Решение № 847 от 19.07.2024, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 847 гр. В, 19.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Деница Славова Въззивно гражданско дело № 20243100500714 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

Образувано е по: 1. въззивна жалба вх. № 95855/19.12.2023г. от П. Г. А. с ЕГН ********** и адрес: с. **** срещу Решение №3824/24.11.23г, постановено по гр.д.№14077/22г. на ВРС, с което съдът ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П. Г. А. ЕГН **********, с адрес: с. ****, че М. Н. Б. ЕГН ****, адрес: гр. В, кв. „**** е собственик на 9/38 идеални части (9/19 ид.ч. от ½ ид.ч.) от недвижим имот, представляващ дворно място с идентификатор ****, с площ от 459 кв. м по схема, а по предходен документ за собственост – 530 кв.м, находящ се в село ****, при граници и съседи: имоти с идентификатори: ****, ****, **** и ****, заедно с ½ ид.ч. от построената в същото дворно място двуетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ****.1 със ЗП 57 кв.м и РЗП 117,09 кв.м. и ОСЪЖДА П. Г. А.

ЕГН **********, с адрес: с. ****, ДА ПРЕДАДЕ на М. Н. Б. ЕГН ****, адрес: гр. В, кв. „****, владението върху 9/38 идеални части (9/19 ид.ч. от ½ ид.ч.) от недвижим имот, представляващ дворно място с идентификатор ****, с площ от 459 кв. м по схема, а по предходен документ за собственост – 530 кв.м, 1 находящ се в село ****, при граници и съседи: имоти с идентификатори: ****, ****, **** и ****, заедно с ½ ид.ч. от построената в същото дворно място двуетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ****.1 със ЗП 57 кв.м и РЗП 117,09 кв.м. и 2. въззивна жалба вх. № 16257/27.02.2024г. от П. Г. А. с ЕГН ********** и адрес: с. **** срещу Решение№ 321/30.01.2024г. по гр.д.

№14077/22г. на ВРС с което съдът ДОПУСКА ПОПРАВКА на очевидн а фактическа грешка в диспозитива на решение № 3824/24.11.2023 г. по гр.д. № 14077/2022 г. по описа на ВРС, като след извършената поправка, единният граждански номер на ищеца М. Н. Б., навсякъде ДА СЕ ЧЕТЕ: **********, вместо вписания в решението грешен ЕГН ****.

А. Във въззивна жалба вх. № 95855/19.12.2023г. е изложено становище за неправилност на обжалваното първоинстанционно решение поради необоснованост. Сочи се, че съда в решението си се позовава на влязъл в сила съдебен акт /по гр.д.№788/20г. на ВРС/ без отношение към настоящия казус, доколкото трайната съдебна практика на ВС приема, че различни лица могат да предявяват самостоятелни претенции по отношение на един и същи имот, включително и за еднакви или различни периоди от време, с която съдът не се е съобразил. Съдът коментира и гр.д.№15596/21г. на ВРС, по което ответник е същата ответница, но ищеца е различен. Доколкото владението и демонстрирането му спрямо различни лица следва да е възприето от самите лица, то отново е грешно да се вадят изводи във връзка с другото производство. Сочи се още, че съдът неправилно интерпретира показанията на свидетелите по делото, както и че не кометира огномната разликата в показанията на същите свидетели по гр.д.№15596/21г. на ВРС и гр.д.№788/20г. на ВРС. Наведени са оплаквания, че ВРС не коментира част от събраните доказателства, каквито са Справките по лице на името на С.Й. и П. А., служебната бележка на А. от Градски транспорт В ЕАД, служебната бележка от СОК К. за служебен транспорт. Не е обърнато внимание на възраженията във връзка с представените строителни книжа за къщата и изготвената експертиза, състоянието на имота и т.н.

Въззивника моли съда да бъде отменено обжалванпто Решение №3824/24.11.23г. по гр.д.№14077/22г. на ВРС, и да бъде отхвърлена исковата претенция.

