Определение № 2198 от 08.02.2026, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2198 гр. Варна, 08.02.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирослава Данева като разгледа докладваното от Мирослава Данева Гражданско дело № 20263110100242 по описа за 2026 година и като съобрази материалите по делото, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени искове с правно основание чл.422 от ГПК от “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯВАРНА” ООД ЕИК 103002253 , гр.Варна, ул.Прилеп № 33, срещу Н. Г. Ш., ЕГН ********** гр.Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“ бл.25, ет.2, ап.12 и Х.

Г. Д., ЕГН **********, гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“ бл.25, ет.2, ап.12 за приемане за установено в отношенията между страните дължимостта на вземанията по Заповед за изпълнение № 1140/11.09.2025г., издадена по ч.гр.д № 2068/2025 г. по описа на РС-Казанлък.

Съдът , след като се запозна с ч.гр.д № 2068/2025 г. по описа на РС-Казанлък, намира, че исковете с правно основание чл.422 от ГПК са недопустими, тъй като предпоставките за предявяване на исковете не са налице.

При формиране на горния извод, настоящият съдебен състав констатира по отношение на ответника Х. Г. Д., ЕГН **********, гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“ бл.25, ет.2, ап.12, че заповедният съд не е указвал на заявителя да предяви иск по реда на чл.422 от ГПК, като такива указания са дадени единствено по отношение на длъжника Н. Г. Ш. и е издаден изпълнителен лист за вземанията, които са предмет на издадената заповед по отношение на длъжника Х. Г. Д.. С оглед на изложеното и доколкото издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е влязла в законна сила по отношение на длъжника Х. Г. Д., съдът намира, че настоящото производство се явява лишено от предмет по отношение на това лице, т.к. процесната заповед , вземанията по която са предмет на настоящото производство, е стабилизирана. Предвид изложеното, производството по делото се явява лишено от правен интерес по отношение на ответника Х. Г. Д. и като процесуално недопустимо следва да бъде прекратено. По изложените съображения производството по делото е недопустимо по отношение на ответника Х. Г. Д..

По отношение на ответника Н. Г. Ш. настоящият съдебен състав съобрази, че исковият съд следи служебно за допустимостта на 1 производството, при което извършва самостоятелна преценка, дали заповедта е редовно връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, респ. - изпълнени ли са изискванията на чл. 47, ал.1 -3 от ГПК, доколкото тези обстоятелства са законова предпоставка за разглеждане на специалния установителен иск.

Тази проверка е самостоятелна и независима от проверката на заповедния съд, като в настоящия случай заповедта за изпълнение не е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.

Връчване при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК е налице, когато е спазен реда за връчване по ал. 1 и ал. 3 от цитираната норма: длъжникът е търсен три пъти в рамките на месец на посочения адрес в заявлението, съответно на постоянния/настоящия си адрес с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден (при съобразяване на изключението от правилото – чл. 47 ал. 1 изр. последно от ГПК); залепено е уведомление на посетените адреси след установяване на невъзможността да бъде открит на тях; връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса; служебна справка за месторабота на длъжника и връчване по местоработата, съответно местослуженето или мястото за осъществяване на стопанска дейност. След изчерпване на тези възможности за лично уведомяване или уведомяване чрез друго лице, посочено в чл. 46 ГПК и след залепване на уведомление и изтичане на срока по ал. 2 от цитираната норма се пристъпва към даване на указания за предявяване на иск по чл. 415 ал. 1 ГПК.

В настоящия случай съдията докладчик намира, че не са изпълнени предпоставките на чл.47 ал.5 от ГПК по отношение на длъжника Н.

Г. Ш., поради което не е следвало да бъдат давани указания на заявителя за предявяване на иск по чл.422 от ГПК с предмет установяване на вземанията по издадената заповед, като същите са преждевременно разпоредени. При формиране на горния извод съдът съобрази, че след проверка на заповедното производство се констатира, че длъжникът Н. Г. Ш. изобщо не е призовавана по месторабота, а видно от служебно изготвената справка същата е имала сключени трудови договори при работодатели, при които не е правен опит за призоваване, като към момента на даване на указания на заявителя за предявяване на иск по чл.422 от ГПК по отношение на нея, последната е имала сключен безсрочен трудов договор с „ДОЛЧЕ МОМЕНТО“ ЕООД на длъжност „Помощник кухня заведение за бързо хранене“, който е действащ и към настоящия момент.

Горното обстоятелство е от значение за допустимостта на исковото производство, доколкото при наличие на данни, че длъжникът има действащ трудов договор и не е извършено връчване по месторабота, съдебният състав намира, че не е изпълнена докрай процедурата по връчване заповедта за изпълнение на длъжника по чл.47, ал.5 ГПК.

Вследствие на изложеното, съдебният състав намира, че не е налице хипотезата на чл.47, ал.5 ГПК по отношение на длъжника Н. Г. Ш..

Следва да се изчерпят всички възможности за длъжника да узнае за претендираното вземане и да възрази, че не дължи, съответно да не подаде възражение и заповедта да влезе в сила или да подаде възражение по чл. 414а ГПК.

В този смисъл дадените от заповедния съд указания за предявяване на иска по чл. 415 ГПК са ненадлежни, поради което исковото 2 производство се явява преждевременно образувано такова.

Ето защо съдът намира, че не са налице всички абсолютни процесуални предпоставки, съобразно редакцията на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК за предявяване на иск на основание чл. 422 ГПК. След като за абсолютните процесуални предпоставки за предявяване на иск се следи служебно и настоящият състав намира, че една от тях налице, то не следва да се разглежда по същество делото, а същото да се прекрати.

Предвид изложеното, съдът приема, че предпоставки за даване на указания по чл. 415, ал.1, т.2 ГПК не са налице, а предявените установителни искове са преждевременно заведени и като такива - недопустими.

Исковата молба следва да бъде върната, на основание чл. 130 ГПК, а производството по делото – прекратено, като заповедното производство следва да бъде върнато на заповедния съд, за да продължи съдопроизводствените действия и да осъществи надлежно изпълнение на процедурата по реда на чл.47 ал.5 от ГПК по отношение на длъжника Н. Г. Ш..

След извършване на необходимите процесуални действия и изчерпване на всички възможности за длъжника да узнае за претендираното вземане , ще бъдат дадени указания на заявителя за предяваване на иск по реда на чл.422 от ГПК , но към настоящия момент същият е преждевременно предявен, т.к. липсват предпоставките за връчване на заповедта по реда на чл.

47, ал. 5 от ГПК, поради което и постановеното съдебно решение може да бъде обезсилено като недопустимо.

Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 242/2026 год. по описа на Районен съд - Варна, като недопустимо, на основание чл.130 от ГПК вр.чл.415 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Варненски окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото определение на ищеца , ведно със съобщението за постановяването му , на основание чл.7 ал.2 от ГПК.

След влизане в сила на настоящото определение, да се изпрати препис от същото по ч.гр.д № 2068/2025 г. по описа на РС-Казанлък, за преценка за продължаване на съдопроизводствените действия.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 3