Решение № 982 от 25.10.2022, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 982 гр. Бургас, 25.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРТИН Р. БАЕВ при участието на секретаря К* АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно наказателно дело № 20222120203070 по описа за 2022 година

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод жалбата на

„*” ЕООД с ЕИК: *, с посочен съдебен адрес: гр. Бургас, *, чрез пълномощник - адв. Н. И. – БАК, против Наказателно постановление № 649890-F667548/09.08.2022 г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“- Бургас в ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл.

59а, ал. 3, т. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредбата), вр. с чл. 118, ал. 10 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) и на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС, на търговеца е наложена „Имуществена санкция” в размер на 500 лева.

С жалбата се иска отмяна на НП като се изтъкват доводи за допуснати нарушения на производствените правила и незаконосъобразност на санкционния акт. Посочва се, че по силата на чл. 118, ал. 11, т. 4 и т. 5 ЗДДС търговецът въобще не е трябвало да издава ЕДД за престой на процесното количество течно гориво, доколкото той е отчел доставката като получена чрез електронната си система с фискална памет. На следващо място се пледира, че е допуснато нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, като в НП липсва точно посочване на датата, на която се приема, че е било извършено нарушението. Под евентуалност се пледира за квалифициране на нарушението като маловажно и прилагането на чл. 28 ЗАНН.

Претендират се разноски.

В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник – адв.

Н. И. – БАК, който заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Допълва, че липсва точно посочване на датата на извършване на нарушението, както и че няма ощетяване на фиска. Моли за отмяна на НП изцяло.

За административнонаказващия орган се явява юрисконсулт *, която моли постановлението да бъде потвърдено, посочвайки, че не са допуснати процесуални пороци, а нарушението е безспорно доказано. Моли за присъждане в полза на НАП на 1 юрисконсултско възнаграждение.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно от отбелязването на самото НП /л. 7 гръб/ - то е връчено на търговеца на 10.08.2022 г., а жалбата е депозирана директно в съда на 24.08.2022 г). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

На 07.07.2022 г. служители от НАП, сред които и св. Т. Б. – инспектор по приходите в НАП, извършили проверка на обект – бензиностанция „*“, стопанисвана от дружествотожалбоподател, находяща се в гр. *, ул. „*“. В хода на проверката служителите констатирали, че на обекта се извършва продажба на течни горива и се използва ЕСФП „*“, с номер на ФП № 59002098. При извършване на проверка по документи било установено, че на 14.05.2022 г. дружеството е получило доставка на течно гориво по АДД с УКН:

0000000006899823/14.05.2022 г. (общо 22 900 литра). На датата на доставката – 14.05.2022 г. дружеството декларирало доставка чрез ЕСФП на 17 915 литра гориво. Това обаче не било цялото количество доставено гориво по АДД-то (22 900 литра), а само част от него.

Останалата част от 4985 литра не могла да се събере в резервоарите на бензиностанцията и за това престояло на обекта в автоцистерна. На 16.05.2022 г. остатъкът от 4985 литра бил влят в резервоарите на бензиностанцията, като в този момент дружеството декларирало чрез ЕСФП и това количество. Св. Б. преценил, че за времето от 14.05.2022 г. до 16.05.2022 г. количеството от 4985 литра е престоявало на обекта, без обаче получателят да изпълни задължението си да подаде в НАП ЕДД за престой на горивото повече от 24 часа.

От управителя на дружеството били снети обяснения (л. 33), в които той писмено обяснил, че причината понякога доставката на гориво да се извършва на два пъти е именно вместимостта на резервоарите. Когато наличността е по-голяма и не може да се събере в резервоарите се налагало остатъкът да се съхранява в автоцистерна с рег. № * докато се освободи място в резервоарите.

Св. Б. преценил, че с поведението си дружеството е осъществило нарушение на чл.

59а, ал. 3, т. 3 от Наредбата, поради което и поканил негов представител да се яви на 13.07.2022 г. в ТД на НАП за съставяне на АУАН. На посочената дата се явил управителят, като в негово присъствие св. Б. съставил АУАН с № F667548/13.07.2022 г. В акта били описани общо 4 отделни случая, при които дружеството не било изпълнило задълженията си да подаде в НАП – Бургас ЕДД за престой на горивото повече от 24 часа. Въпреки че били описани 4 отделни случая актосъставителят дал само една правна квалификация на извършеното по чл. 59а, ал. 3, т. 3 от Наредбата, вр. с чл. 118, ал. 10 ЗДДС.

Като взел предвид акта и събраните в преписката писмени доказателства административнонаказващият орган издал общо 4 отделни НП – по едно за всяко нарушение, описано в АУАН словесно. За конкретния случай - при идентичност на фактическата обстановка и при същата правна квалификация, на основание чл. 185, ал. 2, вр. чл. 185, ал.1 ЗДДС на търговеца била наложена „Имуществена санкция“ в размер на 500 лева.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Като цяло фактическата обстановка не се оспорва и от жалбоподателя.

Съдът с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на жалбоподателя, както и като съобрази задължението си да проверява изцяло 2 законосъобразността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, намира от правна страна следното:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник отдел „Оперативни дейности“- Бургас в ЦУ на НАП, а АУАН съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № ЗЦУ 1149/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП, като са спазени сроковете, предвидени в чл. 34 ЗАНН.