2

В срок за отговор по чл.263, ал.2 от ГПК въззиваемата страна е депозирала становище за недопустимост на въззивната жалба, доколкото същата е оставена двукратно без движение като не е върната, въпреки изтичането на първоначалния срок. В условията на евентуалност сочи, че същата е неоснователна, като моли да бъде оставена без уважение, като бъде потвърдено първоинстанционното решение. Сочи, че ищцът е доказал всикчи предпоставки за уважаване на иска, а ответницата не е успяла да докаже правата си.

Б. Във въззивна жалба вх. № 16257/27.02.2024г. се сочи, че липсва несъответсвие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст, доколкото грешката произлиза от ищеца, поради което не е налице ОФГ в диспозитива на решението. Отделно твърди, че образуването на производството по настоящото дело от ищец с грешно ЕГН, изначално опорочава производството, поради което производството е недопустимо. Моли се да бъдат обезсилени както Решение №321/30.01.24г., така и Решение№3824/24.11.23г. по гр.д.№14077/22г. на ВРС, евентуало да се прогласи тяхната нищожност и да бъде прекратено производството по делото.

В срок за отговор по чл.263, ал.2 от ГПК въззиваемата страна е депозирала становище за неоснователност на въззивната жалба. Сочи се, че ищецът по делото е М. Н. Б., като за това обстоятелство липсва съмнение, доколкото същият се явява лично на всички открити с.з., като съдът е снел неговата самоличност. Грешката в ЕГН на ищеца е само техническа и не може да доведе до недопустимост или нищожност на съдебното решение.

1. По въззивна жалба вх. № 95855/19.12.2023г. от П. Г. А. с ЕГН ********** и адрес: с. **** срещу Решение №3824/24.11.23г, постановено по гр.д.

№14077/22г. на ВРС:

При преценката си по реда на чл.269 от ГПК въззивният съд констатира следното:

Първоинстанционното производство е било образувано въз основа предявения от М. Н. Б. ЕГН ****, адрес: гр. В, кв. „****, против П. Г. А. ЕГН **********, с адрес: с. ****, иск с правно основание чл.108 ЗС, за приемане за установено по отношение на ответника, че М. Н. Б. ЕГН **** е собственик на 9/38 идеални части (9/19 ид.ч. от ½ ид.ч.) от недвижим имот, представляващ дворно място с идентификатор ****, с площ от 459 кв. м по схема, а по 3 предходен документ за собственост – 530 кв.м, находящ се в село ****, при граници и съседи: имоти с идентификатори: ****, ****, **** и ****, заедно с ½ ид.ч. от построената в същото дворно място двуетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ****.1 със ЗП 57 кв.м и РЗП 117,09 кв.м, и за осъждане на ответника да предаде на ищеца владението върху идеалните части от описаните недвижими имоти.

Процесният иск е бил разделен от иска на Н.Н.Н ЕГН **********, против П. Г. А. ЕГН **********, с адрес: с. ****, с правно основание чл.108 ЗС, за приемане за установено по отношение на ответника, че М. Н. Б. ЕГН **** е собственик на 5/38 идеални части (5/19 ид.ч. от ½ ид.ч.) от недвижим имот, представляващ дворно място с идентификатор ****, с площ от 459 кв. м по схема, а по предходен документ за собственост – 530 кв.м, находящ се в село ****, при граници и съседи: имоти с идентификатори: ****, ****, **** и ****, заедно с ½ ид.ч. от построената в същото дворно място двуетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ****.1 със ЗП 57 кв.м и РЗП 117,09 кв.м, и за осъждане на ответника да предаде на ищеца владението върху идеалните части от описаните недвижими имоти, по който е образувано гр.д. №1450/2022 г. по описа на ВРС.

Съединяването на делата на различни страни е процесуална възможност при обикновеното другарство и е задължително при необходимото другарство.

При обикновеното другарство някои от фактите по исковете са общи, докато при необходимото другарство всички правопораждащи за съответните искове факти съвпадат. При необходимото другарство процесуалното положение на всеки от другарите е идентично и по тази причина делата им следва да бъдат решени заедно, тъй като решението следва да е еднакво по отношение на тях.

Тази необходимост произтича от факта, че те имат едно и също правно положение по отношение на спорното материално право в предмета на делото. При необходимото другарство решението трябва да е еднакво спрямо всеки от другарите, тъй като материалноправното положение на всеки от другарите е едно и също.

