Решение № 43 от 23.05.2025, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 43 гр. гр. Добрич, 23.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Павлина Н. Паскалева при участието на секретаря ИЛИЯНА Н. НЕЙКОВА като разгледа докладваното от Павлина Н. Паскалева Търговско дело № 20223200900072 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от В. С. Б., ЕГН **********, от гр.Ш., ***, С. В. Б., ЕГН **********, от гр.Ш., ***, К. В. Б., ЕГН **********, от гр.Ш., ***, К. В. Д., ЕГН **********, от с.П., община Д., *** и В. С. С., ЕГН ********** от с.П., община Д., *** срещу „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК 030269049, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Княз Александър ДонД.“ №68 за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие смъртта на М. Т. Б., починала вследствие на ПТП настъпило на ***г., виновно причинено от Х. Д. Д., водач на лек автомобил марка „Пежо д“, с рег. №***, застрахован по риска "Гражданска отговорност" при „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, както следва: 150 000 лв. на В. С. Б., 150 000 лв. на С. В. Б., 150 000 лв. на К. В. Б., 150 000 лв. на К. В. Д. и 5000 лв. на В. С. С., ведно със законна лихва върху сумите, считано от 11.03.2022г. до окончателното им изплащане.

Претенциите на ищеца се основават на следните, изложени в исковата молба обстоятелства:

При ПТП, станало на ***г. по път I-9 между гр. Ш. и гр. К., област Д. водачът на лек автомобил Пежо с рег.№ *** Х. Д. Д. по непредпазливост виновно е причила смъртта на М.

Т. Б., ********** от гр. Ш..

На посочената дата, по същия път, при същото ПТП водачът на лек автомобил Сеат Ибиса с рег. №*** Т. В. Т. по непредпазливост виновно е причил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на костите на лявата подбедрица на М. Т. Б..

След приключване на ДП №50/2017г. по описа на РУ гр. К., област Д. срещу Д. е внесено 1 за разглеждане в Окръжен съд гр. Д. обвинение за извършено престъпление по чл. 343, ал.1, б."а", вр. с чл. 342, ал.1 от НК и срещу Т. обвинение за извършено престъпление по чл. 343, ал.1, б."б", предл.2, вр. с чл. 342, ал.1 от НК, по които обвинения е образувано НОХД №189/2019г. по описа на ДОС. По досъдебното производство са извършени множество експертизи, от които според ищците, вината на водачите Д. и Т. е доказана.

Видно от полица № *** от ***г. към датата на ПТП, лекият автомобил Пежо с рег.№*** е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност" с "ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ" АД. На 10.03.2022г. застрахователната компания била уведомена с молба за предявените с настоящата искова молба претенции, на които не бил получен удовлетворителен отговор.

Ищецът В. С. Б. е съпруг на починалата. Живеели са в едно домакинство, имали са дълъг брак, помагали са си взаимно в ежедневието, както финансово, така и чрез непосредствени грижи в бита, били са в отлични взаимоотношения. Внезапната смърт на Б. е съкрушила съпруга й, причинила му е душевни тревоги и мъка, лишила го е от подкрепа във всеки един аспект от съпружеските взаимоотношения, които душевни болки и страдания продължават и досега. Душевните болки и страдания се изразяват във всекидневна мъка и терзания от загубата на съпругата, съпроводени от високо кръвно налягане и главоболие, които водят до невъзможност да извършва добре ежедневните си задължения. Спомените за жестоката смърт на съпругата му има за последица безсъние всяка нощ и кошмари. Тези тревоги и терзания продължават и до днес, като интензитетът им не е намалял.

Ищецът С. В. Б. е син на починалата. Живеели са на един адрес, в едно домакинство, били са в отлични взаимоотношения. Б., като майка, е подпомагала сина си морално, била е негова опора във всяко отношение, грижела се е за него в ежедневието. Трагичната смърт на майката е причинила на сина душевни тревоги, мъка и страдания, които продължават и досега. Загубата на неговата майка му причинява всекидневна дълбока печал. Скръбта е постоянна и се отразява на душевното му равновесие. Съпреживяването на трагичната й смърт води до кошмари през нощта, с внезапно събуждане и безсъние. Загубата на майката е непрежалима и душевните болки и страдания продължават и до днес. С времето интензитетът им не е намалял.