Въпреки това съдът счита, че в конкретния случай е допуснато съществено нарушение на производствените правила, довело до незаконосъобразност на издадения санкционен акт.

Това е така доколкото в АУАН са били цитирани общо 4 АДД с различни дати на доставка (от 06.04.2022 г. до 23.05.2022 г.), по които остатък от доставеното гориво е бил съхраняван (престоявал е) на обекта без търговецът да е изпълнил задълженията си да подаде в НАП – Бургас ЕДД за престой на горивото повече от 24 часа, но в крайна сметка е била дадена само една правна квалификация по чл. 59а, ал. 3, т. 3 от Наредбата. Това навежда на извода, че актосъставителят е приел, че дружеството е извършило само едно нарушение , въпреки че е описал 4 отделни случая на неизпълнение на задължението по чл.

59а, ал. 3, т. 3 от Наредбата. От своя страна АНО е приел друго – че всеки отделен случай, при който течно гориво по отделна доставка е престоявало повече от 24 часа без търговецът да подаде ЕДД в НАП е отделно нарушение с правна квалификация чл. 59а, ал. 3, т. 3 Наредбата (което виждане принципно се споделя от съда), поради което и на базата на този единствен акта е издал 4 наказателни постановления. По мнение на настоящия състав това се явява съществено нарушение на производствените правила и налага отмяна на НП само на това основание. Няма никаква пречка в АУАН да бъдат описани няколко отделни нарушения, но за да може актът да изпълни функциите си (най-вече обвинителната) в него освен описание на фактите трябва да бъде дадена и правна квалификация на всяко едно от нарушенията. Само по този начин санкционираният субект може да разбере в какво точно се „обвинява“ – в случая - дали контролните органи приемат, че се касае за едно или за четири нарушения. Това не е сторено, като на база на 1 акт, в които е дадена само една правна квалификация по чл. 59а, ал. 3, т. 3 от Наредбата (предполагаща, че е извършено само едно нарушение) са били издадени 4 НП, с които на практика за първи път са били санкционирани 4 нарушения, за които обаче както стана дума няма преди това повдигнати по надлежния ред 4 „обвинения“, включващи фактическо описание и правна квалификация на всяко едно от деянията. По мнение на съда това е съществен порок, който е опорочил производство и налага отмяна на санкционния акт.

С оглед пълнота следва да се посочи, че съдът не споделя останалите доводи на жалбоподателя.

С разпоредбата на чл. 118, ал. 10 от ЗДДС се въвежда задължение за данъчно задължено лице - получател по доставка на течни горива, да подава в Националната агенция за приходите данни за доставката и движението на получените количества течни горива, както и за промяната в тях. Данните се подават на датата на данъчното събитие или на датата на възникване на промяна в обстоятелствата по електронен път с квалифициран електронен подпис – т.е. изрично в закона е закрепена датата, на която задължения субект трябва да действа и това е датата на данъчното събитие. В конкретния случай това е датата на доставката на горивото - 14.05.2022 г. и тази датата изрично е посочена в НП и като датата на нарушението. Вярно е, че АНО би могъл да бъде малко по-ясен в изказа си и изрично да посочи датата, но по мнение на съда и в настоящия си вид, от съдържанието на НП, недвусмислено се извежда датата на нарушението.

Съдът не споделя и възраженията на жалбоподателя, че в случая не е следвало да подава ЕДД, защото в обекта е функционирала ЕСФП. Вярно е, че по силата на чл. 118, ал.

3

10, т. 5 ЗДДС - данни по ал. 10 не се подават от получателя за доставки, които е отчел като получени чрез електронната си система с фискална памет, но това се отнася само до задължението за отчитане на получените доставки и то в случаите когато цялото количество течно гориво по АДД-то се приема от получателя. В случаите когато цялото или част от горивото престоява при получателя, без да постъпва в резервоарите и без да бъде отчетено от нивомерната система, то логично за това количество, което не е постъпило в резервоарите, получателят не може да отчете доставката чрез ЕСФП, поради което и задължението за подаване на ЕДД остава в сила.

Това е ясно видимо и в конкретния казус, при който на 14.05.2022 г. търговецът е декларирал с ЕСФП количеството гориво, което реално е постъпило в резервоарите му – 17 915 литра. Остатъкът от 4985 литра, който е престоял, не е бил деклариран посредством ЕСФП на тази дата, а реално е престоял на обекта повече от 24 часа. При това положение за търговецът по силата на чл. 59а, ал. 3, т. 3 от Наредбата е съществувало задължение да подаде ЕДД и да уведоми органите на НАП за това обстоятелство. Той не го е направил и обективно е извършил вмененото нарушение. Въпреки това в конкретния случай допуснатия порок при съставяне на АУАН е толкова съществен, че е опорочил цялото производство, поради което и въпреки че се доказва извършването на нарушение, то опорочената процедура налага и отмяна на санкционния акт.

Разпоредбата на чл. 118, ал. 10, т. 4 ЗДДС, цитирана от жалбоподателя, касае случаите, в които получателят е краен потребител на горивото, а в казуса се касае за получател – бензиностанция, поради което и тази норма е изначално неприложима в конкретния случай и е безпредметно да се обсъжда от съда