. Що се отнася по-конкретно до сградната инсталация, може да е трудно и дори невъзможно да се определи с точност количеството топлоенергия, отдадено от тази инсталация във всеки апартамент. Всъщност това количество топлоенергия включва не само топлоенергията, отдавана вътре в съответния апартамент от физическите компоненти на сградната инсталация, но и топлообмена между отопляваните и неотопляваните обекти. Всъщност отделните апартаменти в 3 сградите — етажна собственост, не са топлинно независими, тъй като топлината циркулира между отопляваните и по-малко отопляваните или съвсем неотопляваните помещения (вж. в този смисъл решение от 5 декември 2019 г., ЕВН България Топлофикация и Топлофикация София, C‑708/17 и C‑725/17, EU:C:2019:1049, т. 85 и 86). Съдът вече е постановил по същество, че национална правна уредба като разглежданата в главното производство, видимо отговаря на понятието „насоки“, посочено в член 9, параграф 3, трета алинея от тази директива, тъй като тази правна уредба предвижда, че разходите за топлинна енергия се разделят на разходи за топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, разходи за топлинната енергия за отопление на общите части и разходи за топлинната енергия за отопление на имотите. Съдът е приел, че като се има предвид признатата на държавите членки свобода на действие, Директива 2012/27 допуска сметките за потребление на топлинна енергия за сградната инсталация да се изготвят за всеки собственик на апартамент в съответната сграда пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент (вж. в този смисъл решение от 5 декември 2019 г., ЕВН България Топлофикация и Топлофикация София, C‑708/17 и C‑725/17, EU:C:2019:1049, т. 90— 92). В диспозитива на решението е прието, че Член 9, параграф 3 от Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, съгласно която собственикът на апартамент в сграда — етажна собственост, е длъжен да заплати разходите, които са му начислени за топлинната енергия, отдадена от всички тръбопроводи и инсталации за разпределение и доставяне на топлинна енергия в сградата, включително когато стълбищата и коридорите на сградата не са оборудвани с радиатори, в размер на част, пропорционална на отопляемия обем на своя апартамент, доколкото правилата и параметрите, въз основа на които се изчисляват разходите, които са му начислени за индивидуалното му потребление на топлинна енергия за отоплението на апартамента му и за топлата вода за битови нужди, гарантират прозрачността и точността на отчитането на индивидуалното потребление.