Решение № 139 от 05.04.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 139 гр. Пловдив, 05.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Георги В. Чамбов

Антония К. Роглева при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Георги В. Чамбов Въззивно търговско дело № 20235001000380 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от Т. В. В. против решение № 260063 от 25.02.2021 г., постановено по търг. дело № 166 по описа за 2020 г. на Окръжен съд – Стара Загора, с което:

- Т. В. В. е осъден да заплати на „Т. и. Б*” ЕООД, сумата от 262149,12 лева обезщетение за вреди, причинени на дружеството от ответника, в качеството му на управител на „Т. и. Б*” ЕООД, вследствие изплащане в своя полза, като собственик на капитала на същото дружество, на дивидент в размер на 508200 лева, вместо в законово възможния размер от 246050.88 лева, както да му заплати и сумата 121270,60 лева - обезщетение за забава върху главницата, считано от 12.12.2015 г. до 02.07.2020 г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда – 03.07.2020 г. до окончателното изплащане, както и разноските по делото по съразмерност от 15077 лева за държавна такса, 983 лева за експертиза и 8091 лева за адвокатски хонорар, след компенсация с дължимите на ответника разноски от 190 лева.

Във въззивната жалба се поддържа становище, че обжалваното решение е недопустимо, евентуално - че е необосновано и неправилно, и 1 незаконосъобразно. Искането е решението да се обезсили, евентуално - да се отмени частично и да се отхвърли иска за част от присъдените суми.

Производството по въззивната жалба се развива повторно, след като с Решение № 50024 от 21.06.2023 г., постановено по т.д. № 289 по описа на ВКС на РБ, ТК, второ търговско отделение, е отменено предходното решение по същата въззивна жалба № 152 от 27.10.2021 г., постановено по в.т.д. № 3912 по описа за 2021 г. на Апелативен съд – Пловдив и делото е върнато на същия съд за разглеждане от друг състав.

При повторното разглеждане на делото въззивникът Т. В. В. не поддържа становището си за недопустимост на постановеното решение, но поддържа оплакването за неправилност на решението, поради допуснати съществени процесуални нарушения, както и искането същото да се отмени и да се постанови друго, с което да се отхвърлят предявените искове, както и да му се присъдят сторените деловодни разноски.

Въззиваемият „Т. и. Б*” ЕООД оспорва въззивната жалба, изразявайки становище, че обжалваното решение е правилно, поради което моли същото да се потвърди, както и да му се присъдят направените по делото разноски.

Апелативен съд – Пловдив разгледа въззивната жалба, съобразно с изложените оплаквания и възражения на страните и прие:

Производството пред Окръжен съд – Стара Загора е било образувано по предявени от „Т. и. Б*” ЕООД против Т. В. В. обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.145 ТЗ и чл. 86 ЗЗД, за заплащане на сумата, след допуснати изменения на исковете от 262149.12 лева, представляваща обезщетение за причинени на ищцовото дружество вреди от ответника, като негов управител, както и за сумата от 127899.27 лева обезщетение за забава върху главницата за периода от 12.12.2015 г., до датата на предявяване на иска в съда – 03.07.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска в съда – 03.07.2020 г., до окончателното изплащане.

Главният иск се основава на твърдението, че в качеството си на управител на дружеството Т. В. съставил счетоводния баланс към 31.12.2014 г. въз основа на невярна информация от салдата на счетоводните сметки.

Ответникът, като ръководител/управител е обявил в този баланс приспадната загуба от предходен период, с което е извършил нарушение на основен принцип в счетоводната отчетност, предвиждащ вярно и честно представяне на имущественото и финансовото съС.ие, отчетения финансов резултат и промените в собствения капитал. По този начин в счетоводния баланс била заложена неразпределена печалба от 508 000 лева, която включвала и неприспадната загуба от предходни години от 124306.82 лева, както и такава от текущата 2014 г. в размер на 27842.30 лева или общо 262149.12 лева. Въз основа на така манипулирания годишен финансов отчет за 2014 г., с решение от 01.12.2015 г., В. в качеството си на едноличен собственик на капитала на 2

„Т. и. Б*“ ЕООД взел решение така обявената печалба от 508 000 лева да бъде разпределена в полза на едноличен собственик на капитала т.е. в своя полза.

