Решение № 7567 от 05.07.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7567 гр. София, 05.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20211110153890 по описа за 2021 година

Съдът е сезиран с искова молба от ЕЛ. ХР. КР. с ЕГН ********** и С. Б. КР. с ЕГН **********, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 59 ЗЗД и чл. 45 ЗЗД против АС. ИВ. КЛ. с ЕГН **********.

Ищците твърдят, че на 14.09.2009 г., по време на брака им, придобили правото на собственост върху недвижим имот, представляващ апартамент № 15, находящ се в [населено място], [улица], на втори надпартерен етаж, от ответника, по силата на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт [№], том III, рег. № *****, дело № 407 на нотариус В. Г.. Посочват, че от 14.09.2009 г. ответникът владее описания недвижим имот и отказва да предаде владението на ищците. Допълват, че поради невъзможност за заплащане на дължимите вноски по ипотечния кредит за закупуване на жилището, същото било продадено на публична продан през м. 09.2017 г. Излагат твърдения, че в качеството си на собственици били осъдени от [фирма] да заплатят суми за начислена за процесния имот топлинна енергия в размер на 4134.90 лв., от които 2047.29 лв.

- главница за незаплатена топлинна енергия за период от м. 08.2012 г. до м. 04.2014 г., 367.75 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 30.09.2012 г. до 18.02.2015 г., 541.15 лв. - съдебни разноски и 1178.71 лв. - законна лихва върху главницата за периода от 18.03.2015 г. до 15.11.2020 г. Посочват, че сумите са изцяло изплатени на [фирма] на 15.07.2021 г. Сочат, че са съпрузи, а топлоснабденият апартамент бил СИО.

Молят съдът да осъди ответника да им заплати сумите солидарно, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда - 16.09.2021 г., до окончателното изплащане на вземанията. При условията на евентуалност излагат, че всеки един от ищците е заплатил по 1/2 от процесните суми и молят съда да осъди ответника да им заплати, както следва:

1

1/ на ЕЛ. ХР. КР. следните суми: сумата 1023.64 лв. - главница, представляваща цена на доставена от [фирма] топлинна енергия за имот с абонатен номер ****** за периода от м.

08.2012 г. до м. 04.2014 г.; сумата 183.50 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода до 18.02.2015 г.; сумата от 270.50 лв.

- съдебни разноски и сумата от 589.35 лв. - законна лихва върху главницата за периода от 18.03.2015 г. до 15.11.2020 г.

2/ на С. Б. КР. следните суми, а именно: сумата 1023.64 лв. - главница, представляваща цена на доставена от [фирма] топлинна енергия за имот с абонатен номер ****** за периода от м. 08.2012 г. до м. 04.2014 г.; сумата 183.50 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода до 18.02.2015 г.; сумата от 270.50 лв. - съдебни разноски и сумата от 589.35 лв. - законна лихва върху главницата за периода от 18.03.2015 г. до 15.11.2020 г.

Сумите се претендират ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда - 16.09.2021 г., до окончателното изплащане на вземанията.

Претендират и разноски. Сочат банкова сметка за плащане - IBAN:

***********************.

С уточнителна молба с вх. № от 29.03.2022 г. ищците са посочили, че в резултат на неправомерното поведение на ответника, а именно, че е ползвал имота без правно основание и не е заплатил сумите за ползваната от него топлинна енергия, ищците са заплатили и претърпели вреди за лихви и разноски в съдебното производство. В съдебно заседание на 19.04.2022 г. процесуалният представител на ищеца изрично е заявил, че поддържа твърденията си, че в резултат на неправомерното поведение на ответника, ищците са претърпели вреди за лихви и разноски по делото. С оглед уточненията съдът е изменил проектодоклада по делото, като претенциите за заплатено обезщетение за забава за периода от 30.09.2012 г. до 18.02.2015 г., за заплатени съдебни разноски и за заплатена законна лихва върху главницата от 18.03.2015 г. до 15.11.2020 г., са квалифицирани с правно основание чл.

