Решение № 3271 от 14.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3271 гр. София, 14.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Л. Василев

Членове:

Димитър К. Демирев

Мария В. Атанасова при участието на секретаря Ирена М. Апостолова като разгледа докладваното от Мария В. Атанасова Въззивно гражданско дело № 20251100510254 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 6930/17.04.2025 г., постановено по гр.д. № 46348/2022 г. на Софийски районен съд, 48 състав, съдът е отхвърлил предявените от „Булфлекс” ЕООД, ЕИК 040169182, искове с правно основание чл. 45 ЗЗД вр. чл. 52 ЗЗД за осъждане на А. П. П., ЕГН **********, да му заплати следните суми: сумата от 6000 лева, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие в административно производство пред Комисията за защита на личните данни, образувано по жалба с вх. № ППН-01-914/29.12.2020 г. на А. П. П., ЕГН **********, както и сумата от 2000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от „Булфлекс” ЕООД, ЕИК 040169182, и изразяващи се в накърняване на реномето и репутацията му пред НОИ и КЗЛД поради подадени от А. П. П., ЕГН **********, жалби, приети за неоснователни с Протокол № КП-5-21-00861243/08.01.2021 г. на НОИ и Решение № ППН-01-914/2020/27.09.2021 г. на КЗЛД.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК съдът е осъдил „Булфлекс” ЕООД, ЕИК 040169182, да заплати на А. П. П., ЕГН **********, сумата от 6000 лева, представляващи разноски за първоинстанционното производство.

Срещу първоинстанционното решение е постъпила въззивна жалба от „Булфлекс” ЕООД. Твърди се, че първоинстанционното решение е неправилно.

Посочва се, че при правилно установена фактическа обстановка съдът е направил погрешен извод, че ответникът не е осъществил злоупотреба с правото си на жалба.

Поддържа се, че в настоящото производство е установено, че ответникът е 1 предоставял счетоводни услуги на ищеца, но въпреки това е заявил неверни обстоятелства пред КЗЛД във връзка с използването на личните му данни. Поддържа се, че основната цел е била да се инициира проверка на ищцовото дружество, въпреки че лични данни на ответника са обработвани правомерно. Поддържа се, че необосновано СРС е отказал да съобрази представената кореспонденция от „Вайбър”.

Твърди се, че проведеният разговор от тази електронна кореспонденция е потвърден и при разпита на свид. Красимир Василев. Сочи се, че сам свидетелят е заявил, че ответникът е искал да се подадат коригиращи декларации поради получавано обезщетение за безработица. Твърди се, че в случая намеренията на ответника се установяват и от самия сигнал до КЗЛД, в който ответникът поддържа, че няма сключен договор с ищцовото дружество. Поддържа се, че според задължителната практика на ВКС може да се търсят разноски в отделно исково производство при злоупотреба с право или ако в проведеното производство няма процесуална възможност за присъждане на разноски. Твърди се, че в случая са налице и двете хипотези. Поддържа се, че в хода на производството е доказана злоупотреба с право, защото ответникът е съзнавал, че има правоотношение с ищеца, а въпреки това е сезирал КЗЛД, за да предизвика проверка на ищеца. Твърди се, че освен това разноските се дължат и поради това, че няма друг ред, по който те да бъдат присъдени от Комисията или от административния съд. Поддържа се, че са необосновани изводите на СРС относно иска за неимуществени вреди. Твърди се, че ответникът е целял да причини безпокойство на управителния орган поради отказ да се подаде коригираща декларация. Предвид изложеното се моли да се отмени първоинстанционното решение и да се уважат предявените искове. Претендират се разноски по делото.

В установения за това срок е постъпил отговор от А. П. П., с който се оспорва жалбата. Твърди се, че въззивникът превратно тълкува съдебната практика и правната теория. Твърди се, че СРС е обосновал защо в случая не са налице предпоставките за реализиране на отговорността на ответника. Сочи се, че в административното производство адвокатът на ищеца е осъществил правилна и адекватна защита. Твърди се, че изборът на ищеца да използва правна помощ е негов. Сочи се, че в ЗЗЛД няма текст, който да предвижда задължително представителство от адвокат. Поддържа се, че липсата на ред за присъждане на разноски не води до субсидиарно прилагане на чл.