В изпълнение на това решение, ответникът, този път в качеството си на управител, е допуснал изплащане на печалба/дивидент в размер на 508200 лева от банкова сметка на „Т. и. Б*“ ЕООД в личната си банкова сметка, без да е налице основание за превод на дивидент в този размер, с което и в нарушение на своите задължения, произтичащи от разпоредбата на чл. 141, ал.1 ТЗ е причинил имуществена вреда на дружеството, ощетявайки го с сумата 262149.12 лева.

Отговорността на ответника произтича от т.нар. „управленски деликт“, когато твърдените вреди за търговското дружеството са в причинна връзка с управленски действия или бездействие от страна на ограничен кръг субекти членовете на надзорния и на управителния съвет, както и на съвета на директорите при акционерните дружество, съответно – на управителите и контрольорите в ООД. В тези случаи трайната съдебна практика приема, че специалната имуществена отговорността на управителя по чл. 145 ЗЗД е договорна, а не деликтна и съставлява обезщетение за неизпълнението на произтичащите от договор за възлагане на управление или както е в случая – на произтичащите от разпоредбите на чл. 141 ТЗ във вр. с тези на чл. 16, чл.

24 и чл. 26 от Закона за счетоводството задължения на управителя на дружеството.

Във връзка със заявените в подкрепа на главния иск твърдения, по делото е установено следното:

Ответникът Т. В. В. е бил едноличен собственик на капитала и управител на ищцовото дружество „Т. и. Б*” ЕООД, през периода от учредяването и първоначалната регистрация на дружеството през 2004 г. до края на 2015 г., когато прехвърля дяловете си от капитала на „П. л.“ ООД, като промяната в собствеността, както и други подлежащи на вписване обстоятелства вследствие от това прехвърляне са вписани на 30.12.2015 г. в Т* към А* по партидата на дружеството.

С решение на едноличния собственик на капитала на „Т. и. Б*“ ЕООД от 01.12.2015 г. /л.13/ е решено от натрупаната и неразпределена печалба до 2014 г. да му бъде изплатена като дивидент сумата в размер на 508200 лева.

От приложените по делото писмени доказателства – извлечение от банковата сметка на „Т. и. Б*“ ЕООД в ПкБ, за периода от 10.12.2015 г. до 11.12.2015 г. /л.14/, както и от приетото и неоспорено от страните заключение на ССчЕ е установено, че от същата сметка през посочения период, на Т. В. В. е изплатена като дивидент сумата от общо 482790 лева върху който е внесен данък на 20.01.2016 г. в размер на 25410 лева или общо – 508200 лева.

Съгласно със заключението на приетата по делото ССЕ, в Годишните данъчни декларациите по чл. 92 от ЗКПО на дружеството, за дължимия финансов резултат и дължимия корпоративен данък, натрупаните през 3 периода 2010 г. – 2015 г. загуби в общ размер на 262 149.12 лв. са приспаднати, както следва:

- през 2011 г. – 215399.13 лв. по ГДД по чл.92 ЗКПО с вх. № ************/23.03.2012 г. в Н**;

- през 2012 г. – 18907.69 лв. по по ГДД по чл.92 ЗКПО с вх. № ************/13.03.2013 г. в Н**;

- през 2015 г. – 27842.30 лв. по ГДД по чл.92 ЗКПО с вх. № ************/29.03.2016 г. в Н**

В същото време, експертизата не е установила счетоводни записвания по търговските книги на ищцовото дружество за приспадане на горепосочените загуби, декларирани с ГДД по чл.92 ЗКПО.

Според експертното заключение са налице разлики между ГФО (балансите и ОПР) и ГДД по чл. 92 ЗКПО за дължимия финансов резултат и дължимия корпоративен данък, в частта за финансовия резултат (печалба/загуба), изразяващи се в това, че приспаднатата през 2011 г. загуба от 2010 г. в размер на 215399.13 лева и от 18907.69 лв. през 2012 г., не е намерила счетоводно отражение в баланса в раздел А „Собствен капитал“ на „Т. и. Б*“ ЕООД за 2015 г.

