Решение № 109 от 28.02.2022, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 109 гр. Враца, 28.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Калина Хр. Христова при участието на секретаря Наталия Мл. Петрова като разгледа докладваното от Калина Хр. Христова Гражданско дело № 20211420103416 по описа за 2021 година

Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД вр. чл.

240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба, депозирана от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375, чрез адв. **********, против А. М. К., ЕГН **********.

В исковата и в уточнителна молба ищецът твърди, че на 17.09.2009 г. между „Юробанк И Еф Джи България“ АД /с настоящо наименование „Българска пощенска банка“ АД/ като заемодател и ответника К. като заемополучател е сключен Договор за потребителски кредит № FL494109, по силата на който банката предоставила на ответника сумата от 5 890 лева. Сумата била получена по банкова сметка на кредитополучателя, като последният се задължил да я върне заедно в уговорената в договора лихва, която за първата година от подписване на договора била фиксирана в размер на 12%, а за всяка следваща година била определена като сбор на базовия лихвен процент на „БПБ“ АД за потребителски кредити плюс договорна надбавка в размер на 4,250 пункта. Годишният процент на разходите бил уговорен в размер от 16,99%. Уговорено било сумата да се издължи на общо 120 вноски, първите 12 вноски всяка в размер на 84,50 лева, а останалите – по 100,93 лева и една изравнителна вноска в размер на 101,87 лева, платими ежемесечно на 17-то число и краен срок на договора 17.09.2019 г.

След усвояване на кредита кредитополучателят погасил част от месечните вноски, след което преустановил плащанията, при което непогасената главница била в 1 размер на 5 890 лева.

Заявява, че на 18.01.2016 г. между ищеца и „Юробанк България“ АД /с предишно наименование „Юробанк И Еф Джи България“ АД/ е сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, по силата на който банката като цедент прехвърля на „ЕОС Матрикс“ ЕООД като цесионер вземанията към ответника А. М.

К., произтичащо от Договор за потребителски кредит № FL494109/17.09.2009 г.

Съгласно договора за цесия „ЕОС Матрикс“ ЕООД и „Иванов и Денев – Адвокатско дружество“ са упълномощени от цедента с изрични пълномощни да извършват уведомяването на длъжниците от името и за сметка на цедента. До ответника било изпратено уведомление за цесия, но пратката се върнала с отбелязване „непотърсена“. Алтернативно заявява, че ответникът следва да се счита уведомен по силата на приложеното към исковата молба уведомление за цесия.

Сочи, че по депозирано от „ЕОС Матрикс“ ЕООД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК било образувано ч. гр. д. № 2703/2021 г. по описа на РС – гр. Враца, по което била издадена заповед за изпълнение. Тъй като длъжникът възразил, налице бил правен интерес за ищеца от предявяване на настоящия иск за установяване съществуването на вземанията му.

Иска се постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че А.

М. К., ЕГН **********, дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375, следните суми: сумата от 2 500 лева – главница, представляваща частичен иск от дължимата главница в размер на 5 890 лева по Договор за потребителски кредит № FL494109 от 17.09.2009 г., сключен с „Юробанк И Еф Джи България“ АД, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 22.06.2021 г. до окончателното погасяване на сумата, сумата от 139,60 лева – договорна възнаградителна лихва, представляваща част от дължимата възнаградителна лихва в размер на 6 025,38 лева за периода от 17.08.2018 г. до 17.09.2019 г., сумата от 674,31 лева – лихва за забава, начислена върху частично претендираната главница от 2 500 лева за периода от 17.08.2018 г. до датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 22.06.2021 г. Претендира присъждане на сторените в заповедното и в настоящото производство разноски.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника А. М. К. чрез адв. М.Б., с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Сочи, че от изложените в исковата молба твърдения не става ясно как е изчислен размерът на задължението, нито кога и на какво основание е възникнало. Прави възражение за изтекла погасителна давност на вземането за главница и претендираните лихви за периода преди 22.06.2016 г. Сочи, че няма данни за датата, на която кредитът е станал изцяло предсрочно изискуемо, но с оглед датата на договора за цесия – 18.01.2016 г., считано от тази дата кредитор по вземането е ищцовото дружество. Същото е 2 разполагало със законовата възможност да предяви претенциите си в 5-годишния давностен срок – до 18.01.2021 г. Твърди, че давността не е била прекъсвана и е изтекла на 18.01.2021 г. Счита, че исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира присъждане на сторените в производството разноски.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа следното:

От приложеното към настоящото производство ч. гр. д. № 2703/2021 г. по описа на РС – гр. Враца, НО, IV състав, се установява, че по депозирано от ищеца против ответника заявление е издадена Заповед № 586/20.07.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът да заплати на кредитора следните суми: 2 500 лева – главница, дължима по Договор за потребителки кредит № FL494109 от 17.09.2009 г., частично от общо дължима главница в размер на 5 890 лева;

139,60 лева – договорна лихва за периода от 17.08.2018 г. до 17.09.2019 г., 674,31 лева – лихва за забава за периода от 17.08.2018 г. до датата на подаване на заявлението 22.06.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 22.06.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, както и разноски по делото в размер на 66,28 лева – държавна такса.

В срок срещу заповедта е депозирано възражение и с Разпореждане № 311/29.07.2021 г. съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от уведомяването. В изпълнение на дадените му указания, заявителят е депозирал искова молба, въз основа на която е образувано настоящото производство.

