Решение № 19487 от 27.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19487 гр. София, 27.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Н. СТОЙКОВА при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело № 20231110123794 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на ЕТ „ Ц.Е“ срещу Държавен фонд „******“, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от сумата от 15529,87 лева, представляваща лихва за забава за периода от 28.03.2018г. до 20.11.2019г., върху сумата от 92 715,68 лева, която сума е получена от ответника по изпълнително дело № 20169120402218 на ЧСИ Г. С., образувано въз основа на изпълнителен лист от 02.09.2016г. по ч.гр.д. № 1728/2016г. по описа на РС – *****, издаден въз основа на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, за дължимостта на което вземане е налице влязло в сила на 20.11.2019г. решение по иск по чл. 422 ГПК, с което искът е отхвърлен.

Ищецът твърди, че с ответника сключили Договор № ********** от 18.12.2012 г. за предоставяне на държавна помощ - „Помощ за реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците“ през 2012 година и анекси към него. Въз основа на издадени заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и ИЛ от 02.09.2016 г., ищецът бил осъден да заплати на Държавен фонд „******“ по ч.гр.д.№ 1728/2016 г. на PC *****, сумата от 56322,04 лева, ведно със законната лихва от 01.09.2016 г. до окончателното плащане, и сумата от 16229,09 лева, представляваща лихва за забава за периода на забава от всяко плащане до 31.08.2016 г. След подадено възражение, ДФ „******“ предявил срещу ищеца установителен иск по чл. 422 ГПК. По образувано изпълнително дело, ищецът с цел да осуети провеждането на публична продан на имуществото му, платил доброволно сума в размер на 92715,68 лева. По предявения установителен иск по чл. 422 ГПК, ВнАС отменил Решение №5/27.02.2018 г., постановено по т. д. № 109/2016 г. по описа на ОС ***** и отхвърлил предявения иск по чл. 422 ГПК, като неоснователен. С оглед на това, че искът по чл. 422 ГПК бил отхвърлен, на ищеца в настоящото производство бил издаден обратен ИЛ 1 за сумата от 92715,68 лева, като лихвата върху тази сума била начислена от датата на влизане в сила на съдебното решение - 20.11.2019 г. С оглед на обстоятелството, че от 28.03.2018 г. ДФЗ е разполагал с платената от ищеца сума в размер на 92715,68 лева, то за ищеца възникнал правен интерес на основание чл. 86 ЗЗД да търси размера на лихвата върху тази сума, считано от 28.03.2018 г. до 20.11.2019 г., в размер на 15529,87 лева. За процесния период претърпял вреди, тъй като бил лишен от възможността да разполага със сумата от 92 715,68 лева, с която от своя страна разполагал ответника въз основа на незаконосъобразно проведено принудително изпълнение.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът ДФ „******“ депозира отговор, в който оспорва предявения иск. Счита ИМ за недопустима на основание чл. 299, ал. 2 ГПК, тъй като бил налице влязъл в сила съдебен акт за същия спор. Счита иска и за неоснователен. Сочи, че на основание чл. 84, ал. 2 ЗЗД, фондът е изпаднал в забава за плащане на главницата от деня, следващ датата на получаване на поканата, т.е. считано от 11.02.2020 г. Моли за отхвърляне на иска.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Страните не спорят по фактите по делото. Безспорно е, че с изпълнителен лист от 02.09.2016 г. по ч.гр.д. № 1728/2016 г. по описа на РС – ***** , издаден въз основа на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, ищецът ЕТ „Ц.Е“ бил осъден да заплати в полза на ответника Държавен фонд „******“ сумата от 56322,04 лв. – главница, и 16229,09 лв. – лихва. По молба на ответника било образувано изпълнително дело № 20169120402218 по описа на ЧСИ С., по което на 28.03.2018 г. ищецът заплатил в полза на взискателя сума в размер на 92715,68 лв. Впоследствие исковете с правно основание чл. 422 ГПК били отхвърлени с влязло в сила решение № 227 от 12.10.2018 г. по описа на Апелативен съд – *****. Не е спорно и че с определение от 27.12.2019 г., постановено по гр.д. № 109/2016 г. по описа на РС-***** на основание чл. 422, ал. 3, вр. чл. 245, ал. 3, изр. 2 ГПК бил издаден обратен изпълнителен лист в полза на ищеца ЕТ „Ц.Е“ за платената от него сума в размер на 92715,68 лв., ведно със законната лихва от 20.11.2019 г. до погасяването.