Ищцата К. В. Б. е дъщеря на починалата. Живеели са на един адрес, в едно домакинство, били са в отлични взаимоотношения. Б., като майка, е подпомагала дъщеря си морално, била е нейна опора във всяко отношение, грижела се е за нея в ежедневието. Трагичната смърт на майката е причинила на дъщерята душевни тревоги, мъка и страдания, които продължават и досега. Внезапната смърт на майката на ищцата е довела до липса, която никога няма да се запълни, до болка, която няма да отшуми. Всеки ден усеща мъка и печал, а нощем преживява с кошмари трагичната смърт на своята майка. Всичко това се отразява на психическата й устойчивост и й причинява постоянно безпокойство и тревога. Тези душевни болки и страдания продължават и до днес. С времето интензитетът им не е намалял.

Ищцата К. В. Д. е майка на починалата. Въпреки, че не са живеели заедно, починалата Б. е имала отлични взаимоотношения с майка си, посещавала я редовно, помагала й в домакинството, както финансово, така и чрез непосредствени грижи. Ищцата К. Д. е разчитала на помощта на дъщеря си, която е била нейна опора. Внезапната, трагична смърт 2 на Б. е била като шок за майката, причинила й непрежалима мъка и страдания, които продължават и досега. Трагичната смърт на дъщеря й е отворила рана в душата й, която води до всекидневна мъка и страдание, съпроводени от главоболие, замайване, повишено кръвно налягане и безсъние през нощта. Кошмарите от спомена за ужасната смърт на детето й, й причиняват и до днес дълбока печал и страдание. Загубата на дъщеря й е непрежалима и интензитетът на душевните болки и страдания не е намалял и до днес.

Ищецът В. С. С. е брат на починалата. Въпреки, че не са живеели заедно, починалата Б. е имала отлични взаимоотношения с брат си, който живее в едно домакинство с К. Д..

Посещавала го е редовно, помагала му в домакинството, както финансово, така и чрез непосредствени грижи. Ищецът В. С. е инвалидизиран със 75%, поради което е разчитал на помощта на сестра си, която е била негова опора. Трагична смърт на сестрата му е причинила непрежалима мъка и страдания, които продължават и досега. Трагичната смърт на сестрата му е причинила всекидневна, непрежалима, дълбока мъка, съпроводена с безпокойство, главоболие, повишено кръвно налягане и безсъние нощем. Често е спохождан от кошмари, свързани с ужасната смърт на сестра му. Интензитетът на душевните болки и страдания не е намалял и до днес.

В срока по чл.367, ал.1 от ГПК от ответника е депозиран писмен отговор на исковата молба с вх.рег.№3787/06.07.2022г.

Заявява се оспорване на исковата претенция изцяло по основание и размер.

Излагат се съображения, че не са налице всички нужни предпоставки за ангажиране отговорността на ответното дружество по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите в така претендираните размери.

По делото не са ангажирани доказателства, доказващи по безспорен начин извършено противоправно деяние от страна на застрахован в дружеството водач, в пряка причинноследствена връзка, с което ищците да търпят всички посочени в исковата молба вреди.

Представените от ищеца документи не доказват в нужната категоричност механизма на настъпване на процесното ПТП и поведението на участниците в него. Процесното ПТП може да е последица изцяло от неправомерно поведение на самия пострадал пешеходец, на трето лице, случайно събитие за водачите и др.

Изрично се оспорва твърдението за нарушение на чл. 20 от ЗДвП от страна на водача на лекия автомобил „Пежо". Разпоредбата гласи, че водачите следва да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Безспорно е, че лежащ на пътното платно пешеходец в тъмната част на денонощието не може да се счита за предвидимо препятствие за водачите. Изрично се оспорва и твърдението, че травмите нанесени на пешеходеца от сблъсъка с лекия автомобил „Пежо" са летални такива или единствените летални такива.

