Решение № 1665 от 11.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1665 гр. София, 11.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 5-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА при участието на секретаря ДЕНИСЛАВ ВЛ. БАЙРЕКТАРОВ като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Административно наказателно дело № 20241110201704 по описа за 2024 година Производство то е по реда на чл.59, ал.1 от ЗАНН.

Софийски районен съд е сезиран с жалба от Г. Д. С., с ЕГН: ********** с адрес в гр. *** против Наказателно постановление № 24-4332-032828, издадено на 11.01.2024г. от Началник група в СДВР, отдел ,,Пътна полиция" в СДВР, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания глоба в размер на 200.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение по чл.175, ал.1, т.2 от ЗДвП.

В жалбата деполизана лично от жалбоподателя се съдържат оплаквания, че процесното МПС не е било негова собственост. Сочи, че автомобила с регистрационния талон се води със специален режим. Устройтвото установено по време на проверката е фабрично поставено на автомобила. Твърди се, че устройството не е полвано по време на движение преди проверката.

Депозирано е допълнение към жалбата от упълномощения защитник на жалбоподател- адв. М. В., в което се релевират доводи неправилност и незаконосъобразност на НП, което било постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон.

Твърди се, че не са спазени изискванията на чл. 57, ал. 1,т.5 и т. 6 от ЗАНН, тъй 1 като е посочена само разпоредбата на чл. 175, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, но не и тази на чл. 91, ал. 1 и ал. 3 от ЗДвП. Твръди се, че в случая фактическата обстановка изложена в АУАН и НП не е доказана и подлежи на доказване. Посочва се, че в случая не се твърди, а и не се установява, водача да поставил устройството за звуков и свеглинен сигнал, тъй като не е собственик, както и не се твърди да го е използвал. Акцентира се върху това, че при спирането на МПС-то именно контролните органи са паказали на жалбоподателя това, че автомобила е бил обурудван с въпросното устройство. Посочва се, че жалбоподателя е обяснил на контролните органи, че е взел автомобила инцидентно, за да го откара на гумаджия, но тези доводи не са били взети предвид при проверката. Твърди се, че процесното МПС е фаблично обурудвано със устройството за звуков и светлинен сигнал и е преминало в този си вид регистрация от органите на Пътна полиция. Алтернативно се твърди, че случая е маловажен, тъй като от деянието не е настъпил вредоносен резултат. Иска се съда да отмени обжалваното наказателно постановление. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение.

Не са редовно призован, не се явява и не се представлява. В писмено становище от упълномощен защитник депозираната жалба се поддържа, а наказателното постановление се оспорва като незаконосъобразно, въз основа на посочените в жалбата доводи, като моли съда същата да бъде уважена и бъдат присъдени направените по делото разноски.

Административно – наказващият орган Началник група в СДВР - ОПП, редовно призован, не се явява и не се представлява. В депозирани писмени бележки от упълномощен юрисконсулт жалбата се оспорва като неоснователна и необоснована и моли съда наказателното постановление да бъде потвърдено. Излага подробни съображения в тази насока, като акцентира, че всички съставомерни фактически обстоятелства били посочени в НП, както и че административното нарушение било доказано по безспорен начин. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Софийски районен съд, след като прецени събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства, и обсъди доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана в това право страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по 2 същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.

Съдът като съобрази приобщените по делото писмени и гласни доказателства приема за установено следното от фактическа страна:

На 22.12.2023 г. около 09:40 часа в град София, лицето Г. Д. С., ЕГН ********** управлявал лек автомобил марка „Ауди“, модел „А8Л“, с рег № ***, собственост на Г. Х.Г., ЕГН ********** по бул. „Президент линкълн“ с посока на движение от ул. „Зеленика“ към ул. „Монтевидео“, като срещу бл.

