Решение № 471 от 27.07.2023, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 471 гр. Благоевград, 27.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Анета Илинска

Милена Каменова при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от Милена Каменова Въззивно гражданско дело № 20231200500508 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба с вх. № 900044/03.04.2023 г. е подадена от П. В. А., ЕГН **********, чрез адв. П. В., със съдебен адрес адрес против Решение № 900053/06.03.2023 г., постановено по гр. д. № 46/2021 г. по описа на РС - гр.

Благоевград.

С въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно, неоснователно и постановено в противоречие на съдопроизводствените правила, като се излагат подробни съображения. Иска се от въззивния съд да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното решение и да постанови решение, с което съдът да осъди Областна дирекция на МВР - Благоевград, представлявана от старши комисар Георги Кандев, да заплати, на основание чл.234, ал. 8 от ЗМВР, във вр. с чл. 189, ал. 1, т. 1-3 изплащане на обезщетение за неизползван отпуск, лихвата за забава, както и лихвата от момента на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на претендираните суми.

Препис от въззивната жалба е връчен на въззиваемите - Областна дирекция на МВР Благоевград и М., като писмен отговор на въззивната жалба е постъпил само от Областна дирекция на МВР - Благоевград.

Съдът намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна и в срока по чл.259, ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по 1 същество.

За да се произнесе, съдът извърши преценка на събраните по делото доказателства, взе предвид изявленията на страните и приема за установено следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от П. В. А., със съдебен адрес: адрес, чрез адвокат П. В., с която срещу Областна дирекция на МВР /ОД на МВР/ Благоевград, и при условията на евентуалност /ако съдът приеме, че ОД на МВР не е надлежен ответник/, срещу Министерството на вътрешните работи /МВР/ - адрес, са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 234, ал. 8 във вр. с чл. 189, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ - за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми:

- сумата от 12 881.00 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за предходни години, както следва: за 1987 г. – 9 работни дни; за 1988 г. – 21 работни дни; за 1989 г. – 22 работни дни; за 1990 г. – 22 работни дни; за 1991 г. – 4 работни дни; за 1992 г. – 4 работни дни; за 1993 г. – 14 работни дни; за 1995 г. – 36 работни дни; за 1996 г. – 6 работни дни; за 1998 г. – 23 работни дни; за 1999 г. – 34 работни дни; за 2002 г. – 21 работни дни и за 2003 г. – 2 работи дни – общо 218 работни дни;

- сумата от 3 914.39 лева, представляваща обезщетение за забава върху горната сума /не е посочен периода, за който се претендира/;

- сумата от 33 090.00 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за предходни години, както следва: за 2004 г. – 40 работни дни; за 2005 г. – 40 работни дни; за 2006 г. – 40 работни дни; за 2007 г. – 40 работни дни; за 2008 г. – 40 работни дни; за 2009 г. – 40 работни дни; за 2010 г. – 40 работни дни; за 2011 г. – 40 работни дни; за 2012 г. – 40 работни дни; за 2013 г. – 40 работни дни; за 2014 г. – 40 работни дни; за 2015 г. – 40 работни дни; за 2016 г. – 40 работни дни и за 2017 г. – 40 работни дни, общо 560 работни дни и

- сумата от 10 055.69 лева, представляваща обезщетение за забава /не е посочен периода, за който се претендира/.

Иска се и присъждане на законната лихва върху горепосочените суми, считано от датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане, както и присъждане на сторените в производството разноски.

Сочи се в исковата молба, че ищецът е работил в ОД на МВР – Благоевград на различни длъжности за периода от 01.08.1987 г. до 06.03.2019 г., както и че съгласно действащите през периода норми на ЗМВР, е имал право на платен годишен отпуск в размер на 30 работни дни, които не е използвал. Твърди се, че съгласно промените в законодателството през посочения период и одобряване на исканията му за разрешаване на платен отпуск по чл. 169, ал. 1 от КТ като студент в ЮЗУ „Неофит Рилски“, е имал право на платен годишен отпуск, което не е реализирал в пълен обем, поради което претендира горепосочените суми като обезщетение за неизползван отпуск.

Ищецът, чрез процесуалния му представител, поддържа предявените искове по 2 съображенията, изложени в исковата молба.

Препис от исковата молба е връчен на ответника ОД на МВР – Благоевград, който е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който е оспорил предявените искове като недопустими. Посочил е, че ОД на МВР – Благоевград не е надлежен ответник по предявените искове, доколкото служебното правоотношение е било между ищеца и Министъра на вътрешните работи, който със заповедта за прекратяване на правоотношението, е разпоредил да бъдат изплатени на А. полагащите му се обезщетения съгласно чл. 234 от ЗМВР. По отношение на основателността на исковете, ответникът ОД на МВР – Благоевград е посочил, че искът за заплащане на обезщетение в размер на 12 881.00 лева за 218 работни дни, за периода 1987 – 2003 г., е погасен по давност, а искът за периода 2004 г. – 2017 г. е неоснователен, като са изложени подробни съображения в подкрепа на тези доводи.

Ответникът ОД на МВР – Благоевград, чрез процесуалния си представител, оспорва исковете по изложените в писмения отговор на исковата молба доводи. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и релевира възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, претендирани за присъждане от ищеца при съответния изход от спора.

Препис от исковата молба е връчен на евентуалния ответник М., който е депозирал писмен отговор на исковата молба. В отговора се навеждат доводи, че МВР не е пасивно легитимирано да отговаря по предявените искове, тъй като надлежен ответник е ОД на МВР – Благоевград. Излагат се и доводи за неоснователност на предявените искове.

Ответникът М., чрез процесуалния си представител, оспорва исковете и моли за тяхното отхвърляне. Прави възражение по чл.176а КТ.