Летални травми са нанесени на пешеходеца при и първия удар с лекия автомобил „Сеат Ибиза". И двамата водачи на МПС – участници в ПТП имат принос за настъпилия краен резултат. Ако водачът на лекия автомобил „Сеат Ибиза", застрахован от „Лев Инс“ АД не бе нарушил правилата за движение по пътищата и ударил пешеходеца, последният нямаше да падне в безпомощно състояние на пътното платно и непосредствено след това да бъде прегазен от другия участник в ПТП. В конкретния случай вредата е причинена от 3 непосредствена верижна последователност и от двамата водачи. Съгласно разпоредбата на чл.53 от ЗЗД, когато вредата е причинена от неколцина, те отговарят солидарно, а съгласно чл.499, ал.7 от КЗ, така отговарят и техните застрахователи по застраховка „Гражданска отговорност“.

Исковете за неимуществени вреди са завишени и неотговарящи на реално претърпените душевни болки и страдания, както и на утвърдената съдебна практика в тази насока относно присъжданите размери на обезщетения за неимуществени вреди по сходни случаи. Не всички претендирани вреди са в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП, поради което се оспорва пряката причинно-следствена връзка между събитието и всички сочени в исковата молба последици. Изрично се оспорват твърденията за продължаващо безсъние, кошмари, високо кръвно, главоболие, замайване и неотминаваща скръб и болка повече от 5 години след събитието. Твърдяните неимуществени вреди са бланкетно заявени, а част от поддържаната симптоматика дори е обичайна за възрастта (високо кръвно, замайване и т. н.). Следва да бъде отчетено и, че всички ищци са отдавна пълнолетни и самостоятелни, като част от тях (брат и майка на пострадалата) дори отдавна живеят и в различни населени места, което говори за обичайното отчуждаване, самостоятелност и формална близост, които се развиват с времето. Иищците са голямо семейство и споделената загуба в обкръжението на най - близките хора, се преодолява по - лесно и бързо. Счита се, че търсеният от ищците размер на застрахователни обезщетения за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху него сформира крайна сума, която няма своята социална и икономическа обосновка, и излиза извън обезщетителния характер на плащането. Присъждането на подобни суми би било в разрез с целта на закона, за баланс между неимуществените вреди и тяхното парично измерение.

При условие на евентуалност, в случай, че се докаже неправомерно поведение от страна на водачите и в частност на водача на МПС, чиято ЗЗГОА се твърди да се покрива от ответното дружество, което да е в пряка причинно-следствена връзка с настъпването на процесното ПТП, се прави и възражение за съпричиняване от страна на пострадалия пешеходец твърдейки, че последният в качеството си на участник в движението (пешеходец) също е нарушил правилата за движение по пътищата (чл. 113, чл. 114 и др. от ЗДвП), като е предприел неправилно пресичане на или движение по пътното платно на неопределено за това място и без преди това да се огледа и съобрази с конкретната пътна обстановка, и останалите участници в движението, като се е движил през нощта, по неосветен участък от пътното платно и без светолотразителни дрехи. Съгласно чл. 113 от ЗДвП пресичането на пътното платно дори и когато е на пешеходна пътека, не освобождава пешеходците от задължението им да се съобразяват с конкретната пътна обстановка, и останалите участници в движението. Ищците целенасочено пропускат да изложат, че пострадалото лице е било в състояние на тежко алкохолно опиянение (3.38 промила алкохол в кръвта), което обуславя тотално неадекватно поведение от страна на последното. Това поведение на пострадалия се определя като изключително безотговорното и рисковано. Същият има основен принос за настъпване на процесното ПТП.

В конкретния случай ищецът В. С. няма право на обезщетение за неимуществени вреди 4 във връзка със смъртта на пострадалото лице, тъй като с ангажираните по делото доказателства не се установява наличието на всички нужни материално правни предпоставки за това съгласно т. 1 от ТР № 1/2016 г. С ангажираните по делото доказателства не се доказва сочената от ВКС особено близка привързаност, която да е годна да породи значителни душевни болки и страдания, извън традиционно присъщите за родствената връзка между брат и сестра, което води до пълна неоснователност на исковете.

Разпечатката съдържа 28 от 134 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c32a534c-67e6-485b-a0aa-d27a1f6377d5