Решение № 5399 от 16.07.2019, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 9171/2016
- Вид
- Решение № 5399
- Подписан
- 16.07.2019
- В сила
- 31.05.2021
- Състав
- ГЕРГАНА ХРИСТОВА ХРИСТОВА-КОЮМДЖИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 195 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.300 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.113, ал.1, т.1 и т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.113, ал.1, т.1 и т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 114, т. 1 и т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 114, т. 1 и т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 119, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 150 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.45, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 226 · Кодекс за застраховането
- чл.226, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.380 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- § 22 · Кодекс за застраховането
- чл. 342, ал. 1,пр. 3 · Наказателен кодекс
- чл.383, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 55, ал. 1, т. 1 · Наказателен кодекс
- чл.381 · Наказателно-процесуален кодекс
Р Е Ш Е Н И Е гр.София, 16.07.2019г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО 7-ми състав
На двадесет и първи май година 2019
В открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана Христова - Коюмджиева секретар: Снежана
Апостолова като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 9171 по описа за 2016 год. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ във вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД, приложим съгл. § 22 от КЗ.
Образувано е по искова молба на Р.Р.Ф. ЕГН ********** против З. „Л.И.“ АД, ***, по искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на сумата от 60 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 05.03.2016 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на ПТП – 05.03.2016 год., до окончателното изплащане, както и сума в размер на 1873.32 лева, съставляваща обезщетение за понесени имуществени вреди – разходи за лечение, резултат от същото ПТП, ведно със законната лихва, считано от 05.03.2016 год., до окончателното изплащане.
Претендира разноски.
В исковата молба се твърди, че на 05.03.2016 г. в гр. София около 14:05 ч. л.а.
„Фолксваген" модел „Голф" с per. № *******, управляван от неизвестен водач напуснал ПТП се движи по бул. „Тодор Александров" и пред № 101 и блъска пресичащата от дясно на ляво спрямо посоката на движение на автомобила пешеходна Р.Ф.. Вследствие на инцидента е пострадала ищцата в качеството си на пешеходец. Сочи, че е съставен Констативен протокол за ПТП № 183 от 05.03.2016г.
Твърди се, че непосредствено след ПТП ищцата е постъпила по спешност в УМБАЛСМ „Н.И.ПИРОГОВ" , с травматичен оток в областта на лява подбедрица, хематом, рана приблизително 3 см по латералната повърхност на 2- ри пръст на ляво ходило. Бил е със силни болки и ограничена подвижност. След извършените прегледи е диагностициран с: счупване на дисталната част на тибията - закрито.
Вулнус дигити 2 педис синистри. Контузио ет вулнус лацеро контузум регио окципиталис капитис. Приета е за оперативна процедура - Открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, тибия и фибула. След извършените интервенции пострадалата е освободена от клиниката за продължаващо домашно амбулаторно лечение. Сочи, че получените вследствие на ПТП увреди на левия крак са причинили болки и страдания на ищцата, който са били със значителен интензитет в първия един месец след ПТП, които продължава да изпитва понастоящем. Травмата на левия крак е довела до трайно затруднение на функциите на ляв долен крайник, като общият възстановителен период е продължил между 4-5 месеца. Ищцата е била лишена от възможността да ходи и стои изправена без чужда помощ за един значителен период от време. Наложило и се е в първите месеци да ползва за предвижването си проходилка, след което е преминала на помощни средства (патерици), от каквито не е имала нужда преди инцидента. През първият месец от лечението си пострадалата е следвало да изпълнява щадящ режим, без натоварвания на увредения крайник. Това я е поставило в невъзможност да посреща със собствени битови потребности за задоволяването, на които е получавал помощ от своите близки. Започнала е да изпитва страх от автомобили.
Станала е тревожна без видима причина.
Излага съображения, че във връзка с лечението ищцата е извършила разходи в общ размер на 1 873, 32 лв., за които са издадени следните счетоводни документи: Фактура № 683/ 15.03.2016 г. ведно с касов бон № 9454/ 15.03.2016 г. издадени от „СФ М." ЕООД, касаещи разходи за проходилка на стойност 63.00 лв.; Фактура № **********/15.03.2016 г. ведно с касов бон № 0296249/ 1503.2016 г. издадени от „В.Р.-А.****" ЕООД, касаещи разходи за лекарствени консумативи на стойност 57.42 лв.; Фактура № **********/ 11.03.2016г. ведно с касов бон № 011700/11.03.2016 г.издадени от УМБАЛСМ „Н.И.ПИРОГОВ" ЕАД, касаещи разходи за тибиален пирон комплект с винтове на обща стойност 1 655.00 лв.; Фактура № 843/ 12.03.2016 г. ведно с касов бон № 0033999/ 12.03.2016 г. издадени от „М.222" ООД, касаещи разходи за лекарствени консумативи на стойност 97.90 лв.
Посочва, че по отношение на лек автомобил марка „Фолксваген" модел „Голф" с per. № *******, е налице сключена застраховка "Гражданска отговорност" при З. „Л.И." АД със застрахователна полица № BG/22/115002089712/2015 година, със срок на действие от 13.08.2015 г. до 12.08.2016 г.
Ответникът
З. „Л.И.“ АД заявява възражение за недопустимост на предявените искове поради неизчерпване на административната процедура, по реда на чл. 380, ал. 1 вр. с чл. 432, ал. 1 КЗ/ в сила от 01.01.2016 год./
По същество оспорва исковете по основание и размер. Оспорва механизма на ПТП и причинно - следствената връзка между произшествието и твърдените в исковата молба вреди. Заявява възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, за която твърди да е пресичала на място необозначено за това, навлизайки на платното за движение без да съобрази разстоянията до приближаващите се пътни превозни средства и с тяхната скорост.
