Решение № 64 от 16.02.2022, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 64 гр. Благоевград, 16.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Гергана М. Симеонова при участието на секретаря Димитрина В. Павлова като разгледа докладваното от Гергана М. Симеонова Административно наказателно дело № 20211210201433 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от К. Ф. М. *** с ЕИК ***** с адрес гр. Б. Д.

С. **, представлявано от управителите Т. Т. Т. Н. против Наказателно постановление № 79/29.07.2021г., издадено от директора на РЗИ - Благоевград, с което на дружеството-жалбоподател на основание чл.218, ал.2, вр. 231, ал.2 Закона за здравето е наложено имуществена санкция в размер на 3000лв. за нарушение на чл.56, ал.2 от същия закон.

В жалбата се релевират доводи за неправилност на атакуваното наказателно постановление, както и че същото е издадено при допуснати нарушения на процесуалните правила и в несъответствие с фактическата обстановка. Поддържа се, че АУАН е съставен в отсъствие на представител на дружеството и е връчен на лице, без необходимата представителна власт да получава АУАН. Навежда се отсъствие на пълно описание на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават, като се сочи също, че неотразената идентификация на лицата пушили в обекта представлявало липса на съставомерен признак на нарушението.

Твърди се, че не били налице доказателства, установяващи по несъмнен начин извършването на санкционираното нарушение. Акцентира се на несъответствие между отразеното в акта и наказателното постановление по отношение на обстоятелството дали вратата на помещението е била затворена.

Поддържа се, че нарушението не било възможно да се вмени на търговското дружество, доколкото същото било извършено от административния персонал.

Релевира се, че помещението, в което е извършена проверката не попадало в дефиницията на чл.56, ал.2 ЗЗдр, а представлявало обществено място по смисъла на чл.56, ал.1 на същия закон.

Поддържа се и маловажност на нарушението.

По изложените съображения се прави искане за отмяна на обжалваното 1 наказателно постановление.

В съдебното заседание дружеството-жалбоподател се представлява от адв. Д., която поддържа депозираната жалба. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваемата страна се представлява от юрк. Тодоров, който моли да бъде потвърдено атакуваното НП. Сочи, че при съставянето на акта и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, както и че извършването на санкционираното нарушение от дружеството било доказано по безспорен начин.

Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

На 11.02.2021г. в 13.10ч. свидетелите Й.М. и Ф.Я. – служители на РЗИБлагоевград извършили проверка в закрито обособено помещение към бар-столова, собственост на К. Ф. М. ООД на адрес Б. Д. С.. По време на проверката служителите на РЗИ-Благоевград установили, че към бар- столова, която не работела е изградено закрито помещение, на което три от страните били стъклопакети, а четвъртата стена била лицевата страна на столовата. Помещението било със стабилна конструкция, като покривът му бил от масивна дървена конструкция, плътно прикрепен към страните на затворения обект. В помещението били разположени осем маси и шестнадесет дървени пейки, като същото се използвало от административния персонал на К. Ф. М. ООД за закуска и обедна почивка и в него се хранели служители на дружеството с осигурена от самите тях храна. При извършената проверка било констатирано, че в помещението се намирали десет човека от административния персонал на дружеството, част от които пиели кафе или чай, а пет от тях пушели тютюневи изделия, като за пепелта използвали поставените на масите пепелници. Помещение имало входна врата с размери около 80см/200 см, която към момента на проверката била широко отворена.

В помещението било задимено и се усещала специфичната миризма на тютюнев дим.

Направените при проверката констатации били обективирани в Констативен протокол от същата дата, копие от който е представен на един от управителите на дружеството, който вписал в него писмени възражения по отразените в протокола констатации.

Предвид установеното в хода на проверката, свидетелката Д. приела, че дружеството е извършило нарушение на чл.56, ал.2 ЗЗдр.

С писмо изх. № 25-117/12.02.2021г. получено на 18.02.2021г. от представител на К. Ф. М. ООД, управителят на дружеството бил поканен да се яви на 23.02.2021г. в сградата на РЗИ – гр. Благоевград за съставяне на АУАН.

На 23.02.2021г. свидетелката М. в присъствието на упълномощено от един от управителите на дружеството лице съставила срещу последното АУАН 56/23.02.2021г.

Актът бил връчен на упълномощеното лице, което го подписало без да обективира възражения в него.

В предвидения с чл.44, ал.1 ЗАНН срок Т. Н. Н. в качеството му на управител на дружеството депозирал писмено възражение до наказващия орган.

Въз основа на съставения АУАН, на 29.07.2021г. директорът на РЗИБлагоевград издал обжалваното НП, което е връчено на управителя на санкционираното дружество на 28.09.2021г.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните от съда свидетели Й.М., Ф.Я. и Н. Р. и от приобщените към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства: АУАН 2

№56/23.02.2021г.; Пълномощно; Договор за правна защита и съдействие; Констативен протокол от 11.02.2021 г.; Известие за доставяне; Пълномощно; Възражение от Т. Н. Н. с вх. №75-191-1/24.02.2021 г.; Известие за доставяне; Плик.