54 бил спрян от П. П. П. на длъжност мл. автоконтрольор при СДВР ОПП и от Г. П.. При извършена проверка от страна на П. П. П. било констатирано, че на автомобила е с монтирани устройства за подаване на светлинен сигнал, предназначен за МПС със специален режим на движение, излъчващи проблясваща синя светлина. Устройствата били монтирани както следва: 2бр. на задното стъкло, които били в горната част на съклото в близост до тавана и представлявали диоди и 2бр. в лявото и дясното огледало за обратно виждане.

Водачът, който се твърди да е управлявал лекия автомобил, бил Г. Д. С., бил сам в автомобила. Същият не бил представил документ, от който да било видно, че имал право да използва такова устройство. На място пристигнала и група от 06-то РУ СДВР.

На процесната дата жалбоподателя Г. Д. С. дал писмени сведения, в които посочил, че управлявания от него лек автомобил с рег № *** е собственост на друго лице, а именно на Г. Г.. Посочил е, че ключовете на автомобила сам у дадени от жаната на собсвеника – С., за да откара колата на гумаджия, като за пълви път управлява автомобила. При спирането му от полицейските служители, било установено наличието на монтирани устройства за светлинен сигнал, които били изключение. Жалбоподателя сочи, че не е знаел за тях и от къде се пускат.

Въз основа на констатаците на полицейските служители на жалбоподателя бил съставен АУАН № 1147071 от 22.12.2023г. за извършено нарушение по чл. 175, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Актът му бил връчен лично и подписан от него с възражения.

Във връзка с констатацийте АУАН на жалбоподателя му било издадено и обжалваното наказателно постановление при идентична фактическа обстановка, като с него му било наложено административно наказание на основание чл. 175, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, а именно: глоба в размер на 200,00 лева 3 и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.

Горната фактическа обстановка се установи по категоричен и несъмнен начин от разпитаните свидетели и приобщените по реда на чл.

283 от НПК писмени доказателства.

Видно от показанията на разпитания свидетел П. П. П., жалбоподателя Г.

С. е управлявал проесното МПС- лек автомобил марка „Ауди“, модел „А8Л“, с рег № ***, което било спряно за проверка от свидетеля, тъй като било бронирано. Едва когато пристъпили към преверка на МПС-то полицейските служители забелязали наличието на монтирано устройство за светлинен сигнал. Свидетеля сочи, че въпросното устройство не е било включено от водача, като едва след като са го помолили да го включи и след извесно търсено от къде се пускат въпросните светлини, същите били пуснати и те излъчвали проблясваща синя светлина. Свидетеля сочи, че МПС-то е регистрирано като такова със специален режим. Констатирали са и липса на разрешително за такъв звуков сигнал. Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетел като еднопосочни и безпротиворечиви. Същите се потвърждават и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

Предмет на преценка на обжалваното наказателно постановление е съответствието му с материалния и с процесуалния закон. Както АУАН, така и издаденото НП са били издадени от компетентни органи, видно от приобщените по делото заповеди и в предвидените в чл. 34 от ЗАНН давностни срокове. Безспорно съдът приема за установено, че на процесната дата проверяващият орган е констатирал, че в процесния автомобил са монтирано на задното стъкло два брооя и по едно в лявото и в дясното огледало за обратно виждане устройства за подаване на светлинен сигнал, предназначен за автомобили със специален режим на движение, към които въпросният не се числи съгласно разпоредбата на чл. 91, ал.3 от ЗДвП, без да е имало такова право. Въпреки гореизложено, съдът споделя възраженията, че при издаването на НП се констатира несъставомерност на деянието от обективна страна. С административнонаказателната разпоредба на чл. 175, ал.