Съсобствениците при искове за ревандикиране на обща вещ са обикновени другари. При тях липсва общност на правопораждащия фактически състав, поради което материално-правното им положение е различно. За съсобствениците важи принципът за самостоятелност в процеса, 4 като процесуалните действия или бездействия на всеки един от съсобствениците нито ползват, нито вредят на останалите. Това положение произтича от естеството на материалното право. Съсобствеността може да е възникнала за всеки един от съсобствениците на различно правно основание, поради което те имат различно правно положение в процеса. Правното им положение може да се различава и по отношение на факта отказан ли е достъп до имота от страна на ответника, тъй като същият може да откаже достъп на един съсобственик, а да допусне друг.

Доколкото съсобствениците на един недвижим имот са обикновени другари по предявените от тях искове по чл. 108 от ЗС и решението по исковете не е задължително да е идентично за всеки от тях, то разделянето на настоящото производство от производството по гр.д. №1450/2022 г. по описа на ВРС, не е процесуално нарушение и не води до недопустимост на обжалваното решение. В тази връзка възраженията на процесуалния представител на въззивницата при устните състезания в дадения ход по същество на спора на 16.07.2024г. се явяват неоснователни.

Ищецът основава иска си на твърдения, че е придобил процесните 9/38 идеални части от процесния имот въз основа на сключен договор за дарение на недвижим имот, обективиран в НА № 6, том I, дело № 5 от 2022 г. на нотариус с peг. № 205 в НК. Ответницата е собственик на 1/2 ид. част от дворното място, както и на 1/2 ид. част от еднофамилната жилищна сграда с идентификатор ****.1, като към момента А. упражнява фактическата власт над цялото дворно място и цялата еднофамилна жилищна сграда, като не допуска ищеца да влезе във владение на собствените си ид.части.

В срока по чл.131 ГПК, ответницата оспорва основателността на предявения иск. Въвежда възражение за изтекла в нейна полза придобивна давност върху ПИ с идентификатор ****, ведно с построената в имота сграда с идентификатор ****.1, които владее трайно и необезпокоявано от 2005 г. насам, като упражнява фактическа власт върху целия имот и сградата, недопуска външни лица освен мъжа, с когото живее в имота – СВ.ХР.Й. с ЕГН **********, който е и неин праводател и е собственик на имота от 1983 г. насам до прехвърлянето на 1/2 от земята и сградата на нея и чието владение приобщава към своето. Твърди, че обработва земята, като има засадени плодни дръвчета, цветя и др. Имотът е ограден и с входна врата, която се 5 заключва, а достъп до къщата и ключове имат само тя и СВ. - мъжът, с когото живее в имота.

С решение № 3824/24.11.23г., постановено по гр.д.№14077/22г. на ВРС, съдът ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П. Г. А. ЕГН **********, с адрес: с. ****, че М. Н. Б. ЕГН ****, адрес: гр. В, кв. „**** е собственик на 9/38 идеални части (9/19 ид.ч. от ½ ид.ч.) от недвижим имот, представляващ дворно място с идентификатор ****, с площ от 459 кв. м по схема, а по предходен документ за собственост – 530 кв.м, находящ се в село ****, при граници и съседи: имоти с идентификатори: ****, ****, **** и ****, заедно с ½ ид.ч. от построената в същото дворно място двуетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ****.1 със ЗП 57 кв.м и РЗП 117,09 кв.м. и ОСЪЖДА П. Г. А. ЕГН **********, с адрес: с. ****, ДА ПРЕДАДЕ на М. Н. Б. ЕГН ****, адрес: гр. В, кв. „****, владението върху 9/38 идеални части (9/19 ид.ч. от ½ ид.ч.) от недвижим имот, представляващ дворно място с идентификатор ****, с площ от 459 кв. м по схема, а по предходен документ за собственост – 530 кв.м, находящ се в село ****, при граници и съседи: имоти с идентификатори: ****, ****, **** и ****, заедно с ½ ид.ч. от построената в същото дворно място двуетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ****.1 със ЗП 57 кв.м и РЗП 117,09 кв.м.