Спорният между страните въпрос е свързан с това от кой момент се дължи обезщетението за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху сумата от 92 715,68 лева, като получена от ответника без основание и необходима ли е покана, за да бъде поставен същият в забава.

Този въпрос е разрешен с ТР № 5 от 21.11.2019 г. на ВКС по т.д. № 5/2017 г. на ОСГТК, с което е прието, че при връщане на дадено при начална липса на основание в хипотезата на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, длъжникът дължи обезщетение за забава от поканата да изпълни. Разяснено е, че падежът на задължението, изискуемостта на вземането и забавата да се изпълни не са еднозначни понятия, независимо че е възможно, в определени хипотези, моментът на настъпването им да съвпада. Падежът се определя като момента, в който задължението трябва да бъде изпълнено от длъжника, още и като момента, в който настъпва изискуемостта. Изискуемостта е възможността на кредитора да иска реално изпълнение - било като отправи извънсъдебна покана до длъжника, било като предяви иск за реално изпълнение в защита на своето право. Забавата е противоправно закъснение, за което длъжникът отговаря. Посочено е, че задължението за връщане на даденото при начална липса на основание, в хипотеза на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, е безсрочно правоотношението е с извъндоговорен характер, то не възниква в резултат на съгласуване на волите на правните субекти и не е мислимо страните да са определили предварително срок за изпълнение; такъв няма определен и в закона. При неизпълнение на парични задължения, законът свързва забавата на длъжника с правилото, че е необходима покана на кредитора, 2 когато няма уговорен срок за изпълнение. Изключението е изрично предвидено в чл. 84, ал.

3 ЗЗД - само при задължения от непозволено увреждане, когато длъжникът се смята в забава и без покана. При връщане на дадено при начална липса на основание, от момента на разместване на имущественото благо, вземането е изискуемо, но длъжникът ще изпадне в забава и ще дължи обезщетение от момента, в който е получил поканата на кредитора.

Когато кредиторът е дал в поканата допълнителен срок за изпълнение, забавата ще настъпи с изтичането на този срок.

В случая, по делото е представена молба, вх. № 02-6500/283 от 10.02.2020 г., с която ищецът е отправил покана до ответника за възстановяване на сумата от 92 715,68 лв., ведно със законната лихва, считано от 20.11.2019 г. до окончателното й изплащане, която е получена от ответника на 10.02.2020 г. Доколкото главното задължение произтича от хипотезата на чл. 55, ал. 1, пр. 1 – начална липса на основание, то едва с получаване на поканата на 10.02.2020 г. ответникът е изпаднал в забава. Следователно искът по чл. 86, ал.

1 ЗЗД за заплащане на сумата от 15529,87 лв., представляваща лихва за забава за периода от 28.03.2018г. до 20.11.2019 г., върху сумата от 92 715,68 лева, която сума е получена от ответника по изпълнително дело № 20169120402218 на ЧСИ Г. С., образувано въз основа на изпълнителен лист от 02.09.2016г. по ч.гр.д. № 1728/2016г. по описа на РС – *****, издаден въз основа на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, за дължимостта на което вземане е налице влязло в сила на 20.11.2019г. решение по иск по чл. 422 ГПК, с което искът е отхвърлен, се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло.

По разноските:

С оглед изхода на правния спор на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът Държавен фонд „******“ има право на направените в производството разноски в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение (определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК).

Същият още в отговора на въззивната жалба е заявил своевременно искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП и чл. 23, т.

1 НЗПП, съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на делото, на виззиваемата страна следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Мотивиран от горното, Софийски районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от ЕТ „Ц.Е“, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. *****, ж.к. „*******“, бл. 1, вх. Б, ет. 1, ап. 15, срещу Държавен фонд „******“, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № ***, иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от сумата от 15529,87 лева, представляваща лихва за забава за периода от 28.03.2018г. до 20.11.2019г., върху сумата от 92 715,68 лева, която сума е получена от ответника по изпълнително дело № 20169120402218 на ЧСИ Г. С., образувано въз основа на изпълнителен лист от 02.09.2016г. по ч.гр.д. № 1728/2016г. по описа на РС – *****, издаден въз основа на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, за дължимостта на което вземане е налице влязло в сила на 20.11.2019г. решение по иск по чл. 422 ГПК, с което искът е отхвърлен.

ОСЪЖДА ЕТ „Ц.Е“, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. *****, ж.к.

„*******“, бл. 1, вх. Б, ет. 1, ап. 15, да заплати на Държавен фонд „******“, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № ***, на основание 3 чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 100 лв. – разноски в производството.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4