78 ГПК, защото чл. 78 ГПК урежда въпроса за разноските в рамките на висящо съдебно производство. Сочи се, че ако съдът беше допуснал субсидиарното приложение на чл. 78 ГПК, то той трябваше да допусне разглеждането и на въпроса за прекомерността на адвокатския хонорар. Поддържа се, че ищецът не е доказал твърдяното от него противоправно поведение на ответника, поради което претенциите правилно са отхвърлени. Твърди се, че ответникът е упражнил едно свое конституционно право, като той няма задължение да има правни познания как да конструира жалбата си, а само да счита, че са нарушени правата му. Сочи се, че неоснователността на жалбата не значи, че поведението на жалбоподателя е противоправно. Сочи се, че по арг. от чл. 12, ал. 3 АПК не се дължат разноски в производствата пред административния орган. Твърди се, че дали адвокатът е запознал ищцовото дружество с това обстоятелство, е в негова тежест. Поддържа се, че от преписката пред КЗЛД е видно, че адвокатът е извършил нереципрочна на претендирания хонорар работа, като не се е явил в заседанието, а е представил само кратко становище. Поддържа се, че освен това претендираният адвокатски хонорар е 10 пъти над минималните размери по Наредба № 1/09.07.2004 г. Твърди се, че представените снимки от „Вайбър” не са годно доказателство, доколкото от тях не може да се докаже авторството или датата им. Поддържа се, че правилно СРС е отказал да съобрази тази електронна кореспонденция и е кредитирал показанията на 2 свид. Красимир Василев, като е отчел връзката му с ищеца. Поддържа се, че в хода на производството не е установено да са причинени безпокойство и неудобство на управителния орган на ищцовото дружество. Твърди се, че ищецът е представляван в производството пред НОИ и КЗЛД, поради което управителят не е имал пряк контакт с контролните органи. Сочи се, че сам свид. Василев е заявил, че такива проверки са стандартни. Предвид изложеното се моли да се потвърди първоинстанционното решение. Претендират се разноски по делото.

Въззивната жалба е подадена в срока за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Съдът се произнася служебно и по правилното приложение на императивния материален закон, както и при констатиране наличие на неравноправни клаузи или нищожност на договорите, която произтича пряко от формата или съдържанието на сделката или от събраните по делото доказателства. По всички останали въпроси съдът е ограничен от изложеното в жалбата, с която е сезиран.

За да се произнесе по жалбата, съдът съобрази от фактическа страна следното:

С исковата молба са представени отчети на А. П. П. за извършената работа в периода 01.07.2020 г. – 30.09.2020 г.

Представено е извлечение от банковата сметка на „Булфлекс” ЕООД, от което е видно, че на 30.09.2020 г. е платена на А. П. П. сумата от 2500 лева, при основание на превода „по договор”.

Представено е извлечение от кореспонденция от „Вайбър”, от което не стават ясни периодът на кореспонденцията и нейните автори.

Представено е платежно нареждане, от което е видно, че „Булфлекс” ЕООД е заплатило по сметка на АД „К., К. и съдружници” сумата от 8161,41 лева. Като основание на плащането са записани „ПФ 10082021/001/10.08.2021 и ПФ 04102021/6901/04.10.2021”.

Представена е по делото фактура № 8025/15.12.2021 г., издадена от АД „К., К. и съдружници” до „Булфлекс” ЕООД, за сумата от 7200 лева с вкл. ДДС. Фактурата е издадена за осъществена защита по преписка на КЗЛД по жалба с вх. № ППН-01914/29.12.2020 г.

По делото е представена преписка, образувана пред КЗЛД по сигнал на А. П. П..

В преписката се съдържат:

- жалба на А. П. П. срещу „Булфлекс” ЕООД с изложени твърдения за неправомерно обработване на личните данни на жалбоподателя;

- становище на „Булфлекс” ЕООД по депозираната от А. П. П. жалба;

- писмо от НАП, към което е приложено пълномощно от „Булфлекс“ ЕООД в полза на А. П. П.;

- извлечение от кореспонденция по „Вайбър“;

- пълномощно от „Булфлекс“ ЕООД в полза на адв. Б. Е. за осъществяване на процесуално представителство пред КЗЛД.