1, т. 2 от ЗДвП законодателят е регламентирал, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство и с глоба водач, който е поставил или използва устройство за подаване на светлинен или звуков 4 сигнал, предвиден за автомобил със специален режим на движение, без да има това право. В случая с оглед изложеното в АУАН, респективно в НП, не се твърди в случая водача на процесното МПС Г. С. да е бил поставил устройствата за светлинен сигнал, нито пък се сочи, същите да са били използвани от него. Това не се установи и в хода на съдебното следствие по настоящото производство, дори напротив. Видно от талона на автомобила същия е собственост на друго лице, а именно Г. Г.Х.. Автомобила е реситриран като специален, съгласно представеното писмо от МВР СДВР О“ПП“ и справка за пълва регистрация. В допълнение видно от представената по делото служебна бележка от „Порше София изток“ процесния автомобил Ауди А8L Security е обурудван със система за сигурност и система при движение в конвой, което води до извод в съвкупност, че поставените устройства са били фабрично поставени, а не са били поставени от жалбоподателя. На следващо място не се установи жалбоподателя да е използвал устройствата за светлинен сигнал. Свидетеля П. е категоричен, че същите са били пуснати по негова молба от жалбоподателя, т. е те на са били използвани при управлението на МПС. В тази връзка са отново показанията на св. П., който сочи, че автомобила е бил спрян по друга причина, а именно за това, че е брониран, а не поради това, че са използване светлини в синя проблясваща светлина.

С оглед изложеното за ангажиране на административнонаказателната отговорност на основание санкционната разпоредба на чл. 175, ал. 1, т. 2 от ЗДвП субектът следва да е ,,поставил“ или „използва“, устройство за подаване на светлинен или звуков сигнал, предвиден за автомобил със специален режим на движение, без да има това право. Действително самата разпоредба на чл.

175, ал. 1, т. 2 от ЗДвП предвижда две форми на изпълнителното деяние „поставил“ и респ. „използвал“. Следва да се посочи, че принципно, ако се установи поставяне на подобно устройство в управляван автомобил, без автомобилът да е сред посочените в чл. 91, ал. 3 от ЗДвП, водачът на превозното средство се явява административнонаказателно отговорно лице според изричната разпоредба на чл. 175, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. В случая от писмените и от гласните доказателства по делото, а и от фактическата обстановка, посочена в АУАН и НП се установява, че към момента на полицейската проверка на 22.12.2023 г., около 09:40 ч. на посоченото място, жалбоподателят Г. Д. С. е управлявал въпросното МПС, но не е поставил 5 и/или използвал устроството за свуков сигнал. Поначало целта на закона е да не се допуска управление на превозни средства с поставено устройство за звуков сигнал, предвиден за автомобили със специален режим на движение, без да има такова право. Доколкото към момента на проверката, органите са установили наличието на поставено такова устройство в процесния автомобил, но е установено, че процесното МПС е собственост на друго лице следва по беспорен начин да се докаже, че именно лицето което е управлявало МПС е поставило устройството или пък, че е използвало същото. Предвид изложеното неправилно е определен като административнонаказателно отговорно лице и неправилно е ангажирана отговорността му, тъй като към момента на проверката от контролните органи не е налице осъществен съставът на нарушението – не е налице поставяне или използване на устройство за звуков сигнал, предвиден за автомобили със специален режим на движение. Само фактът на поставянето им в автомобила не влече извод за осъществяване на състава на нарушението по чл. 175, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.

Дори да да се приеме, че налице обективна съставомерност на деяние, във връзска с обстоятелството, че е налице монтирано, поставено устройство за звуков сигнал, то в случая деянието не би било съставомерно от субективна страна. Това е така, тъй като не се доказа водача, които не е собственик на МПС, да е знаел за наличието на устройствата за светлинен сигнал. Както в обстоятелствената част на АУАН, така и в обстоятелствената част на издаденото въз основа на него Наказателно постановление е посочено, че отговорността на жалбоподателя е ангажирана за това, че в автомобила са открити монтирани устройства два броя на задното стъкло и на двете странични огледала по едно. Наличието на знание у вадоча е разколебано и от показанията на свидетеля П., който сочи, че водача известно време е търсил от къде се пускат въпросните устройства за светлинен сигнал. Освен това свидетелят сочи, че въпросноите устройства са представлявали диоди(като големи точки) монтирани на задното стъкло в горната му част, там където започва и тавана на автомобила, както и на двете огледала за обратно виждане които са представлявали малки прозорчета. Предвид това логично е водача Г.