От представения по делото Договор за потребителски кредит № FL494109/17.09.2009 г., сключен между „Юробанк И Еф Джи България“ АД като кредитор и ответника А. М. К. като кредитополучател, се установява, че кредиторът е предоставил на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 5 890 лева /чл. 1, ал. 1/. Съгласно чл. 2, разрешеният кредит се превежда по сметка с посочен IBAN в банката на името на ответника. Кредитополучателят се е задължил да върне отпуснатия заем в срок до 17.09.2019 г., на равни анюитетни месечни вноски съгласно погасителен план, както следва: 12 вноски в размер на 84,50 лева – през първата година от срока на издължаване и по 100,93 лева – за всяка следваща година до крайния срок на издължаване на кредита / чл. 6 и чл. 7 от договора/.

В чл. 3 от договора са уговорени лихвеният процент, както и годишен процент на разходите 16,99%. За първата година от срока на договора дължимата годишна възнаградителна лихва е фиксирана в размер 12%, а за всяка следваща година е в размер на сбора на базовия лихвен процент на БПБ АД за потребителски кредити плю договорна надбавка в размер на 4,250 пункта, като към момента на сключване на 3 договора БЛП е в размер на 12,750%.

Видно от погасителния план, общата дължима от кредитополучателя сума за връщане е 11 915,38 лева, с първа падежна дата на 17.10.2009 г. и падежна дата на последната вноска – 17.09.2019 г.

Видно от банково бордеро от 17.09.2009 г., на същата дата банката е превела сумата от 5 890 лева по посочената в договора за кредит банкова сметка на името на ответника.

Представен е Договор за възлагане на вземания (цесия) от 18.01.2016 г., по силата на който цедентът „Юробанк България“ АД прехвърля на цесионера – ищец по делото „ЕОС Матрикс“ ЕООД свои вземания, посочени в приложение към договора срещу уговорената покупна цена.

Представено е приложение № 1 към договора, подписан от представители на страните по договор за цесия, в който фигурира Договор за потребителски кредит № FL494109/17.09.2009 с кредитополучател А. М. К., ЕГН **********, със задължение в общ размер на 6 733,04 лева, от които 5 890 лева – главница, 810,54 лева –лихва, 32,50 лева – такси и разноски.

Представено е писмено потвърждение за извършената цесия от цедента.

Представено е пълномощно, с което цедентът „Юробанк България“ АД упълномощава Адвокатско дружество „Иванов и Денев“ да уведоми от името на цедента всички длъжници по вземанията, цедирани с Договор от 18.01.2016 г., както и второ пълномощно, с което Юробанк България“ АД упълномощава Адвокатско дружество „Иванов и Денев“, други поименно изброени адвокати и „ЕОС Матрикс“ ЕООД да уведомят от името на цедента всички длъжници по вземанията, цедирани с Договор от 18.01.2016 г.

Представено е уведомление за извършената цесия до ответника А.К., като видно от пощенското клеймо, пратката се е върнала при подателя със статус „непотърсена“.

По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което съдът приема като обективно и компетентно изготвено. Видно от същото , уговорената в чл. 1 от договора заемна сума в размер на 5 890 лева е усвоена на 17.09.2009 г. от ответника К. по посочения в чл. 2 начин – по банкова сметка с основание „усвояване на потребителски кредит FL494109 от 17.09.2009 г.“.

Кредитополучателят не е извършвал никакви плащания за погасяване на заемната сума. По сметките на цедента и цесионера няма постъпили суми от кредитополучателя по договора. Дължимата главница към датата на подаване на заявлението е 5 890 лева.

Размерът на договорната възнаградителна лихва за периода от 17.08.2018 г. до 17.09.2019 г. е 139,60 лева. Размерът на лихвата за забава върху главницата в размер на 2 500 лева за периода от 18.08.2018 г. до датата на депозиране на заявлението – 22.06.2021 г. е в размер на 721,52 лева.

4

Други относими доказателства в производството не са ангажирани.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

От „ЕОС Матрикс“ ЕООД против А. М. К. са предявени кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 9 ЗПК вр. чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът А. М. К., ЕГН **********, дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375, следните суми: сумата от 2 500 лева – главница, представляваща частичен иск от главница в размер на 5 890 лева, дължима по Договор за потребителски кредит № FL494109 от 17.09.2009 г., сключен с „Юробанк И Еф Джи България“ АД, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 22.06.2021 г. до окончателното погасяване на сумата, сумата от 139,60 лева – договорна възнаградителна лихва, представляваща дължимата възнаградителна лихва за периода от 17.08.2018 г. до 17.09.2019 г. от общо дъмжимата в размер на 6 025,38 лева, сумата от 674,31 лева – лихва за забава, начислена върху частично претендираната главница от 2 500 лева за периода от 17.08.2018 г. до датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 22.06.2021 г., за които суми е издадена Заповед № 586/20.07.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2703/2021 г. по описа на РС – гр. Враца, НО, IV състав. Претендира се присъждане на сторените в заповедното и в настоящото производство разноски.

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК:

За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да установи следните предпоставки: 1. Наличие на облигационни правоотношения между „Юробанк И Еф Джи България“ АД и ответника по силата на валидно сключен Договор за потребителски кредит № FL494109 от 17.09.2009 г.; 2. Реално предоставяне на заемната сума по сключения договор в твърдяния размер; 3. Валидно сключен договор за цесия между „Юробанк България“ АД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД, по силата на който вземанията към ответника са прехвърлени в полза на ищеца; 4. Уведомяване на ответника за извършената цесия по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД; както и 5. Размерът на вземането си.