Решение № 228 от 07.05.2026, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 228 гр. Кърджали, 07.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Гунчева при участието на секретаря Теодора Димитрова като разгледа докладваното от Мариана Гунчева Гражданско дело № 20255140101172 по описа за 2025 година

Постъпила е искова молба от В. Д. М. ****** с която моли да бъде прогласена нищожността на договор за потребителски кредит ************ от 09.11.2024 г., сключен между него и „Кредисимо“ ЕАД, поради противоречие със закона, както и за прогласяване за нищожен на договор за предоставяне на поръчителство от 09.11.2024 г. към договор за потребителски кредит ************ от 09.11.2024 г., сключен между него и „Ай Тръст“ ЕООД, поради заобикаляне на Закона, евентуално накърняване на добрите нрави.

Ищецът твърди, че на 09.11.2024 г. между него и ответното дружество „КРЕДИСИМО“ ЕАД бил сключен Договор за потребителски кредит ************ от 09.11.2024г., за сумата от 1200 лева. Съгласно чл.4, ал.1 от същия, следвало да сключи Договор за предоставяне на поръчителство с втория ответник , за да бъде обезпечен договора за кредит. Твърди, че кредиторът не бил включил възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство към ГПР, като стремежът му по този начин бил да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Сочи, че в чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от договора за кредит било предвидено, че задължително условие за потребителя бил да сключи договор за поръчителство, но това възнаграждение за поръчителство в размер на от 1119.77 лв., не било посочено в общо дължимата сума от потребителя по кредита, нито пък това възнаграждение било включено при формиране на ГПР, макар и да представлява сигурен доход за потребителя. Сочи, че разписано било в чл. 22 от ЗПК, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1; чл. 11, ал. 1, т. 7 - т. 12 и т. 20 и ал. 2; и чл. 12, ал. 1, т. 7 - т. 9, договорът бил нищожен. Съгласно чл. 22 от ЗПК договора за потребителски кредит бил недействителен, когато липсата на всяко едно от изброените по-горе императивни изисквания води до настъпването на последиците на чл. 22 от ЗПК. Твърди, че в случая не било спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябвал да 1 съдържа годишния процент на разходите (ГПР) и общата сума дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора за кредит, като се посочвало взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Нарушено било изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Размера на ГПР надвишавал максималния по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Освен това този размер не отразявал действителният такъв, тъй като не включвал част от разходите по кредита, а именно възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, сключен от потребителя с „Ай Тръст“ ЕООД, което се включвал в общите разходите по кредита по смисъла на & 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Сочи, че потребителят следвало, за да ускори разглеждането на заявлението си за кредит на парична сума, от която се нуждаел , да сключи „Договор за предоставяне на поръчителство“ с посочено от кредитора юридическо лице поръчител. Сочи, че договорът, сключен между него и „Кредисимо“ ЕАД, и договорът сключен между него и „Ай Тръст“ ЕООД, се намирали във взаимовръзка помежду си и като система от правоотношения между страните, поради което последиците от прогласяване недействителността на договора за потребителски кредит неминуемо рефлектирало и по отношение на договора за предоставяне на поръчителство, поради естеството на правоотношенията (така Решение № 264616 от 09.07.2021 г. по въззивно гражданско дело № 9991/2020 г. по описа на СГС и други). Моли да се осъдят ответниците да заплатят сторените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника „Кредисимо“ЕАД, в който сочи, че искът е неоснователен, за което излага подробни съображения. Сочи, че били изложени доводи, че договор за потребителски кредит страда от пороци, водещи до неговата недействителност, доколкото не били спазени законовите изисквания на чл.22 от ЗПК.

