Решение № 1891 от 06.10.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1891 гр. Пловдив, 06.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Зорница Н. Тухчиева Вангелова при участието на секретаря Таня Д. Стоилова като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева Вангелова Административно наказателно дело № 20225330202910 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш Серия К, № 5575950, издаден от ОД на МВРПловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 5 ЗДвП на Г.

Г. А. е наложена глоба в размер на 400,00 лева за нарушение на чл. 21, ал.1 ЗДвП.

В жалбата се сочат конкретни пороци на ЕФ и се моли за неговата отмяна.

Претендират се разноски.

Въззиваемата страна ангажира писмено становище по допустимостта и основателността на въззивната жалба, като моли същата да бъде оставена без уважение, а атакувания електронен фиш да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Релевира възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Относно спазването на срока за обжалване настоящият състав отчита, че 1 въпреки дадените от съда указания, въззиваемата страна включително и към датата на съдебното заседание не е представила разписка за надлежно връчване на ЕФ.

Трайно утвърдено е разбирането както в теорията, така и в съдебната практика, че в тежест на наказващия орган е да докаже надлежно връчване на санкционния акт, а в тежест на жалбоподателя е да установи подаването на жалбата в установения в чл. 59, ал. 2 ЗАНН срок, считано от датата на надлежно връчване.

В настоящия случай предвид невъзможността на наказващия орган да докаже надлежно връчване на процесния ЕФ, то следва да се счете че 14 дневния срок за обжалване изобщо не е започнал да тече и жалбата е подадена в срок. Противното би било равносилно на отказ от правосъдие, дължащ се на проявено процесуално бездействие от страна на администрацията да документира надлежно връчваните санкционни актове.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакувания ЕФ намери, че са налице основания за неговата отмяна.

Съображенията в тази насока са следните:

Електронният фиш е издаден за това, че на 23.01.2022 г. в 11,00 часа, на Автомагистрала Тракия, км. 139 + 500 посока град София, при максимална разрешена скорост за движение по пътя от 140 км/ч, МПС – лек автомобил, Мерцедес С 500 4 Матик, с рег. № ***, при отчетен толеранс от минус 3 процента в полза на водача, се движел с установена наказуема скорост 183 км/ч., тоест с превишение на скоростта от 43 км/ч.

С ТР 1/2014г. на ВАС се потвърди принципното положение, че поставянето на технически средства, които автоматично да записват административни нарушения, трябва да се извършва по определена процедура и с оглед спазването на определени изисквания (арг. чл. 32, ал. 2 от Конституцията).

Правилата трябва да бъдат достатъчно ясни и подробни, за да дадат на гражданите съответно указание за условията и обстоятелствата, при които контролните органи имат право да ги използват.

Тези правила бяха законодателно уредени с приемането на Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. , като по - конкретно, за да е законосъобразно използването на мобилно средство за видео контрол, следва да са налице следните условия:

2

- използваното техническо средство да е от одобрен тип;

- техническото средство да е вписано в Българския институт по метрология;

- техническото средство да е преминало през първоначална и последваща метрологична проверка;

- автоматизираното техническо средство да е използвано съгласно инструкцията на производителя и изискванията, посочени в удостоверението за одобрен тип;

- при контрол на въведено с пътен знак ограничение на скоростта мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да извършва измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта чл. 8 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г.;

- да са спазени изискванията на чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015г. като надлежно е попълнен Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система;

С оглед духа на ТР 1/2014г. на ВАС съдебната практика трайно приема, че всяко едно от гореизброените изисквания е императивно, като само при кумулативната им наличност, използването на АТСС е законно, а липсата на което и да е от изискванията опорочава процедурата и предпоставя отмяна на наложената санкция.

В конкретния случай, според съда не е спазено изискването на чл. 10, ал.1 Наредба № 8121з-532/12.05.2015г.

По делото чисто формално е представен екземпляр от Протокол за използване на АТСС. В съдържанието му обаче се наблюдават пороци, които на практика го лишават от легитимиращото му действие и същият следва да се приравни на несъществуващ.

Така от съдържанието на Протокола е видно, че като място за контрол се сочи АМ Тракия км. 193 + 500. Предвид констатираното разминаване между отбелязаното в протокола място за контрол и това, което е посочено в атакувания ЕФ – км. 139 + 500, съдът изрично с разпореждането за насрочване изиска Протокол по чл. 10, който да се отнася до посоченото в ЕФ място за контрол. Такъв не беше представен. С писмо вх. № 73894/ 20.09.2022 г. по описа на Районен съд Пловдив отново беше изпратен наличния такъв, приложен по административно наказателната преписка касаещ АМ Тракия км.

193 + 500 /л. 44 от съд. дело/. Очевидно Протокол по чл. 10 отнасящ се за 3 осъществения контрол на км. 139 + 500 на АМ Тракия на 23.01.2022 г. липсва.

Допуснатия порок в дейността на наказващия орган е особено съществен, доколкото законовото изискване за всяко използване на АТСС да се съставя протокол по чл. 10 от Наредбата не е самоцелно. Съгласно трайната съдебна практика, Протокола по чл. 10 представлява официален свидетелстващ документ, който удостоверява мястото, времето и начина на извършване на видеоконтрола и спазването на нормативните и техническите изисквания за неговата законосъобразност. Така изрично Решение № 848 от 15.04.2019 г. по к. адм. н. д. № 156/2019 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив.

При липса на доказателства за надлежно попълнен протокол само може да се предполага, че са спазени императивите на чл. 6 от Наредба № 8121з532/12.05.2015г. и АТСС е използвано съобразно приложимите нормативни и технологични изисквания, а както е добре известно административнонаказателната отговорност не може да почива на предположения.

Всичко гореизложено налага извод за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания ЕФ, поради което същият следва да бъде отменен.

По разноските:

При този изход на спора, на основание чл. 63д ЗАНН право на разноски има жалбоподателят. Такава претенция е своевременно направена, като по делото надлежно е представен списък на разноските по чл. 80 ГПК, пълномощно, както и договор за правна защита и съдействие. Видно от същия, страните по него са договорили възнаграждение в размер на 300,00 лева, което и било изплатено изцяло и в брой. Ето защо, така претендираните разноски ще бъдат присъдени в полза на жалбоподателя, като възражението на процесуалния представител на въззиваемата страна за прекомерност се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, Пети н. с., РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К, № 5575950, издаден от ОД на МВР Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 5 ЗДвП на Г.

Г. А. ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 400,00 лева за нарушение 4 на чл. 21, ал.1 ЗДвП.

ОСЪЖДА ОД на МВР – Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на Г. Г. А. ЕГН ********** сумата от 300 /триста/ лева, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред Районен съд Пловдив.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5