При изграждането на фактическите си изводи, съдът се довери на показанията на свидетелите М., Я. и Р.. Тези свидетелки са незаинтересовани от изхода на делото, като с показанията си възпроизвеждат пряко възприети от тях обстоятелства. Изводът за достоверност на показанията на свидетелките се основава на отсъствието на вътрешни противоречия и такива между показанията на трите свидетелки, като същевременно същите са в корелацията и с приетите по делото писмени доказателства.

Свидетелките последователно и непротиворечиво описват местоположението и характеристиките на стопанисвания от дружеството-жалбоподател обект, както и направените по време на проверката констатации. От показанията на М. и Я. се установят дата, мястото на извършване на нарушението, конструкцията на обекта и извършването на тютюнопушене в него.

Писмените доказателства, доколкото са относими към предмета на делото и изясняват същото, съдебният състав кредитира изцяло и основа фактическите си изводи и въз основа на тях, като същите са приобщени по надлежния процесуален ред.

От показания на свидетелите М., Я. и Р. и писмените документи се установят обстоятелства около извършената проверка, направените при нея констатации и процедурата по съставяне и връчване на АУАН и НП.

При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок за обжалване по чл. 59, ал.2 ЗАНН (НП е връчено на 28.09.2021г., а жалбата е от 01.10.2021г.), и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол административнонаказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображенията:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от посочените от жалбоподателя основания.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че съставеният АУАН и оспорваното наказателното постановление са издадени от компетентни органи в рамките на материалната им и териториална компетентност с оглед разпоредбата на чл. 231, ал. 2 Закона за здравето, съгласно която нарушенията по чл.

218, ал. 1 - 6 се установяват с актове, съставени от държавни здравни инспектори от регионалните здравни инспекции и/или от държавни здравни инспектори от Министерството на здравеопазването, а наказателните постановления се издават от директора на регионалната здравна инспекция.

На следващо място, същите са в предвидената от закона писмена форма и съдържание, при спазване на установения ред и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал.3 ЗАНН. Налице е и редовна процедура по съставянето и връчването.

Съдът намира за неоснователно релевираното от процесуалния представител на дружеството възражение за наличието на съществено процесуално нарушение, извършено чрез ненадлежно връчване на съставения АУАН.

Д. И., в чието присъствие е съставен АУАН и на която същият е връчен, е упълномощена с пълномощно с нотариална заверка на подписите /л.19/ от Т. Г. Т. в качеството й на управител на юридическо лице, каквато е и К. Ф. М. *** /л. 37/ да я представлява пред компетентни държавни институции, техните функционални и 3 териториални подразделения и дирекции, като получава от нейно име всички необходими документи.

Действително съгласно трайно установената практика на АдмС-Благоевград връчването на акта за установяване на административно нарушение на лице, което не е изрично упълномощено да получава АУАН от съответния наказващ орган представлява процесуално нарушение, накърняващо съществено правото на защита на санкционираното лице и предпоставящо отмяна на НП.

В случая обаче това процесуално нарушение е санирано чрез депозирането на писмени възражения от един от управителите на дружеството жалбоподател в установения с чл.44, ал.1 ЗАНН срок. С цитираната разпоредба /в редакцията й към датата на връчване на акта/ е предвидено, че освен възраженията при съставяне на акта в тридневен срок от подписването му нарушителят може да направи и писмени възражения по него, като съгласно ал.2 когато във възраженията си нарушителят посочи писмени или веществени доказателства, те трябва да бъдат събрани служебно доколкото е възможно.

Анализът на посочените разпоредби сочи, че надлежното връчване на АУАН е насочено към създаване на гаранции за запознаване с акта и упражняване от нарушителя на предвидените с тези разпоредби права, а именно правото на писмени възражения пред наказващия орган и правото на доказателствени искания.

В настоящия случай депозираните от единия от управителите на наказаното дружество писмени възражения /л.20/, обуславят извод, че законен представител на санкционираното дружество не само, че се е запознал със съставения АУАН /което е отразено в самото възражение/, но е и упражнил правото си да изложи подробни възражения срещу съдържащите се в акта фактически констатации и правни изводи, както и да направи искане за прекратяване на образуваната административнонаказателна преписка.

Ето защо, въззивната инстанция приема, че в случая допуснатото процесуално нарушение при връчването на акта на лице, което не е било надлежно упълномощено, не следва да предпостави отмяна на НП предвид това, че законният представител на дружеството е упражнил, предоставените му със ЗАНН права в съответния етап на административнонаказателното производство.

Предвид горното би било необосновано и неправилно да се приеме наличието на съществено нарушаване на правото на защита при реализирано упражняване на законоустановените такива.

Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП отговарят на предвидените с чл.42 и съответно чл.57 ЗАНН изисквания към тяхното съдържание.

Фактическите обстоятелства на твърдяното нарушение и обстоятелствата по извършването му са отразени ясно и пълно в акта и наказателното постановление, по начин който да гарантира упражняване правото на адекватна на административното обвинение право на защита. Подробно е описано проверяваното помещение, както и обстоятелство, че в същото към дата на проверка се извършвало тютюнопушене.

Настоящият съдебен състав намира за основателно направеното с въззивната жалба възражение, че стопанисваното от дружеството помещение, предмет на извършената проверка представлява обществено място, а не както е прието от актосъставителя и наказващия орган помещение със спомагателно и обслужващо предназначение по смисъла на чл.56, ал.2 ЗЗдр.