Твърди се, че процесният Договор не отговарял на посоченото в чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК съдържание, а именно, че не било посочено по ясен и несъмнен начин съдържанието на годишния процент на разходите, както и формирането на последния към момента на сключване на Договора за потребителски кредит. Подобни твърдения не можели да бъдат споделени, доколкото видно от Приложение №1 към процесния договор, по ясен и недвусмислен начин бил посочени ГПР (т.8) и общата дължима сума (т.9), както и било упоменато, че допусканията, използвани при изчисляване на ГПР, били посочени в Общите условия. По-конкретно допусканията били подробно описани в т. 11, от Раздел VII, КРЕДИТНИ ПРОДУКТИ, ГОДИШЕН ПРОЦЕНТ НА РАЗХОДИТЕ на приложимите към Договора Общи условия. Предвид изложеното договорът имал необходимото съдържание съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, където било предвидено да бъде посочен размерът на ГПР и допусканията, които били взети предвид при изчисляването му, без да било необходимо да се разписва формулата, по която било изчислен. Не оспорвали твърдението на ищеца, че при изчисляване на ГПР възнаграждението за предоставяне на поръчителство, дължимо и платимо на „Ай Тръст“ ЕООД, не било включено като разход по смисъла на чл. 19 ЗПК.

Сочи, че единственият разход по смисъла на чл. 19 ЗПК, който бил включен при изчисляване на ГПР бил договорната възнаградителна лихва. Сочи, че дори и да били споделени доводите на насрещната страна за свързаност на двете дружества-ответници по 2 производството и наличие на скрито обогатяване, то това не влечало недействителност на договора за кредит и договора за предоставяне на поръчителство, а единствено недействителност на клаузата в договора за предоставяне на поръчителство, съгласно която ищецът дължал възнаграждение на другия ответник „Ай Тръст“ ЕООД. Чрез договора за поръчителство била повишена кредитоспособността на ищеца и същият бил получил кредит, който иначе не би му бил отпуснат. При изпълнение от страна на поръчителя по негово отношение, ищецът щял дължи на поръчителя връщане на суми в еднакъв размер със сумите, които било следвало да плати на кредитодателя (главница и лихва), като задължението му нямало да бъде увеличено с вземания, възникнали на основание, различно от договора за потребителски кредит. Сочи, че в този смисъл можело да се приеме, че единствено уговорката за заплащане на възнаграждение за услугите на „Ай Тръст“ ЕООД противоречи на закона и добрите нрави, съответно само тя следвала да бъде обявена за недействителна, без да това да доведе до нищожност на договора за кредит и договора за предоставяне на поръчителство. Сочи, че процесният договор за предоставяне на поръчителство по договор за потребителски кредит нищожен, неговата евентуална недействителност на основанията изложени в исковата молба би довела единствено до отпадане на задължението на кредитополучателя да заплати на поръчителя възнаграждение за предоставената услуга, но не и до недействителност на самия договор за потребителски кредит, нито на сключения във връзка със същия договор за поръчителство. Моли съдът да отхвърли предявения иск като неоснователен и да му присъди направените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника „Ай тръст“ЕООД, в който сочи, че искът е неоснователен, за което излага подробни съображения. Сочи, че не оспорвали твърдените от ищеца факти, че на 09.11.2024г. бил сключен Договор за потребителски кредит ************ от 09.11.2024 между ищеца, като кредитополучател, и „Кредисимо" ЕАД, ЕИК 175330437, в качеството на кредитор, във връзка с обезпечаването на който бил сключен Договор за предоставяне на поръчителство с поръчител „Ай Тръст“ ЕООД и потребител ищеца. Главницата по договора за кредит възлиза в размер на 1200лв., като кредитът следвало да бъде върнат в срок от 15 месеца при годишен лихвен процент (ГЛП) по кредита в размер на 19.04 % и годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 20.79 %. Общият размер на плащанията възлизал на 1361.01лв., видно от Приложение №1 и погасителния план към него, които били неразделна част от процесния Договор. Сочи, че „Ай Тръст“ ЕООД бил сключил с „Кредисимо" ЕАД договор за поръчителство, по силата на който се бил задължил да гарантира като поръчител описаното в предходния абзац задължение на ищеца. Сочи, че възнаграждението се дължал само за периода, за който било гарантирано задължението по кредита, т.