Решение № 2963 от 31.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2963 гр. София, 31.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ при участието на секретаря АНИ Д. КОВАЧЕВА като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ

Административно наказателно дело № 20261110200134 по описа за 2026 година

РЕШЕНИЕ

№ гр. София, 31.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13 състав, в открито заседание на дванадесети май две хиляди и двадесет и шеста година, в състав:

СЪДИЯ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ при секретар А.Ковачева като разгледа докладваното от съдията а.н.д. № 134 по описа за 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на "***" ЕООД срещу Наказателно постановление /НП/ № 22-2500721 от 15.12.2025 г., издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда“ (ДИТ) - София, към Главна дирекция „Инспекция на труда“, с което на жалбоподателя на основание чл. 416, ал. 5 от Кодекса за труда /КТ/ е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева за нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ.

Жалбоподателят счита, че НП е постановено при неправилно приложение на процесуалния и материалния закон, поради което и се иска отмяната му.

1

В съдебно заседание, в което е даден ход по същество редовно призованият жалбоподател не изпраща процесуален представител.

Въззиваемата страна в съдебно заседание иска отхвърляне на жалбата и потвърждаване на НП като издадено при спазване на разпоредбите на закона.

Претендира разноски.

Съдът следва да посочи, че по делото е депозирана молба за отлагане на съдебното заседание, но същата не е своевременно представена – подадена е, получена е и е входирана в съда след часа на съдебното заседание, като в нея се съдържат твърдения за пречки за явяване на процесуалния представител, но не са представени доказателства, които да доказват наличието на тези пречки.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд е винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане на административно наказание.

Н а 19.11.2025 г. С. – главен инспектор в ДИТ - София, след извършена последваща проверка по спазване на трудовото законодателство, съставил срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за извършено на 07.10.2025 г. нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ в присъствие на двама свидетели. Представител на дружеството подписал АУАН без възражения. Такива не били подадени и в законоустановения срок по чл. 44 от ЗАНН.

Въз основа на АУАН на 15.12.2025 г. И.Й. -директор на ДИТ - София, издала НП, предмет на проверка в настоящото производство.

В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност – съобразно чл. 416, ал. 5, вр. чл. 399 от КТ и представените заповеди и длъжностни характеристики на актосъставителя и административнонаказващия орган. Спазени са предвидените от закона срокове за съставянето и издаването на АУАН и НП – чл. 34 от ЗАНН. Формата и съдържанието на АУАН и НП съответстват на изискванията на чл.

42 и чл. 57 от ЗАНН, като нарушението е достатъчно ясно описано и съответно на дадената правна квалификация. С оглед на това настоящият съдебен състав не констатира допуснати съществени процесуални нарушения, които да са основание за отмяна на НП.

По отношение на релевантната за правилното приложение на материалния закон фактическа обстановка, съдът намира за установено следното:

В периода 02.09-23.09.2025 година служители на ДИТ – София извършили проверка по спазване на трудовото законодателство от "***" ЕООД. В хода на проверката било прието, че дружеството е нарушило трудовото законодателство, като в качеството на работодател не е изпълнило задължението си да предаде трудовата книжка на своя служител К. В.. За предотвратяване и отстраняване на констатираните нарушения с протокол от 23.09.2025 г. на осн. чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ на работодателя били дадени задължителни предписания, като под №1 било предписано да предаде на К. В. трудовата и книжка. Определеният от контролните органи срок за изпълнение на предписанието бил до 06.10.2025 г. В протокола било посочено, че дадените 2 предписания могат да бъдат обжалвани, както и редът на обжалването им.

При последваща проверка на работодателя, обективирана в протокол от 19.11.2025 г., било констатирано, че не е изпълнено в предоставения срок предписание под № 12, дадено с протокол от 23.09.2025 г., като работодателят не е представил доказателства за това, че е предал трудовата книжка на К.В.. Депозирано е обяснение, че трудовата книжка на В. не е при работодателя и това според него е безспорно, като за този извод работодателят се е позовал на заявление от В. от 09.09.2025 г.

В представеното от работодателя заявление, служителката К. В. заявява, че „настоявам незабавно да ми бъде върната трудовата книжка“, като твърди, че същата и е върната, но е изпратена от нея повторно на работодателя и към дата на заявлението все още не е върната.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на показанията на св. И.П. и приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства – протоколи, заповеди, заявление, които съдът кредитира като еднопосочни и непротиворечиви в своята цялост, поради което по аргумент на обратното от чл. 305, ал.3 НПК не се налага по-детайлното им обсъждане. Следва да се посочи, че жалбоподателят не твърди да е изпълнил даденото му предписание или да го е обжалвал, а заявлението, на което се позовава, съдържа изрично изявление от служителката му, че трудовата книжка към момента на подаване на заявлението се намира в него. Обстоятелството, че съгласно същото заявление в определен момент книжката е била в служителя не прави невъзможно тя отново да се озове в работодателя, като именно в тази насока са твърденията в заявлението и от него няма как да се направи извод, че задължението е изпълнено.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от КТ.