Сочи, че Р.Ф. е нарушила и други задължения на пешеходеца – да не удължава ненужно пътя и времето за пресичане, да не спира без необходимост на платното за движение, не е спазила установените в чл. 114, т. 1 и т. 2 ЗДвП забрани да навлиза внезапно на платното за движение при ограничена видимост. Оспорва размера на иска за репариране на неимуществени вреди като завишен и противоречащ на принципа за справедливост. Оспорва иска за имуществени вреди по основание и размер, както и акцесорната претенция за лихва, включително и началната дата, от която се претендира. Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на ПТП.
В съдебно заседание ищцата чрез пълномощника си адв. П. поддържа предявените искове.
Представя списък на разноски.
Ответното дружество, чрез юрк. С.оспорва предявените искове по основание и размер.
Представя списък на разноските.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
Съгласно чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, при застраховка “Гражданска отговорност” увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. За основателността на прекия иск в тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка с виновно противоправно деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника, е претърпял вреди, както и какъв е техният размер.
От приетото по делото споразумение по чл.381 от НПК, обективирано в протокол от 24.01.2019г. от проведено о.с.з. по НОХД № 1805/2018г. по описа на Софийски районен съд, се установява, че подсъдимият Д.К.Ш., ЕГН **********, е признат за виновен, за това че на 05.03.2016 г. около 14:05 часа в гр. София, при управление на лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Голф”, с per. № *******, движейки се по ул. „Д.П.“, с посока на движение от бул. „Александър Стамболийски“ към бул.
„Тодор Александров“ и пред № 101 нарушил правилата за движение по пътищата както следва: чл. 119, ал. 1 от ЗДвП: „При приближаване към пешеходна пътека водачът на не релсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре”, Чл. 123. (1) Водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен: 1. ..., 2. когато при произшествието са пострадали хора: а) да уведоми компетентната служба на Министерството на вътрешните работи; б) да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на представител на Министерството на вътрешните работи или на следствието; Чл. 150. Всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач и реализирал пътно-транспортно произшествие с пресичащата ул. „Д.П.“ пешеходка Р.Р.Ф. ЕГН **********, в следствие на което по непредпазливост й е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в закрито счупване на дисталния край на лявата голямопищялна кост, довело до трайно затруднение на движението на левия долен крайник за срок по- дълъг от 30 дни, като след настъпване на ПТП водачът на автомобила Д.Ш.напуснал местопроизшествието без да окаже помощ на пешеходката, без да уведоми органите на МВР и е управлявал лекият автомобил без необходимата правоспособност, за което и на основание чл.
343, ал. 3, пр. 4, пр. 5, пр. 6, б. „а“, пр. 2, вр. чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр.
2, вр. чл. 342, ал. 1,пр. 3 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, на подсъдимия Д.Ш.е наложено наказание от шест месеца лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно ефективно при първоначален общ режим, на основание чл.57, ал.1, т.З от ЗИНЗС. /л.119-121 от делото/ Настоящият съдебен състав приема тези факти за доказани, като съобрази обвързващата сила на представеното по делото споразумение, съгласно чл.383, ал.1 от НК, имащо последиците на влязла в сила присъда на наказателния съд, установяващо по задължителен за гражданския съд начин вината на деликвента и механизма на извършеното деяние, вкл. причинната връзка между ПТП и причинените травми, по смисъла на чл.300 ГПК. С оглед на това, по делото е установено, че водачът на лек автомобил марка „Фолксваген Голф“ Д.К.Ш. е извършил виновно противоправно деяние, което е в разрез с описаните по – горе разпоредби на ЗДвП.
Безспорно е между страните, че към датата на процесното ПТП по отношение на процесния лек автомобил „Фолксваген Голф“ е бил сключен договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност на автомобилисти“, страна по който е З. „Л.И.“ АД, в качеството му на застраховател.
Обект на застраховане по посочената задължителна застраховка е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата, съгласно нормата на чл. 257, ал.1 от КЗ /отм./.
Нормата на чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ регламентира прякото право на увредения, спрямо който застрахованият е отговорен да иска обезщетението от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“.
Предвид обстоятелството, че гражданската отговорност на виновния водач е покрита от ответника, същият дължи заплащането на застрахователното обезщетение на ищцата за претърпените от нея неимуществени и имуществени вреди.
В тежест на ищцата е да докаже твърдените от нея неимуществени и имуществени вреди причинените й в резултата от процесното пътно – транспортно произшествие, а в тежест на ответника е да докаже съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, на който се позовава, доколкото установяването на последното е основание за намаляване на отговорността на ответника, на основание чл. 51, ал.2 от ЗЗД.
От представената по делото Епикриза по ИЗ № 8295/2016г. на УМБАЛСМП „Н.И.ПИРОГОВ“, се установява, че ищцата е постъпила в лечебното заведение на 05.03.2016г. с окончателна диагноза: счупване на дисталната част на тибията – закрито. На 09.03.2016г. е извършена оперативна намеса – закрито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, тибиа и фибула. Изписана е на 12.03.2016г. с подобрение, с назначени два контролни прегледа – на 21.03.2016г. за сваляне на конци и на 10.04.2016г. – контролна рьо-графия. /л.8 от делото/
Приети по делото са писмени доказателства – 4 бр. фактури ведно с фискални касови бонове на л. 9 - 12, установяващи, че ищцата Р.Ф. е заплатила общо сумата от 1 873.32 лева за лечение и възстановяване - (проходилка, медицински изделия).
На лист 18 от делото е прието Експертно решение № 0208 от зас. № 018 от 27.01.2015г. на ТЕЛК, съгласно което на ищцата е определена 50% трудово намалена работоспособност, с водеща диагноза: инсулинозависим захарен диабет, със срок на валидност- три години.