Решение № 128 от 31.10.2018, Окръжен съд - Хасково

Р Е

Ш Е Н

И Е

Номер: 128 31.10.2018г. град: Хасково

Хасковски окръжен съд наказателен състав

На девети октомври година: 2018г.

В открито заседание в състав:

Председател: Стратимир Д.

Членове: Красимир Д.

Ирена Аврамова

Секретар: Росица Тодорова

Прокурор: Дарина Славова

Като разгледа докладваното от чл.съдия Кр. Д. В.н.о.х.д.№ 401 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 318 и сл. от НПК.

С Присъда № 62 от

20.06.2018г., постановена по н.о.х.д. № 241/2018г., РС Хасково признал подсъдимия Г.З.М. за ВИНОВЕН в това, че:

На 29.09.2017год. в гр.

Хасково съзнателно се ползвал пред полицейски служители на ОД на МВР - Хасково от неистински официален документ - свидетелство за управление на МПС № AL060383, издадено на 07.09.2016г. в Авдълър/Истанбул на името на Г.З.М., като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност, поради което и на основание чл. 316, вр. чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1 вр. чл. 54 от НК му наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца,

На 29.09.2017 год. в гр.

Хасково управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „Форд Мондео“ с ДК№ Х ****КК, без съответно свидетелство за управление на МПС, в едногодишния срок от наказването му по административен ред за управление на МПС, без съответно свидетелство за управление, с Наказателно постановление №17-1030-001320/16.03.2017 г. на Началник сектор ПП към ОД на МВР - Пловдив, влязло в сила на 01.09.2017г., поради което и на основание чл. 343в, ал. 2 вр. чл. 54 от НК му наложил наказания: „лишаване от свобода“ за срок от една година и „глоба“ в размер на 500 лв.

На основание чл. 23, ал. 1 и ал. 3 от НК на подсъдимия е определено едно общо наказание измежду наложените му с тази присъда, в размер на най-тежкото от тях, а именно: “лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца, което да изтърпи при първоначален „строг“ режим и е присъединено по-лекото наказание „глоба“ в размер на 500 лв.

На основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК съдът е определил едно общо наказание измежду наложените на подсъдимия Г.З.М. с влезли в сила съдебни актове по НОХД№ 1389/2016г. на РС - Хасково и НОХД№ 393/2017г. на ОС – Хасково, в размер на най-тежкото от тях, а именно: „лишаване от свобода“ за срок от 3/три/ години, което да се изтърпи при първоначален „строг“ режим.

На основание чл. 23, ал. 3 от НК към така определеното общо наказание е било присъединено и наказанието „глоба“ в размер на 5 000 лв., наложено по НОХД№ 393/2017г. на ОС-Хасково.

В тежест на подсъдимия са били възложени направените по досъдебното производство разноски от 125 лв., а по сметка на бюджета на съдебната власт - разноските за вещо лице в размер на 20 лв.

Недоволен от присъдата е останал защитникът на подс. М., който я обжалва с доводи за незаконосъобразност и явна несправедливост на наложените наказания. Защитникът счита, че незаконосъобразно съдът определил наказанията по реда на чл. 54 от НК, като въпреки наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства не приложил разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от НК. Този отказ на съда да определи наказанието по последната норма довел до налагане на неадекватни по отношение на деянията наказания.

Участващият във въззивното производство прокурор от ОП Хасково дава становище за законосъобразност на присъдата и предлага да бъде потвърдена.

В съдебно заседание защитникът поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Иска отмяна на присъдата, в случай, че съда при служебната си проверка установи основания за това и признаване на подсъдимия по предявените му обвинения и/или изменение на обжалвания акт и намаляване на наложените наказания.

Такова е становището и на под. М..