45 ЗЗД.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез адв. Н.Т., с който предявените искове се оспорват като недопустими, неоснователни и необосновани. Твърди, че предвид сключения между страните в настоящото производство договор за покупко-продажба на недвижим имот от 14.09.2009 г., представляващ апартамент № 15, находящ се в [населено място], [улица], на втори надпартерен етаж, ищците са придобили правото на собственост върху същия, поради което в тяхна тежест са всички разходи във връзка с жилището, в това число и разходите за потребена топлинна енергия.

Посочва, че в рамките на процесния период срещу него не са предявявани претенции за предаване на имота или за заплащане на консумативни разходи. Счита за недоказано твърдението, че именно той е владял имота в процесния период. Оспорва да е живял и ползвал имота в процесния период. Релевира възражение за изтекла погасителна давност.

Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и 2 съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

От представеното в заверен препис споразумение от 15.12.2020 г. /л. 6-7/ се установява, че ищците са се задължили спрямо [фирма] да заплатят на последното търговско дружество сума в общ размер от 4134.90 лв., от които 2047.29 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в [населено място], [улица], ет. 2, ап. 15 с абонатен № ******, за периода от м.

08.2012 г. до м. 04.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.03.2015 г. до окончателното изплащане на задължението, 367.75 лв. – лихва за забава за периода от 10.08.2012 г. до 18.02.2015 г., както и 541.15 лв. – съдебни разноски по гр. д. № 12246/2019 г. по описа на СГС, II-д състав, съгласно погасителен план, описан в споразумението. Установява се, че последната вноска е с падеж 15.07.2021 г.

Представени са 8 броя платежни документи – фискални бонове, от които се установява, че сумите по уговорения между страните погасителен план са били погасявани, като видно от писмо с рег. индекс Г-11965/30.07.2021 г. от [фирма], адресирано до ответника К., всички дължими суми по сключеното с ответниците споразумение са били изплатени.

Приложено е производството по гр. д. № 45000/2015 г. по описа на СРС.

По делото са събрани гласни доказателства чрез проведен разпит на свидетеля М. П., който заявява, че познава страните по делото. Посочва, че ищците закупили жилище, находящо се на [улица] през 2009-2010 г. от продавача и ответник в настоящото производство А.К.. Твърди, че ищците никога не са живели в процесното жилище, а ответникът подавал жалби срещу купувачите, както и срещу свидетеля. Посочва, че по отношение на жилището била учредена законна ипотека, като банката – ипотекарен кредитор, продала същото на публична продан през 2016-2017 г. Заявява, че в периода от закупуване на апартамента от ищците, включително и в рамките на процесния период, до изнасянето му на публична продан от банката в недвижимия имот е живял ответникът.

Допълва, че с ищеца К. ходили многократно до жилището с идеята да бъде предадено владението на ищеца, но ответникът подавал жалби и отказвал да напусне имота, като не допускал ищците до същия. Сочи, че не му е известно ответникът да е оспорил покупкопродажбата на жилището по съдебен ред. Твърди, че по инициатива на ищците било образувано съдебно производство за изваждане на ответника от апартамента, но приключването на делото се забавило, като през това време купувачите не разполагали със средства за заплащане на сметките по жилището, в т.ч. за парно, въпреки, че не живеели в имота, както и на вноските за ипотечния кредит и малко преди продажбата през 2016-2017 г. спрели да погасяват ипотеката, в резултат на което банката продала жилището преди да бъде постановено съдебното решение относно ползвателя на имота.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

3

С определение от 09.03.2022 г. съдът е отделил като признати и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на 14.09.2009 г. ищците са придобили от ответника правото на собственост върху недвижим имот, представляващ апартамент № 15, находящ се в [населено място], [улица], на втори надпартерен етаж, по силата на договор за покупкопродажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт [№], том III, рег. № *****, дело № 407 на нотариус В. Г., както и, че с влязло в сила решение на СГС ищците са осъдени да заплатят суми за незаплатена топлинна енергия на процесния имот за периода м. 8.2012 г. м. 04.2014 г., както и лихва за забава за периода 30.09.2012 г. - 18.02.2015 г., законна лихва върху главницата от 18.03.2015 г. и разноски.