е. при предсрочно погасяване на задължението на кредитополучателя, същият не дължал възнаграждение на доверителя ми за периода след пълно изплащане на кредита. Счита, че възнаграждението за поръчител има характеристиката на възнаграждение, дължимо на лице, което по занятие предоставял услуги по гарантиране на задължения на контрагенти (дейност, която не е забранена от 3 закона), като размерът му бил съобразен с риска, който „Ай Тръст“ ЕООД поема възнаграждението било дължимо само за периода на предоставяне на услугите. Твърди, че кандидатстването за кредит започвал чрез попълване от страна на кредитоискателя на заявка в страницата на кредитодателя „Кредисимо" ЕАД. При подаване на заявката кредитоискателя посочвал размерът на главницата и периодът на кредита, като системата на кредитодателя автоматично генерирал примерен погасителен план спрямо посочените параметри. На този етап кредитоискателят посочвал желае ли кредитът да бъде обезпечен и какво обезпечение може да предостави. Сочи, че в следващата стъпка кредитопоискателят въвеждал свои лични данни - имена, ЕГН, адрес, прикачал свое селфи, необходимо за идентификацията му като клиент и др. Следвала стъпка, в която кредитоискателят подписва договора за потребителски кредит и общите условия към него чрез маркиране на първоначално празни полета и натискане на бутона „Вземи парите сега" (самите документи са достъпни чрез активни връзки, при натискането на които същите се визуализират с пълния си текст на клиента, т.е. на този етап кредитоискателят има възможност да се запознае с конкретните параметри на договора за кредит - главница, лихва, период, размер на месечната вноска и др.). Твърди, че предвид изложеното сключването на договора за предоставяне на поръчителство ставал след сключването на договора за кредит, към момент, в който основните параметри на кредита вече били договорени между страните. Сключването на договора ставал в рамките на независимата електронна среда на „Ай Тръст" ЕООД, до която „Кредисимо" ЕАД нямал достъп. Впоследствие „ Ай Тръст“ ЕООД предоставял на „Кредисимо" ЕАД данни относно размера на дължимото възнаграждение за поръчител и начина, по който било разсрочено плащането му, но това било единствено с целите на улесняване на плащането от страна на потребителя. „Кредисимо“ ЕАД предоставял потребителски кредити при условия, които индивидуално се уговаряли с кредитополучателя, част от тези условия били обезпечаването на договора. В раздел II „Одобряване и усвояване на кредита“, чл. 4, ал. 3 от договора за кредит изрично било вписано, че кредитополучателят имал право да заяви кредит без обезпечение. Сочи, че т.е. обезпечението, в това число предоставянето на поръчител в лицето на „Ай Тръст“ ЕООД било единствено възможност, но не и задължение за кредитополучателя. Кредитополучателят имал право да избере дали да кандидатства за обезпечен или необезпечен кредит, като и в двата случая искането му щял да бъде прието за разглеждане и щял да премине през процес на оценка и одобрение съгласно вътрешните правила на кредитодателя „Кредисимо“ ЕАД. Обезпечените и необезпечените кредити на „Кредисимо“ ЕАД не се отпускали по различен начин и не били два отделни кредитни продукта на „Кредисимо“ ЕАД, не били пряко свързани с размера на отпускания кредит и условията му за погасяване. Сочи, че в това число и поръчител бил изцяло доброволно и зависи от избора на конкретния клиент. В този смисъл сключването на този договор не било „задължително условие за получаване на кредита, като възнаграждението за поръчителя не следвал да бъде включено в ГПР. На следващо място § 1, т. 1 от ДР на ЗПК изисквал разходите, пряко свързани с договора за кредит да били „известни на кредитора" към сключване на договор за кредит. Договорът за предоставяне на поръчителство (в случай че бъде избран такъв), се сключвал след подписването от 4 кредитоискателя на Договора за кредит с „Кредисимо" ЕАД. „Кредисимо“ ЕАД не знаел и нямал как да узнае предварително какво възнаграждение ще се уговори по бъдещ договор между кредитоискателя и поръчителя „Ай Тръст“, по който бъдещ договор „Кредисимо“ ЕАД не била страна. Моли съдът да отхвърли предявения иск като неоснователен и да му присъди направените по делото разноски. Оспорват твърдението, че ищецът бил материално затруднено лице по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.