Решение № 85 от 30.11.2022, Районен съд - Елена

РЕШЕНИЕ

№ 85 гр. гр. Елена, 30.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛЕНА в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Искра Ст. Вараджакова при участието на секретаря Йорданка Ст. Йорданова като разгледа докладваното от Искра Ст. Вараджакова Гражданско дело № 20214130100058 по описа за 2021 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК във вр. с чл. 345 от ТЗ във вр. с чл. 232 от ЗЗД, както и по чл. 92 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Постъпила е искова молба от „М.Б.“ ООД гр. С., представлявано от И.Х.Г., чрез юрисконсулт К.К., против Д. Д. Д. от гр. З.. В същата се твърди, че на 03.04.2018 г. между страните бил сключен Договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността с № АG0002042. Ищецът действал в качеството на лизингодател, а ответникът в качеството на лизингополучател. В изпълнение на задълженията си ищецът придобил собствеността върху лек автомобил марка „Peugeot“, модел „807“, идентификационен номер на рама *******************, с рег. № ВТ **** КВ и предоставил ползването му на ответника, за което бил съставен Приемо-предавателен протокол от 03.04.2018 г. Ответникът заплатил авансова вноска и първоначални разходи съгласно приложимите Общи условия в размер на 2550.00 лв. Общите условия, които били неразделна част от договора били приети от ответника, който поел задължение за заплащане на месечни вноски, както и да ползва вещта лично по предназначение и с грижата на добър стопанин. Съгласно договора бил уговорен срок от 32 месеца, изтичащ на 01.12.2020 г. съгласно приложения погасителен план – неразделна част от договора за финансов лизинг.

Бил фиксиран лихвен процент в размер на 39.60 % и размерът на месечната анюитетна вноска бил 130.23 лв. Ответникът преустановил плащанията по договорения погасителен план, като последното плащане било на 16.04.2019 г. Към 30.05.2019 г. неплатени били следните вноски, а именно от вноска № 8 до вноска № 13, като вноска № 8 била частично неплатена и била с падеж 01.12.2018 г., а вноска № 13 била с падеж 01.05.2019 г. С оглед допуснатото неизпълнение на договорните задължения ответникът иззел лизинговия актив 1 на 30.05.2019 г. и съставил нарочен приемо-предавателен протокол. Отделно било изпратено нарочно изявление до ответника за разваляне, връчено чрез ЧСИ по реда на чл. 18 от ЗЧСИ, получено на 11.10.2019 г. чрез пълнолетно лице на адреса. Ответникът продължил да ползва лизинговия актив до 30.05.2019 г., на която дата последният бил върнат на собственика – ищеца по делото.

Ищецът счита, че на осн. чл. 345 от ТЗ във вр. с чл. 8.1 от приложимите към договора Общи условия за периода, през който лизинговият актив бил ползван от ответника, последният дължал заплащането на договорените месечни вноски по погасителен план от вноска № 8 до вноска № 13, включително и част от вноска № 14 в общ размер 807.82 лв., в това число главница в размер на 419.68 лв. и възнаградителна лихва в размер на 388.14 лв.

На осн. чл. 15.1 от приложимите Общи условия предвид допуснатата забава в плащанията от вноска № 8 до вноска № 13 била начислена неустойка в размер на 26.55 лв. към 30.05.2019 г. На основание чл. 15.5 от приложимите към договора Общи условия ответникът дължал на ищеца неустойка за прекратяване на договора по негова вина в трикратен размер на договорената месечна вноска или общо 390.69 лв., дължима еднократно към датата на прекратяване на договора и формирана като сбор от три месечни вноски, всяка една от тях в размер на 130.23 лв. На основание чл. 8.6 във вр. с чл. 8.7.4 от Общите условия ответникът следвало да възстанови на ищеца направените разходи за заплащане на данъци, дължими на основание чл. 52 – чл. 61 от Закона за местните данъци и такси, а именно: за 2018 г. в размер на 92.43 лв. и за 2019 г. в размер на 103.40 лв. Данъците били заплатени по сметка на Столична община – район И. по седалището на данъчнозадълженото лице. На основание чл.

8.6 във вр. с чл. 8.7.5 от Общите условия ответникът следвало да възстанови на ищеца направените разходи за заплащане на застрахователна премия по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ по полица ВG/03119002137226 на „Б.“ АД първа вноска. Премията била заплатена от ищеца на основание чл. 483 от Кодекса за застраховането по сметка на застрахователния брокер – „Б.И.“ ООД.

Ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против ответника. Образувано било ЧГД № 333/2020 г. по описа на Районен съд – Елена. На осн. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК същият получил съобщение, че може да предяви иск срещу него за установяване на вземането си.

С оглед на изложеното ищецът счита, че посочените по-горе суми са дължими, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, поради което моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника Д. Д. Д., че му дължи следните суми:

1. сумата 419.68 лв., представляваща незаплатена главница по лизингови вноски, включена в анюитетните вноски с падеж от 01.12.2019 г. до 30.05.2019 г.;

2. сумата 388.14 лв., представляваща незаплатена лихва по лизингови вноски, включена в анюитетните вноски с падеж от 01.12.2018 г. до 30.05.2019 г.;

3. сумата 26.55 лв., представляваща неустойка за забавени плащания за периода 2 от 01.12.2018 г. до 30.05.2019 г.;

4. сумата 195.83 лв., представляваща разходи за заплатени данъчни задължения;

5. сумата 298.79 лв., представляваща разходи за платени застрахователни премии, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.

410 от ГПК в съда.

Претендира направените разноски по делото, както и тези, направени в заповедното производство.

С допълнителна молба ищецът е уточнил първоначалната такава, както следва:

Претендира неустойка за прекратяване на договора по вина на ответника в размер на 390.69 лв., както и неустойка за забавено плащане в размер на 26.55 лв. Уточнява петитума на исковата молба, както следва:

1. сумата 419.68 лв., представляваща незаплатена главница по лизингови вноски, включена в анюитетните вноски с падеж от 01.12.2019 г. до 30.05.2019 г.;

2. сумата 388.14 лв., представляваща незаплатена лихва по лизингови вноски, включена в анюитетните вноски с падеж от 01.12.2018 г. до 30.05.2019 г.;

3. сумата 26.55 лв., представляваща неустойка за забавени плащания за периода от 01.12.2018 г. до 30.05.2019 г.;

4. сумата 390.69 лв., представляваща неустойка за прекратяване по вина на лизингополучателя;

5. сумата 195.83 лв., представляваща разходи за заплатени данъчни задължения;

6. сумата 298.79 лв., представляваща разходи за платени застрахователни премии, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.

410 от ГПК в съда.

Във визирания едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба от страна на ответника Д. Д. Д., чрез назначения особен представител адв. В. Д.. В същия се взема следното становище: Предявеният иск е допустим, но изцяло неоснователен.

Особеният представител на ответника счита, че претендираната неустойка на осн. чл. 15.5 от Общите условия за прекратяване на договора по вина на лизингополучателя в размер на 390.69 лв. е неравноправна клауза и противоречи на добрите нрави по смисъла на Закона за защита на потребителите. Съгласно Решение № 193/09.05.2016 г. по т. д. № 2659/2014 г. по описа на ВКС, ТК, I ТО, уговорката за неустойка при предсрочно прекратяване (разваляне) на договор за финансов лизинг от лизингодателя по вина на лизингополучателя, определена в размер на непогасената част от лизинговата цена, е нищожна, поради противоречие с добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите функции на неустойката. Лизингодателят по вече разваления договор получава имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше развален, но без да предоставя ползването на 3 собствената му вещ, което води до неговото неоснователно обогатяване и нарушава основен принцип, като този за справедливост. Оспорва размера на дължимата главница, както и размера на претендираните лихви и неустойки за забавени плащания. Оспорва изцяло претендираните разходи за данъчни задължения и застрахователни премии с оглед липсата на пълна информация за извършените плащания по отношение на процесния автомобил.

Моли съда да отхвърли предявения иск, като неоснователен и недоказан. Претендира направените разноски по делото.

В съдебно заседание ищецът „М.Б.“ ООД гр. С. не се представлява. Същият депозира писмено становище чрез юрисконсулт К.К., от което е видно, че поддържа депозираната искова молба и оспорва отговора на същата.

В съдебно заседание ответникът Д. Д. Д. се представлява от назначения особен представител адв. В. Д., който поддържа депозирания отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск.

С Определение от 27.09.2022 г. по гр. д. № 58/2021 г. по описа на Районен съд – Елена е допуснато уточнение в наименованието на ищеца, а именно: от „М.Б.“ ЕООД на „А.Ф.“ ЕООД.

Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становището на страните, прие за установено следното:

Видно от приложеното ЧГД № 333/2020 г. по описа на Районен съд - Елена в полза на ищеца по настоящото дело „М.Б.” ООД против ответника Д. Д. Д. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 222/04.11.2020 г. за следните суми: сумата 419.68 лв., представляваща падежирали и непогасени лизингови вноски по главница по Договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив № АG0002042/3.04.2018 г. за периода от 1.01.2019 г. до 30.05.2019 г., сумата 388.14 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 1.12.2018 г. до 30.05.2019 г., сумата 26.55 лв., представляваща неустойка за забава на плащане на лизингови вноски за периода от 1.12.2018 г. до 30.05.2019 г., сумата 390.69 лв., представляваща неустойка за прекратяване на договора по вина на лизингополучателя на осн. чл. 15.5 от приложимите Общи условия, сумата 195.83 лв., представляваща заплатен данък по чл. 52 и сл. от ЗМДТ за 2019 г. на осн. чл. 8.6 от приложимите Общи условия във вр. с чл. 345, ал. 2 от ТЗ, сумата 298.79 лв., представляваща заплатени застрахователни премии на осн. чл. 8.6 от приложимите Общи условия във вр. с чл. 345, ал. 2 от ТЗ, ведно със законната лихва върху главницата 419.68 лв., считано от 28.08.2020 г. до окончателното й изплащане, сумата 34.39 лв. – държавна такса и сумата 100.00 лв. - юрисконсултско възнаграждение. Ответникът е получил заповедта за изпълнение при условията на чл. 47, ал.

5 от ГПК. Заявителят по ЧГД № 333/2020 г. на Районен съд - Елена е депозирал искова молба в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 422, ал. 1 от ГПК.

От извършената справка в Търговския регистър от 23.02.2021 г. се установява, че ищецът „М.Б.” ООД е вписан в Търговския регистър и се представлява от И.Х.Г.. Видно 4 от извършената справка в Търговския регистър от 26.09.2022 г., ищецът е променил наименованието си от „М.Б.“ на „А.Ф.“, както и че към настоящия момент се представлява от А.Е.А. и от П.М.И..

Видно от Договор за финансов лизинг № АG0002042 със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив от 3.04.2018 г., страните „М.Б.” ООД и Д. Д. Д. са сключили договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собственост върху лек автомобил „Peugeot 807“ с рег. ВТ **** КВ и идентификационен номер на рама ******************* за сумата 3000.00 лв., от които главница 2550.00 лв. и първоначална вноска 450.00 лв. Срокът на договора бил 32 месеца, като ответникът следвало да заплати на ищеца главницата и лихвата върху нея на 32 месечни вноски.

Лихвеният процент бил фиксиран за целия срок на договора и бил в размер на 39.60 %.

Общият разход по кредита бил в размер на 1661.75 лв., от които 1611.75 лв. лихва върху главницата и 50.00 лв. такса ангажимент. Общата дължима сума била в размер на 4211.75 лв., а годишният процент на разходите бил 49.93 %. Освен първоначалната вноска ответникът следвало да заплати и първоначалните разходи при сключване на договора, а именно: 50.00 лв. - такса ангажимент и 120.00 лв. - разходи за регистрация на лизинговия актив в КАТ, както и да сключи за своя сметка в полза на ищеца застраховка „Гражданска отговорност“. Към договора бил изготвен и погасителен план за лизинговите вноски. С Приемо-предавателен протокол от 3.04.2018 г. ищецът предал на ответника лизинговия актив. С Пълномощно за застраховане и съгласие за условията за застраховане на лизинговия актив ищецът упълномощил ответника, който е декларирал изричното си съгласие, лизинговият актив – предмет на договора да бъде застрахован със застраховка „Гражданска отговорност“. Към пълномощното е приложена декларация на лизингополучателя от 3.04.2018 г. По делото са представени Общи условия към договори за финансов лизинг, сключвани от „М.Б.“ ЕООД с физически лица – потребители. Ответникът е подписал при сключване на договора Приложение № 1 – декларация за съгласие за обработване на лични данни, декларация-съгласие в съответствие с чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗЗЛД и § 1, т. 13 от ДР на ЗЗЛД. На същия е предоставен Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, както и Погасителен план – Приложение № 1 и Тарифа към Общите условия, приложими към договори за финансов лизинг, сключвани от „М.Б.“ ЕООД. С Пълномощно за управление на МПС ищецът е упълномощил ответника, в качеството му на лизингополучател да управлява на територията на Република България, Европейския съюз и Република Сърбия следното МПС - лек автомобил „Peugeot 807“ с рег. ВТ **** КВ и идентификационен номер на рама *******************.