По правната квалификация:

За да определи действителното основание на спорното материално право, съдът следва да изходи от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, които формират основанието на исковата претенция, и от заявеното в петитума искане за защита. В съответствие с принципа на диспозитивното начало в гражданския процес съдът трябва да разреши правния спор съобразно действителната правна квалификация на предявения иск, след като обсъди релевантните за спора факти.

Твърденията на ищеца в исковата молба и в уточнителните молби след това са следните: 1./ ответникът е ползвал без основание собствения на ищците имот, поради което и се е обогатил за сметка на ищците за ползваната в процесния период топлинна енергия; 2./ поради неправомерното поведение – ползването без основание на имота от страна на ответника, ищците са претърпели имуществени вреди, изразяващи се в заплатени лихви за забава и разноски на [фирма], поради незаплащането на дължимата сума за ползваната в процесния период топлинна енергия и образуваното производството по гр. д. № 45000/2015 г. по описа на СРС.

Оттук и съдът е квалифицирал претенцията за доставена от [фирма] топлинна енергия за имот с абонатен номер ****** за периода от м. 08.2012 г. до м. 04.2014 г., заплатена от ищците, по чл. 59 ЗЗД, а претенциите породени от незаплащането на топлинната енергия в срок – тези за лихви и разноски – по реда на чл. 45 ЗЗД. Твърденията за обогатяване за сметка на обедняването на ищците, са неотносими към претенциите за лихви и разноски. Не се твърди със заплащането на сумите за лихви и разноски, да се е достигнало до обогатяването на ответника, а, че същите представляват имуществени вреди от неправомерното поведение на ответника по делото - виж уточнителна молба с вх. № от 29.03.2022 г.

По иска с правно основание чл. 59 ЗЗД:

Основателността на иска се предпоставя от установяване на кумулативното наличие на следните предпоставки от страна на двамата ищци: че с решение по гр. д. №12246/2019 г. по описа на СГС е признато за установено, че дължат на [фирма] незаплатена топлинна енергия за имот с аб. № ****** за периода м. 8.2012 г. - м. 04.2014 г., както и, че дължат лихва за забава за периода 30.09.2012 г. - 18.02.2015 г., законна лихва върху главницата от 4

18.03.2015 г., че ответникът е ползвал имота с аб. № ****** в периода м. 8.2012 г. - м.

04.2014 г., като е използвал доставената до имота топлинна енергия в претендираните количество и стойност, че за дължимите суми по влязлото в сила решение гр. д. № 45000/2015 г. по описа на СРС ищците са сключили споразумение с [фирма], след което всеки един от ищците е заплатил по 1/2 от процесните суми, наличието на обедняване на ищците и обогатяване на ответника, при липса на основание за разместването на имуществените блага, връзката помежду им, както и размера на обедняването и обогатяването.

От показанията на свидетеля Попов, които съдът кредитира изцяло като последователни, категорични и лишени от вътрешни противоречия и които не са оспорени от ответника, се установи, че ответникът е ползвал без правно основание /доколкото не се твърди друго/ процесното жилище през периода от неговото закупуване от ищците до изнасянето му на публична продан поради невнасяне на погасителните вноски от кредитополучателите, като в тези времеви рамки попада и процесният период. Установи се също, че ищците не са имали достъп до недвижимия имот, тъй като такъв им бил отказан от ответника. Представен е констативен протокол от 02.06.2011 г, с № 70, том I, рег. № 1274/2011 г. пред К. Б., помощник нотариус по заместване при нотариус Ч. Б. /л. 125 от гр. д.