Хасковският окръжен съд, като провери правилността на обжалваната присъда по направените оплаквания, изтъкнатите доводи и на основание чл. 314, ал. 1 от НПК, констатира следното:

Присъдата – предмет на проверка в настоящото производство е постановена при спазване на съдопроизводствените правила, гарантиращи нейната правилност и законосъобразност. Районният съд е пристъпил към постановяване на присъдата при изяснена фактическа обстановка, установена от събраните по надлежния процесуален ред доказателства. На практика спор между страните в настоящото производство по установените от районния съд факти няма. Ясно е, че подсъдимият Г.М. никога не е придобивал право да управлява моторно превозно средство, но имал практически умения да шофира.

Заради управлението на МПС, без необходимата правоспособност за извършени нарушения по чл. 177, ал. 1 от ЗДвП бил наказван по административен ред. За такова деяние бил санкциониран и с Наказателно постановление № 17-1030-001320/16.03.2017 год. на Началник Сектор „Пътна полиция" при ОД МВР – Пловдив за това, че на 28.02.2017 год., около 14.00 часа на бул.„Марица" в гр. Пловдив управлявал лек автомобил „Ауди А - 6" с peг. № РВ ****MP без да е правоспособен водач, както и за управление на МПС спряно от движение – нарушения по чл. 150 от ЗДвП и чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП, поради което и на основание чл. 177, ал. 1, т. 4 пр. 1-во и чл. 177, ал.

1, т. 2 пр. 1 от ЗДвП му били наложени административни наказания „глоба".

Наказателното постановление било връчено лично на Г.М. на 24.08.2017 год., който положил подпис на разписката. С изтичане срока на обжалване НП влязло в законна сила на 01. 09. 2017 год.

На 29.09.2017г. свидетелите И.И. и О.Г., двамата служители в сектор „Противодействие на криминалната престъпност " при ОД МВР - Хасково изпълнявали задълженията си, със служебен автомобил, в района на Автогара – Хасково. Полицаите видели подсъдимия М. да излиза с покупки от магазин на ул. “С.С.“ и да оставя в багажника на лек автомобил „Форд Мондео" с peг. № X ****КК продуктите. М. се качил в автомобила, привел го в движение и потеглил. С ръка св. О.Г. подал сигнал за спиране на превозното средство, което разпореждане М. изпълнил. Г. се представил на водача Г.М. и поискал от него да му предостави документи за управлението на колата. В този момент до автомобила отишъл и свидетеля И.. На двамата полицаи подсъдимият представил свидетелство за управление на МПС № AL 060383, издадено на 07.09.2016г. в Авджълар/Истанбул на името на Г.З.М., съставено от неустановено лице, на неустановени дата и място. Полицейските служители изразили съмнение за истинността на представеното им от подсъдимия свидетелство за управление на МПС и поискали съдействие от сектор „Пътна полиция" при ОД МВР – Хасково. На място били изпратени свидетелите К.Й.В. и В. Д. Г. - мл. автоконтрольори в сектор „Пътна полиция" при ОД МВР – Хасково. В. и Г. извършили справка чрез ОДЧ при РУП - Хасково, при която се потвърдило, че подсъдимият М. е неправоспособен и не притежава свидетелство за управление на МПС. Отчитайки обстоятелството, че не е изтекъл едногодишния срок от санкционирането му по административен ред, а подс. М. отново управлявал моторно превозно средство без да притежава свидетелство за правоуправление, св.

В. Г. съставил АУАН№ 008287 от 29.09.2017г., който М. подписал без възражения.

С протокол за доброволно предаване от 29.09.2017г. подсъдимият предал на полицейските служители свидетелството за управление на МПС № AL 060383, издадено на 07.09.2016г. За това свидетелство по линия на международното полицейско сътрудничество между България и Турция било установено, че в съседната държава не е издавано свидетелство за управление с посочения номер на лице с имена Г.З.М. и че това свидетелство, с оглед разликата в бланката, е фалшиво/л. 62 от ДП/.

Експертиза установява, че свидетелство за управление на МПС № AL 060383 на Г.З.М. е изцяло неистински документ, имитиращ турско СУМПС. Подписът положен в графата „Belsesahibinin Inin Imzasi" не е изпълнен от Г.З.М..