- политика на „Булфлекс“ ЕООД за обработка на личните данни;

- Решение № ППН-01-914/27.09.2021 г. на КЗЛД, с което е оставена без 3 уважение жалбата на А. П. П., поради липса на нарушение при обработката на лични данни.

Представено е по делото пълномощно от управителя на „Булфлекс” ЕООД в полза на А. П. П.. Пълномощното е с нотариална заверка на подписа с рег. № 753/06.07.2020 г. на нотариус Димитър Димитров.

Представено е писмо от НАП до А. П. П. с изх. № 10-94-01-83/09.03.2023 г., с което се съобщава за оттегляне на упълномощаването от „Булфлекс” ЕООД към А. П.

П..

Представено е електронно писмо от А. П. П. до „Булфлекс” ЕООД от 01.10.2020 г., с което А. П. П. е изпратил отчетите си за извършени дейности.

Представена е по делото проформа фактура № 10082021/001/10.08.2021 г., издадена от АД „К., К. и съдружници” до „Булфлекс” ЕООД, за сумата от 7200 лева с вкл. ДДС. Като основание на фактурата е посочено защита по преписка пред КЗЛД по жалба с вх. № ППН-01-914/29.12.2020 г.

Представени са проформа фактура № 04102021/6901/04.10.2021 г. и фактура № 8026/15.12.2021 г., издадени от АД „К., К. и съдружници” до „Булфлекс” ЕООД, за сумата от 961,41 лева с вкл. ДДС. Като основание са посочени различни правни услуги.

Представена е фактура № 8027/15.12.2021 г., издадена от АД „К., К. и съдружници“, за сумата от 57,82 лева с вкл. ДДС. Като основание е посочено префактуриране на разходи за държавни такси.

По делото е разпитан свид. К.С.В., който посочва, че се познава с управителя на ищцовото дружество „Булфлекс” ЕООД. Свидетелят посочва, че е осъществявал счетоводно обслужване на дружеството в периода от средата на 2003 г. до средата на 2020 г. Управител на дружеството е Л. Ж.. Впоследствие счетоводител на дружеството бил А. П., но към момента на разпита същият вече не работел в дружеството. В края на месец септември 2020 г. свидетелят бил помолен да се върне и да поеме счетоводството на „Булфлекс” ЕООД поради неразбирателство между г-н Ж. и ответника. Така свидетелят започнал отново да работи за „Булфлекс” ЕООД от началото на месец октомври 2020 г. до пролетта на 2021 г. Свидетелят посочва, че в края на месец септември 2020 г. на ответника е преведена по банков път сумата от 2500 лева за времето, през което той е бил счетоводител на ищцовото дружество.

Според свидетеля се касае за месеците юли, август и септември. Свидетелят подал декларации образец № 1 и образец № 6 в НАП през месец октомври. След това ответникът се обаждал на свидетеля и искал да се анулират тези декларации.

Свидетелят отказал и последвали проверки от НОИ, ГИТ и КЗЛД по сигнали на ответника. Свидетелят участвал при тези проверки и предоставял необходимата информация и документи, като в КЗЛД било „като разпит“. Само свидетелят участвал при проверката въз основа на пълномощно. Свидетелят твърди, че при всяка проверка по сигнал на служител отношението е негативно към дружеството. Последното трябва да доказва, че са предприети законосъобразни действия. Свидетелят участвал в проверките като физическо лице и като представител на „КС - Консулт” ЕООД, счетоводната фирма, сключила договор за счетоводно обслужване с „Булфлекс” ЕООД. Свидетелят бил управител на „КС - Консулт“ ЕООД, което представлява счетоводно „Булфлекс“ ЕООД. Свидетелят посочва, че не е имал физически контакт с представители на НОИ, а кореспонденцията била по телефон или с имейли. В ГИТ свидетелят няколко пъти ходил на място, а в КЗЛД бил извикан да дава обяснения.

Разпечатката съдържа 44 от 87 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c32a6964-51e9-4a35-baa4-8ac0b7b3879e