Решение № 973 от 03.07.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 973 гр. Пловдив, 03.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Доника Ил. Тарева - Пехливанова при участието на секретаря Вера П. Узунова като разгледа докладваното от Доника Ил. Тарева - Пехливанова Административно наказателно дело № 20265330202580 по описа за 2026 година взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление НП № 26-1030001321/27.03.2026 г., издадено от Началник на Група при ОД на МВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, с което М. Т. С., ЕГН: **********, е санкциониран с глоба в размер на 1000.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца - за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП.

Жалбоподателят, М. С., представляван от своя процесуален предствител - адв. С. Х., обжалва цитираното НП с доводи за неправилност и необоснованост. Твърди се противоречие досежно установената концентарция на алкохол, доколкото веднъж в АУАН било посочено, че е установена 1,05 на хиляда промила, а в последващото НП стойността била вече 0,99 на хиляда промила. На следващо място се твърди, че не е било установено с точност мястото на нарушението. Поради тези съображения се претендира за отмяна на обжалваното НП. Моли се за присъждане на сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

1

Въззиваемата страна, Началник Група в ОДМВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, редовно призована, не изпраща представител. В писмено становище оспорва основателността на така депозираната жалба и моли НП да бъде потвърдено. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и пледира за намаляването му до предвидения минимум.

От фактическа страна се установява следното:

На 10.02.2026 г. в гр. Пловдив М. Т. С. управлявал лек автомобил „Шкода Октавия“, с peг. № *********, като изпълнявал таксиметрови услуги.

Около 00:40 ч. той се движил с клиент по бул. „Княгина Мария Луиза“ № 105 като в един момент бил забелязан от служители на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Пловдив, сред които и свидетелят Т. Д. Д., а впоследствие и спрян за проверка. В хода на последната на полицейските служители им направило впечатление, че макар и от разстояние, водачът - М. С. лъхал силно на алкохол. Също така констатирали, че бил правоспособен водач, както и че във вътрешността на МПС-то имало един пасажер (клиент, ползващ таксиметрова услуга, посочен като свидетел по акта). Поради тази причина водачът - М. С. бил изпробван на място за наличие на алкохол с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“, с фабричен № ARBB 0016, който отчел 1,05 на хиляда наличие на алкохол в издишания от него въздух. За така констатираното нарушение бил съставен АУАН № GA4882564/10.02.2026 г., който жалбоподателят подписал без никакви възражения. След това на водача бил издаден и талон за медицинско изследване за УМБАЛ „Пловдив” АД, като същият дал кръвна проба. От назначената и изготвена съдебна химическа експертиза № 359/10.02.2026 г., било установено наличие на алкохол в кръвта на жалбоподателя с концентрация 0,99 на хиляда. По случая било образувано бързо производство /БП/ № 111/2026 г., което било прекратено с Постановление от 23.02.2026 г. на РП-Пловдив, като преписката била изпратена на ОД на МВР-Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ за ангажиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя. В последствие било издадено обжалваното Наказателно постановление, с което М. Т. С. бил санкциониран с глоба в размер на 1000.00 лева и лишаване от право на управлява МПС за срок от 12 месеца - за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП.

Горната фактическа обстановка по същество не се оспорва от жалбоподателя и неговия процесуален представител. Твърди се, обаче, че НП е издадено при допуснати нарушения на процедурата, поради което се претендира за отмяната му.

2

Като свидетел по делото е бил разпитан актосъставителят - свид. Т. Д. Д.

(******** към Сектор „Пътна полиция“), който в своите показания е потвърдил отразените обстоятелства в АУАН, като изрично заявява в показанията си, че на процесната дата и място жалбоподателят, въпреки че е извършвал таксиметрови услуги и е возил пасажер в л.а. „Шкода Октавия“, с peг. № ********* е управлявал колата си под въздействието на алкохол, като е лъхал отдалеч. Свидетелят обяснява също, че за номера на административния адрес, където е било констатирано нарушението е бил използван гугъл мапс, като им е бил даден най-близкият обект с административен адрес.

Настоящият съдебен състав намира, че тези показания изхождат от непредубеден източник и се явяват логични, последователни, безпротиворечиви и кореспондиращи с останалия доказателствен материал (АУАН, Талон за медицинско изследване, Постановление на РП-Пловдив за прекратяване на наказателно производство, справка за нарушител-водач, писмо с вх. № 63589/22.06.2026г. от ОП „Ораганизация и контрол на транспорта“, с приложена към него схема на разполагане на временно преместваем обект за обслужваща дейност към спирка на масовия градски транспорт), поради което изцяло се възприемат от съда.

Правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:

На първо място следва да се посочи, че видно от приложените по преписката оправомощителни заповеди от министъра на МВР както АУАН, така и НП са издадени от компетентни органи.

На следващо място, в хода на съдебното следствие се установява по безспорен начин, че с действията си жалбоподателят М. Т. С. е осъществил от субективна и обективна страна състава на вмененото му административно нарушение.

Съгласно чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или 3 техни аналози. В конкретния случай се установява по категоричен начин (от кредитираните от съда свидетелски показания, АУАН, Талон за медицинско изследване, Постановление на РП-Пловдив за прекратяване на наказателно производство), че на посочената в АУАН и НП дата и място жалбоподателят С. е управлявал МПС под въздействие на алкохол. Категорично установено е, че концентрацията на алкохол в кръвта в случая е била значително над 0,5 на хиляда. В тази връзка са събраните по делото доказателства, според които жалбоподателят е бил изпробван с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“, с фабричен № ARBB 0016, който е отчел 1.05 промила наличие на алкохол в кръвта. За така констатираното нарушение бил съставен АУАН. След това на водача бил издаден талон за кръвна проба, след което същият се явил в УМБАЛ „Пловдив” АД в град Пловдив, където след проведено изследване, отразено в Протокол за химическа експертиза за определяне на концентрация на алкохол в кръвта № 359/10.02.2026 г., било установено наличие на алкохол в кръвта 0,99 промила. По случая е било образувано /БП/ № 111/2026 г., което било прекратено с Постановление от 23.02.2026 г. на РП-Пловдив, като преписката била изпратена на ОД на МВР-Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ за ангажиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя.

