Акт № 952 от 30.10.2026, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 952 гр. Сливен, 30.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Живка К. Желязкова - Спирова при участието на секретаря Албена Г. Василева като разгледа докладваното от Живка К. Желязкова - Спирова Гражданско дело № 20262230100425 по описа за 2026 година

Предявен е иск с правно основание чл.410, ал.1 от КЗ, във вр. с чл. 49 и чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и акцесорен иск от чл. 86 от ЗЗД, с цена на иска 2209.33 евро, представляваща главница за дължимо застрахователно обезщетение по регресна претенция, ведно със законната лихва върху главницата от датта на дходиранена исковата молба до датата на окончателното изплащане на вземането и мораторна лихва в размер на 859.65 лв., начислена за периода от 30.01.2023 г. до 30.01.2026 г.

В исковата молба се твърди, че на 26.08.2021г. в гр. Сливен на „Стъкленото кръстовище“ при бул. „Цар Симеон“ и бул. „Илинденско въстание“, движейки се в посока град Ямбол, л.а. „***“, модел “***” ДКН ***, който е попаднал на неравност на пътя, която се отразява като необезопасена дълбока дупка, в резултата на което са увредени предна дясна гума, преден десен калник, задна дясна гума и заден десен диск.

Водачът, сочи че имал сключена застраховка „Каско на МПС“ със ЗАД „Армеец“,Клауза - „П“- Пълно каско, с полица № *** и период на застрахователното покритие 16.11.2020г.- 15.11.2021 г., която представя към делото. Образувана била, щета с № *** в общ размер на 2209,33 евро, която не била заплатена.

Посочват, че дружеството е изпълнило задълженията по Договора.

Излагат съдебна практика, за да обосноват твърденията си, че Община Сливен 1 дължи обезщетение за причинената вреда, след постъпилото ПТП, като считат, че същата отговаря за пътищата, съгласно чл. 30, ал.1, във вр. с чл.19, ал.1, т.2 от ЗП.

Отправена е поканили до ответната община да възстанови изплатената като застрахователно обезщетение сума, чрез изпратена надлежна регресна покана, ведно със списък на предявените щети към датата на получаването 16.12.2021г.

Сочат, че ответникът е изпаднал в забава от 30.01.2023 г., затова се претендира мораторна лихва за забава върху главницата в размер на 859,65 евро за периода от 30.01.2023 г. до 30.01.2026 г., ведно с направените съдебно деловодни разноски по делото.

Твърди се, че към датата на депозиране на исковата молба, ответната община Сливен не е изплатила задължението.

Предвид гореизложените факти, моли съда да постанови Решение, с което да се осъди ответната община да заплати на ищцовото дружество сумата в размер на 2209,33 евро, представляваща дължимо, но неизплатено регресно обезщетение, ведно със законната лихва върху същата главница, считано от датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на присъдените суми. Също молят да бъде осъдена Община Сливен да плати лихва за забава върху главницата за периода от 30.01.2023г. до 30.01.2026 г., ведно с направените съдебно деловодни разноски по делото, която възлиза на 859,65 евро.

Претендират за присъждане на направените по делото съдебни разноски.

В законоустановения по чл.131 ГПК едномесечен срок е постъпил отговор от ответната община, като оспорват изцяло подадените искови претенции, като неоснователни.

Считат, че не са причинени вреди, които са в резултат от процесното ПТП.

Оспорват механизма, оспорват причинно-следствената връзка между твърдяното ПТП и претендираните вреди.

Оспорват изцяло размера на вредите. Посочват, че в преписката по делото е отразено в имейл, че в едната посока се сменяла изяло пътната настилка и имало цели участъци с отрязани асфалтово покритие, но се спазвало разпоредбата на чл.167, ал.1 , т.1 от ЗДвП. Оспорват механизма на ПТП, считат че не е налице причинно-следствена връзка между описания механизъм на ПТП и претендираните вреди.

Освен това, считат че претендираните средства са завишени и не се дължат. Считат иска за недопустим.