Почеркова експертиза установява, че подписът и текстът положени в графа „подпис“ в частта „разписка“ в Наказателно постановление № 17-1030-001320/16.03.2017 год. на Началник Сектор „Пътна полиция" при ОД МВР - Пловдив са изпълнени от подсъдимия.

При тези факти законосъобразно районният съд е приел, че М. е осъществил от обективна и субективна страна престъпните състави по чл. 316 вр. чл. 308 и чл. 343в, ал. 2 от НК, защото на 29.09.2017год. в гр. Хасково съзнателно се ползвал пред полицейски служители на ОД на МВР - Хасково от неистински официален документ - свидетелство за управление на МПС № AL060383, издадено на 07.09.2016г. в Авдълър/Истанбул на името на Г.З.М., като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност и на същата дата и населено място е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „Форд Мондео“ с ДК№ Х ****КК, без съответно свидетелство за управление на МПС, в едногодишния срок от наказването му по административен ред за управление на МПС, без съответно свидетелство за управление с Наказателно постановление №17-1030-001320/16.03.2017 г. на Началник сектор ПП към ОД на МВР - Пловдив, влязло в сила на 01.09.2017г.

Както ползването на неистинския официален документ, за който, както отговора на турските полицейски власти, но и заключението на назначената по ДП експертиза са категорични, че е „фалшиво“, така и управлението на МПС от подсъдимия е безспорно установено от показанията на свидетелите И.И. и О.Г.. С основание точно на показанията на тези свидетели, в съвкупност с писмените материали и заключенията на вещите лица е дал вяра съда при изграждане на фактическите си изводи. Напълно аргументирано и в съответствие на процесуалните правила районният съд е изложил съображенията си защо не дава вяра на обясненията на М., и с право същите като алогични, вътрешно противоречиви и неподкрепени от останалите, събрани по делото доказателства са били приети единствено като защитна теза. Безспорно е, че подс. М. не притежава правоспособност за управление на МПС, че е бил наказан по административен ред за управление на МПС без валидно свидетелство за управление на МПС с НП от 16.03.2017г., влязло в сила на 01.09.2017г. Наличен е и пряк умисъл за извършване на престъпленията - подсъдимият е съзнавал, че не притежава свидетелство за управление на МПС, че преди по-малко от година е бил наказан по административен ред с наказателно постановление за управление на МПС без свидетелство за управление и въпреки това е управлявал моторно превозно средство. Нещо повече. Въпреки това и имайки съзнанието, че предоставеното „турско свидетелство“ за управление е „фалшиво“ той го предоставя на полицейските служители, за да удостовери правоспособността си.

Доводът за явна несправедливост на наложените наказания е неоснователен. При определяне на наказанията съдът е отчел всички имащи значение за индивидуализация на санкциите обстоятелства, като не са надценени отекчаващите вината такива. Към тази група са отнесени обремененото съдебно минало, многобройните нарушения на правилата за движение по пътищата, които М. е осъществил и за които е бил наказван по административен ред. Налице са и негативни характеристични данни, и криминални регистрации, и очевидно нежелание да полага труд, които обстоятелства наред с факта, че процесните деяния са били извършени на следващия ден, след одобряването на споразумението по делото на ОС, изключват приложението на чл. 55, ал. 1 от НК. Липсват многобройни смекчаващи отговорността при които и минималното предвидено в специалната част на НК наказание ще се окаже несъразмерно тежко по отношение на този деец. Единствено затрудненото материално положение и признанието по досъдебното производство не обуславят извод за незаконосъобразност на присъдата в частта й, относно реда за определяне на санкциите. Всички изчерпателно изброени от районния съд обстоятелства, водят до необходимост подс. М. да бъде изолиран за известен период от време от обществото, като наказания лишаване от свобода от 1 година и шест месеца за престъплението по чл. 316 вр. чл. 308 от НК и 1 година и „глоба“ от 500 лева, представляват адекватна санкция за този деец. Законосъобразно съдът е групирал наказанията при условията на чл. 23, ал. 1 НК и определил едно общо, в размер на по-тежкото от двете, а именно „лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца“, което М. следва да изтърпи при първоначален „строг“ режим.