Не се спори между страните по делото, че ищецът е служител в МВР от 01.08.1987 г., като със Заповед рег. № К-2217/21.06.2004 г. на Министъра на вътрешните работи е освободен от служба. Тази заповед е обжалвана от А. и по силата на Решение № 409/10.01.2018 г., постановено по адм. дело № 11839/2017г. на Петчленен състав на Върховния административен съд /ВАС/, е отменена. Със Заповед № 244з-401/16.02.2018 г. ищецът е преназначен на длъжност „Полицейски инспектор V степен“ в група „Териториална полиция“ на сектор „Охранителна полиция“ към Първо районно управление – Благоевград към ОД на МВР – Благоевград, считано от 19.02.2018 г. Не е спорно и обстоятелството, че считано от 06.03.2019 г., служебното правоотношение на А. е прекратено по негово желание със Заповед на Министъра на вътрешните работи.

Видно от Справка за трудовите договори на ищеца, издадена от ТД на НАП – София , за периода от 29.10.2004 г. до 29.04.2005 г., А. е работил по трудово правоотношение с ЕТ „В А.а – В – Р.А.“.

Като доказателство по делото е приета Справка – данни за осигуряване оп ЕГН , видно от която за периода от м.05.2005 г. до м. 02.2018 г. ищецът е работил в „Е“ ООД. От Уведомление от това дружество изх. № 1484/19.04.2022г. се установява, че А. е бил със 3 статут „самоосигуряващ се“ като управител на „Е“ ООД – в периода от 26.05.2005г. до 19.02.2018г. и в този период не е ползвал платен годишен отпуск и не му е изплащан такъв.

Като доказателство по делото е прието Становище рег. № 10 071/22.04.2002 г. на Директора на РДВР – Благоевград , с което последният потвърждава отказа си за разрешаване на отпуск при условията на чл. 230 от ЗМВР на ищеца и сочи, че на последния е разяснена възможността за подготовка за държавните му изпити за сметка на полагаемия му се платен годишен отпуск.

По делото е допусната и назначена съдебно-счетоводна експертиза, заключението на която прието от съда.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Въззивният съд споделя мотивите на районния съд, че пасивно лигитимиран да отговаря по предявените искове е М. и на основание чл.272 ГПК препраща към същите.

Правилно искът срещу главния ответник ОД МВР е отхвърлен. В този случай районния съд не е следвало да разгледа възраженията на главния ответник, а единствено възраженията на евентуалния ответник – М..

Държавните служители в МВР имат право на редовен платен годишен отпуск в размер на 30 работни дни – чл. 189, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Съгласно разпоредбата на чл. 234, ал. 8 ЗМВР, при прекратяване на служебното правоотношение на държавните служители се изплаща обезщетение за неизползвания отпуск по чл. 189, ал. 1, т. 1 – 3. Следователно вземането за това обезщетение възниква при наличието на следните предпоставки: 1/ прекратяване на служебното правоотношение и 2/ наличието на неползван платен годишен отпуск /виж и чл. 189, ал. 6 ЗМВР/. Обезщетението по чл. 234, ал. 8 ЗМВР се изплаща на базата на месечното възнаграждение, определено към датата на прекратяване на служебното правоотношение – чл. 239, ал. 1 ЗМВР, в тримесечен срок от датата на прекратяване на служебното правоотношение – чл. 234, ал. 10 ЗМВР, като за годината на освобождаване от служба обезщетението се изплаща пропорционално на прослужените месеци /чл. 234, ал. 9 ЗМВР/. В случая дължимото се обезщетение е само за редовния платен годишен отпуск, но не и за ученическия такъв, тъй като е недопустимо отлагане на неизползваните учебни отпуски за следващата учебна година, както и паричното им компенсиране. Искът за парично обезщетение на ученически отпуск е изцяло неоснователен.

По делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, от което се установява, че за периода от 01.08.1997 г. – 2003г. ищецът е натрупал неизползван редовен платен годишен отпуск 150 работни часа и се равнява на сумата от 11 618.30 лева и именно за тази сума искът е основателен. В случая вземането е станало изискуемо в тримесечен срок от датата на прекратяване на служебното правоотношение – чл. 234, ал. 10 ЗМВР, а именно от 4

25.09.2004г. и от тази дата се дължи лихва за забава на основание чл.84 ЗЗД. На основание чл. 7 ГПК, съдът изчисли лихвата забава върху сумата от 11 618.30 лева за периода от 25.09.2004г. до дата на подаване на исковата молба – 11.01.2021г. в размер на 21268.30 лева, но на основание чл.6 от ГПК следва да се уважи в предявения размер, а именно 3 914.39 лева. Дължи се и законната лихва от подаване на исковата молба – 12.01.2021г. до окончателното плащане.

Видно от отговора на М. е, че същият е направил възражение по чл. 176а КТ по отношение на исковата претенция за периода от 01.08.1997 г. – 2003г. Едва в проведеното пред въззивен съд открито съдебно заседание заявява, че поддържа възраженията, направени от главния ответник относно погасителната давност. Но същото не следва да се разглежда, тъй като е преклудирано и е следвало да се направи с отговора на исковата молба, което ответникът МВР не е сторил. Следва да се разгледа единствено възражението по чл.176а КТ, направено своевременно от надлежния ответник с отговора на исковата молба.

Обезщетение за неизползван платен годишен отпуск се дължи от работодателя само при прекратяване на трудовото правоотношение на работника или служителя. В разпоредбата на чл. 178 КТ императивно е установена забрана за компенсиране на платения годишен отпуск с парични обезщетения, освен при прекратяване на трудовото правоотношение. Парично обезщетение се дължи за платен отпуск, който не е използван и не се е погасил по давност.