Съставът на нарушението по чл. 415, ал. 1 от КТ се осъществява от обективна страна с неизпълнение на задължително предписание на контролния орган за спазване на трудовото законодателство. Неизпълнението на предписание е скрепено с налагането на имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 10 000 лв.

Субект на нарушението е всяко лице - носител на задължението, възложено с предписанието. Задължителното предписание по чл. 404, ал. 1 от КТ е принудителна административна мярка, подлежаща на обжалване по реда на АПК – чл. 405, изр. 1 от КТ. По делото няма данни предписанието да е обжалвано и респективно отменено по административен и/или съдебен ред. С влизане в сила на предписанието се преклудира и възможността да се релевира инцидентно негова незаконосъобразност. Затова при съдебното оспорване на НП по реда на ЗАНН правно значим и подлежащ на изследване е фактът на неизпълнение на влязло в законна сила предписание, което е правнорелевантният факт, пораждащ отговорността по чл. 415, ал. 1 от КТ на адресата на предписанието, без да е необходимо да се разглежда по същество доколко даденото предписание е законосъобразно, с оглед предвидения за това друг ред на оспорване.

Съгласно трайната съдебна практика пределите на инцидентния контрол върху предписанието се разпростират само до преценка за евентуалната му нищожност, като в случая то не страда от пороци, които да обусловят подобен извод. Отрицателна предпоставка за ангажиране на административнонаказателната отговорност би била отмяната на предписанието от съда или горестоящ административен орган, тъй като само тогава изпълнението му би било недължимо. В случая такава отмяна не е налице.

Безспорно дружеството-жалбоподател се явява работодател по смисъла на пар.

1, т. 1 от ДР на КТ, поради което е адресат на предписанието и затова при негово неизпълнение е субект на нарушението. Административното нарушение се осъществява чрез бездействие, изразяващо се в неизпълнение на предписанието да 3 докаже изплащане на дължимото трудово възнаграждение.

Работодателят безспорно не е изпълнил предписанието в предоставения му срок и не е атакувал предписанието по реда на АПК, въпреки указаната му възможност за това, поради което от обективна страна той е извършил вмененото му нарушение, което е достатъчно ясно описано и е правилно квалифицирано. Имуществената санкция по чл. 83 от ЗАНН е правен институт, въведен като обективна, безвиновна отговорност на юридическите лица и едноличните търговци за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност, поради което не следва да се изследва въпросът за наличието на вина.

Жалбоподателят излага доводи в насока, че не може да изпълни даденото предписание, тъй като книжката не се намира в него. Тези обстоятелства обаче не се установяват от документите, на които се позовава, а и същите е следвало да бъдат релевирани при оспорване на предписанието.

За така констатираното нарушение не се установяват предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като същото разкрива типичната степен на обществена опасност за нарушенията от този вид, като е засегнато основно трудово право на служителя. Постигнато впоследствие споразумение за отсрочване на изпълнението на задължението и мотивите на служителя да сключи споразумението са извън предмета на настоящото дело.

Не са налице основания извършеното нарушение да бъде квалифицирано като маловажен случай и по смисъла на специалната спрямо ЗАНН разпоредба на чл. 415в, ал. 1 от КТ, съгласно която за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., доколкото по делото не се установи нарушението да е отстранено незабавно.

Наложената на жалбоподателя санкция е определена при спазване на установените в чл. 27 от ЗАНН принципи, в минималния нормативно предвиден размер, като така определената санкция ще постигне в пълен размер установените в чл. 12 от ЗАНН цели.

По гореизложените съображения, настоящият състав приема, че НП е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото въззиваемата страна има право на разноски и своевременно претендира такива, като на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН вр. чл. 37 от ЗПП жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страната сумата от 70 евро – юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ № 22-2500721 от 15.12.2025 г., издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда“ (ДИТ) - София, към Главна дирекция „Инспекция на труда“, с което на "***" ЕООД на основание чл. 416, ал. 5 от Кодекса за труда /КТ/ е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева за нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ.

ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН "***" ЕООД, ЕИК *** да заплати на ИА „Главна инспекция по труда“ сумата от 70 евро – възнаграждение за юрисконсулт.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София-град в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5