В същото време, в балансите /раздел „Собствен капитал“ – печалби/загуби/ и в отчетите за приходите през отчетните периоди – 2010 г., 2012 г., 2013 г., 2014 г. и 2015 г. са отчитани съответните текущи печалби, текущи загуби, неразпределени печалби от предходни периоди и непокрити загуби, като в съставения счетоводен баланс за 2014 г. са записани както следва – текуща загуба - /-28 хил. лева/; неразпределена печалба от м.г. – 508 хил.лева и непокрита загуба от м. години /-234 хил. лева/. По отчет за приходи и разходи за текущата година - загуба /-28 хил. лева/.

За 2015 г. са записани – по Баланс – текуща печалба 23 хил. лева, по баланс – непокрита загуба от м.г. /-268 хил. лева/, по отчет за приходи и разходи – печалба – 23 хил.лева.

Предвид така установените разминавания в Годишните данъчни декларациите по чл. 92 ЗКПО и неотразяването/неотчитането на извършените по ЗКПО приспадания, в съставения за 2015 г. счетоводен баланс е прието, че към 31.12.2015 г. имало непокрита загуба от минали години в размер на 262 хил. лв., която според заключението на вещото лице е следвало да намери счетоводно отражение в ГФО /балансите и ОПР/. Оттук, според ССЕ, към 31.12.2014 г., неразпределената печалба от минали години, от която можело да се изплаща дивидент била в размер на 246 хил. лв. (274 хил. лв. - 28 хил. лв.), като през 2015 г. бил начислен и изплатен в повече дивидент в размер на 262 хил. лв. (508 хил. лв. - 246 хил. лв.), т.е. максималната сума, която е могла да се разпредели за дивидент била 246 хил. лв., а бил разпределен дивидент в размер на 508 хил. лв.

За да уважи предявените искове, първоинстанционният съд е възприел 4 изцяло заключението на ССчЕ, извеждайки, че при воденето на счетоводството, ответникът не бил изпълнил задълженията си по чл. 141 ТЗ да организира и ръководи дейността на дружеството съобразно със закона.

Според съда, с оглед неотразяването на приспаднатите с ГДД загуби от минали години в счетоводните книги на дружеството, бившият управител нарушил чл. 24 от Закона за счетоводството /ЗСч/ за това, че финансовите отчети трябвало да представят вярно и честно имущественото и финансовото съС.ие, финансовите резултати от дейността и собствения капитал на дружеството; не спазил чл.26 ЗСч за това, че позициите, които се представят във финансовите отчети, се признават и оценяват в съответствие с принципа на начисляване - предприятието изготвя финансовите си отчети, на базата на принципа на начисляването - събития се признават в момента на тяхното възникване и се включват във финансовите отчети за периода, за който се отнасят.

Приемайки, че непокритите загуби от минали години са били приспадани само за целите на данъчното облагане, без да се приспадат от печалбите през следващите години в счетоводството на дружеството, към 31.12.2014 г., в счетоводството некоректно е фигурирала неразпределена печалба от минали години в размер на 508 000 лева, вместо в действителния размер 246 хил. лв., вследствие на което бил изплатен с 262 хил. лева дивидент в повече.

В заключение съдът е извел, че управителят Т. В. В. е нарушил своите задължения, произтичащи от разпоредбата на чл.141, ал.1 ТЗ - да организира и ръководи дейността на дружеството съобразно закона, като е допуснал извършването на неверни счетоводни записвания и изплащане в своя полза, като собственик на капитала, на дивидент в размер на 508 200 лева, вместо законово възможния размер на дивидент – 246050.88 лева, с което е ощетил дружеството със сумата от 262149,12 лева.

Решаващите изводи на първоинстанционния съд в подкрепа на обжалвания съдебен акт не се споделят от настоящата инстанция поради следните съображения:

Възприемайки безспорния факт на неотчитането на извършените по Закона за корпоративното подоходно облагане / ЗКПО/ приспадания на загубите от печалбите в счетоводните баланси и в ГФО, което е посочено като първопричина за несъответствието във формирания размер на неразпределената печалба в края на 2014 г., както вещото лице, така и съдът не са направили разграничение между данъчен финансов резултат - данъчна печалба и данъчна загуба, и счетоводен финансов резултат - счетоводна печалба и счетоводна загуба, въпреки че разлика, макар и само в стойностите им за съответните години, е отбелязана в заключението на ССчЕ.