Правят възражение за съпричиняване на вредата от страна на водача на МПС, в размер на 90%, поради липса на съобразителност от негова страна.

Оспорват претенцията на ищцовото застрахователно дружество за присъждане на съдебно - деловодни разноски.

2

Молят за отхвърляне на предявените искове като неоснователни и недоказани.

В о.с.з. ищцовото дружество се представлява от пълномощник, който моли съда да уважи изцяло исковата претенция. Претендират за присъждане на направените по делото разноски.

Ответната Община Сливен в съдебно заседание се представлява от пълномощник, който поддържа отговора и моли съда да отхвърли исковете, като неоснователни и недоказани. Претендира за присъждане на деловодни разноски.

От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа и правна страна:

Не е спорно, че на 26.08.2021г. в гр. Сливен на „Стъкленото кръстовище“ при бул. „Цар Симеон“ и бул. „Илинденско въстание“, движейки се в посока град Ямбол, л.а. „***“, модел “***” ДКН ***, който е попаднал на неравност на пътя, която се отразява като необезопасена дълбока дупка, в резултата на което са увредени предна дясна гума, преден десен калник, задна дясна гума и заден десен диск.

Установиха се от писмените доказателства и от неоспореното съдебно-автотехническо заключение повредите по автомобила, като спукване на двете десни гуми и деформиране на джантите без възможност за изправяне.

Съдът приема за безспорно, че е налице валидно сключена сключена застраховка „Каско на МПС“ със ЗАД „Армеец“,Клауза - „П“- Пълно каско, с полица № *** и период на застрахователното покритие 16.11.2020г.- 15.11.2021 г., която представя към делото.

По повод на настъпилото ПТП е образувана щета с № ***, като на лекият автомобил са извършени много огледи от експерти, които са описали значителни повреди, причинени в резултат на горепосоченото ПТП.

Застрахователят е изплатил обезщетение в общ размер на 2209,33 евро, с няколко превода, за които са представени съответните платежни нареждания.

С платежно нареждане от 13.10.2020 г. са платени части по три щети, от тях по процесната щета е щета с № ***, съобразно доклада са заплатени за доставка на авточасти. Безспорно се установи и доказа, че застрахователя е изплатил с общо четири превода в общ размер на 2209,33 евро, което е всъщност търсеното обезщетение. С плащането на застрахователното обезщетение ищцовото застрахователно дружество е изпълнило задълженията 3 си, произтичащи по договора за имуществено застраховане, в резултат на настъпилото застрахователно събитие по клауза „П“ от Общите условия на процесния застрахователен договор. Следователно съгласно чл. 410, ал. 1 от КЗ застрахователното дружество след изплащане на застрахователното обезщетение встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата на когото причинител на вредата е лице, комуто е възложена някаква работа по силата на чл. 49 от ЗЗД във вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД. Следователно носи отговорност и възложителят за вредите, причинени от изпълнителя на възложената работа при нейното изпълнение. Налице е суброгация на застрахователя, който е предявил настоящия иск за реализиране на отговорността на чл. 47-49 от ЗЗД, тъй като са налице основания за това. На следващо място не е спорно, че Община Сливен носи гаранционно обезпечителната отговорност по чл. 49 от ЗЗД в качеството на възложител за вредите, които са причинени виновно от съответните физически лица по повод на изпълнение на възложената им работа от Община Сливен. В тази връзка е и Постановление № 7/1959 г. на ВС.