Тези обстоятелства по същество не се оспорват. Напротив жалбоподателят ги потвърждава изрично. Оспорва се количеството на установените нива на алкохол, като се твърди наличие на противоречие между АУАН и НП, както и неточно посочване на мястото на нарушението, което е препятствало правото на защита. Съдът не споделя тези възражения.

В тази връзка следва да се има предвид, че в НП е описана единствено стойността на кръвната проба, тъй като именно тя е меродавната. Хипотезите, когато концентрацията на алкохол се установява от показанията на техническото средство, са регламентирани в разпоредбата на чл. 6, ал. 10 от Наредба № 1/19.07.2017 г., но настоящият случай не попада сред тях. Това е така, защото жалбоподателят е получил и подписал талона за изследване, явил се е в определения срок в лечебното заведение, към което е насочен, и е дал кръвна проба за изследване. Това му поведение се подвежда под хипотезата на чл. 3а, т. 2 от Наредба № 1/19.07.2017 г., а именно водачът не е приел показанията на техническото средство, което се доказва от действията му по даване на проба кръв за изследване. Несъгласието с резултата от проверката с техническото средство се разкрива и от показанията на свид. Д., който изяснява, че жалбоподателят е бил съпроводен от него до болницата, за да 4 даде кръвна проба. В случаите по чл. 3а, т. 2 от Наредба № 1/19.07.2017 г. нормативната уредба определя, че резултатът от изследването с техническото средство губи правното си значение, като вместо него дължимият ред, по който следва да се установи концентрацията на алкохол в кръвта на водача, е чрез медицинско и химическо лабораторно изследване. В този смисъл е и съдебната практика, съгласно Решение № 164 от 07.01.2021 г. по нак. дело № 455/2020 г. на ВКС, II-ро н. о. В случая както се посочи е била изготвена химическа експертиза за определяне на концентрация на алкохол в кръвта № 359/10.02.2026 г., видно от Постановление от 23.02.2026 г. на РП-Пловдив, която е отчела наличие на алкохол в кръвта на жалбоподателят от 0,99 промила като именно затова в наказателното постановление е посочена само стойността от химическата експертиза, защото при наличие на проба с техническо средство и извършена кръвна проба се зачитат само стойностите на кръвната проба. А фактът, че в АУАН е посочена друга стойност на концентрацията на алкохол /1,05 промила/ идва от там, че когато актът е бил съставен все още не е била извършена кръвната проба и не е бил ясен нейният резултат. След като той е бил установен АНО е възприел само него.

Неоснователно е и възражението, че описанието на мястото на нарушението е довело до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя.

Факт е, че св. Д. заявява в разпита си, че адресът вписан в акта и постановление е бил установен от контролните органи от „Гугъл мапс“, но съдът се солидализира със становището на актосъставителя, че полицейските служители не могат да знаят всеки номер на изуст, нито пък имат задължение да описват всеки един административен адрес в непосредствена близост до всяко едно нарушение, тъй като това би изисквало време и ресурс непозволяващи им да си изпълняват основните длъжностни характеристики, особено ако до самото място на нарушението има множество сгради, както е в урбанизраните територии. С оглед на това съдът счита, че адресът определен по начина, който посочи св. Д. е достатъчно ясен и не нарушава правото на защита на жалбоподателя. В тази връзка посочването дори на конкретна улица или булевард не е задължително условие, за да бъде надлежно изпълнено изискването за описание на нарушението. В случая, обаче, булевард е посочен – бул. „Княгина Мария Луиза“ в гр. Пловдив, като от доказателствата по делото категорично се установява, че жалбоподателят се е придвижвал по него. Защитата също не оспорва този факт. Спор има единствено дали номер 105, както е посочен в АУАН и НП, отговаря на автобусната спирка на бул.

5

„Княгина Мария Луиза“, позиционирана на входа на „Централни гробища“, като от справка до Община Пловдив действително се установи, че номерът на спирката е 136, а не е 105. От писмо с вх. № 63589/22.06.2026г. от ОП „Ораганизация и контрол на транспорта“, обаче става ясно, че за конкретната спирка не съществува индивидуален административен адрес, а цитираният номер фигурира в действащата транспортна схема на Община Пловдив, който полицейските служители не са длъжни и няма как да знаят, тъй като това е информация достъпна на ОП „Ораганизация и контрол на транспорта“.

Следователно методът на посочване на конкретния административен адрес е резонен. В тази връзка съдът обръща внимание, че изпълнителното деяние на нарушението е управление на МПС със съставомерна концентрация на алкохол в кръвта, поради което щом превозното средство е било управлявано и е преминало през даден пътен участък, то е налице годно описание на място, на което е извършено нарушението. Дали е в една или друга посока или на един или друг номер от дадена улица или булевард е без значение за съставомерността на конкретното деяние, важното е че на 10.02.2026г. около 00:40 часа в гр. Пловдив М. С. е управлявал МПС-то под влияние на алкохол, което и самият жалбоподател не оспорва. Тези индивидуализиращи белези са посочени както в акта, така и в постановлението и са достатъчни. При тези факти не може да се сподели тезата на защитата, че има неяснота или неправилно е определено мястото на извършване на нарушението.