Решение № 9314 от 02.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9314 гр. София, 02.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело № 20221110151893 по описа за 2022 година

Ищецът “ИЗИ ФИНАНС” ЕООД твърди, че а 23.08.2018г. дружеството сключило, в качеството на кредитодател с ответника Т.

К. С. в качеството на кредитополучател договор за предоставяне на кредит от разстояние N° 220693. Договора бил сключен по електронен път при условията на ЗПФУР, като процедурата включвала одобряване на Общите условия, получаване на текста на договора и подписване на същия с уникален код. Сумата била преведена от кредитора по банкова сметка, посочена от длъжника.

Договора за кредит бил рефинансиращ. С част от сума - 591.30 лв..бил погасен предходен договор за кредит - № 216768 от 17.07.2018г., а остатъка от 608.70 лв. лева била преведена от кредитора по банкова сметка, посочена от длъжника.

Вземането за главница в размер на 1200.00 лв. било дължимо на 4 равни ежемесечни вноски за периода 22.09.2018г. - 21.12.2018г., всяка в размер на 300.00 лв.. Погасена била главница в размер на 300.00 лв., с което е погасена вноската за 22.09.2018г.. Цялото вземане за главница падежирало преди подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение. Поради това, дружеството заявява претенция за периода за 22.10.2018г. - 21.12.2018г. в размер на 900.00 лв.

Вследствие “ИЗИ ФИНАНС” ЕООД депозирало пред Софийски 1 районен съд заявление по реда на чл. 410 от ГПК. В резултат е образувано ч.гр.д. № 35549/2022г., 38 с-в.. Била издадена заповед за изпълнение, срещу която ответника по делото подал възражение.

Поради това за ищеца се поражда правен интерес да заведе настоящето дело.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено но отношение на ответника Т. К. Станева - Семерджиева, че дължи на “ИЗИ ФИНАНС” ЕООД сумата от 1137.50 лв., от които:

900.00 лв., главница по предоставения кредит и 237.50 лв., законна лихва/обезщетение за забава за периода 15.07.2019г. - 12.03.2020г. и от 15.07.2020г. - 22.06.2022г., ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на завеждането на исковото производство до пълното погасяване на дължимата сума. Претендира разноски в заповедното и исковото производства.

В писмения си отговор ответникът оспорва иска.Посочва следните конкретни възражения:

-/ В случая, не бил установен механизмът за изчисляване на ГПР, а само е посочено, че той е 48.3%. Доколкото това не било сторено, съществувала неяснота какво включва ГПР по процесния договор, както и относно начина, по който ищецът заемодател е определил неговия размер на 48.3%. Това съставлявало пряко нарушение на императивните норми на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, което с оглед новелата на чл. 22 от ЗПК обосновавало самостоятелно основание за нищожност на процесния договор.

-/ Оспорва чл. 3 от договора съгласно който потребителят се задължава в срок до 5 дни, считано от датата на сключване на договора, да предостави или банкова гаранция в полза на кредитора, или две физически лица поръчители, които да отговарят на условията, подробно изброени в договора. Съгласно чл. 3, ал. 2 от договора, при неизпълнение на това задължение, на кредиторът ще бъдат причинени вреди, за които се дължи неустойка като обезщетение в размер на 365.80 лева, която неустойка се заплаща съобразно уговорения погасителен план, на равни месечни вноски.

С тази клауза от договора се целяло заобикаляне на забраната на чл. 10, ал. от ЗПК, както и на забраната по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като по същество тези клаузи водят до получаването на свръх печалби от страна на ищеца извън договорената възнаградителна лихва, както и целяла заобикаляне на ограничението на чл. 33 от ЗПК и въвеждането на допълнителни плащания, които законът забранява. Твърди, че клаузата не отговаря на целта и същността на института неустойка.

2

Според ответната страна нищожността на посочените клаузи влече нищожност на целия договор. Прави се извод, че доколкото ответникът заплатил сумата от 451.05 лева - обстоятелство което изрично се признавало от ищеца в исковата му молба, то в полза на ищеца се дължи единствено сумата от 748.95 лева.

Съдът, като обсъди доказателствата и становищата на страните намира иска за частично основателен.

Сключването на договора и усвояването на кредита са безспорни. Възраженията за нищожност на договора са неоснователни. Относно възражението, че не е бил установен механизмът за изчисляване на ГПР – елементите, които могат да бъдат включени в ГПР са установени от закона. В случая всички елементи на бъдещото задължение са посочени в текста като размер и/или процент и следва да са ясни за всеки грамотен потребител.

Възражението за нищожност на чл. 3 от договора самостоятелно е основателно, но не води до нищожност на цялата сделка. Тази клауза е самостоятелна и може да бъде отделена от останалата част на уговореното както юридически, така и икономически.

Нищожността на клаузата, че ако не бъде предоставено изисканото обезпечение, кредиторът ще понесе вреди, които се обезщетяват с неустойка в размер на 365.80 лева е очевидна при всеки вид тълкуване на текста.Съдът намира за достатъчно да посочи, че непредоставянето на обезпечение не е в състояние да причини вреди, чийто размер може предварително да се определи. Липсата на обезпечение повишава риска, което и икономически и юридически определя по-висок размер на възнаграждението на кредитора. В случая кредиторът очевидно определя допълнително възнаграждение, което е прикрито за да се надвиши установения максимум на възнаградитгелната лихва.

Поради нищожността на клаузата сумата от 365.80 лева следва да се приспадне от главницата на дълга. По този начин и като се вземат предвид признатите от ищеца плащания се установява главница от 534.2 лева. При тази главница съдът установи размер на законната лихва за периода 15.07.2019г. - 22.06.2022г. от 139.83.

Съобразно уважената част на иска ищецът има право на 310лв. от разноските, направени в заповедното и исковото производства. В съответствие с отхвърлената част и съобразно чл. 38 от Закона за адвокатурата повереникът на ищеца има право на 123лв. адвокатско възнаграждение.

3

По тези мотиви съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Т. К. С. ЕГН ********** дължи на “ИЗИ ФИНАНС” ЕООД ЕИК на основание договор за предоставяне на кредит от разстояние № 220693 както следва: 534.2 лв., главница по предоставения кредит и 139.83 лв., законна лихва за забава за периода 15.07.2019г.- 22.06.2022г., ведно със законната лихва върху претендираната сума от 22.06.2022г. до пълното погасяване на дължимата сума.

ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до претендираните 900.00 лв., главница и 237.50 лв. законна лихва.

ОСЪЖДА ответника да заплати на ищеца 310лв. разноски.

ОСЪЖДА ищеца да заплати на адвокат К. А. С. - САК 123лв. адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4