В съществуващите данни от доклада е посочена процесната щета на МПС, съответната дата на настъпване на ПТП 26.08.2021 г., събитието което е увреда от дупка, а покритието риска е клауза „П – Пълно каско“. Освен това в застрахователното обезщетение и ликвидационните разходи е отразено да се платят по експертна оценка и по фактури. Действително се установи и доказа, че по делото са представени фактури на посочените стойности от ищцовата страна. Безспорно е настъпил падежът за плащане на тези стойности, тъй като от представената регресна покана до Община Сливен по щета № *** е видно, че чрез упълномощено лице Общината е известена за получена покана за доброволно изплащане на дължимата сума. Приложено е и Възлагателно писмо от застрахователното дружество „Армееец“ до Автосервиз Автохит 2000, гр. Стара Загора, , ведно с фактури за извършени услуги, както и приемо-предавателен протокол и още фактури за подменени части на автомобила на стойност 4321,07 лева или 2209,33 евро и ликвидационни разноски в разер на 5,11 евро, видно от Платежно нареждане с №***, представляващо обезщетение за имуществените вреди.

По делото е изслушана свидетелката Н., която разяснява, че на 4 стъкленото кръстовище е станало ПТП, като са попаднали в необезопасена и несигнализирана дупка на този пътен участък, че пътя е в ремонт, като в резултата на това получила щети по автомобила, изразяващи се в нарязани гуми и счупване на предните десни джанти.

Изготвена е съдебно-автотехническа експертиза, като вещото лице е установило, че лекият автомобил *** действително на процесния ден и час и място е попаднал в необезопасена дупка на пътното платно, като от снимки от Гугъл Земя и Гугъл Мапс е установено и от прадставения план за временна организация безопасност на движението от Пътно управление Сливен към АПИ, намиращ се на стр.55 по делото, че няма нито един знагк, съгласно Наредбата за ремонт, а са налични само стандартните пътни знаци към него момент. Т.е. доказа се виновното поведение на институциите имащи пряко отношение към поддръжката и безопасността на пътищата, дължащо се на това че ве да родамиби „…нито един пътен знак за ремонт, за ограничение на скоростта, няма обезопасителни конуси и светлинна сигнализация“.

Общата сума за извършването на дължимото обезщетение с отчитане на амортизацията на гумата е в размер на 2209,33 евро с ДДС. Обичайните разходи за ликвидационна дейност възлизат на около 10 лв., което произтича от Общите условия. Експертът е уточнил, че имуществените вреди, нанесени на застрахования лек автомобил ***, се намират в причинно-следствена връзка с процесното ПТП, като тези вреди съответстват на механизма на произшествието, описан в заявлението и допълнителните обяснения за щети.

По поставените задачи е описал, че няма данни за спирачни следи, разстоянието на спиране на автомобила след дупката или други обективни находки, по които може да се изчисли скоростта на движение.

Нанесените щети на автомобила със спукване на двете гуми и деформиране на джантите, без възможност за изправяне, показват че най-вероятната скорост на автомобила е била не по-ниска от 40 км/ч.

Следователно, съдът кредитира изцяло заключението на автотехническата експертиза, тъй като същата е обективна, компетентно 5 изготвена и неоспорена от страните.

Що се касае до направеното възражение за съпричиняване, то съдът след като разгледа представените писмени документи и събраните гласни доказателства по делото не се установи наличието на съпричиняване от страна на водача на лекия автомобил.

Установи се, че констатираните повреди са възстановени с изплащане на застрахователно обезщетение на собственика на процесното МПС в резултат на възникналата договорна отговорност, като с отстраняване на щетите, причинени в резултат на застрахователното събитие застрахователното дружество е изпълнило задълженията си по договора за имуществено застраховане.

Нанесените щети по автомобила са определени от вещото лице в размер на 2209.33 евро с включен ДДС, поради което съдът намира, че иска е основателен и доказан в пълен размер.

Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от събраните по делото писмени и гласи доказателства, които съдът кредитира изцяло като безпротиворечиви, взаимно допълващи се и неоспорени от страните.

При така установените обстоятелства съдът счита, че описаното в исковата молба пътнотранспортно произшествие е настъпило, поради повреда в настилката на пътя, по който се е движел застрахованият лек автомобил.

Няма данни тази повреда да е причинена от виновно поведение на други лица, поради което съдът приема, че същата е резултат на проблеми в пътната настилка. Пътят представлява вещ по смисъла на чл.50 от ЗЗД, който предвижда, че за вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират.